Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Аз тези дни ще почвам нова работаи ми го пратиха по имеил още преди да съм си пуснал предизвестието.


Това не трябва ли да е упоментао в ТД?

Нещо не ме разбра, но карай смело напред и прави каквото си знаеш.

Това последното си е баш мотане, да не го кажа по по-грозен начин. Щото на договора си пише колко е заплатата, плюс колко процента на година за стаж и това е достатъчно да сметнат колко излиза брутната, когато стане време да я плащат. Което време не е при подписването. Поне да кажат че ще впишат стажа в договора там с колко стаж започваш при тях, но не и да казват че без трудовата книжка не могат да сметнат заплатата, че се излагат...

Някои фирми не слагат ли въпросният клас към заплатата. Ако сте се договорили 1000 лева, дават заплата примерно 950 плюс класа да станат 1000 ?

Компанията спокойно може да изчисли колко трудов стаж имаш и без да ти гледа трудовата книжка. Не е ядрена физика.

В този пример какво става като човек направи година или две в такава фирма дето смята по тоя измислен начин? Ще ти намалят заплатата ли, щото класът излиза повече пък те трябва да ти плащат точно 1000лв?

Не знам как става тая работа кой какво и къде си слага, според КТ е минимум 0,6% за година, ако се признава стаж изобщо. И това го пише в договора, може да е повече, но не може да е по-малко от този процент.
Тия дето се чудят каква заплата да напишат че с процента за стаж да стане колкото са се уговорили устно... това не им е единственото дето не е наред. Най-често от тях са и тези дето пишат минималния праг в договора, а пък после допълват до обещаната сума с "бонус" и там за стажа колкото излезе. И това уж върши работа защото те пак си осигуряват на пълната сума, докато не стане време да се разделяте или в някакъв момент просто им скимне да резнат бонуса. И човек няма легален начин да си го търси, той се е подписал на ниската заплата и е разчитал на добра воля да му плащат колкото са обещали. Но те са си изрядни на документи, няма кой да ги пипне.

Пределно наясно съм, че искането на трудовата книжка за да изчислят стажа е тъпотия, както и ясно написах. Но на няколко места съм виждал да го използват за да не ти изготвят договора предварително. От какви точно съображения не знам. Може да е просто от некадърност, масово по малките ИТ фирми HR-ки се наемат по всякакви други критерии, но не и професионализъм.
И както написах единственият вариант в тоя случай е да спориш с мениджърите и HR-ките още преди да си започнал работа, което не е добър старт, нищо че си прав. Но всеки сам си преценя.
Иначе в ИТ сектора в България е обичайно да се договаряш за нетна заплата и от там те ти изчисляват основната, така че нетото да излезе точно. После добавката за стаж си върви нормално, ако не се предоговориш, ама и без това е мизерните 0.6%, не е кой знае какво. Соц отживелица.

Предварителен договор го написах илюстративно, а не като юридически термин. Ако напуснеш и те си оттеглят офертата можеш да ги съдиш за пропуснати ползи. И специално написах, че когато става дума за клон на западна фирма (99% от ИТ сектора) не е толкова от значение дали ще спечелиш, защото мениджъра ще го е страх самата новина, че ги съдят да стигне до тия над него.

И ясно написах, че разгласявайки го можеш да им блокираш наемането на качествени кадри. Добрите специалисти в България, особено в ИТ сектора, са много търсени и могат да си позволят да избягват компании с репутация, че въртят долнопробни номера на служителите си. освен ако не им предложат неустоими финансови условия, което става много рядко.
Това, че "Дори и компаниите с най-лоша репутация в IT сектора, ежедневно наемат нови хора." не значи, че тия хора стават за нещо. Пълно е с академийки, школи и прочие, бълващи "програмисти" дето и минималната заплата не могат да заработят, ама имат претенции и се оплакват как имало конспирация да не ги наемат (преди някой да скочи да ми се обяснява - лично съм интервюирал много такива). Аутсорските таксуващи на човекочас търсят евтиното, не качественото, но накрая все им трябва и някой, който реално да върши работата.

Пух, прочетох по диагонал съдебното решение, като не мисля, че съдът е стигнал до заключението, че разпространяване на информация за размера на собствената заплата е дисциплинарно нарушение.

