Обаче, не познавам никой, който да го е практикувал, чист късмет е че намерих педиатър, който даа одобрява кърменето, за педагогическо захранване ще е направо чудо...
А колкото и да чета ми се струваше смело да експериментирам със собственото си дете...
И така до вчера. Идва ни на гости бабата на мъжа ми, жена на 90 години, порадва се на бебчо и ме пита дали го кърмя. И аз започнах д разпитвам, колко време е кърмила децата си? Тя казва "Митко (бачата на мъжа ми) съвсем малко го кърмих" "съвсем малкото се оказва година и два три месеца, получила мастит, а брат му си го кърмила дълго, но не помни колко.
Питам какво са правели, ако някоя жена няма кърма, спре и кърмата или я няма за малко, дали са давали кисело мляко? Ами, не, водели са бебето при някоя кърмачка в квартала, ако няма, тогава чак кисело мляко. Май бая често се е случвало на жените да кърмят чуждо бебе, смятало се е за нормално и не са отказвали.
Питам, кога е започнала да дава нещо различно от кърма? "ами, то започва да си иска", като стнело на 5-6 месеца бебето започвало да си иска, и майката му смачква с вилицата картофче, едно бобче, ориз, каквото там яде в момента. Ограничавали са ги, не са им давали да опитват по много в началото, абе, точно както пише в материалите за педагогическо захранване.
И аз се успокоих-ами този метод се е практикувал векове наред, а бебешките пюрета са наскоро измислени. Поколенията преди нас са кърмени дълго и захранвани педагогически.
Далеч съм от мисълта да твърдя че захранването с пюрета е грешно или вредно, но ако майчиния ви инстинкт ви подсказва че педагогическото захранване е правилния избор за вашето дете, може би това ще ви помогне (както на мен)
П.П. Ще пиша пак след 3-4 месеца да ви кажа дали и как сме успели да го приложим на практика