Седмокласници 2022/2023 - Тема 1

Кой сборник с тестове по български е добър според Вас.Този на Веди ок ли е?

Добро утро, момичета
Да ви кажа много се вълнувах и аз покрай емоциите на настоящите седмокласници тези дни. Може би защото догодина и ние ще броим минутите до класирането и смятаме балове…
Тя в тази връзка да ви питам вашите деца проявиха ли някакв интерес какви са резултатите и баловете по училищата в София ? Някак си на моята щерка хич не и направи впечатление дори като и пратих да погледне класирането реагира с досада и пълна липса на интерес.
Много се притеснявам защото в главата й е само един телефон и гледане на тъпи клипове и песни в ютюб и тик ток и не знам още какви неизвестни за мен приложения…
Не иска да излиза да излиза навън и да общува с деца, няколко пъти се опитвах безуспешно да я изкарам от вкъщи и само станаха скандали. Реално се чудя дали тотално да на и взема пак телефона, но ми е жал, защото това е единственото и разнообразие. Иначе гледа да учи сега през лятото - ходи на курс по математика и се справя добре. Това което ме притеснява, че всичко го прави защото я натискам, сама ако трябва да прояви интерес или амбиция никаква я няма
Чета тук по форума за децата, които от рано знаят какво искат и си правят сметки и планове за конкретно училище, а моето е като паднало от Марс. Нито знае какво иска, нито пък иска да седне да се поинтересува и да си постави конкретна цел…
Много се надявам, че догодина ще се променят нещата, защото има хубав успех и резултати досега и не искам от мързел и липса на мотивация да се провали на матурите догодина.

Децата, които отрано знаят какво искат и се готвят за това са всъщност единици на фона на масата.
Децата нямат проблем с това. Проблем имаме ние, родителите, особено ако самите ние сме били от тези, които са били ориентирани и залягащи над книгите.

Точно това може би е проблема при нас, че сравнявам себе си с нея. Аз винаги съм била амбизциозна в училище, да не винаги се получаваше това което исках, но винаги имах някаква цел, която да гоня.
Не искам и да настоявам прекалено, за да не я травмирам излишно. Нито съм от родителите поставящи нереални и недостижими цели, които да постигне на всяка цена. Единственото, което искам е просто да даде всичко от себе си, всъщност сама да иска да го даде, а не защото така искам аз.
Иначе това, че винаги съм била максималист и никога не съм доволна от постигнато е може би най-големия ми недостатък /лично за себе си/ не искам да изграждам същото в собственото си дете, но искам да видя поне някаква амбиция…

Аз повече бих се притеснявала от това, че не излиза и че е непрекъснато с телефона, а не че няма ориентация. Тези с ориентацията и без това ще си я сменят около 48 пъти до догодина по това време.

Разбира се, че и това ме притеснява. Може би проблема е, че няма близки приятелки от училище и не е от най-обшителните. Иначе няма проблем с комуникацията, като си отиде на село общува с децата и излиза. Трудно и е да се запознава и да се сближава бързо. При нея всичко още от малка изисква повече време докато свикне. От играчките като малка до хората, вече като тийнейджър.
От друга страна не са задружен клас в училище и по нейни думи с момичетата на нейната възраст трудно намира общи теми. Не я е ударил още пубертета достатъчно да се интересува от дрехи, моди или момчета. Всъщност не знам и какви точно интереси има освен глупави телефон. Миналата годна и го бях взела за два месеца и имаше коренна промяна. Може би това е единствения вариант, за да се поинтересува от нещо друго.
Говорих и да се запише на спорт или танци, но и там беше пълен отказ… не знам вече какво да я правя

Изобщо няма идея от класации и училища и според мен е абсолютно нормално.
Единствено обясник как се формира бала за кандидатстване и защо е необходимо да даде всичко от себе си за да изкара възможно най-много точки и да има избор.

Телефони, таблети, игри - всичко е напарвено така че да зарибява децата и възрастните и те ад бъдат зависими от тях. Затова като родители се опитаваме да има все повече организрани неща. Лагери, заниятия, кино, разходки.

Разбира се, че не умирам от кеф да съм такси в София, но за съжаление се налага.  Все още повечето деца са в София и може да играе  с часове навън.

Предполагам, че имате идея до какво води екраната зависимост при децата. Има изследвания на Весенков за екранните деца и това което им причниява тази зависимост.

Четох доста по темата и съм наясно с това, че тази зависимост е същата като алкохола, хазарта и наркотиците… затова съм я ограничила до 2 часа на ден. Въпреки това личното ми усещане е, че с малко няма да стане. По-скоро за да излекуваме евентуално пристрастяване трябва да прекратя изцяло достъпа и до всички видове Смарт устройства.
Ще я оставя на по-свободен режим лятото - 2 часа на ден, а след започване на учебната година ще преценя дали да не взема по-строги мерки. Не виждам да имам друг избор
От друга страна работното ми време е от 8 до 17.30 и се прибирам след 18.30 вкъщи, няма вариант и възможност  да и осигурявам аз някакво разнообразие в ежедневоето, а за жалост сама не желае да го направи…

Ако решите драстично да ограничите устройствата и не работите от вкъщи как ще гарантирате, че няма да гледат нещо на компютър вместо на телефон преди или след училище?!
Благодарение на ДО последните години устройствата станаха неизменна част от интериора. И телефони прибирах, и клавиатури и мишки, не бих казала, че има голям ефект това освен взаимно късане на нерви и краткото удовлетворение, че имам надмощие и мога да взимам решения вместо децата си, вярвайки че е за тяхно добро.
Големият ми син доста намали компютърните игри. В момента повече гледа сериали, тъпия Тик-ток. Уговарят се например в Дискорд със съученици да гледат някой филм заедно. В същото време забелязвам, че следи различни влогъри, които говорят и за обществени теми и дори политика.
Наборът все още не е израснал интереса към компютърните игри. Откак започна ваканцията е почти сраснат със стола на компа. По обясними причини няма как да го контролирам, докато съм на работа, затова наесен ученето ще става вечер в мое присъствие.

