- Публикувана: 21 юни 2022, 21:46 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2022, 20:36 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 6/
Аз в неделя си припомних епизода, така че всичко ми е прясно. 
На мен много ми харесаха тези преплетени разговори, които направиха в началото на епизода Серкан - Енгин и Еда- Пъръл и сега отново Серкан-Айдан и Еда-Айфер. И как Айше започва да връща символите от първите епизоди на първи сезон.
На мен много ми харесаха тези преплетени разговори, които направиха в началото на епизода Серкан - Енгин и Еда- Пъръл и сега отново Серкан-Айдан и Еда-Айфер. И как Айше започва да връща символите от първите епизоди на първи сезон. 
Какво още се случва:
- Пъръл отива в къщата на Серкан да се извини на Енгин и да си го пибере в къщи. Енгин отначало упорства, но се сдобряват.
- Пликът с писмото е стигнал до Пина. Тя чака Серкан да се върне, за да му го даде, бил е оставен в колата, трябва да го предаде, може би е важно. Сейфи я вижда, че почти е заспала, може да му го предаде утре. В крайна сметка поема ангажимент той да го предаде на Серкан.
- Айдан и Кемал се чудят, как Серкан не е прочел писмото.
Може ли някой да го е взел?
Айдан: Кой ще го вземе, Кемал? Писмо, на което пише „Серкан“ . Кой ще го вземе?
Идва Сейфи и носи писмото, упреква г-н Кемал.
Сейфи: Г-н Кемал, какво е това? Бива ли така да действате зад гърба на хората? Добре. Може г-жа Айдан да не е казала на г-н Серкан. Но не можете да пишете така писма.
Айдан разпознава своето писмо, ядосана го къса.
Айдан: Това е знак, Кемал. Писмото обикаля, обикаля и като бумератг се върна отново при мен. Вселената ми каза:“Млъкни! Нищо не казвай“.
Кемал: Знак ли искаш да видиш? Гледай как си тръгвам.
...безкрайно съжалявам.
Еда: Моля те, хапни малко. Къде ли не ходих, докато ги намеря. Любимите ти плодове. Моля те. Освен това, черешата е символ на безкрайността, знаеш ли? Означава безкрайност.
Серкан: Тогава да направим така: Ще ти направя хубава черешова градина. А ти ще спомняш за мен всеки път, когато я видиш или отидеш в нея.
Еда: Възможно ли е човек да те забрави? Хайде, мъничко. Тогава, момент... Момент. Сигурен ли си, че не искаш?
Серкан: Еда, опитвам се да работя.
Еда: Изобщо ли няма да хапнеш?
Серкан: Искаш да ям ли? Така ли? Ела, Еда.
Предположение:
Името Кираз/череша на детето, което е избрала Еда: Да си спомня за Серкан, всеки път като я види. А тя е вижда непрекъсната. Т.е. ще си спомня за Серкан напрекъсната.
Серкан: Не се тревожи, не те следя.
Еда: Да, така е.
Серкан: Да. Отново се скарахме.
Еда: Не се караме за първи път.
Серкан: Може ли да седна?
Еда, извинявай.
Еда: Няма нищо. Беше Кираз. С нея говорих по телефона. От телефона на Бурак.
Серкан: Тоест онова „липсваш ми“, „чакай ме“...
Еда: Беше за Кираз, да. Казвам ти, за да не си мислиш нищо. Нямам връзка с никого.
Серкан: Не...Не съм го мислил. Но все пак...Благодаря, че ми каза. За какво си мислиш?
Еда: Трябва да свикна с присъствието ти тук. А ти?
Серкан: Не мога да си тръгна. Еда, не мога да си тръгна.
Еда: Знам. Наясно съм.
Серкан: Виж. Знам, че постъпих зле с теб. Това, което направих, не беше правилно. Но наистина не мога да си тръгна. Знам, че те изкарах от живота си. Заради мен се разделихме. И изведннъж се появих пред теб. Но...както казах...
Еда: Според теб има ли смисъл да говорим за това сега?
Серкан: Виж. Знам, че много те нараних. Но безкрайно съжалявам.
Еда: Аз също съжалявам за нещо, което не можах да ти кажа.
Серкан: Какво е то? Можеш да ми кажеш.
Еда: Какво значение има? Какво значение има след всичкото това време? Преди години постави граница. Моля те, не я преминавай. Защо непрекъснато попадам в капана ти? Между нас всичко приключи. Лека нощ, Серкан.
Серкан: Лека нощ, Еда.
Серкан: В такъв случай, това е за спомен от тази вечер. Може да го сложиш до дарт-са
Еда: Наистина ли?
Серкан се извини на Еда, каза й, че съжалява, че заради него са се разделили, но това е крайният резултат от решението му. Той все още не казва причината, поради която е взел решението да постъпи така.
- Пъръл отива в къщата на Серкан да се извини на Енгин и да си го пибере в къщи. Енгин отначало упорства, но се сдобряват.
- Пликът с писмото е стигнал до Пина. Тя чака Серкан да се върне, за да му го даде, бил е оставен в колата, трябва да го предаде, може би е важно. Сейфи я вижда, че почти е заспала, може да му го предаде утре. В крайна сметка поема ангажимент той да го предаде на Серкан.
