държите ли на образованието на мъжа до вас и какво образование имат вашите мъже

И аз смятам така 

Не, не държа - аз съм с висше, той - със средно специално. И не го заменям за друг мъж, пък ако ще този, другият да е с три висши образования, докторат и не знам още какво си... А, да, и милионер да е. Не, мерси.
Обичам мъжа си. За образованието му що ли така не ми пука...

Че защо да не е важно,важно е
Ама има си хора за всичко - някои ги влече да учат, други не. Пък и хората са казали кой за каквото е учил
Не мисля,че образованието е определящо за човека, познавам толкова много хора вишисти, които пишат като третокласници (мой колега отличник редовно имаше уникални правописни грешки - зграда, свадба  )
Моят мъж е инженер     , както и аз

Да, изключително много държа на образованието. На моето, на това на децата ми, естествено, и на това на партньора. Има ли логика да държа на първите две, а последното за мен да е без значение? Просто образованието, така както и знанието, и не на последно място - моженето, винаги са били важни в моето семейство. И аз не разбрах защо тук все се дават някакви странни примери с перфектни професионалисти, но без образование. А няма ли да са още по-перфектни, ако имат и подходящият за развитието им образователен ценз?

Мъжът ми е висшист. И изключителен професионалист. И печели много добре. И развива  бизнеса си чудесно. Демек, висшето не го препъна по пътя към успеха. 

Така като се замисля, наистина държа на образованието. Вярно, че има случай в който хора без образование пак са на ниво, но те са изключение.
А и ако не бяхме станали студенти как щяхме да се запознаем със скъпичкия

Ауууу като прочетох всичките страници и се ядосах - вишистите били смотани, не знаели какво искат, не можели да работят, всеки можел да станел вишист    
Ами станете тогава,какво се изтъквате колко било хубаво да си среднист
Мога само да ви кажа,че в БГ,както и в ЕС заплатата ви скача със всеки ценз, който придобиете , така че вие смятайте кой е по-добре
И тези за монтьори дето четат Кафка, айде моля ви се

Въпросът е дали тези, които държат на образованието, биха били със същия мъж, ако го нямаше онова ми ти образование, на което толкова държат.
Ако отговорът е "не, не бих била с него" - много жалко за тях, а, ако е да - не е ли това всъщност НЕ-държане на същото това образование.

Аууу, е що така грубо, къде видя всичко това или сама така го интерпретира?
Висшисти сме, ама точно това ми помогна да видя в повечето учебни заведения в БГ как се взима дипломата.Смяяях!
Не отричам ползата от ученето, знам как се качва заплатата с изкарването на тапията.
Прекалено минахте пак в двете крайности...Хайде сега-кой е по-по-най учил недоучил от великите ни мъже...

Няма висше образование.

Тук не съм съгласна. Съпругът ми е с обикновено средно образование, завършена гимназия. Аз имам едно висше с втора специалност и съм се мобилизирала това лято да кандидатствам за второ. Познай на кого трябва да разчитам за помощ, подкрепа и финансова сигурност - на същия ми мъж-среднист. Не казвам, че го прие радушно - и не от гледна точка на това, че ще стана много умна , а че липсата ми и времето, което ми е нужно, ще се отрази на децата ни. Но - в крайна сметка ме подкрепи и даже е порядъчно горд от решението ми. Не искам да коментирам разликата в заплащането между мен с висшето ми и неговата гимназия - от сорта на 6-7 пъти е и е определено в негова полза.
Не бих казала, че не държа на образование - напротив, държа. Тръгнах с резерви към него именно заради разликата в образованието и заради съмненията дали ще има какво да си говорим и да правим заедно. Но след 2 години вече нямах съмнения Много са ми интересни изказвания от сорта, че няма за какво да си говорите - да не би да спрягате теорията на относителността вечер пред салатата Обичайните разговори в един дом се въртят около ежедневието и децата, около взаимоотношенията и чувствата - тези неща никак не зависят от дипломата (или като леля ми заяви - няма да си легнеш да спиш с дипломата му вечер ). Избрала съм него и бих го предпочила на мига пред някой с диплома, който няма да се грижи така за нас - не образованието, а отношенията между хората са важни.
Да - има разлика в нещата които ни вълнуват извън семейните. Но това е така и при хора с две различни специалности (лекар и машинен инженер също нямат много допирни точки на интересите си). Важното е, че всеки има лично пространство и свобода да се занимава с интересите си. Това, че съпругът ми си избира все някакви исторически книги за Втората световна, която му е мания, а мен силно не ме вълнува, не ми пречи да си чета учебниците по биология, които му докарват потрес на него
Така че да се робува на клишета е излишно - животът е такъв, какъвто си го направите двамата.

