След няколкото анкетни теми, които в интерес на истината, намирам за доста полезни, реших и аз да се допитам за нещо, което ме интересува. След доста наблюдения на случаи при близки хора и дори и известен личен опит, възниква в мен един въпрос - защо един мъж, след като не е доволен от живота с половинката, просто НЕ прекрати агонията и за двамата? Какво ги задържа? Страх от самота, загуба на изгоди, его?
- Публикувана: 5 ноем. 2024, 09:31 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2024, 17:08 ч.
Защо мъжете не си тръгват?
Инертност и мързел.
Предпочитат старото познато и ролята на жертви пред занимавки с нещо друго и да си размърдват ежедневие, бит, работа и т.н.
Предпочитат старото познато и ролята на жертви пред занимавки с нещо друго и да си размърдват ежедневие, бит, работа и т.н.
Не искат да са лошите. Почват да се държат като з@дници и чакат жената да си тръгне. После те са бели и добри, а тя е съсипала семейството.
И аз вярвах в някакъв филм от 50те, в който мъжът си тръгва. Да, да, ама не. БМ не живя вкъщи 3 години, ама "не си бил тръгнал". Накрая дойде и ме изгони. Пък то се оказа за добро.
Заради удобството и чувството за собственост. Човекът си има дом, топла храна, изпрани гащи и сигурен секс. Има си и жена, негова. Те не се тормозят толкова, че да са им неудовлетворителни отношенията до степен, която може да тормози жена. Жените вкарват много повече време и усилия да обслужват мъжете, отколкото обратното и затова могат да са много по-неудовлетворени.
И наистина е валидно и това с нежеланието мъжа да е лош. Жената ще му се разплаче, ще се сърди, не обичат това, защото тая жена си остава негова и след това. По-добре да е виновна тя.
И наистина е валидно и това с нежеланието мъжа да е лош. Жената ще му се разплаче, ще се сърди, не обичат това, защото тая жена си остава негова и след това. По-добре да е виновна тя.
Моите наблюдения:
Страх от промени (ако я напусна да не вземе пък да стане по-зле и по-трудно).
Натиск от страна на деца и роднини (все още го има).
Трудностите и възможните (в повечето случаи гарантирани) загуби при подялба на имуществото.
При някои мъже има и страх от последващи реакции и действия на съпругата.
Възможна причина също е и липса на по-добра алтернатива, поне за в момента.
Страх от промени (ако я напусна да не вземе пък да стане по-зле и по-трудно).
Натиск от страна на деца и роднини (все още го има).
Трудностите и възможните (в повечето случаи гарантирани) загуби при подялба на имуществото.
При някои мъже има и страх от последващи реакции и действия на съпругата.
Възможна причина също е и липса на по-добра алтернатива, поне за в момента.
Не им се занимава да почват отначало.
Инертност.
Умора.
Несигурност от бъдещето.
Криворазбран дълг.
Удобство.
Финансова нестабилност.
За това се сещам на първо време и след разговори с мъже. При по- младша възраст на мъжа и "заради децата", после именно заради установеността и че не им се играе играта наново.
Когато станаха промените и някои мъже се видяха с пари, бизнеси и прочее мисля имаше бум на разводите. Тоест ,много са несигурните, ако не са подплатени финансово много добре.
Инертност.
Умора.
Несигурност от бъдещето.
Криворазбран дълг.
Удобство.
Финансова нестабилност.
За това се сещам на първо време и след разговори с мъже. При по- младша възраст на мъжа и "заради децата", после именно заради установеността и че не им се играе играта наново.
Когато станаха промените и някои мъже се видяха с пари, бизнеси и прочее мисля имаше бум на разводите. Тоест ,много са несигурните, ако не са подплатени финансово много добре.
Ами замислете се защо мъжете се женят от време оно, защо им е жена и деца, и там ще видите и отговора. Без брак/партньорство няма как деца, които е създал, да го обичат, да се привържат към него, да му бъдат упора. Не може да се възпроизведе сам. За удобството от секс, топла храна, подреден дом и изпрани гащи, някой го спомена. Плюс веселбата от дечурлигата.
Обърнете внимание, дори ритуалът в западните страни как бащата придружава булката през целия коридор на църквата до мястото, където я "предава" на младоженика - до този момент момичето "принадежи" на бащата, след това - на мъжа си. По нашите земи са ходели да "искат" момичето, и съответно родителите са скланяли да го "дадат". Вземането на фамилията на мъжа, е също знак за притежание - това е моята жена.
Възрастни жени са ми казвали, че по вероучение са учили младите момиченца, че жената принадлежи на мъжа. После са променили изречението
Всичко останало, което иска, един мъж ще намери навън. Извън семейството. Защо да си тръгва? Защо да плаща 2 пъти, да се стресира?
По-удобно е, по-евтино, по-малък разход на енергия.
Обърнете внимание, дори ритуалът в западните страни как бащата придружава булката през целия коридор на църквата до мястото, където я "предава" на младоженика - до този момент момичето "принадежи" на бащата, след това - на мъжа си. По нашите земи са ходели да "искат" момичето, и съответно родителите са скланяли да го "дадат". Вземането на фамилията на мъжа, е също знак за притежание - това е моята жена.