И в детайли да го беше прочела, пак до същият извод щеше да стигнеш. Един човек, коментирал в социална мрежа, че шефовете взимат по 5-6 000, а работниците по 1 000. Те го уволнили дисциплинарно, защото бил разпространил конфиденциална информация. Съдът отменя уволнението, присъжда му дължимото обезщетение и си го връща на работа. Не знам в какво точно идва да ни убеди това решение.

Спазвайте си договорите, но си знайте и правата. И никога не подписвайте нещо, което не сте прочели. По-назад някой беше писал, че ти давали на първия ден купчина документи, които подписваш без да гледаш, защото нямало време. Какво значи няма време? Ще ти дадат време. Ако искат да ги подпишеш веднага, могат да ти ги пратят предварително, за да се запознаеш с тях. Ако не са ги пратили, ще чакат да ги прочетеш. Чакала съм и по 2 часа бъдещи служители да си прочетат договора и декларациите. Нищо странно не виждам в това. Напротив, странни са ми тези, които подписват, без да четат.

Аз го изчетох почти цялото съдебно решение, не знам защо точно това си дал, като то защитава напрактика обратната теза:
1. Служителят печели делото и му се присъжда пълно обезщетение за 6 месеца през които не е работил.
2. Няколко пъти се споменава, че жалбата му не е формулирана правилно и липсват важни елементи, като например колко точно е обезщетението което иска. Тоест или се е представлявал сам или адвоката му е бил доста некадърен.
3. Той е разпространил в публичен пост не само своята заплата, а и тези на шефовете си. при това е имал подпъсана декларацията за конфиденциалност конкретно за това, а не просто точка в договора.
4. Освен заплатите е писал обиди и клевети по отношение на шефовете и фирмата. И реално е излъгал за заплатите (съдейки по обезщетението поне двойно е излъгал) за да злепостави допълнително фирмата. Съществената част от мотивите за уволнението са относно злепоставянето, а не разкритата информация.
5. Той оспорва формулировката на заповедта, а не това което той е направил и имал ли е право.
6. Всичките обяснения които е давал по повод случилото се са някакви селски изжепки за шефа, роднините му, министъра на труда и социалната политика и прочие.

И въпреки всичко това печели делото и получава обезщетение. И то цялото дело се върти около това, че се е опитал публично и грубо да уронва авторитета на работодателя, а не заради разкриването на заплатите.
И в другите линкове които си дал пише, че само разгласяването на заплатата не е достатъчно за дисциплинарно уволнение.

Интересни са обаче мотивите на съда:
Тоест ако малко си закръглиш заплатата когато я разгласяваш, това вече не е конфиденциална информация. Дори си подписал изрична декларация за това.

Тоест въпреки, че напрактика ги е напсувал и клеветил, разпространявайки невярна информация, все пак не е достатъчно за уволнение.

Най-интересно обаче е това:
Тоест, според Европейския съд по правата на човека (който седи малко над Пазарджишкия районен) забраната да споделяш информация за заплатата си е ограничаване на свободата на изразяване на работника и следва да е мотивирано със съществена вреда за работодателя.

А за тия дето обясняваха за NDA и как било на запад -  администрацията на Обама забрани всякакви мерки пречещи на служителите да споделят заплатите си, като вредящи на свободния пазар и конкуренцията. Та там вече са разбрали, че това се дребни селски номерца.

Масово хората не си четат договорите и не си знаят правата, а още по-малко задълженията.

Спора беше за това, че (1) няма фирми, които формално да ти забраняват да разгласяваш заплатата си, (2) размерът на заплатата ти си е лично твоя информация (на служителя) и може свободно да се разгласява и (3) размера на заплатите в предприятие не е фирмена тайна. Но това очевидно не е съвсем така, дори да не го смятаме за правилно, демократично и модерно.

В конкретния случай от линка с делото - работника се е измъкнал по допирателната, но го дадох, защото е много добър пример за това как някои фирми имат изрична клауза за неразкриване на заплатата и това може да е предтекст за дисциплинарно производство, съдебни дела и последващи неприятности.  Да, дребни селски номерца са, но уви живеем тук и е добре да се има в предвид какво се случва у нас. Най-често правото е на страната на работодателите.

Обърна ли внимание на следните текстове:

*

"Правото да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия."

*

"Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието.

Според работодателя работника е сторил именно това  и съдът споделя такъв извод."

