домъчня ми за детето...незнам какво да кажа...
- Публикувана: 28 ноем. 2006, 13:55 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2006, 10:36 ч.
До всички майки - нещо за размисъл...
Разтърсих се цялата, но правописът беше последното нещо, което ми направи впетчатление.
Не знам дали смята майка си за тъпа, или по- скоро се чувства самотно.........
Не знам дали смята майка си за тъпа, или по- скоро се чувства самотно.........
Не съм психолог, но мисля че в случая е засилен Едиповия комплекс.
Ако някоя от вас има илюзии за това какво си мисли дете на 13 години за нея, значи не вижда очите на детето си. Описаното по-горе го улавям ясно в погледа на моя 11 годишен наследник всеки път, когато му се карам за нещо. Интересното е, че ако някой обаче се опита да говори нещо лошо за мен пред него, той веднага ще се наостри ще ме защитава - не помните ли вие поне някой случай от това ваше време?
Ако някоя от вас има илюзии за това какво си мисли дете на 13 години за нея, значи не вижда очите на детето си. Описаното по-горе го улавям ясно в погледа на моя 11 годишен наследник всеки път, когато му се карам за нещо. Интересното е, че ако някой обаче се опита да говори нещо лошо за мен пред него, той веднага ще се наостри ще ме защитава - не помните ли вие поне някой случай от това ваше време?
Разбира се, толкова черна съм представяла родителите си, че чак да се чуди човек.А истината тогава е била съвсем друга, и сега от разстоянието на годините го осъзнавам.
Господи, как растат децата?
Мисля, че ние много бързо забравяме, какви са ни били чувствата, усещанията, мислите, вълненията, когато сме били на тази възраст.
Тотално разминаване в поколенията винаги ще има.
Май прекалено се вживяваме в ролята на пораснали, зрели, отговорни...майки и бащи.
Я да спра дотук, че кой знае до къде ще ме отведе нишката?
Мисля, че ние много бързо забравяме, какви са ни били чувствата, усещанията, мислите, вълненията, когато сме били на тази възраст.
Тотално разминаване в поколенията винаги ще има.
Май прекалено се вживяваме в ролята на пораснали, зрели, отговорни...майки и бащи.
Я да спра дотук, че кой знае до къде ще ме отведе нишката? 
Че е объркан и нещастен пубер, от разбито семейство, е ясно. Че мрази на моменти майка си, е нормално.
Това, което най ме потресе беше подписът, който си беше сложил, докато пишеше горните редове. В червено беше написал някаква мисъл, че мечтае да е насред бойно поле, пълно с ранени и умиращи хора, а той да се радва на страданията им и ... не си спомням точните му думи, но беше много страшно, като от филм на ужасите. За съжаление (или по-точно за радост) подписът му вече не съществува, предполагам, че някой модератор се е намесил.
А гледано отстрани, това сигурно е едно "перфектно" семейство...
Това, което най ме потресе беше подписът, който си беше сложил, докато пишеше горните редове. В червено беше написал някаква мисъл, че мечтае да е насред бойно поле, пълно с ранени и умиращи хора, а той да се радва на страданията им и ... не си спомням точните му думи, но беше много страшно, като от филм на ужасите. За съжаление (или по-точно за радост) подписът му вече не съществува, предполагам, че някой модератор се е намесил.
А гледано отстрани, това сигурно е едно "перфектно" семейство...
Това за страданията и състраданието, понаприличва ми тук писането въвфорума, или както някой беше обобщил "моят мъж е най-добрият" в една тема, а в друга "моя хич не ми помага, гадинка такава". Та при писането във форума повечето, дори и аз се опитваме да си създадем определена представа за нас такива, каквито се виждаме отвътре и такива каквито искаме да бъдем в зависимост от желаната реакция от здругите - т.е. похвала. Аз лично не очаквам дете на тази възраст да признае състрадание към родител - нали това ще го унижи пред приятели, които насвой ред не биха признали. Ако не изпитва състрадание, той няма да изпитва и жал към цветята.
Но не мога да сипредставя 13 годишен, който ще е дбро дете на мама и приятеля и, ще помага на баба Цеца от входа да си изхвърли боклука, и не на последно място - ще показва привързаност. Синът ми е (пак споменавам) на 11, но поне от 2 години той не дава на публично място дори да го хвана за ръката, не става изобщо въпрос за го целуна по бузата за някой успех, за да не му се смеят. Радва ме факта, че в къщи ми позволява
... все още....
Така че "перфектното" семейство буди съмнения, поне у мен.
Досега съм се радвала на възгледа ти по много въпроси, но тук вече мисля различно от теб, вероятно защото имам голям син, не знам за възрастта на твоите деца.
Или просто мислим различно.
Но не мога да сипредставя 13 годишен, който ще е дбро дете на мама и приятеля и, ще помага на баба Цеца от входа да си изхвърли боклука, и не на последно място - ще показва привързаност. Синът ми е (пак споменавам) на 11, но поне от 2 години той не дава на публично място дори да го хвана за ръката, не става изобщо въпрос за го целуна по бузата за някой успех, за да не му се смеят. Радва ме факта, че в къщи ми позволява
... все още....Така че "перфектното" семейство буди съмнения, поне у мен.
