Какво изпуснахме?
Глупава тийнейджърска история. Даже се чудя авторката дали не е дори по-малка. Едната я боляла глава, а другата зъб (образно казано) и се скарали и разочаровали една от друга щото не могли да се разберат на коя болката е по-голяма.
- Публикувана: 26 юни 2022, 15:41 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2022, 06:54 ч.
Защо се провали едно голямо приятелство? Опишете причините, поради които сте оставили приятел.
Глупава тийнейджърска история. Даже се чудя авторката дали не е дори по-малка. Едната я боляла глава, а другата зъб (образно казано) и се скарали и разочаровали една от друга щото не могли да се разберат на коя болката е по-голяма.
Никога не съм се разделяла с приятели с лошо. Времето ни е разделяло, интересите ни, очакванията ни, професии, начин на живот.
С приятелката ми от детството се разделихме заради различния си поглед към света. Когато завършихме училище, тя започна да слуша чалга, да ходи по такива заведения, започна работа в тях, намери си съответните приятели, колеги. Аз пък съм фен на съвсем друга музика и парти култура. Тя се мъчеше и тъпееше, когато излизаше с мене, аз пък не можех да понасям нейните забавления. Чувствах се като извънземно сред нейните приятели. Не изглеждах като тях. Беше трудно да се съчетаваме, но и двете си имахме нова среда и не се допълвахме. Сега, години по-късно, аз отново усещам, че не сме от една планета. Трудно ни е да запълним с интересен разговор повече от 30 минути. На нея са й забавни клюки, клюки, клюки, говори ми за хора, които не познавам или познавам много слабо и далечно. Когато пък аз й заговоря, виждам че не й е интересно и ме чака да свърша, за да ме разпитва какво прави тоя, какво прави оня...
С приятелката ми от детството се разделихме заради различния си поглед към света. Когато завършихме училище, тя започна да слуша чалга, да ходи по такива заведения, започна работа в тях, намери си съответните приятели, колеги. Аз пък съм фен на съвсем друга музика и парти култура. Тя се мъчеше и тъпееше, когато излизаше с мене, аз пък не можех да понасям нейните забавления. Чувствах се като извънземно сред нейните приятели. Не изглеждах като тях. Беше трудно да се съчетаваме, но и двете си имахме нова среда и не се допълвахме. Сега, години по-късно, аз отново усещам, че не сме от една планета. Трудно ни е да запълним с интересен разговор повече от 30 минути. На нея са й забавни клюки, клюки, клюки, говори ми за хора, които не познавам или познавам много слабо и далечно. Когато пък аз й заговоря, виждам че не й е интересно и ме чака да свърша, за да ме разпитва какво прави тоя, какво прави оня...
Ако в един момент дадени взаимоотношения носят повече негативни емоции и напрежение, в която и да е от страните, то е време всеки да си продължи по пътя за съжаление. Имам такова приятелство и ми е тежко , че остана в миналото, но наистина с въпросния човек все едно говорихме на два различни езика и в един момент просто комуникацията ме напрягаше изключително. Да не говорим, че при липсата на баланс в правенето на отстъпки, дори и за дребни неща, се натрупват с годините. Но всяко зло за добро 
Аз съм имала приятели, с които за да се видим, трябва по 5 пъти да се чуваме и да си препотвърждаваме уговорките. Ако само аз се обаждам с предложения и правя сложни организации, с времето ги изоставям, без да давам обяснения. Постепенно и неусетно отвиквам да общувам често с тях. Оставаме си добри познати.
Абе, след това изказване и аз останах без думи.
Kакво изказване?
Нещо се обърках.
Аз съм доста склонна да развалям приятелства, ако човекът отсреща не ми харесва. Това обаче се слува на много ранен етап преди да си станем много много близки и да съм споделила лична информация за себе си.
Имам две приятелки зад гърба си, с които пътищата ни просто се разделиха след като завършихме. Едната ми беше съученичка и изкарахме 5 години като най-добри приятелки, докато не започна да ревнува всички от мен и твърдеше, че аз нямам право да излизам (чисто приятелски де) с определени хора, защото тя първа се е запознала с тях. С втората просто нещата приключиха, когато се преместих да живея в друга държава. Нито аз разбирах нейното ежедневие, нито тя моето - аз в университета и по партита, а тя в леглата на 50-годишни мъже. Направо си беше обречено.
Имам две приятелки зад гърба си, с които пътищата ни просто се разделиха след като завършихме. Едната ми беше съученичка и изкарахме 5 години като най-добри приятелки, докато не започна да ревнува всички от мен и твърдеше, че аз нямам право да излизам (чисто приятелски де) с определени хора, защото тя първа се е запознала с тях. С втората просто нещата приключиха, когато се преместих да живея в друга държава. Нито аз разбирах нейното ежедневие, нито тя моето - аз в университета и по партита, а тя в леглата на 50-годишни мъже. Направо си беше обречено.
Не съм развалила приятелството, но се отдръпнах много след развода на приятелка. Изживя го тежко, бях на линия за среднощен рев и всичко, което съпътства изневяра и развод. Слушах денонощно, с някои разсъждения не бях съгласна, но реших, че в болката си приятелката ми има правото да си изговори каквото има за изговаряне, без да натрапвам моето мнение. Е, след като видях, че затъва и затъва все повече в илюзии и драми, деликатно опитах да намекна, че е време да продължи напред и да кажа какво мисля за ситуацията. Ееее, адът се стовари на главата ми! Как не съм разбирала, как можело така да говоря и да я наранявам, колко жестоко е от моя страна. Казах, че е нужно да си дадем малко пространство и се отдръпнах. Преживя си раздялата и ме потърси, но аз няма как да се отворя отново. От моя страна отношенията вече си остават формални.
