Тъй, тъй, тя брашнестата мана не им прощава на тик-тик-тик, нито маната. Но лошото е, че от тях скача и на краставиците, та и те приключват рано-рано вегетация, което хич не ми се нрави. КъдЯ без тараторец в жегите.
- Публикувана: 1 юли 2022, 03:10 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2022, 05:02 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме...през юли
Ама уникални пожелания изкарахте към Мързелота. Чак ме хвана срам от моето банално такова. 
Момичета, трябва ми съвет. Слагам обаче в скрит текст, че който не иска мрън , да пропуска.
Момичета, трябва ми съвет. Слагам обаче в скрит текст, че който не иска мрън , да пропуска.
Скрит текст:
Нали ви бях споменала, че и на морето си имаме ядове. Щях да се оплаквам, но после ги пратих в графа "бели кахъри" и реших да не ви занимавам. Но вчера "изплуваха" отново на повърхността и сега се колебая как да постъпя.
Както знаете, отседнахме при БНД, за да може детето да се види с баща си. Всичко беше супер първите 2-3 дни. Обръщаше й внимание, влизаше с нея във водата. После се върна старият проблем, който го имахме и преди да се роди детето, а именно - всички приятели са по-важни от детето му. И започна да отделя максимум внимание на тях, на детето - почти 0. Преместих го в "бели кахъри" и реших да не си хабя нервите за поредна година да му обяснявам, защото той обикновено не схваща защо се ядосвам. Детето си изглеждаше ОК със ситуацията и си казах, че явно само аз го приемам за важно това. До вчера. БНД звъня на Пантичката да се чуят, а тя не вдигна. Звънна й втори път, тя пак не вдигна. Попитах я защо. Каза, че не можела да ми обясни, но не е сигурна, че все още обича баща си както преди да отидем на морето. Категорично не искаше да го чуе. След като поговорихме, стана ясно, че тази година детето вече е успяло да навърже 2 и 2 . Тя смята, че баща й обича повече приятелите си.
Той е късметлия, че в онзи миг не беше пред очите ми. Побеснях! Успокоих детето, но тя не иска да го чува. Сега не знам да продължавам ли да я баламосвам както винаги с това колко е зает той и затова не може да й обърне достатъчно внимание. И не знам да му кажа ли на него за какво иде реч, или просто да изчакам детето да се успокои и евентуално да пожелае да говори отново с баща си. Но пък той си звъни, иска да се чуе с нея, разбирам го в това отношение. И не ми се иска да го халосвам с истината, но от друга страна той халоса детето ни, макар и неволно, с изкривеното си разбиране за бащинство. Гледам детето ми да се измъчва и се изпълвам с гняв към този неин баща и към мен самата, че я обрекох да има този баща. После си давам сметка, че може би е нужна дипломация, защото той като нищо ще се отдръпне окончателно от картинката, ако му кажа защо детето не иска да говори с него. А Пантичка има нужда и от двама ни, макар сега да е разочарована и наранена от баща си.
Според вас как да постъпя? Да изчакам ли малко да се успокои детето и да преценя тогава дали изобщо да казвам на БНД? Той така или иначе никога не е разбирал, че демонстрира предпочитание към приятелите си, независимо колко му обяснявам и какви примери привеждам.
Или пък директно да му кажа?
Категорично нея няма да я карам да говори с него насила, ако не иска. Но на него трябва да дам обяснение защо не говори с детето. Все пак е баща , независимо как изпълнява тази роля.
Както знаете, отседнахме при БНД, за да може детето да се види с баща си. Всичко беше супер първите 2-3 дни. Обръщаше й внимание, влизаше с нея във водата. После се върна старият проблем, който го имахме и преди да се роди детето, а именно - всички приятели са по-важни от детето му. И започна да отделя максимум внимание на тях, на детето - почти 0. Преместих го в "бели кахъри" и реших да не си хабя нервите за поредна година да му обяснявам, защото той обикновено не схваща защо се ядосвам. Детето си изглеждаше ОК със ситуацията и си казах, че явно само аз го приемам за важно това. До вчера. БНД звъня на Пантичката да се чуят, а тя не вдигна. Звънна й втори път, тя пак не вдигна. Попитах я защо. Каза, че не можела да ми обясни, но не е сигурна, че все още обича баща си както преди да отидем на морето. Категорично не искаше да го чуе. След като поговорихме, стана ясно, че тази година детето вече е успяло да навърже 2 и 2 . Тя смята, че баща й обича повече приятелите си.
