В момента чета ... 78

  • 42 984
  • 740
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 10 955
Четох вчера че са открили негов скрит автопортрет. Не прочетох статията , имах работа, но мога да я потърся на немски е обаче

# 181
  • Мнения: 42 110
Интересна информация, потърсих в Гугъл - ето я статията: https://www.npr.org/2022/07/14/1111527437/van-gogh-painting-disc … t?t=1657869666591
Доколкото разбрах, не е точно скрит, а просто е на гърба на друга картина - сигурно не го е харесал и е решил да оползотвори материала.

# 182
  • Мнения: 10 955
или вече е имал твърде много селфпортрети и малко материали Simple Smile
Което в същност не е за смях де. В днешно време има изобилие от достъпни материали, но са кът гениите и идеите  ...

# 183
  • Мнения: 42 110
Тези портрети на селянки (като този от статията, на гърба на който са намерили портрета) са от ранния му период, още преди той официално да се посвети на рисуването. Така че сигурно си е пестил материалите, просто за да не прахосва.
Аз мразя да изхвърлям неща, които могат да се използват за нещо, така че одобрявам напълно:)

# 184
  • Den Haag
  • Мнения: 1 971
Благодаря за темата Simple Smile
Чета “Хиперион” Дан Симънс. За първи път ми се случва да чета книга и да почне да ми харесва почти от средата 😄. Имам чувството, че съм спала дълбок сън и се пробуждам, вече съм нащрек и откривам невероятни светове и пейзажи идва ми да взема четка и да рисувам това което изниква пред очите ми. 😊

# 185
  • Мнения: 7 315
Оооо, колко ми е драго да прочета за "Хиперион". За мен е една от най най невероятните истории писани някога.
Вчера я препоръчах на едни младежи, знам че ще я прочетат; винаги следват съветите ми за книги ❤️

# 186
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 788
Четох вчера че са открили негов скрит автопортрет. Не прочетох статията , имах работа, но мога да я потърся на немски е обаче

В сутрешния блок на Нова ТВ имаше репортаж за откритата картина. Ван Гог често е рисувал на гърба на вече нарисувани от него платна.

# 187
  • Мнения: 42 110
Микеланджело си е правил истински скрити автопортрети (в смисъл, че са на показ, но са скрити) - разгледах ги в Гугъл, след като прочетох Страдание и възторг Simple Smile
Скрит текст:

Изобразил е себе си на тавана на Сикстинската капела като "кожата" - това висящото.
А също и в ръкава на Витория Колона, в която е бил влюбен (той се е влюбвал и в мъже, и в жени, не се знае дали е имал физическа връзка с някого):

Това май пак е тя и пак е вкарал свой силует:

# 188
  • Мнения: 10 955
Мислиш ли че умишлено го е правил или е някакво съвпадение и така изглежда?
Аз някъде четох , че със софтуер са свалили пластове боя от Мона Лиза и се получило негов автопортрет. Но не знам вече кое е истина и кое е просто новина Simple Smile
Като се разписахме и ми се прииска да ида до музея Орсей. Отдавна съм го намислила, ходила съм няколко пъти, но преди децата. Сега обаче и децата са големки и се интересуват. В Лувъра страшно им хареса. Есента може да ги закарам в Орсей.

# 189
  • Мнения: 42 110
Нарочно е, тези щрихи не могат да се получат случайно. За кожата се е знаело още по негово време. Мисля, че се появява още някъде по фреската, но не помня къде. Микеланджело е имал особен характер и е обичал да вкарва бонуси в творбите си. Той е нарисувал и един от критиците си като демон в Сикстинската капела (има магарешки уши и една змия се е увила около него и го е захапала за...).

Колкото до Мона Лиза - тя прилича малко на Леонардо, но също и на Салаи - млад чирак на Леонардо, за когото се предполага, че може да му е бил любовник. Салаи е позирал за много негови картини, включително за женски образи (документирано е, че е позирал за света Ана), така че е много вероятно да е той. Освен това, Леонардо му е оставил картината в завещанието си.
В биографията на Леонардо - Полетите на мисълта, която си купих, но още не съм прочела, има един доста неприличен портрет (скица) на Салаи - Леонардо го е нарисувал, а някой друг от неговия кръг, е добавил нещо (сещате се). От това можем да си направим извода, че хората не са се държали по-прилично през Ренесанса и са се подигравали на същите неща, като сега (а самият Леонардо явно не се е обидил много, щом е запазил скицата).

