АВГУСТ 🤱🏻 2022 🌸 👶🏻 (Тема 13)

Охх това с хълцането ми е абсурдно наистина, колкото и да съм неопитна не бих повярвала, че му е студено и за това хълца…
Виждала съм снимки в инстаграм на току що излязло бебе със залепнала спирала на главичката😁

За хълцането и аз съм чувала че като хълцало му било студено.Дали е така незнам.За предпазните средства вече казах ,то по скоро М М сигурно пак ще се дърпа за нещо и сигурно и ние на първо време май ще ползваме презервативи ,нищо че не ми харесват.Резултатите ми излязоха хемоглобина ми е пак нисък не е мръднал 107 ,пия Сорбифер незнам къде греша.Суе е нагоре и още нещо беше нагоре.Доктора каза да ям домати,и домати ям имаме 2оранжерии ,да бия фраксипарин ,аз бия всеки ден.И добави Натаспина 2по 1Магнетота да го пия до 35седмица.Може би някъде греша с  лекарствата.Не очаквах толкова нисък хемоглобин.

За забременяването. Аз като бях на 20г, започнах една мега токсична връзка с колега, която продължи 7г. Заедно градихме кариера и научихме много неща. Супер екипв офиса, у нас семейство Адамс. Тогава не го осъзнавах, не се оправдавам, но той беше по-голям и яко ме манипулираше. Та той много искаше деца, аз не знам защо се съгласих. Сигурно се надявах ла се промени нещо. Не се полуаваше всички тези години, цикъла беше нередовен, поликистоза и какво ли не още имах. После в един момент явно ми дойде акъла и се избавих от него. (Жив е, просто надробих така нещата, че да не ме потърси никога повече). В момента в който останах сама започна да ми идва като по часовник.
Като останах сама усетих вкуса на свободата, пътешествия, вино с приятелки, вечер сама със себе си, улових дзен. Имах връзка на разтряние, която просто приключи. Но бях решила че не искам деца.
После се омъжих, с ММ реално живеем душа в душа. НГ 2020 срещу 2021 той си пожела да имаме деца. Не ми се разваляше идилията и се съгласих, но с моя беграунд реших, че едва ли ще стане. А в крайна сметка той е човека който би минал през ада мен, ако стигне до външна намеса при забременяване. С предната ми връзка това не беше вариант просто. Като започнахме с опитите цикъла ми отново стана мега нередовен. Забременях след 1 годин, в момент, в който бях убита психически, заради проблеми и загуба в семейството ми. Същия месец не сме правили повече от 5 пъти секс.
 
Като родя мисля за контрацепция прогестеронов инплант в ръката, тук се поставя безплатно и с него може да се кърми. Противозачатъчни е сложно да ми подберат, а и ги забравям. От презервативи правя алергии, като прочетох състава на Дюрекс ми стана лошо, как може да ги продават на такива цени. Има такива, които ми понасят, разбира се, но винаги може да забравя да поръчам, да се скъса и тн. А и след историята на Биболин, не ми вдъхват доверие 🤣

"Цък" или " пук " и аз чувам или по - скоро усещам.все едно щраква с пръсти или си е натискало крачетата(стъпалата ) едно в друго и изведнъж се изплъзват и се "чува" този звук.А всъщност е в близост до главата.

M. Angelova, в 32 г.с. измериха моята госпожица 1500гр., и казаха че била добре. Сега чета вашите бебчовци по над 2 кг. в 33г.с. и почвам вече да се притеснявам. Че както моят АГ не е много по ехографските прегледи, нз как ще го накарам да я види следващата седмица.

За забременяването, много искам да пробваме естествено след като родя, точно заради тези случаи на бременност след ин витро. Само дето нз как ще накарам ММ да не се пазим 😃, че сме с мъжки фактор. Той много се притеснява да не би "някой заблуден сперматозоид" да се хване и да се окаже с някой синдром после. Иначе си имаме още три замразени ембриончета, които си чакат реда. 😊 
А за хълцането аз също съм чувала, че ако хълцаш значи ти е студено 😃. Аз цяла бременност не спрях да хълцам и определено не ми е студено, точно обратното направо вра 😃😃.

Червенокоса за първи път чувам за този имплант, ще се информирам. Благодаря за споделеното.
Иначе на мен ми е трета бременност, но никоя от тях не е непланирана. С прекъснат акт успяваме да се пазим вече 15 години (с ММ се събрахме на по 20 А бременността идваше на 3ти-5ти месец от опитите, но без сверки с овулацията, идеята беше да не се фиксираме в това, за да не се тревожим.

Така и така ви чета историите, да споделя и аз 🙂
С ММ сме вече 4 години заедно, като аз бях тази, която настояваше за дете, но се наложи леко да отложим във времето: взехме апартамент, обзаведохме го, случиха се някои неприятни събития.. забременях, докато правехме опити (под година опитвахме).
 На мен ми е първа бременност, не знам дали ще има втора (спира ме, че съм на 32 в момента..и времето си тече), но и двамата си споделяме, че едно пълно семейство е това с две дечица (честито на щастливките с три и повече 🙂 ).
Занапред кой знае, може и второ да дойде 🌸

Аз годините не ме спират.В смисъл имам син на 14 от друг мъж,сега съм на 34(август ги правя) и въобще не се комплексирам от това. Понеже колегите ми са наясно за инвитрото и много пъти са ме бъзикали че сина ми на 14 и му е време за гаджета и прочие пак аз искам деца🤷♀Разликата няма да е никак малка и в началото ми бе  едно странно,но им теглих по една м..йна на всички и даже доста искам трето не бих го върнала🤣🤣(разбира се до 2 години)На леля ми съседката роди на 41 като дъщеря и бе на 17. В ПРОВИНЦИАТА клюкярите са на всеки втори ъгъл,но всяко чудо е за три дни☺

Kateto-S и аз съм на 32, определено искаме да имаме още едно дете. Живот и здраве, ако всичко е наред надявам се преди  35 да имаме и второ!
Хубаво е да си имаш брат или сестра! А искам да имам и момченце!