Той е късметлия, че в онзи миг не беше пред очите ми. Побеснях! Успокоих детето, но тя не иска да го чува. Сега не знам да продължавам ли да я баламосвам както винаги с това колко е зает той и затова не може да й обърне достатъчно внимание. И не знам да му кажа ли на него за какво иде реч, или просто да изчакам детето да се успокои и евентуално да пожелае да говори отново с баща си. Но пък той си звъни, иска да се чуе с нея, разбирам го в това отношение. И не ми се иска да го халосвам с истината, но от друга страна той халоса детето ни, макар и неволно, с изкривеното си разбиране за бащинство. Гледам детето ми да се измъчва и се изпълвам с гняв към този неин баща и към мен самата, че я обрекох да има този баща. После си давам сметка, че може би е нужна дипломация, защото той като нищо ще се отдръпне окончателно от картинката, ако му кажа защо детето не иска да говори с него. А Пантичка има нужда и от двама ни, макар сега да е разочарована и наранена от баща си. Според вас как да постъпя? Да изчакам ли малко да се успокои детето и да преценя тогава дали изобщо да казвам на БНД? Той така или иначе никога не е разбирал, че демонстрира предпочитание към приятелите си, независимо колко му обяснявам и какви примери привеждам.
Или пък директно да му кажа?
Категорично нея няма да я карам да говори с него насила, ако не иска. Но на него трябва да дам обяснение защо не говори с детето. Все пак е баща , независимо как изпълнява тази роля.
и всичко, което момичетата ти пожелаха. 
Благодаря ви за страхотните пожелания! Разхилихте ме 
Кло, нашите прозорци стоят на облаци след моето миене, ама да виждаш да ми пречи... свиркам си и си гледам замазано. ММ, от друга страна, ги мие така, че мухите се разчекват... талант!
Панди, сложен казус... Нямам опит с точно такава ситуация, но като съм чела други теми из форума, все съм мислела, че идва момент, в който трябва да спреш да прикриваш нарочните грешки на другия. Да спреш да баламосваш и предлагаш оправдания, защото децата порастват и разбират сами. Да, не бива да я принуждаваш да говори с него, ако не желае. Дали ти е добре да му обясниш - не знам. Хем да, хем не... А и това с отдръпването хич не звучи в негова полза... наистина ли мислиш, че ще го направи?
Кло, нашите прозорци стоят на облаци след моето миене, ама да виждаш да ми пречи... свиркам си и си гледам замазано. ММ, от друга страна, ги мие така, че мухите се разчекват... талант!
Панди, сложен казус... Нямам опит с точно такава ситуация, но като съм чела други теми из форума, все съм мислела, че идва момент, в който трябва да спреш да прикриваш нарочните грешки на другия. Да спреш да баламосваш и предлагаш оправдания, защото децата порастват и разбират сами. Да, не бива да я принуждаваш да говори с него, ако не желае. Дали ти е добре да му обясниш - не знам. Хем да, хем не... А и това с отдръпването хич не звучи в негова полза... наистина ли мислиш, че ще го направи?
Панде, според мен трябва да му кажеш. Защото ако не му кажеш, а тя не му вдига, по-скоро ще излезе, че ти я настройваш и си траеш. Кажи му, че детето се чувства пренебрегнато, и има нужда от повече внимание и време от баща си, пък той да си прецени какво да прави. Наблегни на нейната нужда, не на неговото пренебрегване. Тя е на такава въраст, в която и разбира повече, и има нужда и от него, и ако това му се обясни, какъвто и да е пън, може пък и да разбере. Което не значи, че ще промени нещо.
Благодаря за мненията ви, момичета!
