Бабиейрос: Кошмар Преди Коледа!

Олеле, какъв кошмар - си каза доня Доллорес, долетяла  незнайно откъде на летяща метла, за да види какво става със старите и дружки  -Хасиендата е подходящо украсена и осветена, ама вътре какво става - някакви ГСта, данъчни и прочее ужасии! Дали пък да не бягам към студените страни, поне сняг да видя по Коледа.

Да, ама Василинда заподозря, че тая работа с данъчния агент не е чиста и привика доните на съвет. Имаше си наум да не би да е някой мутрафон, надушил спечеленото съкровище с толкоз загубени мастни депа от зор и сега да се представя като такъв си.

Данъчният.

Суетната Доня беше забравила да извади зъкелите от ситроеня и не виждаше ясно светлия образ на врага.

- Тъй, тъй, време е за бабин съвет да се свиква. Без него не щъ съ оправим с чиновникЪт. - Рече Ассинда и потръпна. Тез души артистични от цифри не отбират. Хубаво си беше да се скъта съкровището, ама все някога се плаща за всяка гяволия.
- И ся, к'во правим?
Голямо чесане се чеса по главата Ассинта. Мисълта и подхвана неочакван обрат. От к'во щъ да е тоз сърбеж? И кога бе за последно под нещо мокрещо? За вода иде реч, мили ми дони... а не за това, дет ви мина през главите.... Даааа, и докъде стигнахме... да, "Съвет, Съвет... аз вече съм бабка, ще съветвам... нали така?"... упсссс... това беше от другаде. Ей, трябваше Ассинда да си запише в годините млади, какво искаше да съветва, а сега вече е късно. Не мож си изчопли от паметта (или от това, което бе останало от нея) за какво идеше изобщо реч. Ех, старост -- не радост...
Което пък припомня хубав виц ... Сър Джон (в младежките си 90 години) си взима 16 годишна съпруга. В първа брачна нощ. В замъка. Младоженката се приготвя за сън и каквото там трябва. Сър Джон плахо почуква на вратата. - Кой е?- пита младоженката. - Вашият съпруг, милейди. Идвам да изпълня съпружеският си дълг.
Съд Джон изпълнява, каквото е рекъл. Става и си отива в стаята. След малко се чува почукване на вратата. - Кой е?- пита младоженката. - Вашият съпруг, милейди. Идвам да изпълня съпружеският си дълг.
Сър Джон изпълнява, каквото е рекъл. Става и си отива в стаята и ... след малко пак се повтаря всичко отначало. И така, на шестия път, младоженката отправя логичния въпрос: "Сър, но Вие вече пет пъти изпълнихте дълга си"... При което Сър Джон се плясва по челото и казва "Склероза, ех, старост - не радост"...

Докато доните пъклеха план как да разкарат данъчния, те изпратиха доня Ламелиндиня да го обърка с чуждици, бъртвежи, неологизми и други изми, та дано сам да избяга.
- Грух, добър вечер! - почти нежно му изцвили тя.
- Добър да е, май е ден, но това не е цел на моето посещение - измрънка отегчено данъчният.
- Вие фонтаниращата хетерогенност ли проверявате или нисколихвените субстрати на макроикономическата рамка? А?
- ?
- Защото ако сте дошъл за фонтаниращата хетерогенност, да ви кажа, че високостоковите разнородни фундаменти на базата на данъчната ни основа ще ви удивят безспорно, пък!
- ?!?
- чудя се как толкова компетентен млад човек се занимава с тази проза? изнагля Ламелиндиня
- пльос-по-очи не каза данъчният, той ГО ПОКАЗА!

Данъчният, сразен от Ламелиндиното красноречие

П.П. Фонтанираща хетерогенност някакъв сексуален термин ли е 

    Сдоби се дон Волф дес Делиорманос с много и се големи кехлибарено жълти листа от тютюн на висока цена. Уж донята дето ки даде през гри хасиенди в четвъртата каза без пари, ама тц. Донята излезе като руснашката печка на братовчеда от Поволжието гореща и когато дон Волф дес Делиорманос слезе от пикапа си Ford марка Т, краката му трелереха. Важното е че в пикапа имаше листа. Тая доня прави контрабанда с папироси и го брои не на папироси или пакети, а на текове.