Възрастни жени са ми казвали, че по вероучение са учили младите момиченца, че жената принадлежи на мъжа. После са променили изречението
Всичко останало, което иска, един мъж ще намери навън. Извън семейството. Защо да си тръгва? Защо да плаща 2 пъти, да се стресира?
По-удобно е, по-евтино, по-малък разход на енергия.
Вече са го казали - удобство на всички нива. Дори и мъжете, които си тръгват - правят го само ако са много силно влюбени, тоест - вече имат алтернатива, и просто се местят от единия на другия клон. През живота си съм ставала свидетел на множество разводи и раздели, на близки и по-далечни хора, и не се сещам за нито един мъж, който да си е тръгнал сам, за да живее сам.
Учудващо е обаче какво могат да понесат мъжете, само за да не си развалят рахата. Чувала съм от хора с истерични, свадливи и изискващи жени, че с времето са се научили буквално да "изключват" - тя си вика, той не я отразява, избирателна глухота
Та това е. Напасват се, заживяват си в свой свят, за да игнорират дребните неудобства, и с кеф си ползват само положителните страни на брака. Има много типове поведения, които ако бяха в обратен вариант - от мъж към жена, щяха да бъдат характеризирани като насилие. Но когато жените постъпват така, всичко е ОК, и семейството си върви като по вода Например това мъжът да си дава всички пари на жената и тя да му дава джобни, или мъжът в резултат на ултиматум да прекрати връзка с родителите си, или да му се отнеме личното пространство и излизания с приятели, защото са "неподходящи", или да няма никакво участие при взимане на решения от сорта къде ще се почива, къде ще учат децата, какъв цвят ще е кухнята... И все по-тази линия - на най-малкото съпротивление, и да няма много-много зор
Учудващо е обаче какво могат да понесат мъжете, само за да не си развалят рахата. Чувала съм от хора с истерични, свадливи и изискващи жени, че с времето са се научили буквално да "изключват" - тя си вика, той не я отразява, избирателна глухота
Та това е. Напасват се, заживяват си в свой свят, за да игнорират дребните неудобства, и с кеф си ползват само положителните страни на брака. Има много типове поведения, които ако бяха в обратен вариант - от мъж към жена, щяха да бъдат характеризирани като насилие. Но когато жените постъпват така, всичко е ОК, и семейството си върви като по вода Например това мъжът да си дава всички пари на жената и тя да му дава джобни, или мъжът в резултат на ултиматум да прекрати връзка с родителите си, или да му се отнеме личното пространство и излизания с приятели, защото са "неподходящи", или да няма никакво участие при взимане на решения от сорта къде ще се почива, къде ще учат децата, какъв цвят ще е кухнята... И все по-тази линия - на най-малкото съпротивление, и да няма много-много зор 
Като цяло сте прави с повечето неща, които пишете, но основното според мен е, че повечето мъже не вярват, че ако се обвържат с друга нещата ще са различни. Т.е. не вярвят, че потенциалната нова жена ще е коренно различна от настоящата. И оттук нататък не си струва загубите и услията (които, както описахте по-горе, са огромни)...
След една определена възраст както жените, така и мъжете, стават цинични, по-малко "вярват" в безграничната любов, а приоритетите им се променят.
След една определена възраст както жените, така и мъжете, стават цинични, по-малко "вярват" в безграничната любов, а приоритетите им се променят.
Не искат да са лошите. Почват да се държат като з@дници и чакат жената да си тръгне. После те са бели и добри, а тя е съсипала семейството.
Аз съм си тръгвала, после хем ми е била вменявана вина за това (че мога всеки момент да го направя пак, че ми било лесно и пр.), хем ми е било демонстрирано и безразличие (не знам дали искрено или престорено) - вратата е ей там, от теб зависи, на мен вече не ми пука и подобни реплики...
Да, те могат да изглеждат все едно търпят много неща, но дума не става да сложат край и да си потърсят щастието - нека мъчат така жената, че да й се отще да живее с въпросния човек, да си тръгне и накрая "жертвата" , тоест мъжа, да има кого да сочи с пръст - "ти си тръгна!"
Моите наблюдения:
Страх от промени (ако я напусна да не вземе пък да стане по-зле и по-трудно).
Натиск от страна на деца и роднини (все още го има).
Трудностите и възможните (в повечето случаи гарантирани) загуби при подялба на имуществото.
При някои мъже има и страх от последващи реакции и действия на съпругата.
Възможна причина също е и липса на по-добра алтернатива, поне за в момента.
Страх от промени (ако я напусна да не вземе пък да стане по-зле и по-трудно).
Натиск от страна на деца и роднини (все още го има).
Трудностите и възможните (в повечето случаи гарантирани) загуби при подялба на имуществото.
При някои мъже има и страх от последващи реакции и действия на съпругата.
Възможна причина също е и липса на по-добра алтернатива, поне за в момента.