- Айдан и Кемал се чудят, как Серкан не е прочел писмото.
Може ли някой да го е взел?
Айдан: Кой ще го вземе, Кемал? Писмо, на което пише „Серкан“ . Кой ще го вземе?
Идва Сейфи и носи писмото, упреква г-н Кемал.
Сейфи: Г-н Кемал, какво е това? Бива ли така да действате зад гърба на хората? Добре. Може г-жа Айдан да не е казала на г-н Серкан. Но не можете да пишете така писма.
Айдан разпознава своето писмо, ядосана го къса.
Айдан: Това е знак, Кемал. Писмото обикаля, обикаля и като бумератг се върна отново при мен. Вселената ми каза:“Млъкни! Нищо не казвай“.
Кемал: Знак ли искаш да видиш? Гледай как си тръгвам.
...безкрайно съжалявам.
Еда: Моля те, хапни малко. Къде ли не ходих, докато ги намеря. Любимите ти плодове. Моля те. Освен това, черешата е символ на безкрайността, знаеш ли? Означава безкрайност.
Серкан: Тогава да направим така: Ще ти направя хубава черешова градина. А ти ще спомняш за мен всеки път, когато я видиш или отидеш в нея.
Еда: Възможно ли е човек да те забрави? Хайде, мъничко. Тогава, момент... Момент. Сигурен ли си, че не искаш?
Серкан: Еда, опитвам се да работя.
Еда: Изобщо ли няма да хапнеш?
Серкан: Искаш да ям ли? Така ли? Ела, Еда.
Предположение:
Името Кираз/череша на детето, което е избрала Еда: Да си спомня за Серкан, всеки път като я види. А тя е вижда непрекъсната. Т.е. ще си спомня за Серкан напрекъсната.
Серкан: Не се тревожи, не те следя.
Еда: Да, така е.
Серкан: Да. Отново се скарахме.
Еда: Не се караме за първи път.
Серкан: Може ли да седна?
Еда, извинявай.
Еда: Няма нищо. Беше Кираз. С нея говорих по телефона. От телефона на Бурак.
Серкан: Тоест онова „липсваш ми“, „чакай ме“...
Еда: Беше за Кираз, да. Казвам ти, за да не си мислиш нищо. Нямам връзка с никого.
Серкан: Не...Не съм го мислил. Но все пак...Благодаря, че ми каза. За какво си мислиш?
Еда: Трябва да свикна с присъствието ти тук. А ти?
Серкан: Не мога да си тръгна. Еда, не мога да си тръгна.
Еда: Знам. Наясно съм.
Серкан: Виж. Знам, че постъпих зле с теб. Това, което направих, не беше правилно. Но наистина не мога да си тръгна. Знам, че те изкарах от живота си. Заради мен се разделихме. И изведннъж се появих пред теб. Но...както казах...
Еда: Според теб има ли смисъл да говорим за това сега?
Серкан: Виж. Знам, че много те нараних. Но безкрайно съжалявам.
Еда: Аз също съжалявам за нещо, което не можах да ти кажа.
Серкан: Какво е то? Можеш да ми кажеш.
Еда: Какво значение има? Какво значение има след всичкото това време? Преди години постави граница. Моля те, не я преминавай. Защо непрекъснато попадам в капана ти? Между нас всичко приключи. Лека нощ, Серкан.
Серкан: Лека нощ, Еда.
Серкан: В такъв случай, това е за спомен от тази вечер. Може да го сложиш до дарт-са
Еда: Наистина ли?
Серкан се извини на Еда, каза й, че съжалява, че заради него са се разделили, но това е крайният резултат от решението му. Той все още не казва причината, поради която е взел решението да постъпи така.
Дилеми и на мен ми беше трудно да разбера Еда. Разбирам, че е обидена, но това да крие детето...прекалено е , но филм да става.
Маргаритки , маргаритки..
Маргаритки , маргаритки..
Да се обзаложим...
Серкан: Пак ли ти? По това време...какво се оптиваш да направиш? Ще стане беля. Прибери това.
Кираз: Всички спят по това време. Ти какво правиш тук?
Серкан: Аз всяка сутрин ставам в 5 часа, госпожице. Разбра ли? Сега в хотела...Явно не се те научила на това, но... В хотела да стреляш с лък е недопустимо. Върви. Върви.
Кираз: И аз ставам в 5 часа сутрин. Така човек е по-продуктивен. Ще ми дадеш ли стрелата?
Серкан: Първо с лък не се стреля така. Набелязваш си мишена. Мислиш, концентрираш се и се упражняваш. Ясно ли е?
Кираз: Хм. Стрелям по-добре от теб. Готов ли си да се обзаложим на сладолед?
Серкан: Аз... Това...Сега съм зает. Не мога да се занимавам се теб. Ще си тръгнеш ли, моля?
Кираз: Страхливец.
Серкан: Хайде да видим. За сладолед.
Кираз: За сладолед
Кираз: Не е зле.
Серкан: Дай ми лъка. Не мога да повярвам, че правя това.
Кираз: И ти като мен обичаш състезанията. Хайде, стреляй.
Серкан: Разсейваш ме. Ще замълчиш ли?