Да, Мързи. Смятам, че би се отдръпнал. Той се отдръпва дори когато се е счепкал с мен по някакъв повод. Отнася си го детето. Случвало се е със седмици да не се сети за нея когато сме се счепкали той и аз. А в ситуация, в която разбере, че тя не иска да го чува, вероятно ще се отдръпне тотално.
Мисте, част от тези негови приятели са с деца, но го използват за почивна база лятото. Същите го използваха за хотел докато бяхме все още двойка с него и живеехме в София. Когато имаха работа към София, отстядаха при нас. Нямаше значение дали на мен ми е приятно, или - не. Той ги приема за едни от най-близките си приятели. А аз никога не съм смятала, че те са истинските му приятели. Дано греша! Иначе са доста приятна компания за маса, за на плажа, за разходка, не са лоши хора, но имам дълбоко усещане, че не са му истински приятели.
Има други приятели, които съм сигурна, че ще са до него във всякаква ситуация и наистина го уважават.
Друга част нямат деца, над 40-45-годишни са, така че са доста далеч от темата.
Да, Мързи. Смятам, че би се отдръпнал. Той се отдръпва дори когато се е счепкал с мен по някакъв повод. Отнася си го детето. Случвало се е със седмици да не се сети за нея когато сме се счепкали той и аз. А в ситуация, в която разбере, че тя не иска да го чува, вероятно ще се отдръпне тотално.
Мисте, част от тези негови приятели са с деца, но го използват за почивна база лятото. Същите го използваха за хотел докато бяхме все още двойка с него и живеехме в София. Когато имаха работа към София, отстядаха при нас. Нямаше значение дали на мен ми е приятно, или - не. Той ги приема за едни от най-близките си приятели. А аз никога не съм смятала, че те са истинските му приятели. Дано греша! Иначе са доста приятна компания за маса, за на плажа, за разходка, не са лоши хора, но имам дълбоко усещане, че не са му истински приятели.
Има други приятели, които съм сигурна, че ще са до него във всякаква ситуация и наистина го уважават.
Друга част нямат деца, над 40-45-годишни са, така че са доста далеч от темата.
Панде, трудно е в твоята позиция да е човек. Не бих насилвала детето да говори с бащата. От друга страна, добре е връзката баща-дъщеря да не се прекъсва изцяло. Абе, сложна работа.
Само от моя опит на дете на разведени родители мога да те посъветвам да не говориш срещу бащата пред Пантичката никога. Не да му замазваш гафовете, просто да не го плюеш отявлено пред нея. Остави я сама да си прави изводите, да си формира мнение и линия на поведение.
При мен майка ми плюеше баща ми с голяма злоба, резултатът е, че с него връзка си поддържаме, с нея не съм говорила 25 години. Не е само това причината, но много допринесе.
Само от моя опит на дете на разведени родители мога да те посъветвам да не говориш срещу бащата пред Пантичката никога. Не да му замазваш гафовете, просто да не го плюеш отявлено пред нея. Остави я сама да си прави изводите, да си формира мнение и линия на поведение.
При мен майка ми плюеше баща ми с голяма злоба, резултатът е, че с него връзка си поддържаме, с нея не съм говорила 25 години. Не е само това причината, но много допринесе.
Панде, много деликатна ситуация.
Съжалявам, че с малката Пандичка имате подобни терзания.
Оставам с впечатление, че независимо дали ще говориш с него още сега или ще изчакаш, накрая все ще обвини теб, а това няма да е справедливо, защото от нещата, които пишеш и споделяш, знаем, че си много деликатен и толерантен човек.
Аз за първи днес излязох малко на двора. Къщата е празна, съседите ги няма, та реших, че няма да е проблем. Постоях 20-тина минути и се прибрах обратно.
Съжалявам, че с малката Пандичка имате подобни терзания.
Оставам с впечатление, че независимо дали ще говориш с него още сега или ще изчакаш, накрая все ще обвини теб, а това няма да е справедливо, защото от нещата, които пишеш и споделяш, знаем, че си много деликатен и толерантен човек.
Аз за първи днес излязох малко на двора. Къщата е празна, съседите ги няма, та реших, че няма да е проблем. Постоях 20-тина минути и се прибрах обратно.
Мъжа ми го хоспитализират в Инфекциозна.
Препоръчани теми