Досега съм се радвала на възгледа ти по много въпроси, но тук вече мисля различно от теб, вероятно защото имам голям син, не знам за възрастта на твоите деца.
Или просто мислим различно.
=, ( ) синът ми е с година по-голям от това момче, затова толкова ме развълнуваха думите му.
За "перфектното" семейство... От снимки и други писания останах с впечатления, че семейството е заможно, детето не е малтретирано, може би е поразглезено даже... Притесниха ме изблиците му на агресия, засега само словесна, дай боже да остане само такава...
Правя някаква подсъзнателна връзка с темите за детската агресия и споровете, които се водеха тогава. Дали само малтретирани деца стават агресори, дали само деца от бедни семейства избиват комплекси... или просто какъвто и да е семеен проблем може да отключи тъмната половина на човека...
Пак повтарям, дано агресията на това точно дете се излее само в думи, а не да премине в дела!
Много ярост има в него, много...
Не само в тези му думи, а и в други, писани преди и изтрити от модераторите, защото ги счетоха за скандални.
) синът ми е с година по-голям от това момче, затова толкова ме развълнуваха думите му.За "перфектното" семейство... От снимки и други писания останах с впечатления, че семейството е заможно, детето не е малтретирано, може би е поразглезено даже... Притесниха ме изблиците му на агресия, засега само словесна, дай боже да остане само такава...
Правя някаква подсъзнателна връзка с темите за детската агресия и споровете, които се водеха тогава. Дали само малтретирани деца стават агресори, дали само деца от бедни семейства избиват комплекси... или просто какъвто и да е семеен проблем може да отключи тъмната половина на човека...
Пак повтарям, дано агресията на това точно дете се излее само в думи, а не да премине в дела!
Много ярост има в него, много...Не само в тези му думи, а и в други, писани преди и изтрити от модераторите, защото ги счетоха за скандални.
Чувства се пренебрегнат. Нехайството към цветята го усеща и върху себе си. По някакъв начин се отъждествява с цветята. Липсва му грижа и внимание. Подтекста, който прочетох беше: "Не й пука за мен" Това за подписа....жалко за детето.
Преди време един потребител Людмил , беше пуснал линк за една книга "Детето - как да го обичаме" от д-р Рос Кембъл, свалих си я и я чета. Точно такива случаи се разглеждат - идеалното семейство, идеалното дете, което в пубертета се превръща в чудовище. В основата на проблемите стоеше липсата на внимание.
Преди време един потребител Людмил , беше пуснал линк за една книга "Детето - как да го обичаме" от д-р Рос Кембъл, свалих си я и я чета. Точно такива случаи се разглеждат - идеалното семейство, идеалното дете, което в пубертета се превръща в чудовище. В основата на проблемите стоеше липсата на внимание.
Как Сийке, само ти знаеш и си чела и си добила някаква представа.От извадката, която си публикувала тук аз лично оставам със съвсем друго впечатление-че това е дете-отхвърлено от родители, материално много зле, майката си хванала любовник/ приятел/ и т.м. и т.н.Агресия не виждам, само малко озлобление, че майката си купила нещо, а неговите цветя увехнали, защото нямало с какво а ги грее....
Много тийнове се чувстват пренебрегнати без да са в действителност...
Тъмната половина може от много неща да се отключи.Ти си чела някакви постове, които ние няма как да прочетем.... 
В това, което си публикувала аз проблем особен не виждам, ама де да знам...
Много тийнове се чувстват пренебрегнати без да са в действителност...
Тъмната половина може от много неща да се отключи.Ти си чела някакви постове, които ние няма как да прочетем....
В това, което си публикувала аз проблем особен не виждам, ама де да знам...
За агресията, яростта...
Да ти кажа най ми подейства охлаждащо, когато трябваше да се научи в училище да се бие.
На градина е ходил само предучилищна, и беше едно добро дете, неизпълнено с агресия. Компютърните игри са му ограничени като време, защото след тях виждам претоварената му нервна система и изблиците на истерия.
Та доброто послушно дете първи клас започна да се връща всеки ден и да ми разказва как някой го ударил. Ми мисля се за нормално интелигентен човек и не се доверих на първо четене, че не е предизвикал съответната реакция, затова всеки път се интересувах точно от ситуацията. В половината от случаите наистина не беше провокирал насилие. Класната му казвала да не си връща ако някой го удари, нещо което детето започна да компенсира оплаквайки и се. Още втората седмица тя му казала, че тойкато по умен на отстъпва. Е, предпочетох сина ми да не е чак толкова умен и да си връща вместо да е тъпкан. Ето така от едно добро дете поради мързела или нежеланието (или и двете) на госпожата да въведе ред в класа, детето ми започна на свой ред да проявява насилие. Разказва ми повечето неща от деня и това ме убеждава, че там е поставен на оцеляване - или е в общия кюп, или е против него. Средно положение няма и той е изБрал да оцелее.
