Частна или държавна работа?

Повечето ДГ са общински, има и държавни градини и училища, но по-малко от общинските. Проверете в конкретната как стои въпроса.

Домакин в ДГ? Брех... Опашката от желаещи ще е поне километър. Имаш ли подходящите контакти за да те назначат на тази сладка и синекурна длъжност? Със сигурност ще е на трудов договор. Но ти едва ли правиш разлика между трудово и служебно правоотношение.

Държавната работа според мен е по-сигурна. В частния сектор рискуваш да попаднеш на некоректен работодател, особено ако е по-малка фирма. Работила съм и в двете сфери и за щастие началничката ми в частната фирма беше много точна, но често се случва да не те осигуряват както трябва или да не можеш да ползваш отпуск, когато пожелаеш. При държавна работа такива проблеми няма. Заплащането може да е по-ниско, но всяко нещо си има и недостатъци, и предимства.

Всичко си зависи от самата работа и сферата на дейност, затова не е коректно да се обобщава държавна или частна. Иначе преди бях работила на една частна, много натоварваща работа и започнах да се оглеждам за държавна и как стоят нещата с конкурсите. Като видях колко трудно се влиза, изобщо не съм продължавала. Сегашната ми работа ми показва, че има доста коректни и точни фирми и частни, така че е до късмет, отговорности и сфера.

Така е. Разказвам от личен опит, живея в малък град и тук положението е такова. В района има една по-голяма (международна) частна фирма, майка ми работеше там и всичко беше наред. Обаче при останалите преобладава лошият пример. Зависи авторът на темата в каква сфера и в кой район на страната се кани да започне работа.

Работата си е идеална, ако ви одобрят, започвайте. Късмет

Не бих работила държавна работа. Да седя редом с лелки, които са назначени там само заради връзки - не, мерси. Предпочитам младите екипи в международните компании. Сигурна работа не знам какво е, защото при държавните служители този с по-силните връзки бива назначен и ако нямаш гръб - хвърчиш.

Аз лично си разчитам на знанията и уменията - това е моята сигурност.

Точно това, което вече споменах - осигуровки, отпуск, болнични - всичко е както трябва.
Би било жалко човек да работи примерно по 10 часа дневно в някоя частна фирма и накрая да разбере, че са го осигурявали на 4. Или принудително да те пратят в неплатен отпуск. Или да не ти зачитат болничния лист.

Когато те назначат, ти дават един лист, който пише, че договорът ти е вписан в НОИ. С персонален код можеш да проверяваш сама в интернет какво се случва с осигуровките ти. Не знам как става така, че да не знаеш на колко часа те водят. Според мен това се случва при хора, които или не се интересуват, или не си търсят правата.
По спомен, работодателя има право да намали работното време за срок от три месеца годишно, ако предприятието няма работа, както и толкова неплатен отпуск. Това законът го разрешава. Неприятно, но факт. Все пак не бих казала, че се случва всяка година човек да седи неплатен отпуск и т.н.
Да не ти зачетат болничен лист? Какво значи? Ако ти е издаден от лекар, а не е фалшив, са длъжни. Друг е проблемът, че масово хората се съгласяват да се осигуряват на МРЗ, че да не плащат. Накрая става нещо - я злополука, я ковид, я някоя по-сериозна болест и не можеш да ходиш болен на работа. И после... леле, какво стана, от НОИ плащат малко. Ами като се осигуряваш на МРЗ, колко искаш НОИ да ти плаща? Хората се съгласяват с това и после се вайкат.

Между твоята частна фирма, и масовите малки такива, разликата е голяма.
Има фирми и фирми.
Тези като твоята са изключения.
Реалността е друга просто.

Пак повтарям, става дума за малки фирми с до около 20 човека. В малък град, където няма кой знае какви възможности. А не всеки е в състояние да се премести в по-голямо населено място, има много фактори. Има безработица, има хора, на които им остават само няколко години до пенсия и са готови да изтърпят несправедливости и унижения от частния работодател, който се изживява като цар, защото са наясно, че поради възрастта им е твърде малък шанса да си намерят друга работа тепърва.

Това не е една фирма. Работила съм на не едно място.

Със сигурност в по-малък град има по-малко възможности, за това не споря. Просто вярвам, че човек трябва да разчита на уменията и способностите, това е единственото сигурно нещо. Сигурна работа няма, нито държавна, нито частна.

Вече обясних какво имам предвид под сигурна. Аз лично също нямам лош опит с работа в частна фирма, но мои близки са ми споделяли. Иначе, да, съгласна съм, че по принцип няма нищо сигурно.

В малкия град най-сигурна е държавната работа ако можеш да се доредиш до такава, защото в един малък град работниците пускат корени на хубавите места. Казвам го от опит. Самата аз съм от малък град, имам и много приятели от други малки градове. Всички, които отидоха към Бургас,София, Варна се насочиха към частника.
Тези, които останаха в малкия град се бутат на държавна работа. Причините са няколко - ако говорим за наистина малък град (За някого малък е Болярово, за друг Хасково):
*частникът в малките градове почти винаги те осигурява на МРЗ ( В моя роден град 100% от хората, които работят при частниците са с непълни осигуровки)
*често бизнесът фалира ( В моя РГ много хора са се опитвали да правят бизнес,но без успех. Съответно, работниците остават без работа)
*нямаш право на 22 дни отпуск (В Моя РГ почти всички,които работят за частника имат годишен отпуск между седмица-две, но не повече. )
*знам за десетки случаи, при които ако започнеш да отсъстваш, защото например имаш малко дете,което боледува. Търпят те до втория болничен и после си чао.
*частникът често те кара да работиш извънредно, имам предвид 6 дни в седмицата, или от понеделник до петък от 8 до 19:00, като не ти се заплаща.
Тук всеки ще каже “ами, ще си търсиш правата и ще напуснеш. Да, но в малките градове често няма работа и съответно търпиш и нямаш избор.

Приятелите ми,обаче , които работят на държавна работа- кой на митницата,кой в МВР, кой в социалните и общината, работят на много, много по-добри условия. Пълни осигуровки, пълен годишен отпуск, всеки час допълнителен труд им се заплаща, компенсации и т.н

Имам познат,който учи в Симеоново, стана разследващ в София, но се върна в малкия град с думите “в София ми плащат 1 600 лева, в град Х ще взимам същите пари. Разликата е, че в София животът е много по-скъп”.
Идеята ми е, че за много малките градове по мой опит и наблюдения- държавната работа е най-сигурна, най-добре платена.
Ако говорим за София- никога ама никога не бих започнала ДР. Има стотици частни фирми с къде, къде по-добри условия, с по-високи заплати и много повече социални придобивки.