# 190
  • Мнения: 1 563
"Хартиеният дворец" -  Миранда Каули Хелър
За мен беше колкото трудна, толкова и впечатляваща. Бях със супер очаквания, дискусиите малко ги снижиха, но още в началните страници разбрах, че тази книга няма да ме разочарова.
Роман за много сложни семейни отношения - родни и доведени родители, сестри, братя, за трудно детство, за силни чувства, много емоции, но и много насилие - физическо и психическо.
Не мога да кажа, че силно симпатизирам на Ел - главната героиня, но определено се опитах да вляза в нейната кожа и да вървя заедно с нея през спомените и лутанията й. За мен, в повечето моменти, Ел беше слаба, неориентирана, изгубена, но определено мисля, че вина имаше не само тя. Смятам, че образите на главните герои бяха изключително добре изградени, пълнокръвни, истински, без да са спестени "мръсните им ризи".
Притеснявах се от коментара на Аня, че става дума за родители, които неглижират децата си (някак си в съзнанието ми отекна "Стъкленият замък", където просто бях намразила родителите на героинята), но тук като че ли повече стоеше желанието на всеки от тях да бъде щастлив. За съжаление, въпреки собствените си деца. Бащата ме дразнеше повече всъщност, но не до степен да предизвика ненавист.
Много размисли провокира в мен "Хартиеният дворец", финалът за мен беше напълно логичен, защото
Скрит текст:
мисля, че както и да го беше написала авторката, все щеше да стои въпросът "ами, ако"... Аз самата не знам как бих искала да завърши историята. От една страна - сърцето, детската, необяснима любов, от друга - разумът, сигурността, съпругът, семейството... Или пък най-накрая Ел ще се събере, ще "тури пепел" на миналото си и ще продължи сама... Четох, че авторката казва, че финалът бил повече от ясен, обаче за мен не е така, въпреки че мога още да поразсъждавам по въпроса.

Впрочем, мен стилът изобщо не ме издразни. Да, на места имаше по-груби описания, но за мен те се вписваха в целия трагизъм на тази семейна сага.
Още съм в плен на размишленията си. Изключителна книга. Пълни 5* и претендент за номинация (ако продължавам така, не знам как ще ги съкратя до 5 в края на годината).

# 191
  • София
  • Мнения: 3 926
Ще ме накарате да го купя тоя дворец, значи.

Днес си взех Етюд в черно,  новата на Карлос Хосе Сомоса, без дори да чета анотацията отзад. Който го уважава, да отива в книжарницата!

# 192
  • Мнения: 11 829
Вили, все едно аз съм го писала ревюто, напълно споделям мнението ти  Hug

За Ел ...

Скрит текст:
каква жена да израсне тя освен "слаба, неориентирана, изгубена" при детството, което е имала - пълно с несигурност, с баща, който непрекъснато я разочарова, с някакви мъже, идващи и отиващи си от живота на майка ѝ, с отвратителния насилник под покрива ѝ. Всичко това + факта, че е второ дете я правят това, което е.
Въпреки всичко обаче тя си прояви силата накрая. Да, доста късно, но все пак си взе живота в ръце според мен

# 193
  • Мнения: 4 833
Искам да ви кажа, че Играчка-плачка от Кевин Уилсън е буквално фантастичен роман, който прочетох с огромен интерес и удоволствие.
Не знам какъв жанр е това.
Знам, че избрах книгата по интуиция, без да знам нищо за нея и/или автора и без да съм попадала на никакви отзиви, съответно без никакви очаквания.

И… О, изненада! Иновативна идея, стил, който мен ме спечели от първата и ми поддържа любопитството през всичките 260 страници.
Много приятно четиво, което бих препоръчала. Идеално е за плажа, само гледайте да не изгорите!

# 194
  • Мнения: 10 955
с този плаж ми разбивате сърцето всеки път. тук има много неща, но плажа е далече Sad

Общи условия

Активация на акаунт