Кираз: На колко години си?
Серкан: Тихо.
Кираз: Не се натъжавай. Трябва още малко да поработиш. Сладолед?
Серкан: Сладолед? Наистина ли ще ядеш сладолед по това време?
Кираз: Не мисля, че има по-подходящо време за сладолед.
Серкан: Добре. Добре. Ела. Хвани се за пръста ми.
Серкан: Добре. Какво искаш?
Кираз: Алергична съм към ягоди. Всичко друго може. Но искам две топки.
Серкан: Алергична си към ягоди? Добре. Добре тогава. Ела. Вземи това. Ще сложа шоколадов, става ли? Дръж здраво. Искаш ли ванилия? Тогава шоколад. Ето. Става ли така? Достатъчно ли е? Чудесно. Да вземем лъжица.
Кираз: Вземи и за себе си.
Серкан: Ще взема. Добре.
Кираз: Не мога да чета и да пиша. Ще го напишеш ли?
Серкан: Какво искаш да напиша?
Кираз: Два сладеледа на сметката на Серкан Болат.
Серкан: Готово. Това ще го сложим тук. Това ли е? Платих си дълга. И ти казвам довиждане.
Кираз: Сама ли ще си ям сладоледа?
Серкан: Добре. Вземи си сладоледа. Ела, да идем там. Ела тук. Ела.
Кираз: Добре съм.
Серкан: Добре. Чудесно. Сладолед рано сутринта. Ще кажа нещо. Възхищавам ти се. Въпреки, че майка ти работи в кафето, остави бележка. Добър ход.
Кираз: Мама не работи в кафето.
Серкан: Къде работи?
Кираз: Тя е шеф.
Еда: Ах, Кираз. Какво правиш тук? Защо бягаш? Къде щях да те търся, ако не ми бяха казали?
Серкан: Чакай малко. Излязла си, без да се обадиш на никого ли?
Еда: Да, така направи. Хайде, ела.
Кираз: Всички спяха. Да хапнем ли заедно сладолед?
Еда: Добре. Ще хапнем по-късно. Хайде, ела.
Кираз: Не мога да тръгна, докато не си изям сладоледа. Ще бъде невъзпитано към Серкан Болат, како Еда.
Еда: Добре, тогава. Добре. Хайде, ела. Седни, за да не е невъзпитано към Серкан Болат.
Серкан: Искаш ли?
Еда: Не, сама ще си взема.
Кираз: Ти имаш ли дете?
Серкан: Аз? Не. Това не е за мен.
Кираз: Очевидно.
Еда: Очевидно.
Серкан: Какво?
Кираз: Буба!
Еда: Бурак.
Бурак: Да вървим.
Серкан: Колко щастливо момиченце. Баща й винаги е покрай нея.
Еда: Серкан.
Серкан: Еда
Дениз: Г-н Серкан, с тези обувки вне мога да вървя тук. Чакам ви за закуска.
Серкан: Добре.
Дениз: Г-н Серкан, насам.
Серкан: Добре. Добре. Какво щеше да кажеш?
Еда: Ще те чака там, докато не тръгнеш. Наясно си, нали?
Серкан: В такъв случай, моля те не забравяй, какво щеше да кажеш. Ще говорим после.
Еда: Добре.
Серкан: Да. Закуска.
gostenka68, по време на връзката им, няколко пъти ставаше дума за деца, и самият Серкан правеше шеговити намеци на Еда че иска да имат деца. Серкан рязко е променил мнението си / научаваме го от спомените на Еда/ след като се разболя и лекува от рака. Но така и не разбираме, дали е дал някакво обясниние за това на Еда.
Серкан: Пак ли ти? По това време...какво се оптиваш да направиш? Ще стане беля. Прибери това.
Кираз: Всички спят по това време. Ти какво правиш тук?
Серкан: Аз всяка сутрин ставам в 5 часа, госпожице. Разбра ли? Сега в хотела...Явно не се те научила на това, но... В хотела да стреляш с лък е недопустимо. Върви. Върви.
Кираз: И аз ставам в 5 часа сутрин. Така човек е по-продуктивен. Ще ми дадеш ли стрелата?
Серкан: Първо с лък не се стреля така. Набелязваш си мишена. Мислиш, концентрираш се и се упражняваш. Ясно ли е?
Кираз: Хм. Стрелям по-добре от теб. Готов ли си да се обзаложим на сладолед?
Серкан: Аз... Това...Сега съм зает. Не мога да се занимавам се теб. Ще си тръгнеш ли, моля?
Кираз: Страхливец.
Серкан: Хайде да видим. За сладолед.
Кираз: За сладолед
Кираз: Не е зле.
Серкан: Дай ми лъка. Не мога да повярвам, че правя това.
Кираз: И ти като мен обичаш състезанията. Хайде, стреляй.
Серкан: Разсейваш ме. Ще замълчиш ли?
Кираз: На колко години си?
Серкан: Тихо.
Кираз: Не се натъжавай. Трябва още малко да поработиш. Сладолед?
Серкан: Сладолед? Наистина ли ще ядеш сладолед по това време?
Кираз: Не мисля, че има по-подходящо време за сладолед.
Серкан: Добре. Добре. Ела. Хвани се за пръста ми.
