Бременна и изоставена

Здравей! Само да те успокоя - няма да умреш от мъка. Всички тук сме го имали този период, но сме продължили напред. Да, има моменти, в които по-скоро ти се иска да умреш, за да не изпитваш мъка....но времето лекува всичко!
Засега се концентрирай върху бременеенето и да знаеш - като се роди детенце никога повече няма да чувстваш такава безметежна и потъваща самота! Вярно е, че има и доста трудни, та трудни моменти, но всичко се преживява.
Леко бременеене за сега и много 

Горе главата, малката! Има ли до теб някой, който да ти помага-родители, приятели?И ние сме тук, за да споделяш.

Малката_24, успокой се 

Нямам и думи да опиша и мъката, и болката, които и аз изпитвах във времето, когато раздялата започваше да се очертава. И аз мислех, че няма да го преживея, а и желание за живот май никакво не ми беше останало. После плаках непрестанно сигурно година, а може и повече.

...И май си изплаках сълзите. Или пък със сълзите си замина слабостта, не знам.

Знам, обаче че днес не мога да плача. А и не искам. Чувствам се силна, чувствам се щастлива, независимо трудностите, които съпътстват живота ми.

Ще успееш, ще видиш. Сега имаш да мислиш за много по-важна задача 

Здр,malkata 24 горе главата ще се справиш.Майка е забременяла с мен и (баща ми) я изоставил,тя ме отгледа не ме е лишавала от нищо,все намираше начин да се справи.Сега съм на 29г,имам дъщеричка на 1г и 5м,кръстих я на майка си Ева,да си ми живи и здрави и двете .Забрави го този човек,ще справиш и сама,ние жените сме по силни от мъжкия пол.Лека бременност

  Много сили каквото и да стане!
Жените сме силни и умеем да се справяме в подобни ситуации!
А той какво казва за детето? 

Национален статистически институт: НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ ПРЕЗ 2008 ГОДИНА
От 1991–1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992 г. и достига 42.1% през 2001 и 50.2% през 2007 година. За 2008 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 694, или 51.1%. За 65.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, а за 17.8% от всички живородени деца бащата не е посочен.
 
Дааа, всяка майка, която е минала по този път се е чувствала така, нормално е. Но вместо да потъваш в мъка, по-добре се радвай на бременността си. В днешно време родителите, отглеждащи сами децата си, са нещо обичайно. Никой няма да те разпъне на кръст или да гледа на теб с лошо око (освен ако не е супер тъп и ограничен). Пък на него може и да му дойде акъла като се роди бебчето. Ако не,не е болка за умиране, мъже колкото щеш, все ще се намери някой свестен, ако разбира се въобще ти е необходим мъж. А биологичния само да дава издръжка (доброволно или чрез съд). А каква е гаранцията,че и да бяхте заедно сега,женени и всичко по реда си, това което се случва сега, няма да се случи година-две след раждането? Никога няма гаранции. Мухльовци колкото щеш.
Аз бях в същата ситуация, с тази разлика, че друга нямаше, ама нещо му беше скимнало на моя, че не бил готов за дете и др.подобни глупости, аз също се будех и заспивах с мисълта за ненормалната ситуация, в която се намирам, не можех да повярвам, че този кошмар се случва именно на мен и то без да съм го заслужила по какъвто и да било начин... но всичко мина и отмина, радвах се на бебчето като се роди, всички около мен също се радваха и никой не забелязваше липсата на баща. Още няколко дни след раждането започнах да си търся нов приятел по интернет (нали сега това е много актуално). Светеше ми една червена лампичка, че съм сама, но само от време на време, сякаш свикнах с тази мисъл. Когато малката стана на 1 година заведох дело за бащинство и издръжка, което прекратихме, защото бащата се разкая за стореното, събрахме се и вече година и половина все едно тази раздяла не я е имало - имам идеалния съпруг и баща, който повтаря,че ме обича много повече след раздялата. А и да не се бяхме събрали съм убедена, че щях да намеря идеалния съпруг и баща, макар и не биологичен. Човек никога не знае какво може да му поднесе съдбата на следващия ден. Вярвай в бъдещото си щастие, вярвай,че бог ще се погрижи за теб и детето и всичко ще се оправи рано или късно!

