(Био)зеленчукова градина-нашето райско кътче (тема 49)

Обикалях тая вечер нашето село. Необитаеми къщи, хората гледат само зеленчуци по дворовете. На един картофите огромни, още зелени растенията, на втори доматите перфектни, на трети боба, а моя един нещастен, измъчен. И това в част на селото където и вода няма, с водоноски им носят два пъти седмично.
Започвам да си мисля, че много се вглеждам тая година, много чета, много се шашкам. Съседа ги видя бубите и махна с ръка и каза - а, всяка година ги има, не са страшни. А аз пищях от ужас. Сакън да не видя подгънато листенце, дупчица тук, буболечка там... А всички казват, че градината ми е супер. Все имам чувството че на другите са по- подредени, по оплевено, по окосени...
Ники, пръскай срещу въшките и скарите, че ще уморят всичко. И не се давай!

И аз много се вглеждам като теб! Искам да е идеално всичко, а то не е. Благодаря и за съветите, утре ще ги оправя тези мръсни въшки.

За това като отида на фермерския пазар вече не мрънкам кое колко струва. Давам си сметка, колко труд и нерви са хвърлени. Че то моята продукция ако стане ще е безценна - време, нерви, препарати за растителна защита, пот, мазоли, пришки и схванати мускули, вода, маркучи, мрежи, колчета, мотики, фреза... Въобще не е евтино хоби това.

Вярно, никак не е евтино хоби градинарството. Пък и като съм ги заотглеждала от семенца тези домати, направо са ми като деца. Мъчно ми беше, но махнах днес два корена. В агро аптеката казаха, че е заразно. Дадоха ми да пръскам с Ридомил, Скор и Валтек(май така се казваше,  инсектицид и акарацид едновременно ). Утре сутринта ще напръскам, че тази вечер не остана време, поливах. Подреди се градината, радвам и' се, но пустите болести. Говорих с момичето в агро аптеката, познаваме се, че съм за първи път самостоятелна градинарка. Тя ми казва, че тази година не била много подходяща, че имало много дъждове и от тях болести , ама то всяка година е така. Все болести, вредители. Свекърва ми гледа много да не пръска, но не става. Преди две- три години спасихме доматите от чернилка с рязане до здраво( четох в тази тема и се заех, на свекърва ми и' беше жал, но аз рязах до здраво и за разлика от съседите, имахме домати).
Иначе ми е много отморяващо, кълвача си чука по дървото, птички пеят, щурци, идилия. Имам и катеричка, която ми яде лешника. Днес най-учтиво я помолих да остави и на мен 😀, ако не, здраве да е, на другото село имам лешник, оттам ще си събера.

Най странното е, че при нас нито май, нито юни бяха дъждовни. Сравнително сухо и топло.
Миналата година ни издави през юни, но беше хладно - всичко закъсня, но нямаше болести ни буболечки.
2020 - много дъжд, много жега. Народиха се манатарки. Старите хора тук казват че с маната идват манатарките, гъби има, домати няма. Освен това бонус градушка. Всички скубаха и ревяха. Аз на инат пръсках с микс от Радомил и бордомикс, ден след градушката с Фунгоран, цяло лято с бордомикс. Жестока реколта имах.
Тая година е мъка - насекоми и вредители. Забелязах го още с розите. Три или четири пъти пръсках мушици и листни въшки. А предните години е стигало и веднъж.

И при нас миналата година беше по-дъждовно. Тази в града валеше повече, в селото, където е градината, почти не е валяло, а са на 10 км едно от друго двете населени места. Свекърва ми е в друго село, там също валя повече. Двете села по права линия са близо, но в едното вали дъжд, в другото не.
Старите хора казват, че на сушата се намира лек и има реколта, но кишата не.

Всяко едно хоби е скъпо.
В нашето семейство обаче градинарството не е хоби. Започнахме с малка оранжерия при лош климат за да има чисти плодове и зеленчуци за децата ни. След време взехме парче земя, но май само картофи и тикви ставаха. Така преди няколко години се сдобихме със селска къща и плодородна земя, която ражда всичко, стига да се полагат грижи. Това, което засаждаме е достатъчно за семейството ни. Не ни е проблем да си купуваме зеленчуци, но предпочитаме нашите. А ако седна да правя тънки сметки, семена, гориво, вода, труд, тор, а тази и малко химия използвахме то значи, че тръпката си е отишла и се търси повод да спрем. Разбрахме, че дистанционното отглеждане не е най-лошия вариант за екологично земеделие стига да е подготвен човек и да може да направи компромис за минимално използване на химия, ако е неизбежно. Попаднахме и на много знаещ, млад човек, доктор по растителна защита в близко село, който ни даде добри съвети. Най-хубавото в случая е, че и стопаните преди нас не са използвали химия.  Не веднъж съм писала, че общината е сертифицирана като единствения екологично чист район у нас.
Фортуна, ако имаш цвят по това, което ще пръскаш с Валмек, не е съвсем ок. Може да умрат пчели при опрашване, той е доста силен и с дълъг срок на действие.
уф пак стана дълго, извинете.
Много ми липсва Рьорик ..........