Серкан: Добре. Какво искаш?
Кираз: Алергична съм към ягоди. Всичко друго може. Но искам две топки.
Серкан: Алергична си към ягоди? Добре. Добре тогава. Ела. Вземи това. Ще сложа шоколадов, става ли? Дръж здраво. Искаш ли ванилия? Тогава шоколад. Ето. Става ли така? Достатъчно ли е? Чудесно. Да вземем лъжица.
Кираз: Вземи и за себе си.
Серкан: Ще взема. Добре.
Кираз: Не мога да чета и да пиша. Ще го напишеш ли?
Серкан: Какво искаш да напиша?
Кираз: Два сладеледа на сметката на Серкан Болат.
Серкан: Готово. Това ще го сложим тук. Това ли е? Платих си дълга. И ти казвам довиждане.
Кираз: Сама ли ще си ям сладоледа?
Серкан: Добре. Вземи си сладоледа. Ела, да идем там. Ела тук. Ела.
Кираз: Добре съм.
Серкан: Добре. Чудесно. Сладолед рано сутринта. Ще кажа нещо. Възхищавам ти се. Въпреки, че майка ти работи в кафето, остави бележка. Добър ход.
Кираз: Мама не работи в кафето.
Серкан: Къде работи?
Кираз: Тя е шеф.
Еда: Ах, Кираз. Какво правиш тук? Защо бягаш? Къде щях да те търся, ако не ми бяха казали?
Серкан: Чакай малко. Излязла си, без да се обадиш на никого ли?
Еда: Да, така направи. Хайде, ела.
Кираз: Всички спяха. Да хапнем ли заедно сладолед?
Еда: Добре. Ще хапнем по-късно. Хайде, ела.
Кираз: Не мога да тръгна, докато не си изям сладоледа. Ще бъде невъзпитано към Серкан Болат, како Еда.
Еда: Добре, тогава. Добре. Хайде, ела. Седни, за да не е невъзпитано към Серкан Болат.
Серкан: Искаш ли?
Еда: Не, сама ще си взема.
Кираз: Ти имаш ли дете?
Серкан: Аз? Не. Това не е за мен.
Кираз: Очевидно.
Еда: Очевидно.
Серкан: Какво?
Кираз: Буба!
Еда: Бурак.
Бурак: Да вървим.
Серкан: Колко щастливо момиченце. Баща й винаги е покрай нея.
Еда: Серкан.
Серкан: Еда
Дениз: Г-н Серкан, с тези обувки вне мога да вървя тук. Чакам ви за закуска.
Серкан: Добре.
Дениз: Г-н Серкан, насам.
Серкан: Добре. Добре. Какво щеше да кажеш?
Еда: Ще те чака там, докато не тръгнеш. Наясно си, нали?
Серкан: В такъв случай, моля те не забравяй, какво щеше да кажеш. Ще говорим после.
Еда: Добре.
Серкан: Да. Закуска.
gostenka68, по време на връзката им, няколко пъти ставаше дума за деца, и самият Серкан правеше шеговити намеци на Еда че иска да имат деца. Серкан рязко е променил мнението си / научаваме го от спомените на Еда/ след като се разболя и лекува от рака. Но така и не разбираме, дали е дал някакво обясниние за това на Еда.
Имаше много несъответствия, но толкова ми беше хубаво да гледам сериала и особено появата на Мая, че всичко нелогично го оправдавах. 
С изключение на епизодите с амнезията. 
Покрай туитването, гледането онлайн, следенето на рейтинги, Adba, Somera и каквото там още имаше, не можах да се насладя на последните епизоди. Но пък емоцията, която оставиха в мен е толкова силна, че я има и сега, две години след появата на сериала.
С изключение на епизодите с амнезията. Покрай туитването, гледането онлайн, следенето на рейтинги, Adba, Somera и каквото там още имаше, не можах да се насладя на последните епизоди. Но пък емоцията, която оставиха в мен е толкова силна, че я има и сега, две години след появата на сериала.
Физиономията на Серкан е уникална.
Дилеми, моето обяснение е, че са загубили връзката помежду си след болестта. Спрели са да си споделят и да дават обяснение за действията си. Серкан се е затворил в себе си , сам със своите страхове и се е концентрирал върху единственото постоянно и сигурно нещо в живота му - работата... Комуникация , ключът към всичко е комуникация, даже и компромисите не са толкова важни в една връзка, колкото комуникацията. Спрем ли да си говорим открито, лодката е почнала да потъва...
Дилеми, моето обяснение е, че са загубили връзката помежду си след болестта. Спрели са да си споделят и да дават обяснение за действията си. Серкан се е затворил в себе си , сам със своите страхове и се е концентрирал върху единственото постоянно и сигурно нещо в живота му - работата... Комуникация , ключът към всичко е комуникация, даже и компромисите не са толкова важни в една връзка, колкото комуникацията. Спрем ли да си говорим открито, лодката е почнала да потъва...
Какво още се случва:
- Пъръл и Джан убеждават Енгин да отидат на разходка до Шиле. Серкан без друго е в Шиле, пък и Кираз живее там, обещала е на Джан да го научи да прави фокуси.
