Юли почва с урожай! Юлчета се раждат, дай още дай! - Термин Юли 2022г - тема 10

2 дни чистя аз, ама суупер бързо се изморявам, започват едни болки в кръста, коремът се стяга и само гледам къде да поседна… Имам напредък, ама има и какво още се свърши и се изнервям, че съм така зависима от други хора да ми помагат, свикнала съм да си върша всичко сама и не обичам да разчитам на помощ, обаче в момента нямам друг вариант.

Дъщеря ми е при нашите от 2 дни, утре следобяд ще си я вземем и вече нямам търпение, много ми липсва.

Като я родих нея в болницата беше почти изцяло на АМ, въпреки че се опитвах да я  кърмя, но нямах представа колко и дали изобщо суче. Още тогава акушерката ме посъветва да си взема силиконови зърна. Прибрахме се вкъщи и си казах, че АМ повече няма да вкуси и така ни тръгна кърменето, слагах я супер често, буквално щом отвореше очи я залепях за мен. Силиконовите зърна ги ползвах около 2-3 седмици и накрая просто ги слагах в началото на кърменето и когато млякото почаше добре ги махах. Накрая просто свикнах как да ѝ подавам гърдата и някак се успокоих, че имам мляко и детето си суче. По едно време даже педиатърката ми намекна, че я прехранвам. Понякога човек просто трябва да си повярва, че може. Беше секцио, бях неуверена и я оставях през нощта на акушерките, сега съм решила бебето да е при мен от самото начало, дай Боже всичко да мине добре и за двете ни.

Мексикана, щом така или иначе имаш помпа вземи я с теб, не се знае дали някоя нощ няма да имаш нужда от нея.

Помпата никога не е излишна щом вече я имате като покупка според мен също. Аз благодарение на нея имах кърма на втория ден, дадоха ми бебето и веднага си хапна коластра. Като чета във фейсбук мамите след секцио масово чакат на третия ден да дойде бебето, че да започнат стимулация. Не, че е фатално ама за мен са изгубени дни.

Добре, че съм сама в стаята, че сигурно вече щях да съм в депресия заради тази кърма. Още ми е пред очите как предния ден преди секциото няколко мами си държаха децата на гърда. Мъча се да не го мисля, но ето че и днес пак плаках заради това. От персонала ми казват да не го мисля толкова много и че не е само той на АМ, при положение че имало мами, които просто се отказват от неразположение.
Гърдите са ми с напрежение, като едната тече малко коластра, но и преди това пак си имах коластра, но нямах това напрежение.
Оплаках ви се.
Бебчо е добре, а аз още страдам от комбинацията сколиоза и спинална упойка. 3ти ден днес и още не го остават при мен за дълго. За утре съм с надежда, че ще се справям по- добре и ще може да остане при мен дори само за през целия ден

Аз едно нещо не разбирам и във ФБ групата чета същото - защо не ви носят бебенцата, особено на мамите със секцио? Чета, пишат 3ти ден и още не им носят бебето. Защо? При първото ми раждане я задържаха само 1вия ден, дадоха ми обезболяващи и ме насърчиха да се наспя да имам сили за другите дни. На следващия пак беше при тях, но на всеки 3 часа ми я носеха за кърмене и следващите нощи си беше изцяло при мен.
Или аз бъркам и нещо не съм разбрала 🤔

Да не забравяме, че при Лотос беше по-тегава ситуацията с тромбоцитопенията, вливането на тромбоцитна маса и т.н. Нейното секцио е по-тежко, като цяло и бременността й не беше лека, организмът си иска време.

Лотосче, в момента и от спада на хормоните се чувстваш гадно; ако не беше кърмата щеше да е нещо друго. Не се поддавай, ще мине и това и скоро ще се гушкате.

О не, в никакъв случай не искам да прозвучи като заяждане, наистина питам защо така се получава, особено при жените със секцио. Ето като Лотосче се получава неприятна ситуация - Лотос дано по-бързо се възстановиш, сигурна съм че и кърменето ще потръгне, важното е че имаш желание.