Благодаря Ви на всички за подкрепата  Съжалявам, че не Ви отговорих по рано, но имах проблем с потребителското име! За детето се позаинтересува 2 месеца след като разбра, че съм бременна (до тогава не се обади да попита дори как съм...)  и ще поеме отговорност каза..... Но незная как ще го търпя с някаква друга да ми гледа детето  Просто не мога да си го представя. Ужасно е ... Нямам желание за нищо. Чувствам се отвратително 

Хайде една прегръдка и от мен   
Ще се справиш, вдигни глава, погали си коремчето и продължавай смело напред.
Няма да е лесно, но за една майка няма нищо невъзможно. 
Знам че сега го мразиш, но с времето нещата ще се променят.  И ти ще му гледаш детето с някой друг   

Здравей, съжалявам за това, през което минаваш...

Не ми се сърди за съвета, но аз бих взела в предвид един друг вариант, в който така или иначе сте там където сте в момента, ти се съвземаш и мислиш какво е най-добре за теб, като последствие си раждаш детето и го записваш на твое име и се опитваш да си подредиш живота на тази база - "ти и детето"?! Ако продължиш да мислиш за миналото и за това, че детето трябва да има баща, май се вкарваш в още по-голямо и непредвидимо приключение, защото той очевидно не иска да бъде баща на детето ти и мъжа на живота ти...Не знам, в един момент трябва да сме егоисти и да мислим за нас и за бъдещето, а не за другите и за миналото...Успех ти желая 

Знам, че е така, че не трябва да мисля за него, но как.... След 12 години не мога да повярвам, че ми се случва. Снощи пак се е забалявал по дискотеките с новата си приятелка и естествено мен това не ме засяга според него  Незнам... толкова съм отчаяна, че незная какво да правя с живота си... то един живот 

Мила, стегни се. 
И нашата връзка беше 12 год, само че детето беше на 4год. когато той реши да се изнесе. Трудно е - знам. Но е важно сега да се стегнеш и да се подготвиш за най хубавото нещо - детето ти. Покажи му че и без него ще оцелееш.   
С теб сме, споделяй   

Малката,аз скоро родих(преди 2 месеца).Чувствяах се по същия начин като теб.Сгодихме се,забременях,и после се разделихме.Просто не паснахме.Но...в раздялата се разбрахме,че аз няма да го лиша от детето му,а той обеща че ще се грижи за него.Цяла бременност се измъчвах и се чудех дали той ще иска да я види,или само ще помага финансово от разстояние.Просто мъчех себе си.Е,родих,и се появиха отговорите на вечните въпроси.Той вече е с друга,неще и да чуе за детето.Малко мъчно ми стана(не малко,а доста),но...Детето ми запълни цялото време,грижите за него,вниманието.Искам само едно да ти кажа.Гледай да си спокойна и да се радваш на бремеността си,защото после няма да ти е до него.Ще си имаш едно слънце,което щете радва всеки един миг,няма да ти се иска да погледнеш и друг.Важни сте ти и бебето

bambi-24 Мила разбирам много добре как се чувстваш,аз когато казах на моя приятел неговата реакция беше...как да кажа ..."или го махни или продължавай без мен".
Наистина не знам как ще се оправя,реших че ще задържа детето,а той оттогава не се е обаждал.Както той сам каза,след време ще създаде свое семейство и няма да се сеща за нас  .
Вероятно така е трябвало да стане.
Аз тук исках да помоля за съвет.
Със сестра му страшно много се разбираме,наскоро ми се обади да пием кафе,но аз и отказах понеже тя нищо не знае.
Обещах и друг път да и звънна,но да и кажа ли или да не и кажа всъщност защо се разделихме с брат и,адски ми е омотано в главата не знам какво да правя.
Според вас как да постъпя?

                        А защо го щадиш?Тебе кой те щади?!