Пъръл: Джан..Джан и Кираз... Джан, миличък. Джан и Кираз са приятели. Детето има нужда от социализация. Ти също. Ти ще се видиш със Серкан. Аз ще се занимавам с работата си. Ще проверя ситуацията.
Джан: Татко, моля те, да идем. Кираз много ми липсва. Моля те.
Енгин: Само как ме притиснахте! Добре. Отиваме. И без това изглежда, че всички ще се преместим в Шиле. Дано да е за добро.
Пъръл: И на мен така ми се струва...
Колко хубаво, имаме си две Еда.
Еда: Липсваше ми времето, прекарано с дъщеря ми. Много ми липсваше.
Кираз: И ти много ми липсваше, мамо. В миналото прекарвахме много време заедно.
Еда: Не говори така. Не казвай „в миналото“. Все още прекарваме време заедно. Можем да играем на хубави игри, можем да правим толкова хубави неща. Виж. И кака ти Мело у тук. Можем и с нея да си играем.
Мело: Ти къде ходиш? Честна дума, трябва да ти сложим чип, за да знаем къде си.
Кираз: Како Мело, аз съм свободно момиче.
Мело: Виж я ти.
Еда: Дъщеря ми е свободно момиче. Разбра ли, Мело? В такъв случай какво да направим? Тази твоя свобода да я подсилим/укрепим ли?
Кираз: Какво означава това, мамо?
Еда: Сега ще ти покажа какво значи.
Мело: Прекарвам толкова много време с Кираз, че самата аз сякаш съм петгодишна. Къде ходиш? Къде? Цял ден те търся.
Айдан: Не, Серкан никъде го няма.
Сейфи: И в ресторанта не е .
Айдан: Със сигурност е отишъл при цветарката.
Сейфи: Какво ще кажем на г-н Серкан, ако го намерим? Какво стана със знаците от Вселената?
Айдан: Кемал ги взе и ги направи на парченца. Не разбра ли, че не говори с мен?
Сейфи: Наясно съм.
Айдан: Айй!. Не разбирам как може това момиче да е на Мело.
Сейфи: Сигурно прилича на баща си.
Еда: Добро утро, г-жо Айдан.
Айдан: Добро утро. Търсим Серкан. Затова сме тук.
Еда: Той... Закусваше с г-жа Дениз.
Айдан: Ааа! Чудесно.Мело! Ако не знаех, щях да си помисля, че това дете е на Еда. Толкова си приличат. Изобщо не прилича на теб.
Мело: Така се получи...Преди да родя малката ми дъщеря, непрекъснато гледах Дада. Исках да прилича на нея. Да не й е уроки, много е красива.
Еда: И ти си красива. Приятелството е това.
Мело: Молитвите ми бяха чути. Дай боже твоето да прилича на мен.
[b]Айдан:[/b] Колко хубаво, имаме си две Еда.
Еда: Какво повече да иска човек. Две Еда.
Мело: Детето ми. Дъщеря ми.
Еда: Добре, че не прилича на Серкан. Миличката ми. Ела при мен, ела.
Ще те науча на по-забавна игра...
Джан: Мамо, виж Кираз идва.
Кираз: Милият ми приятел.
Енгин: Виж как се прегръщаг. Много са сладки.
Кираз: Пъръл, винаги води Джан, може ли?
Пъръл: Разбира се, ще го водя.
Енгин: Пъръл ли? Кираз откъде ти знае името?
Пъръл: Много умно дете.
Енгин: Много?
Пъръл: Прав си. Много е умна. Точно като Мело. Много си приличат. Умниге деца чуят ли нещо веднъж, повече не го забравят. Тогава вие идете да играете в градината, става ли?
Кираз: Добре. После ще дойсдете ли при нас? Ще покажа на Джан играчките си. Помниш ли, веднъж и на теб ти показап космическите си кораби...
Енгин: Виж ти... Виждала си космическите кораби на Кираз? Кого и къде си ги видяла? Не разбирам.
Пъръл: Браво на теб. Всичко развяляш за детето. Аз съм червенокосата тук. Това е съдбата на всички червенокоси. А ти съсипа всичко за едно дете. Припознала се е
Енгин: Не, Серкан го няма в хотела. Звъня, звъня... Не вдига телефона. Ще ме побърка.
Пъръл: Нищо. Ще се появи от някъде.
Джан: Татко, Кираз няма да ме научи да правя фокуси.
Кираз: Това ли казах? Казах, че ще те науча на по-забавна игра.
Енгин: И каква е тази игра?
Джан: Каква е играта?
Кираз: Играта е шега да си намерим други майка и татко. Аз така си намерих Мело. Джан на шега ще си намери друга мама и татко.
Енгин: Намерила си Мело?
- Пъръл и Джан убеждават Енгин да отидат на разходка до Шиле. Серкан без друго е в Шиле, пък и Кираз живее там, обещала е на Джан да го научи да прави фокуси.
Пъръл: Джан..Джан и Кираз... Джан, миличък. Джан и Кираз са приятели. Детето има нужда от социализация. Ти също. Ти ще се видиш със Серкан. Аз ще се занимавам с работата си. Ще проверя ситуацията.
Джан: Татко, моля те, да идем. Кираз много ми липсва. Моля те.