За съжалени работното време на повечето е така.
Правим какви ли не гимнастики за да не виси у дома на компа. Затова и от година активно ползва градският транспорт.
Днес е на тренировка с отбора от 17 - снощи започна пазарлъка колко го мързи, та да не ходи. Ще отиде с ГТ а после някой ще го прибере след работа. Не, че мечтата ми е да се размотава сам - ама живот, какво да се прави.

Hope for two хубаво е, че поне ходи на някакви тренировки, аз и на половин час бих била доволна,  но всички спортове са кауза пердута за съжаление, а насила няма смисъл да я карам. Доста е  несамостоятелна и страхлива и от началото на месеца ползва сама градския за да ходи на курс по математика. Учудващо за мен - без мрънкаме и проблеми за сега…Ако не беше курса нямаше да си покаже носа навън, особено сама.
Green_dawn вкъщи таблета е с парола, която не знае, а лаптопа с помощта на братовчедка ми, която е IT е с ограничен достъп до ютюб и тик ток. Ползва го за Уча.се /толкова го и ползва де, ама е друга тема/ и да си проверява пощата и т.н. Към фейсбук няма никакъв интерес за сега, та поне там не си губи времето.
С телефона понеже опитах с родителски контрол нещо не се получиха нещата и се принудих да и купя прима карта и телефона - тип. Фенерче /като на баба ми / От април месец докато завърши ходеше с него на училише. Беше я срам, тръшкаше се седмица-две, но не отстъпих и свикна с мисълта, че ще си получи пак смартфона ако подобри оценките си в училише. Така и стана, но трябваха крути мерки и никакъв реверанс. С ограничаване само - нещата станаха само по-зле криеше се от нас и гледаше клипове до посред нощите /3-4 часа през нощта/…
Дори говорихме, че ще отидем на психолог, защото според мен има зависимост, но тя категорично отказа, затова го взех и чак на 15 юни го получи отново

Помолих една приятелка да следи за бала на първо, второ и трето класиране и това е за тази година.Не се изяви желание за спорт лятото, но всекидневно ден се мотат по 3 часа (търчане, ходене, тенис маса, джаги) така че си имат раздвижване.

Моето е от задръстените, както казва, не ползва много телефона си. Има смарттелефон от 4. клас, когато се оказа, че тестовете по английски не им се връщаха и трябваше да я обзаведа с нещо по-модерно, за да ми ги снима. Имаше известен период, в който ѝ беше интересно, играеше със съученици някакви игри, но няма регистрации в социални мрежи все още. Няма ограничения в ползването на електронни устройства, даже не знам как се слага родителски контрол и аз от задръстените , но пък няма време за тези устройства за момента, та и игрите и някакви влогъри минаха по реда си и не се задържаха много. През годината освен че е натоварена доста с училищните им задачи,  ходеше на танци, предишните години имаше и плуване и какво ли не още, не на професионално ниво естествено. През лятото пък се организират за "живо" виждане с приятелките ѝ, които съответно не живеят в нашия квартал, та се редуват за гости, разходки по главната или нещо друго и от това да се наприказват, нямат време за телефоните . Сега я записах със сестра ѝ на лагер, където се оказа, че няма обхват на телефоните, камо ли интернет и трябва да ги заведат някъде си в точно определен час, за да се обадят за 15 мин., но пък са много щастливи от преживяванията.  А когато остане вкъщи, рисува или пише нейни си разкази/приказки, има по-малка сестра, с която все още се забавляват с настолни игри. Виж малката ще е друга бира. За сега смарттелефона ѝ е старият на кака ѝ, но вече има някакъв проблем и е доста бавен, та ѝ минава мерака много да се рови от чакането.
Изводът, който съм направила за себе си е, че децата трябва да общуват наживо с други деца, за да не им е скучно и да нямат желание за телефони и други устройства. Вкъщи рядко се гледа и телевизия, по-често гледаме да играем на нещо заедно или сега през лятото да караме колелета вечер. В училище имат и деца, които са по-пристрастени към устройствата, но тя пък се движи с деца, на които не са им интересни игрите вече и все измислят някакви други щуротии. Много им се радвам, че намират други начини да прекарват приятно времето си в училище, а и извън него като компания и щуротиите им са някак по-интелигентни, както казва ММ, не е като пред блока. Трудна ни е логистиката обаче, но някак си свикнахме, пък и то още някоя и друга година да порасне и малката и да се движи и тя вече по-самостоятелно и ще олекнат нещата.

malinkap, безценната ни Дидева ще ги качи в някакъв момент в мрежата, не се притеснявайте.

AsitaNew, децата да не ходят на "Живей с любов"? Много доволни да се върнат.