*

"Излагат се и доводи,че заповедта не е мотивирана ,тъй като в нея не било посочено в кои социални мрежи ищецът е направил коментар ,какви данни за възнаграждение и на кои лица са посочени,какви термини е употребил по отношение на ръководството и как това е довело до уронване авторитета и злепоставяне на работодателя.

Не били обсъдени и обясненията на работника ,дадени по реда на чл.193 от ГПК.

Заповедта била необоснована.В нея било посочено ,че М. е направил коментар за „нивата на заплащане“ в „****“ АД.Работодателят се позовал и на подписана от М. Декларация за конфиденциалност.

В нея той се задължил да не разгласява сведения за трудовото си възнаграждение и за това на други работници и служители ,както и известните му данни за фонд работна заплата.

Счита         че термините „нива на заплащане“ и „ размер на трудово възнаграждение“ са различни.

М. не бил извършил нарушение на трудовата дисциплина ,тъй като информация за нивата на заплащане била публикувана във всички медии по повод посещението на Министъра на труда и социалната политика."

---

В конкретното дело служителя се е спасил поради процедурни нарушения и двусмислие в декларацията за конфиденциалност - не е назовал точна сума, а е посочил нива на заплащане (които пък са били вече публикувани в медиите). Не сме проследили цялата сага с обжалвания, контрадела, ВАС и т.н. от страна на работодателя му, та да не правим прибързани изводи. Но едно знам - преди време ходих да се жалвам основателно в инспекцията по труда, откъдето ме посъветваха да не се занимавам с дела, а да се опитам да си тръгна по живо по здраво (и струва ми се, че работодателят ми беше някак осведомен, след този разговор). Имайте си едно наум.

Спорът по-скоро беше за това могат ли на практика да те принудят да не си споделяш своята заплатата с колеги и приятели. И от това дело излиза, че на практика не могат. Ако мислиш, че има някакво различно продължение на по-горна инстанция да го беше пуснал него, а не само това. От това излиза такъв извод.
От другите линкове към форуми, които беше пуснал, излиза същото.
А както писах вече, ако споделянето не е публично и в писмен вид, то доказването от страна на работодателя става почти невъзможно.

За споделяне на заплатите на други служители, които знаеш в качеството си на длъжностно лице, никой не е спорил, че вече е нарушение.

Ако прочетеш внимателно това дето си подчертал с червено, ще видиш че основния проблем, признат от съда, е уронване на престижа на предприятието чрез клевети, а това за заплатите е само част от тези клевети. И въпреки това съда го е счел за недостатъчна причина за дисциплинарно уволнение, което не е процедурно нарушение или двусмислие.

Така че - да, свободата на словото не е абсолютна и не ти дава право да клеветиш, заплашваш и т.н., ама това няма общо с въпроса за разпространението на размера на собствената ти заплата. Цялото дело е "по допирателната" на обсъждания въпрос. Не виждам защо толкова много държиш на него.

Иначе е пределно ясно, че когато е възможно е по-добре да не стигаш до съд, особено в България.

А защо път тези заплати да са чак такава голяма тайна?
Като цяло всеки може да се досети за порядъка на заплатите във фирмата,  в която работи .
Дори съм много ЗА да се знае още преди да се кандидатства някъде, че да не се губят време и усилия.

Не саа, човека са го съдили за клевета, и адвокатите на фирмата си смукали от пръстите някакви дисциплинарни нарушения, за да оправдаят уволнението. Разбирам да си мениджър или ЧР и да изнесеш заплати на други служители, злоупотреба със служебна позиция. На мен всички правилници, документи и трудов договор ми ги изпратиха няколко седмици, преди да започна, изчела съм ги, имам ги в електронната си поща, няма такива глупости. Пух се е филмирал, че всички работодатели са някаква конспирация срещу служителите, беше писал по-назад, че имало някакви скрити причини да не го викат на интервюта или нещо от сорта. Между другото според мен гласдор не е обективно, защото като съм гледала за моя работодател, заплатите са занижени доста. То сигурно ако не си на зор, няма да седнеш да попълваш такава имформация по интернет.

То ясно, че в случая става въпрос за търсене с какво да оправдаят уволнението.

Голяма разлика обаче има дали бай Иван е казал на комшиите, докато са се запивали, че шефа му взема 5 бона, докато няма по 100 лв. да вдигне на служителите или ЧР на фирмата ги пусне на някоя друга за сведение.
Голяма тайна може да пазят тези с големите заплати, иначе...все тая.