Енгин: Само как ме притиснахте! Добре. Отиваме. И без това изглежда, че всички ще се преместим в Шиле. Дано да е за добро.
Пъръл: И на мен така ми се струва...
Колко хубаво, имаме си две Еда.
Еда: Липсваше ми времето, прекарано с дъщеря ми. Много ми липсваше.
Кираз: И ти много ми липсваше, мамо. В миналото прекарвахме много време заедно.
Еда: Не говори така. Не казвай „в миналото“. Все още прекарваме време заедно. Можем да играем на хубави игри, можем да правим толкова хубави неща. Виж. И кака ти Мело у тук. Можем и с нея да си играем.
Мело: Ти къде ходиш? Честна дума, трябва да ти сложим чип, за да знаем къде си.
Кираз: Како Мело, аз съм свободно момиче.
Мело: Виж я ти.
Еда: Дъщеря ми е свободно момиче. Разбра ли, Мело? В такъв случай какво да направим? Тази твоя свобода да я подсилим/укрепим ли?
Кираз: Какво означава това, мамо?
Еда: Сега ще ти покажа какво значи.
Мело: Прекарвам толкова много време с Кираз, че самата аз сякаш съм петгодишна. Къде ходиш? Къде? Цял ден те търся.
Айдан: Не, Серкан никъде го няма.
Сейфи: И в ресторанта не е .
Айдан: Със сигурност е отишъл при цветарката.
Сейфи: Какво ще кажем на г-н Серкан, ако го намерим? Какво стана със знаците от Вселената?
Айдан: Кемал ги взе и ги направи на парченца. Не разбра ли, че не говори с мен?
Сейфи: Наясно съм.
Айдан: Айй!. Не разбирам как може това момиче да е на Мело.
Сейфи: Сигурно прилича на баща си.
Еда: Добро утро, г-жо Айдан.
Айдан: Добро утро. Търсим Серкан. Затова сме тук.
Еда: Той... Закусваше с г-жа Дениз.
Айдан: Ааа! Чудесно.Мело! Ако не знаех, щях да си помисля, че това дете е на Еда. Толкова си приличат. Изобщо не прилича на теб.
Мело: Така се получи...Преди да родя малката ми дъщеря, непрекъснато гледах Дада. Исках да прилича на нея. Да не й е уроки, много е красива.
Еда: И ти си красива. Приятелството е това.
Мело: Молитвите ми бяха чути. Дай боже твоето да прилича на мен.
[b]Айдан:[/b] Колко хубаво, имаме си две Еда.
Еда: Какво повече да иска човек. Две Еда.
Мело: Детето ми. Дъщеря ми.
Еда: Добре, че не прилича на Серкан. Миличката ми. Ела при мен, ела.
Ще те науча на по-забавна игра...
Джан: Мамо, виж Кираз идва.
Кираз: Милият ми приятел.
Енгин: Виж как се прегръщаг. Много са сладки.
Кираз: Пъръл, винаги води Джан, може ли?
Пъръл: Разбира се, ще го водя.
Енгин: Пъръл ли? Кираз откъде ти знае името?
Пъръл: Много умно дете.
Енгин: Много?
Пъръл: Прав си. Много е умна. Точно като Мело. Много си приличат. Умниге деца чуят ли нещо веднъж, повече не го забравят. Тогава вие идете да играете в градината, става ли?
Кираз: Добре. После ще дойсдете ли при нас? Ще покажа на Джан играчките си. Помниш ли, веднъж и на теб ти показап космическите си кораби...
Енгин: Виж ти... Виждала си космическите кораби на Кираз? Кого и къде си ги видяла? Не разбирам.
Пъръл: Браво на теб. Всичко развяляш за детето. Аз съм червенокосата тук. Това е съдбата на всички червенокоси. А ти съсипа всичко за едно дете. Припознала се е
Енгин: Не, Серкан го няма в хотела. Звъня, звъня... Не вдига телефона. Ще ме побърка.
Пъръл: Нищо. Ще се появи от някъде.
Джан: Татко, Кираз няма да ме научи да правя фокуси.
Кираз: Това ли казах? Казах, че ще те науча на по-забавна игра.
Енгин: И каква е тази игра?
Джан: Каква е играта?
Кираз: Играта е шега да си намерим други майка и татко. Аз така си намерих Мело. Джан на шега ще си намери друга мама и татко.
Енгин: Намерила си Мело?
Какво още се случва:
... Информацията сега идва.
Айдан: Отиде си! Моят красавец си отиде. Среброкосият ми принц си отиде. Отиде си!
Сейфи: Ще ми се да не бяхме отваряли дума пред г-н Серкан, наистина. Какво се оказа? Трябвало да се вслушаме в знаците на Вселената.
Айдан: Всичко е заради онази цветарка. Дъщерята на Мело приличала на Еда. Съпругът на Мело харесвал Еда. Какво ме интересува? Какво ми пука? Забравих собствените си проблеми, с тяхните се нагърбих.
Ами ако това, на което съм зациклила е истина?
Сейфи: Г-жо Айдан, плашите ме като правите странни неща. На кого говорите?
Айдан: Чакай, Сейфи. Информацията сега идва.
-Искаш ли да ти дам ягоди?