Доня, как можеш да не знаеш. Елементарно е. 
Тез бабишки сбръчкани, а други опънати около г.с. си талия. Какви неща знаят, еййй, възкликна изумлено доня Ронилдиня. Това га бяхме млади и сочни кат`елате хиляди младежи, к`ви ли не неща е трябвало да запомнят иначе позагладените ни полукълба. Този остров е обречен на кАлтурност.
Ако бяхме на не 11000 км, а на територията булгаристан всичко щеше да е като песен 
Нагледно и ясно

- Стоп, народе! - изквича Василинда - Оставете данъчния да си ходи по живо, по здраво. Време е да гласуваме. Време е за действие, ваш'та баба!
Ху'с йор БАБА?
 
Така крещеше Василинда и гризеше кокала от пуйката-подкуп.
Ей, ама вкусно готвеше тази Рижмунда, плънката беше с кестени, ох. 

    Дон Волф дес Делиорманос прави пури на топло с гащи на букаи да си ползва бедрото и за всеки случай с черни кубинки. Бабиейросите, бандеролки и бабишкери имат ичкия ром и не казват даже като каквое. А имат много, щото търкалят бурета. Имат и пури, и пури не дават. Някои бандеролки имат и г.с. И за това няма да кажат.

Милозливото сърце на КакСилия не можа да издържи на толкова мъка, толкова жал в думите на дон Волф дес кво-беше-по-нататък.
Тя бръкна в дълбоката си пазва и извади така лелеяните от него благинки - пура, ром и... кубинки всъщност той вече си имаше.

     Аха, пурите дон Волф е докарал на външен изглед, само златно пръстенче си нямат. Как Сййка е  една добра доня дето светна дон Волф. Дон Волф отваря един буркан с овнешко и си хапва блажно щот не уйдисва да пушиш тютюн на постни сърми. То е се едно да пиеш алжирка и да замезваш кисъло зеле. После дон Волф излиза в овчи халат на терасата на хасиендата, сяда в любимия си люлеещ се стол. На компютрото пурите се отрязват от двата края с нокторезачка. Дон Волф има голяма нокторезачка за нокти за крака. Вече не я ползва, щото ноктите му не влизат вече вътре и ги пили с пилата дето си точи и мотиката с нея. Дон Волф си запалва пура, ама нещо не е в ред. На дон Волф му е трудно да лапа дебела пура и устата му да е на буквата "О". На Бандеролките това май не е проблем. И миризмата на пурата не му харесва. Даже дон Волф се шашка да не му се е запалил кожуха. Мирише кактокогатокато пърли агнешки крачета за яхния с горелката. Дон Волф си смъква гащите пак на букаи и му светва - космите на дясното бедро са наполвина по-малко от тез на лявото. Космите са интегрирали сред тютюневите листа като дончета аутистчета в нормално училище. И не могат да се махнат, щото пурите са лепени с Логтайт.
   

Доня Василинда хвърли агит таблото и затърча към Силия. Дочу, че каката раздаваше обувки. Пфу, кубинки - рече Василинда, а стига с тез кубинки, нещо по-елегантно няма ли? 
Василинда следеше всяка вечер сериалът "Сексът и градът - в трета възраст" - 1004 сезон и я терзаеше черна завист. В сериалчето някаква дръглива бабишкера се разхождаше нагоре-надолу с пликове, пълни с готини обувки.
Ех, едни обувч … 80;ци как преобразяват, мислеше си Василинда.

Мечтаните  … 80;ци на Василинда, решени в духа на Коледа...Само едни от бездънния  … 8;об. Въпреки, че можеше да конкурира Имелда Маркос, Василинда продължаваше да твърди, че обувната промишленост работи за нея.