Имаха родителска среща, свикана от заместник директор по повод следната случка: един ученик, бил съученичка, после се качил на чин, скачал върху него и го счупил, после се качил на перваза и при поканата на госпожата да слезе от там и тговорил "ми може да искам да падна през прозореца". Не съм присъствала на въпросната среща, но таткото разказа какво му е направило основно впечатление:
Основния проблем е бил счупения чин и отношението към учителката, а не боя върху ученичката. Та всеки със ценностите си.
Другото, което ми прави впечатление е интереса към филми на ужасите. Аз не си падам особено по такива, но гледам рейтинга във фрий сървърите, обикновено хорърите са с макс точки. Като бях ученичка си игрлаехме на "седморката на Блейк" (не се смейте, това даваха тогава), сега подражават на други филми. Нищо чудно неговия подпис да е такова подражание.
Ще се повторя за кеча - ми децата подражаваха на него, ако гледат филми на ужасите - ще подражават на тях. Нали чрез подражание децата се учат първоте години да говорят, да ходят, подражанието си остава основна форма на обучение и възпитание.
Има и фактора споменат от Пенелопа, но продължавам да виждам "онзи" поглед в очите на сина ми като му правя забележка.
Аз много се разприказвах, ама малката ми дъщеря намерила розовите касети на тати и си ги пуснала
и го питала защо тази леличка държала с ръце онази работа на чичкото 
Ще взема да ги изтрия всичките за всеки случай...
Да ти кажа най ми подейства охлаждащо, когато трябваше да се научи в училище да се бие.
На градина е ходил само предучилищна, и беше едно добро дете, неизпълнено с агресия. Компютърните игри са му ограничени като време, защото след тях виждам претоварената му нервна система и изблиците на истерия.
Та доброто послушно дете първи клас започна да се връща всеки ден и да ми разказва как някой го ударил. Ми мисля се за нормално интелигентен човек и не се доверих на първо четене, че не е предизвикал съответната реакция, затова всеки път се интересувах точно от ситуацията. В половината от случаите наистина не беше провокирал насилие. Класната му казвала да не си връща ако някой го удари, нещо което детето започна да компенсира оплаквайки и се. Още втората седмица тя му казала, че тойкато по умен на отстъпва. Е, предпочетох сина ми да не е чак толкова умен и да си връща вместо да е тъпкан. Ето така от едно добро дете поради мързела или нежеланието (или и двете) на госпожата да въведе ред в класа, детето ми започна на свой ред да проявява насилие. Разказва ми повечето неща от деня и това ме убеждава, че там е поставен на оцеляване - или е в общия кюп, или е против него. Средно положение няма и той е изБрал да оцелее.
Имаха родителска среща, свикана от заместник директор по повод следната случка: един ученик, бил съученичка, после се качил на чин, скачал върху него и го счупил, после се качил на перваза и при поканата на госпожата да слезе от там и тговорил "ми може да искам да падна през прозореца". Не съм присъствала на въпросната среща, но таткото разказа какво му е направило основно впечатление:
Основния проблем е бил счупения чин и отношението към учителката, а не боя върху ученичката. Та всеки със ценностите си.
Другото, което ми прави впечатление е интереса към филми на ужасите. Аз не си падам особено по такива, но гледам рейтинга във фрий сървърите, обикновено хорърите са с макс точки. Като бях ученичка си игрлаехме на "седморката на Блейк" (не се смейте, това даваха тогава), сега подражават на други филми. Нищо чудно неговия подпис да е такова подражание.
Ще се повторя за кеча - ми децата подражаваха на него, ако гледат филми на ужасите - ще подражават на тях. Нали чрез подражание децата се учат първоте години да говорят, да ходят, подражанието си остава основна форма на обучение и възпитание.
Има и фактора споменат от Пенелопа, но продължавам да виждам "онзи" поглед в очите на сина ми като му правя забележка.
Аз много се разприказвах, ама малката ми дъщеря намерила розовите касети на тати и си ги пуснала
и го питала защо тази леличка държала с ръце онази работа на чичкото Ще взема да ги изтрия всичките за всеки случай...
Не мисля да изпадам в разсъждения по въпроса какво му е на момчето. Даже и добронамерено, тези пасажи са извадени от контекста. Много неща не знаем за момчето, само Кака Сийка е по - осведомена, понеже е чела повече от него.
Затова моите разсъждения са "по принцип"...
Момчето обича своето цвете. Готов е да пести от закуски, за да му купи нова саксия. Това е трогателно. Проблематично е, че не получава подкрепа в тази посока. Дали е възможно да преиначава? Не ми се вярва, защото има детайли в написаното от него, които лъжещ пубер трудно ще се сети да опише.
Като цяло ми става мъчно за това дете. Много е самотно. В тази ситуация агресията е начинът да се изрази.
Затова моите разсъждения са "по принцип"...
Момчето обича своето цвете. Готов е да пести от закуски, за да му купи нова саксия. Това е трогателно. Проблематично е, че не получава подкрепа в тази посока. Дали е възможно да преиначава? Не ми се вярва, защото има детайли в написаното от него, които лъжещ пубер трудно ще се сети да опише.
Като цяло ми става мъчно за това дете. Много е самотно. В тази ситуация агресията е начинът да се изрази.