Има професия която му е по сърце и си върши работата като хората, не отказва и възможности за стажове с цел повишаване на квалификацията...
Струва ми се, че в много случаи се бърка "образование" и "култура". Един човек може да има широки хоризонти, да се развива с непрестанно четене, да има добро възпитание, да придобива нови умения, без задължително в джоба му да се мъдри диплома за не знам каква си степен... А че степента е от университета в Горно Нанадолнище, има ли значение?
Държа хората, които ме заобикалят да са добри, да имам какво да си кажа с тях, да сме на една вълна, тапиите им не гледам - имам приятели от най-различни "образУвателни" прослойки. Свекърва ми е ходила на училище до трети клас, родителите й не са имали пари за повече, всичко е постигнала с много труд и пот и това ме кара да я уважавам в още по-голяма степен!
, естествено, но мисля, че то много му помогна в успешната реализация!!!!! Благодарение, на която, имаме един доста добър стандарт на живот.
Аз може да съм с висше, ама той ме бие по доста показатели. И на тест по интелигентност съм сигурна, че ще ме бие, затова и категорично отказвам да се подложа! Така че внимавайте със среднистите, да не вземете да се комплексирате!
), ами да може наистина да придава полезна стойност към живота изобщо. Той е проектант и то си е направо като занаят, който се учи за 5 години и много практика. Често му завиждам, защото уж учех повече, и доктор ще ставам, ако е рекъл Бог, но така и не се чувствам компетентна в някоя област, истински полезна, да се вижда нещо от труда на ръцете ми. А при него, като минем покрай някоя сграда, която е проектирал и все цъкаме с език: не че кой знае какво, но ето, трудът ти се е вложил в нещо и то стои като вид паметник.