Щом имам какво да напиша в тази тема, значи не са ми били истински приятели, а просто познати.
- Публикувана: 26 юни 2022, 15:41 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2022, 06:54 ч.
Защо се провали едно голямо приятелство? Опишете причините, поради които сте оставили приятел.
Не е така. Аз се отдалечих от най-близката ми приятелка, която искрено обичах и всъщност и сега обичам. Но тя живее в друга държава, не сме се виждали повече от 10 години. Като се добави и фактът, че тя е 17 години по-възрастна от мен, логично е, че постепенно се отдалечихме. Възгледите ни вече се разминават доста и аз гледам да говоря с нея по-рядко и на по-общи теми, защото не искам да се караме и да се разваля искреното и хубаво приятелство, което беше. Но сега ми е по-скоро хубав спомен от миналото и добра позната. Обичам я, но не ми е блкизък човек вече. C'est la vie, както казват франсетата.
Три близки приятелки съм зачерквала окончателно от живота си за последните 20 години. Едната извърши много грозно предателство, което никога не простих, втората беше ужасно обсебваща и изискваща и в един момент усетих, че отношенията ни ме натоварват изключително много, а аз с приятели очаквам да се чувствам добре. Третата обвини тогавашния ми партньор в нещо, за което не беше виновен, на всичко отгоре си позволи да ми държи тон на мен и да ми търси сметка.
Не си го слагам на сърце. Давам си сметка, че и в трите случая е било правилно решение да приключа.
Не си го слагам на сърце. Давам си сметка, че и в трите случая е било правилно решение да приключа.
От приятелства съм се отдръпвала заради мъж, огромна грешка в късните тийнейджърски години.
Иначе времето и разстоянието винаги са били фактор, след средното образование, след бакалавъра, след магистъра, след преместване... вече не виждаш тези хора всеки ден, не споделяте едни и същи интереси, всеки го поглъща живота. Това са нормални неща и макар тъжни, ги приемам с усмивка.
Искам да кажа и нещо встрани от темата, не как понякога губим приятели, а как печелим такива. В един от най-тежките моменти в живота ми, моя позната, без да сме били близки се отзова на отчаяна молба за помощ от моя страна... когато никой от близките ми приятели не го направи. Толкова години по-късно все още й благодаря, че не ме остави и че оттогава е най-близката ми приятелка.
Така че, живота взема, но и дава, и трябва да търсим винаги позитивното в ситуациите.
Иначе времето и разстоянието винаги са били фактор, след средното образование, след бакалавъра, след магистъра, след преместване... вече не виждаш тези хора всеки ден, не споделяте едни и същи интереси, всеки го поглъща живота. Това са нормални неща и макар тъжни, ги приемам с усмивка.
Искам да кажа и нещо встрани от темата, не как понякога губим приятели, а как печелим такива. В един от най-тежките моменти в живота ми, моя позната, без да сме били близки се отзова на отчаяна молба за помощ от моя страна... когато никой от близките ми приятели не го направи. Толкова години по-късно все още й благодаря, че не ме остави и че оттогава е най-близката ми приятелка.
Така че, живота взема, но и дава, и трябва да търсим винаги позитивното в ситуациите.
Аз съм доволна, че последните няколко години съдбата ме срещна с няколко страхотни жени и изградихме трайно и чудесно познанство. Аз приятели наричам само хора, които са изпитани в годините, а тези отношения все още са ми пресни, но имам хубаво усещане за тях. И съм адски благодарна. По принцип трудно преценявам хора, но с годините сякаш малко се ошлайфах в това и сега приемам за богатство присъствието на тези в живота ми. Дават ми много, не в материално отношение 
..... че я се чуете за някой празник, я не....
Лично аз не намирам за нужно да се мъча целенасочено да поддържам такива контакти.
Но това като цяло не е нещо лошо, просто така работи животът.
Някакви фрапантни ситуации сякаш не съм имала, или не са били чак толкова големи, щом не помня.
Абе, след това изказване и аз останах без думи.
Сложих край на едно приятелство с момиче, с което от както се помним, бяхме неразделни.
Тя ме запозна с бащата на детето ми, също тогава добър неин приятел. Още в началото ми каза, че ако някога се скараме с него, тя ще бъде на негова страна. Обстоятелствата нямат значение 😄 след това изобщо не се поинтересува да види детето ни, а я канехме често. Вече не. И честно казано не ми липсва. Пожелавам и всичко най - добро, но далече. С другите приятелки сме заедно от 1 клас и досега. За мен приятелството е много важно. Не съм от жените, които се вкопчват в семейството и то става единственото важно за тях. За мен това е огромна грешка.
Тя ме запозна с бащата на детето ми, също тогава добър неин приятел. Още в началото ми каза, че ако някога се скараме с него, тя ще бъде на негова страна. Обстоятелствата нямат значение 😄 след това изобщо не се поинтересува да види детето ни, а я канехме често. Вече не. И честно казано не ми липсва. Пожелавам и всичко най - добро, но далече. С другите приятелки сме заедно от 1 клас и досега. За мен приятелството е много важно. Не съм от жените, които се вкопчват в семейството и то става единственото важно за тях. За мен това е огромна грешка.