Лотосче, аз съм била на АМ от бебе, майка ми не е имала кърма, е станах 180 см жена и нищо ми няма. Важното е ти и бебето да сте наред, и то да си папка. Мен доста познати ме предупредиха, че след раждането, хормоните тряскат още повече и всичко може да те разстройва, така че дръж се, ще мине, ако ти олеква пореви си, а най-добре, ако ти дават, яж си шоколад, да ти е леко на душата

Лотос, при теб наистина бременността и раждането особено бяха по-сложни, бях се притеснила като те четох и много се радвам, че всичко е минало благополучно! Наистина кърменето в случая не е от такова значение, важното е, че сте добре!

Момичета, благодаря ви за подкрепата! ❤️ Гледам да се държа, но казах на едната акушерка, че си поплаквам и тя както АА каза,  че може да си мисля, че плача за едно, а то да е съвсем друго. Предупреди ме колко е тънка границата със следродилната депресия и просто емоционалното отпускане.

От неонатологията ми казват какъв боец е малкия като майка си, как е имало риск да го загубя по време на цялата бременност, но и двамата сме били силни. Едната детска даже каза, че били притеснени седмица преди да дойда да раждам. И не му било случайно името, без да знам значението му преди 2 години точно него съм избрала, да има имен ден на Кръстовден.
За кърмене и дума да не става, че ми смениха кортикостероида ден преди да извършат секциото 2 пъти на ден  с един по-силен и доста болезнен, направо все едно ми вливат спирт, но се отделя в кърмата и затова ми изписаха лекарства за спирането ѝ.
Явно инжекционното лечение свърши чудеса, защото имах цели 190 тромбоцита и след операцията са 160, сега не знам колко са но новите инжекции си вършат работата и дори не се стигна до вливане на тромбоцитната маса.

Другите мами на следващия ден ги качват в стая и към обяд им носят бебчетата за да се грижат за тях и слагат на гърда, дори и вечерта са си при тях.
При мен се усложни ситуацията заради сколиозата и в момента съм единствената, която не може да си поеме грижите за детето....
Докараха ми бебчо 40 мин след като свърши секциото, като ми го сложиха на ръката да го гушна и ми го надигнаха да го нацелувам. След 6-тия час, когато беше първото раздвижване ми го докараха за по- дълго.
На следващия ден прецениха, че е по добре да съм 2 дни в реанимация за да могат да ми го носят по- често и аз да се възстановявам спокойно.
На 3-ти ден (вече вчера) ме качиха в стая, като оставяха малкия при мен за няколко часа с уговорка да не го вдигам.
За днес вече уговорката е друга, ще ми го докарат през деня за да се грижа за него, като ако усетя затруднение да натискам алармата за да дойдат на помощ, като е възможно вечерта пак да е при тях. Имам надежда, че ще успея. Стискайте палци понеже не се чувствам пълноценна като майка... Все едно неонатология са го родили, а уж майката лежи просто на легло... 🤦‍♀️😢

Лотосче... така ми става мъчно. Не се измъчвай, повярвай ми, като се приберете в къщи ще сте по цял ден заедно и много бързо ще наваксаш изгубеното време. Важно е сега да се възстановиш, и ти и всички други, болничната среда е кофти и за съвсем нормално протичащо раждане. Аз само срисках зъби и буквално броях часовете до изписване, а нямах никакви проблеми. Фокусирай се сега върху себе си, защото у вас ще си изцяло отдадена на бебчо. Психиката е всичко. И по време на бременност и по време на раждане, а за след това да не говорим. Това е съвет към всички

