За тези, които четат любовни романи № 42

Ето на, Джули Гарууд щяла да пуска нова от серията Бюканан - Ренард. Господ дълъг живот и здраве да и дава, както и вдъхновение да пише, ама ако обича да се върне малко на шотландците, моля!

И този момент го има. Усещам се, че книги, които преди съм харесвала и съм позабравила, сега грам не ме впечатляват.

Брейй,аха да кажа,че тази серия не знам,но се сетих че съм чела първа книга и то на български. Мисля,че в Читанка я имаше.
Аз докато търсих списъка за юли в Goodreads  си набелязах за август и за септември

И аз сам първа прочетох, ама не са моята бира. На историческите обаче съм и голям фен.

А Сърцето помни на Ангелина Ангелова чела ли си. Пак е исторически любовен роман и се развива през Викторианската епоха. Кратка е книгата и бързо се чете.

Надявам се да я издадат и на български език. Поредицата много ми харесва.

Много обичам тази поредица, радвам се че издава нова книга от нея. Ако не се лъжа Изабел май беше сестра на Кейт от "Бавно изгаряне".

Случайно попаднах на поредицата на Лори Фостър - Любов под прикритие. Много ми хареса. За лятото става.

Да, а Кийра е най малката от сестрите

От нм има безплатен месец в Storytel, допадна ми Люси Елеазар. Героите са българи, има едновременно любовна история разнищване на някакъв случай/откриване на тайна. Приятни четива, особено поради липса на друго 😅
Все ми се върти Джоджо Мойс, но не искам да чета за драмата като филма, другите й книги такива ли са пак? Има ли еротични сцени?

Скъпи дами,
    Много чета, но рядко пиша, защото обикновено малко книги си струват това.
     Този път обаче, ще го направя, защото съм повече от изненадана от книга в този жанр. Визирам онези нови за нашето съвремие книги, които обикновено чета като едноднивки, и въпреки това ги чета, но веднага след това не ги помня. Особено тези, които се разказват от първо лице. Подобни на нюансите и т.н. Направило ми е впечатление, че героинините са малко като при "чиклита" - обикновено не са особено интелигентни, разсъжденията им са някак леки, изразът също, и в повечето случаи единственото, което ги интересува е сексът с някой милиардер. Ето за този жанр ви говоря, който с нищо не ме впечатлява.
    Този път, обаче, разлиствайки поредната такава книга - на Колийн Хувър "Споменът за него", бях потресена... Каквото и да кажа за тази книга, каквато и реклама да искам да й направя, ще е малко.
    Тук, още буквално от първите страници аз започнах да рева и си ревах през цялото време, докато я четях, да не говорим, че това се развиваше посред нощите, когато обикновено би трябвало да спя. Принципно минах вече възрастта, когато четях посред нощ. Та... Тази книга ме впечатли... И ме "рева" цала нощ, а сутринта станах с подути клепачи... Авторката така е избягала от клишето, че просто не можех да повярвам.
  Това е една невероятна история - за грешките, които можем да извършим на младини, но които понякога, за съжаление са фатални. От които няма връщане назад... При които разбираме, че не се намираме във виртуалното пространство на една компютърна игра и като убием или бъдем убити, нямаме следващ живот и не се рестартираме. Това е една от малкото книги без ясно изразен антипод (злодей), в който такъв често пъти става човек сам на себе си. И почти всеки герой тук влиза в тази роля...
    Това е книга за грешката, но и за силата на прошката... Това е и една много християнска книга, която ни казва, без нито веднъж да се спомене библията в нея или името на бог, че човек трабва да умее да прощава, за да му простят и на него... А и да прости сам на себе си.
За мен това е книга с голямо "К", каквато не съм очаквала да прочета в този жанр.
   Благодаря ти, Колийн Хувър, за времето, което ми подари с нея. Имах много време да размисля и за себе си. Точно в този момент от живота си, имах нужда от нея. И ти ми я подари...
   Подари ми и един "шибна гълъб"

Започнах "Желанието" на Никълъс Спаркс. Това ми е първата негова книга, не съм гледала нито един негов филм изцяло. До момента изобщо не съм впечатлена. На една трета съм и подозирам как ще свърши

Колийн Хувър пише добре. Даже много добре, защото има своите фенове, които не са никак малко. Но, след две нейни книги се отказах да я чета. Колкото и тъпо да прозвучи нямам нужда да се напрягам с книги и да рева на тях. В реалността имаме достатъчно допир с всякакви драми, за да си го причинявам и с книгите. Предпочитам леки четива, които ме карат да се смея.

Силата на Колийн Хувър е в психологията, героите са ѝ изключително добре изградени като се задълбава във вътрешния им свят - изживявания, емоции. И да, във всяка нейна книга, която съм чела има някаква дълбока трагедия, която докосва читателя, но пък има happy end (с примес на тъга). "Споменът за него" наистина е разтърсваща. Това, което не ми допадна е, че почти идентичен сюжет съм чела в "Съдбовен път" на  Кристин Хана - -която е писана десетиление по-рано. Може и да е често интерпретиран този сюжет, но при мен се случи да ги чета с някакъв малък период от време и ми направи неприятно впечатление. Същото беше и когато четох "Идол", напочняше ми на "Сърца за разбиване" на Али Новак, въпреки че там приликите бяха много по-малко.

Момичета здравейте, чели ли сте поредицата Джипси Брадърс на Лили Сейнт Джърмейн?
Какво мислите, заслужава ли си да  я започна?