-Благодаря, алергична съм към ягоди.
-Мело, ако не знаех, щях да си помисля, че това дете е на Еда. Толкова си приличат. Изобщо не прилича на теб.
Ами ако ни разиграват? Ако не сме видели истината? Ако дъщерята на Мело е дъщеря на Еда?
Сейфи: Стига де. Защо да ни лъжат за това?
Защото бащата на момиченцето...
Айдан: Серкан, разбира се.
Сейфи: Какво правите? Не може така. Добре.
Скрит текст:
Айдан има план, не иска да остави детето си в ръцете на цветарката.
- Айдан: От самото начало на връзката им аз преживях най-трудните моменти. Караниците, скандалите, заминаването на Еда от една страна...От друга страна справянето с болката от тези караници. Повече няма да допусна да преживеят същото.
Сейфи: Погледнете го от друга страна. Мина много време. И двамата са съзрели. Вероятно няма да допуснат същите грешки. Според мен трябва да дадем още един шанс на тази любов.
Айдан: Да не дава Бог!
Може би спасението е съвсем наблизо. Пред очите ни. Може да е г-жа Дениз.
- Амин! И Айфер си мисли за спасението на Еда. Спасението е пред очите им. Букак. Няма да позволи на Серкан да съсипе живота на Еда огново- Ясно? Начина, по който Бурак гледа Еда, се вижда, че има добро сърце. Ами загрижеността му към Кираз. Освен това ще се намери ли по-добър съпруг и баща от Бурак? Кажи? На практика те отдавна са семейство, просто не са го разбрали още.
- Айдан и Сейфи се срещат със Серкан, искат да му кажат за странните отношения в този хотел:
Айдан: Съпругът на Мело се интересува от Еда. А Мело от друг мъж. Толкова е неморално всичко.
От дума на дума се стига до г-н Кемал, Серкан пита, дали г-н Кемал има интерес към майка му. Защото колкото пъти я види, всеки път г-н Кемал е наоколо. Айдан отрича, просто съвпадение.
Серкан: Случва се вече 5 години. Какво съвпадение може да има 5 години? Бъди откровена с мен. Виж, нищо няма да кажа. Става ли? Бъди честна. Нищо няма да кажа. Нищо няма да направя. Давам ти такава прекрасна възможност. Има ли нещо между теб и г-н Кемал?
Айдан: Няма.
Серкан: Добре. Чудесно. Тогава излизам на въздух. Като се върна, не искам да ви намирам тук.
Айдан и Сейфи виждат Кемал да излиза от залата, разбират, че той е чул всичко
- Айдан: От самото начало на връзката им аз преживях най-трудните моменти. Караниците, скандалите, заминаването на Еда от една страна...От друга страна справянето с болката от тези караници. Повече няма да допусна да преживеят същото.
Сейфи: Погледнете го от друга страна. Мина много време. И двамата са съзрели. Вероятно няма да допуснат същите грешки. Според мен трябва да дадем още един шанс на тази любов.
Айдан: Да не дава Бог!
Може би спасението е съвсем наблизо. Пред очите ни. Може да е г-жа Дениз.
- Амин! И Айфер си мисли за спасението на Еда. Спасението е пред очите им. Букак. Няма да позволи на Серкан да съсипе живота на Еда огново- Ясно? Начина, по който Бурак гледа Еда, се вижда, че има добро сърце. Ами загрижеността му към Кираз. Освен това ще се намери ли по-добър съпруг и баща от Бурак? Кажи? На практика те отдавна са семейство, просто не са го разбрали още.
- Айдан и Сейфи се срещат със Серкан, искат да му кажат за странните отношения в този хотел:
Айдан: Съпругът на Мело се интересува от Еда. А Мело от друг мъж. Толкова е неморално всичко.
От дума на дума се стига до г-н Кемал, Серкан пита, дали г-н Кемал има интерес към майка му. Защото колкото пъти я види, всеки път г-н Кемал е наоколо. Айдан отрича, просто съвпадение.
Серкан: Случва се вече 5 години. Какво съвпадение може да има 5 години? Бъди откровена с мен. Виж, нищо няма да кажа. Става ли? Бъди честна. Нищо няма да кажа. Нищо няма да направя. Давам ти такава прекрасна възможност. Има ли нещо между теб и г-н Кемал?
Айдан: Няма.
Серкан: Добре. Чудесно. Тогава излизам на въздух. Като се върна, не искам да ви намирам тук.
Айдан и Сейфи виждат Кемал да излиза от залата, разбират, че той е чул всичко
... Информацията сега идва.
Айдан: Отиде си! Моят красавец си отиде. Среброкосият ми принц си отиде. Отиде си!
Сейфи: Ще ми се да не бяхме отваряли дума пред г-н Серкан, наистина. Какво се оказа? Трябвало да се вслушаме в знаците на Вселената.
Айдан: Всичко е заради онази цветарка. Дъщерята на Мело приличала на Еда. Съпругът на Мело харесвал Еда. Какво ме интересува? Какво ми пука? Забравих собствените си проблеми, с тяхните се нагърбих.
Ами ако това, на което съм зациклила е истина?
Сейфи: Г-жо Айдан, плашите ме като правите странни неща. На кого говорите?