Лотос, наистина хормоните в момента бушуват яко, не ги подценявай! Самото раждане на дете си е огромен стрес дори без никакви усложнения, а при теб е било наистина тежко, така че не се тормози и без свръх изисквания към себе си важно е сега да почиваш колкото можеш и да се възстановиш бързо докато си в болницата, защото трудното тепърва започва после. Важно е да се оправите и да ви изпишат бързо, вкъщи ще се почувстваш много по-добре. Не се обвинявай и за кърменето, правиш всичко най-добро за детето си, а за него е важно да има здрава мама
Разбирам те напълно, след първото ми раждане имах много проблеми, беше ми много тежко и се сринах направо, сякаш после няколко месеца не бях на себе си, но в болницата всички мами си поплаквахме, просто се получава една хормонална буря, а и на човек му е нужно време за да свикне с промяната. Ще се справиш, всички ще се справим! Аз вече се убедих и съм сигурна, че ние жените (майките) сме суперчовеци!

Аз да ви питам пак за тези сърбежи, изключително много ме тормозят, направо се побърквам доколкото четох нищо не мога да пия
Тази нощ съм спала 3 часа, не се издържа вече, направо като дойде време за лягане вечер и на мен ми се реве. Ставах снощи да се обливам със студена вода, за да се успокои малко сърбежа, после се мазах с алергозан почти цялата…. Нищо не ми помага и днес ще говоря вече с АГ, последните седмици просто са тормоз за мен. Мисля сега да пусна АСАТ, АЛАТ, Албумин да видя дали наистина не е от черния дроб проблема и да правя някаква холестаза… на гладно ли се пускат, знаете ли, че вече пих кафе с две бисквитки?

Лотос, при мен кърменето не потръгна. 3дни го държах на гърда, реших, че нещата ще се получат само, ако не дохранвам. Да, ама детето отслабна 600гр за 3дни и педиатрите ми се скараха, че го държа гладно. Започнах да давам АМ след кърмене и всичко се прецака. Той се отказа да суче и чакаше направо шишето. Прибрахме се в къщи, имах надежда, че ще се подобрят нещата, но не.. Отказа да засуче. Пробвах с помпата на всеки 1,5-2ч да цедя и да давам от шише, но повече от 20гр не можах да извадя. Той ядеше по 90гр. И така цяла седмици докато накрая кърмата спря сама. Тежко го изживях, няколко дни не можеше да се говори с мен.. но вече го приех. И аз съм била изцяло на АМ. Еми пак пораснах.

Вивка, за холестазата сърбят яко дланите и ходилата. Ако не те сърбят сигурно е PUPPP синдром и хидратацията най най помага - и вътрешно да пиеш, и да се мажеш.

Лотосче, без глупави мисли кой родил бебето - виж колко са грижовни сестрите и те мислят, правят всичко възможно да се възстановиш и да си поемеш бебока. Най-доброто, което можеш да направиш е да събираш сили ❤

При сърбеж, на мен това ми помага.
За кърменето, аз кърмих баткото, нямах особени проблеми. Сега пак се надявам да кърмя. Предния път бях на сериозен режим, нали кърмата да е най-най. Без шоколади, кафета, алергени, закуски от улицата знайни и незнайни, морски дарове(аз обожавам), капка алкохол, газирано, въобще си беше едно приключение. Сега пак де надявам да кърмя, но като знам пак колко са лишения и лошо ми става. Извинявайте, че ще го кажа (има и такива като мене) но на мен кърменето не ми беше любимия момент в живота. Разбира се че го правех с огромно желание заради детето си, ще го направя още 100 пъти ако трябва, но в деня в който ми избута гърдата, камък ми падна от раменете.
Не се напрягайте с това кърмене, то е като раждането, дали си секцио или естествено, дали кърмиш или не, всяка майка дава 100% от себе си за децата си (;

А защо толкова много ограничения? Аз лично не виждам смисъл майката да яде 5 неща на кръст и да мисли всяка хапка. Кърмата в крайна сметка се синтезира от тялото и в нея влиза "най-доборото", без значение дали сме яли морски дарове (с тях какъв е казусът всъщност?). Е, със сигурност има деца, които реагират на определени храни, които майките им ядат, но не мисля, че е при всяко