Не държа на образованието само по себе си, а на това как ще съумее да го оползотвори човека до мен. Бившият ми съпруг беше с реална гимназия - не само отказваше да се развива в каквато и да е област, но се опита да ме принуди да напусна университета, защото съм щяла да си мисля, че съм по-умна от него. За сравнение - баща ми е със средно специално образование, по-кадърен мъж от него не познавам, всичко му идва отръки, постоянно усъвършенства уменията си и с каквото и да се захване, го прави перфектно. Настоящият ми съпруг е с две висши образования - строителен инженер и бакалавър по мениджмънт. Изключително умен и начетен мъж, който обаче една брава не може да смени   За сметка на това, на него му дай да разработва бизнес планове, да разширява производства и да осигурява изключително висок стандарт на семейството си. Хора разни, пак казвам- само по себе си образованието е нищо, ако не успееш да извлечеш най-доброто от него.

Разбира се, че бих била с него. Друг е въпросът дали той би бил същият интересен, целеустремен и широко скроен човек, ако не бе пътувал и не бе завършил в чужбина, издържайки се съвсем сам. Досегът с друга култура, друг мироглед неиминуемо обогатява човек.

И да- вярно е, че в България всеки може да е висшист. Само че също така е вярно, че всеки знае къде наистина се учи и къде се купуват дипломи. Завършила съм право в СУ, направих специализация във Франция, мъжът ми е завършил в САЩ. Може би и ние сме си купили дипломите?

Не, не държа. За протокола съпругът ми е адвокат.

Ако отговорът е "не, не бих била с него" - много жалко за тях, а, ако е да - не е ли това всъщност НЕ-държане на същото това образование
Не, не бих била. Първият ми съпруг е летец , питам се дали сина ни би се гордял така с него ако беше прошляк с клещи и отверка в ръцете. Сега живея с мъж , който също има престижно чужбинско образование придобито по време когато не беше така лесно да се учи в чужбина. И бих била търпяла да е грозен и с вързани ръце но не и необразован среднист.Знаем какво е качеството на средното образование придобито след т.н. революция.Аз съм на 40 по наше време се учеше това което ни харесва , а не това което би ни носило пари.Тогава никак не беше лесно да се завърши камо ли да се работи на 2 места и да се учи както сега.

Приех лично това за салатата. Вечер когато сме у дома не си говорим за ежедневни неща - за прането и за прахосмукачката, а обикновенно обсъждаме неща, които са ни се случили през деня, както и това, което гледаме по новините и споделяме/спорим по различни теми.  Когато не сме у дома, а навън с приятели се радвам, че приятелите ни са като нас.
Категорично мога да заявя че съпругът ми не би бил това, което е и това заради което го обичам, ако не беше имал амбицията да получи добро образование и да се развива в последствие.
А и честно казано един ден бих давала нас за пример на децата си. Моите родители са с висше образование, аз и сестра ми сме с висше ( тя живот и здраве де, още е студентка), но виждайки родителите ни за мен дилемата висше или не изобщо не е стояла на дневед ред, за мен това беше в реда на нещата.