При нас градината е хоби и удоволствие. Сдобихме се с нея след неочакван късмет и я взехме за почивка повече и да растат децата по-близо до земята. Не зависим от нея за изхранване, учим се в движение кое-как и действаме повече по инстинкти, отколкото по книга. Не пръскаме. Каквото стане, годините са различни.
Миналата година зловеща мана унищожи доматите в цялата околност. Не бях виждала такова нещо, буквално за ден всичко почерня. По инстинкт окълцах всичко до здраво, останаха само голи пръчки със зелени домати и 3 листа на върха. Ами... Узряха си доматите, нови не вързаха разбира се, но си ги изядохме вече вързалите.

Удоволствие е със сигурност. Щях ли да бия 100км. в посока два пъти седмично понякога, ако не беше удоволствие.  Не веднъж съм писала, че когато сме там сякаш се връщам в детството си със звуците, ароматите и спокойствието, което имам. Дори съвсем скоро осъзнах, че местните си живеят още като едно време. След обяд в големите горещини, когато е немислимо да си на полето, жените се събират в местната кръчмичка на пастичка и лимонадка. .......
Понеже имам място засаждам повече от нужното ми, ако годината е лоша пак има малко продукция. Ето миналата имах зелен фасул, тази не, но пък имам буркани, тази има домати за сега.... Една година едно друга друго е в повече или по-малко, но това е земеделието. Зависим от природата.

Ох, и на мен ми е удоволствие, всеки ден по цял ден съм на двора. Сигурно за това преживявам тежко и болести и вредители. Обичам си и пипера и доматите, и всичко боднато там. Есента като чистим градината ми е ужасно.
При мен е хоби, но пък искам да станат нещата, да не гледам как загиват растения. След първият път когато всичко ми измря от мани, и трябваше да купувам домати лятото, смело мога да кажа, че по вкусни от моите не мога да купя.

Здравейте,  градинарството ми е хоби, биех по 100 км всяка седмица за да гледам, сега съм на 10 км от града и ако не е детето щяхме да сме тук за постоянно, но имаме 3-4 г да отремонтираме, достроим и тн .. Тази седмици сме били повече вечери в къщата, отколкото в апартамента (така както имаме направени една спалня и хол пълни с багажи, а другите стаи са покрити с найлони и чакат боядисване )

Не пръскам с химия, защото съм наясно че собственото производство е по-скъпо от магазинското конвенционално, но не и от магазинското био.. То това малко звучи като да бягам след такси, че да спестя повече.. Вкусът е несравним обаче, това мога да кажа. За мое щастие имам и от кого да се уча - майка ми е много добър градинар, отделно ММ е много близо до земеделците и е в час с новости..

Доня, майка ми изповядва градинарството без плевели ( с копане), без пръскане с химия и изчистване на излишните листа. Всеки увреден лист се маха с идеята, че ако е болен да не се разнася заразата, отделно сега домата го изчисти от всички листа до над втора китка, а нагоре прореди листата .. че ги бях оставила на джунгла. Та тя каза, че многото листа пък спарвали , отделно понеже сееем на редове и връзваме на тел като се допират листата от различните корени се увреждали и ставали врата за гъбични заболявания .. Тия домати като се ококориха, като започнаха да зреят .. все едно това са чакали. Нагоре "шапката" от листа си им пази сянка.

Айде да кажете рецепта за консервиране на тиквички, но не на туршия .. Печени, пържени с зехтин и подправки.. Дали биха станали като патладжаните? Съседите като ме видят вече ме заобикалят , сакън да не им дам някоя тиквичка , че да им отворя работа. Само вчера съм набрала 8, още 4-ри ще са готови до довечера

И аз въпреки че много се ядосвам от болестите, градината си остава комфортната ми зона. Релаксирам, почивам си. Може да съм имал най-силното главоболие обаче вземам мотичката и цък цък това онова прекопавам, оглеждам и като се усетя , главата ми е минала без хапче.
На 22г съм, вълнуват ме много неща, хойкам, дивея какво що обаче като си вляза в градинката и просто си е моето място. Усещам близостта със земята някак си. Трудно е за обяснение, но усещаш, че не е просто работа или хоби ами имаш нужда просто от това. Твоето си място.

Ники, на теб много ти се радвам! Младо момче с такъв интерес. На възрастта на големият ми син си, малкият е само 6г по малък от теб и абсолютно не го интересуват такива неща, помага само с косене и есенно почистване на градината.
Много ми се иска повече млади хора да са като теб. Но имайки предвид, аз каква гражданка бях преди 10 години, която мислеше че пъпа ѝ е хвърлен в центъра на големия град, се надявам, че някой ден и на децата ми ще им дойде акъла.

Мариновах тиквички като краставички, да пробвам дали ще стане 😁
След седмица-две ще пробвам как са на руска салата.
Краставички в изобилие не знам дали ще има, ама тикветата раждат.

Казват, че са хубави. На мен ми се мярна някаква разядка с тиквички, ще я прегледам по подробно.
Другият вариант е на колелца със сол и вода, заварени. Ще стават за супи и яхнии вероятно.
Вчера пласирах една торба на съседа. Преди това дадох на една приятелка. Остана ми само пълно чекмедже в хладилника 😂