А какъв беше казусът - изневяра, брутални лъжи от негова страна, поискан развод от самия него. Тя до и след развода го поставя на пиедестал, колко се бил измъчил, колко трудно му било да вземе това решение, как тя усещала, че техните чувства са специални и неповторими и той ще се осъзнае. Дума не даваше да се каже срещу него. Докато тя ми ги редеше такива и беше станала 40 кила, той с новата си обикаляше по почивки и си живееше на макс. Е, докога трябваше да слушам ревове и мелодрами, без да кажа нещо?
А какъв беше казусът - изневяра, брутални лъжи от негова страна, поискан развод от самия него. Тя до и след развода го поставя на пиедестал, колко се бил измъчил, колко трудно му било да вземе това решение, как тя усещала, че техните чувства са специални и неповторими и той ще се осъзнае. Дума не даваше да се каже срещу него. Докато тя ми ги редеше такива и беше станала 40 кила, той с новата си обикаляше по почивки и си живееше на макс. Е, докога трябваше да слушам ревове и мелодрами, без да кажа нещо?
Приятел в нужда се познава. Та заради това. Като е аху-ихи е насреща, като е нещо неприятно, не обичала такива неща.
С една дума: предателство.
С една дума: предателство.
Е, а при старите приятелства, за които писах аз в началото (поради раздалечени пътища), е точно обратното. Не се виждаме за иху-аху, но ако на някого му потрябва помощ ще я получи. Все още ни държи чувството за дълг и взаимопомощ, просто не ни влече да се виждаме ей така.
С едната заради предателство в чужда държава. С другата заради ползване на името ми като алиби, докато кръшка на мъжа си( също приятел) и лъже дъщеря си, че ще спи при мен. Без да ме уведоми предварително ( а и, честно казано, не бих се съгласила да участвам в тази постановка, защото харесвам цялото семейство)
Аз имах две приятелки, с които бяхме неразделни. Едната познавам от 6 годишна, другата от 12. Бяхме в едно училище, нон-стоп заедно, след което почнахме работа на едно място по специалността.
Случи се, че само аз смених впоследствие работното място (пак в същата област е работата). Поддържахме връзка по-малко от година , след напускането ми. Каних ги няколко пъти да дойдат да ме гледат (в областта на изкуството сме ) - то не бяха глупави извинения “при баба ми съм “;”аз мислех , че е от 19, не от 16” и т.н.
После се виждахме няколко пъти, но някак ги бях надраснала - разговорите бяха винаги за гаджетата и защо ни дразнят. Викам си на акъла защо са ми хора, които не ме дърпат да се развивам напред, а да седя в ученическите си години.
Та така, спрях да ги търся и О ЧУДО , те не го правят също. Даже вече 3 години не се поздравяваме дори за рождени дни, нито ми харесват снимки. Едно неловко странно е. А съм прекарала 16 години от живота си с едната. Но не страдам.
Впоследствие животът ме събра с хора, които ме карат да се развивам, да научавам нови неща и които са насреща , като ми потрябват, а не, когато на тях им е удобно.
Нормално е с израстването да губим хора, но най-често е, защото енергиите ни вече не си пасват.
Случи се, че само аз смених впоследствие работното място (пак в същата област е работата). Поддържахме връзка по-малко от година , след напускането ми. Каних ги няколко пъти да дойдат да ме гледат (в областта на изкуството сме ) - то не бяха глупави извинения “при баба ми съм “;”аз мислех , че е от 19, не от 16” и т.н.
После се виждахме няколко пъти, но някак ги бях надраснала - разговорите бяха винаги за гаджетата и защо ни дразнят. Викам си на акъла защо са ми хора, които не ме дърпат да се развивам напред, а да седя в ученическите си години.
Та така, спрях да ги търся и О ЧУДО , те не го правят също. Даже вече 3 години не се поздравяваме дори за рождени дни, нито ми харесват снимки. Едно неловко странно е. А съм прекарала 16 години от живота си с едната. Но не страдам.
Впоследствие животът ме събра с хора, които ме карат да се развивам, да научавам нови неща и които са насреща , като ми потрябват, а не, когато на тях им е удобно.
Нормално е с израстването да губим хора, но най-често е, защото енергиите ни вече не си пасват.
През последните години прекратих няколко дългогодишни приятелства, даже имаше момент, когато съзнателно се отдръпнах от всички, за да видя кой ще ме потърси. А ме търсеха само когато имаха нужда от нещо, в същото време не ме подкрепиха във важен за мен момент. Сега са ми просто познати, с изключение на едната, която блокирах и премахнах изцяло от живота си. В дадения момент за кратко ми беше шефка, освободиха ме в изпитателния срок, тя каза, че не е взела тя това решение, за мен нямаше значение, и без това във фирмата не ми харесваше и щях да напусна. Но преди това ми искаха да плащам едни пари за гориво и други неща, аз отказах и като се поразрових, се оказа, че всичко това всъщност трябва да се плати от нея. Дори и това не беше чак такъв проблем, но в деня, когато ми се обади да отида да си взема заповедта за освобождаване, аз бях в болницата и ми предстоеше лека операция, но бях притеснена. Дори не попита защо си в болницата, добре ли си... Оттогава не съм я виждала и чувала и я изтрих изцяло от живота си.