Гледах аз таблици и приложения, 2.200 си е топ за 33та, 34та седмица, явно нещо се обърка АГ. Тя не го каза и с каквото и да е притеснение де. Аз съм родена 5 дни преди термин 2.800, някак никога не съм си и мислела, че ще имам голямо бебе. Важното е да наддава. Аз днес след прегледа осъзнах,че след месец може да гушкам бебе. Казвам осъзнах, защото винаги съм мислела и говорила за август и може и 2 дни по-рано да е, но ме удари емоцията като говорихме за раждане и ми дадоха списък за болницата.
По другата тема, изобщо не съм мислила как ще се пазим, до сега сме разчитали на прекъсване, за 5 години се получи, предполагам ще продължим и след второто ще проучваме варианти да не разчитаме на късмет 😃 ние сме обсъждали второ детенце, но след 3-4 години, аз заявих,че до 35 искам да съм приключила темата с бебета, сега съм на 29, предполагам се движим по план 😃

Аз бях омъжена за моряк. Глупава, малка и изгонена от родителите ми по необясними причини, на 19 год се омъжих... 2 год беше добре, мислехме за деца ( аз още глупаво дете)... Правехме опити, никой не обръщаше внимание че не се получава. 2 год ми отне да разведа и избягам от него, оказа се психопат...
Продължих живота и аз свободна и що годе щастлива (като изключим срама, за грешката си)... След година две друго гадже, пак моряк, пак камък...
Започнах да тренирам, и да не се занимавам с никой, станах мускулест скелет. Докато не се събудих един ден и нямаше помен от плочки, а бременно коремче все едно, и неистови болки. Възпаление на тръбите - дали е свързано с моряците, никой не знае. След мъки да ме излекуват във Варна със 10вида антибиотици, заминах за София, там ми казаха че имам 1 час живот ако не си махна тръбите, пълни били с гной...махнах ги. Работех в казино през този период 6год. имах колега, с който бяхме много близки приятели, но е било приятелство само в моите очи. От първия ден в който съм влязла в залата, си е казал, че аз ще съм неговата жена, изчака ме 6г да ми дойде ъкъла... Знаеше през каква операция съм преминала, и на "първата ни среща" ми обеща, че ще бъда майка, през каквото и да се наложи да минем. Не му вярвах , не го исках, отблъсквах го, гоних го, исках да съм сама. Не се отказа, а сега след 4 год заедно , аз не мога без него.
Искам да имам още деца, но незнам след 30, дали искам пак да мина през инвитро, защото няма как да разчитам че ще стане спонтанно. Трябва и да е в БГ, втория опит, а е доста сложно.... Да си дойде жив здрав малкия ни герой, пък ще го мислим.

Интересно е да чета историите ви. Всяка е пъстра, интересна и доказваща колко силни сме жените. Нашата история е малко по-различна. Заедно сме от над 13 години.  От самото начало знаехме, че ще сме семейство един ден.  Започнахме се още в университета и оттогава сме все заедно. Навсякъде. Никога не ми е омръзвала компанията му, нито съм се уморявала от присъствиетому. Живеем заедно от около 10 години.
Устроихме си живота, изплатихме апартамента, сменихме много работи, преживяхме какво ли не, пътувахме, радвахме се на живота. И в един момент решихме, че е време за деца. За съжаление след година и малко опити, засичане на овулация и т.н. се оказа, че нещата няма да се получат по старомодния начин, защото при него нещата не са добре. Просто така се е родил. При мен всичко си беше наред. И започнахме да ходим по репродуктивни специалисти. След по-малко от година се случи нашето чудо, благодарение на развитието на медицината, на лекарите и на силната вяра, че когато искаш нещо много силно, то се случва в най-правилния момент за теб. Не си позволявам да унивам и съжалвам, че нещата са били такива. Защото в крайна сметка любовта ни прави семейство и това е най-важното Ако живот и здраве, решим да имаме и други деца, и повторим всичко от предния път, ще съм щастлива. И благодарна, че винаги има решение. Самата аз имам сестра с голяма разлика и съм много благодарна, че я има в живота ми. Бих се радвала и моето дете да има братя и сестри, но всичко е Божа работа. Иска се търпение и вяра. Когато ги има, всичко се получава

Ние сме от бързите. Познаваме се от много години, но не съм го възприемала като нещо повече от познат. Той имаше и дълга връзка, беше сгоден.
Аз бях на 21г като станахме гаджета, забременях след половин година и на 22г се оженихме. При нас беше ясно, че или правим нещо и създаваме семейство, или всеки да си върви по пътя. Хората около мен много се чудеха как така бързо са ни станали нещата, ама ето. То не пита.
Условието ми беше до 30г да приключа с ражданията, сега съм на 27 и ми е идеално. В моите представи така е добре, уважавам всяка майка, но си имам лични причини да не искам да раждам след 30. Е, ако стане, няма да го върна, естествено.

С това няма да го върнем се смях с доктора на ФМ като ходих. Потаме колко бременности, колко живородени и как съм се решила на трето при положение, че имам момче и момиче и че възрастта ми не е малка. Обяснявам му аз и той се смее: Браво, като е дошло по този начин няма да го връщаме я, аз така харесвам. Имаше и една друга докторка и тя се посмя.

Момичета, явно от въпроса ми как мислите да се пазите след раждането се породи по-интересно дискусия хехех - личната история с мъжа до вас    Живи и здрави да сме всички!