Айдан: Чакай, Сейфи. Информацията сега идва.
-Искаш ли да ти дам ягоди?
-Благодаря, алергична съм към ягоди.
-Мело, ако не знаех, щях да си помисля, че това дете е на Еда. Толкова си приличат. Изобщо не прилича на теб.
Ами ако ни разиграват? Ако не сме видели истината? Ако дъщерята на Мело е дъщеря на Еда?
Сейфи: Стига де. Защо да ни лъжат за това?
Защото бащата на момиченцето...
Айдан: Серкан, разбира се.
Сейфи: Какво правите? Не може така. Добре.
Кажи ми истината...
Еда: Г-жо Дениз. Г-жо Дениз. Тази жена наистина е луда. Защо ме вика тогава?
Серкан: Това ли търсиш?
Еда: Какво прави перцето в теб? Дай ми го.
Серкан: След като е толкова важно за теб, защо си го изпуснала?
Еда: Дай ми го.
Серкан: Първо ще ми кажеш истината.
Еда: Какво се опитваш да направиш?
Серкан: Кажи ми, че не си ме забравила.
Еда: Дай ми го. Дай ми перцето.
Серкан: Еда, искам те.
Еда: Какви ги говориш? Говориш глупости. Пусни ме.
Серкан: Ако ми кажеш истината, ще те пусна.
Еда: Върни ми перцето. Или ще си тръгна.
Серкан: Кажи ми истината. Кажи, че не си ме забравила.
Еда: Не ти дължа никакви обяснения.
Серкан: Не прави това.
Еда: Какво да не правя?
Серкан: Не го прави. Влюбен съм в теб, Еда.
Еда: Любов ли? След толкова години за любов ли ми говориш? Какво си мислиш? След толкова години се изправяш пред мен и ми казваш, че си влюбн. Така ли? Години наред не знаеше какво място да ми отредиш в живота си. Отнасяше се с мен като към предмет. Годеница ли бях, бизнес партньор, любима? Сега, въпреки миналото ми говориш за любов.
Серкан: Умирах, Еда. Бях малко объркан. Извинявай. Не знаех кое как да направя, но...Не исках да те въвличам в това. Но винаги съм бил влюбен в теб.
Еда: Защо още говоря за това. Пусни ме.
Серкан:Тогава ми кажи, че си ме забравила.
Еда: Забравих те. Доволен ли си? Забравих те. Какво си мислеше? Че ще те чакам толкова тгодини? Че толкова години ще се държа, сякаш си в жинвота ми? Всичко около теб ли си върти? Още си мислиш, че светът се върти около теб?
Серкан: Извинявай. Преминах границата. Не беше правилно. Ако искаш да поговорим.
Това беше за днес, момичета!
Благодаря отново за подкрепата! 
До средващата сряда, 42 епизод
Еда: Г-жо Дениз. Г-жо Дениз. Тази жена наистина е луда. Защо ме вика тогава?
Серкан: Това ли търсиш?
Еда: Какво прави перцето в теб? Дай ми го.
Серкан: След като е толкова важно за теб, защо си го изпуснала?
Еда: Дай ми го.
Серкан: Първо ще ми кажеш истината.
Еда: Какво се опитваш да направиш?
Серкан: Кажи ми, че не си ме забравила.
Еда: Дай ми го. Дай ми перцето.
Серкан: Еда, искам те.
Еда: Какви ги говориш? Говориш глупости. Пусни ме.
Серкан: Ако ми кажеш истината, ще те пусна.
Еда: Върни ми перцето. Или ще си тръгна.
Серкан: Кажи ми истината. Кажи, че не си ме забравила.
Еда: Не ти дължа никакви обяснения.
Серкан: Не прави това.
Еда: Какво да не правя?
Серкан: Не го прави. Влюбен съм в теб, Еда.
Еда: Любов ли? След толкова години за любов ли ми говориш? Какво си мислиш? След толкова години се изправяш пред мен и ми казваш, че си влюбн. Така ли? Години наред не знаеше какво място да ми отредиш в живота си. Отнасяше се с мен като към предмет. Годеница ли бях, бизнес партньор, любима? Сега, въпреки миналото ми говориш за любов.
Серкан: Умирах, Еда. Бях малко объркан. Извинявай. Не знаех кое как да направя, но...Не исках да те въвличам в това. Но винаги съм бил влюбен в теб.
Еда: Защо още говоря за това. Пусни ме.
Серкан:Тогава ми кажи, че си ме забравила.
Еда: Забравих те. Доволен ли си? Забравих те. Какво си мислеше? Че ще те чакам толкова тгодини? Че толкова години ще се държа, сякаш си в жинвота ми? Всичко около теб ли си върти? Още си мислиш, че светът се върти около теб?
Серкан: Извинявай. Преминах границата. Не беше правилно. Ако искаш да поговорим.
Това беше за днес, момичета!
Благодаря отново за подкрепата! До средващата сряда, 42 епизод
Айдан се усети първа за детето. Браво на нея , от този момент почнах да треперя как Серкан ще научи истината. Хубаво го измили Айше ,че Еда му каза , а не вкараха допълнителна интрига по тази линия.
Препоръчани теми