Тормоз от страна на майка ми и брат ми

Няма нужда от работническо общежитие. Достатъчна е минимална грамотност и умения, да влезе във фриланса, обяви за копирайтъри, поддържане на инста профили, блогове и пр. колкото щеш. ОК, не са високо платени, но пак е повече от нищото, което тя получава, докато наближава 40-така.

Как може да кажеш, че имаш висше, така може и да го скриеш.

Завърших гимназия 1990. От 1991 до 1996 учих висше. Зимата на 1996-1997 звъня по телефона на фирма, която търси шивачки и гладачки. Питат ме кога съм завършила гимназия, коя гимназия съм завършила, защото те предпочитали да наемат от Техникума по облекло, къде и какво съм работила до момента, съответно защо не съм работила... А аз бях току-що завършила и на 24г. Тя е на 36 и явно никога не е работила, т.е няма трудов стаж. Трудно може да се обясни защо не си работил нищо толкова дълго време и то така, че да те наемат на работа, каквато и да е тя - нито е гледала болни родители на легло, нито има деца, нито нищо. Страхотно обяснение "Кандидатствам, ама всичко е нагласено и без връзки не ме вземат."
Относно съветите за копирайтър, фрилансър и подобни, то там не се ли иска високо ниво на грамотност? Пък авторката пише "на София", търси "разбирателство" от форума, вместо разбиране, използва пълен член вместо непълен...

Много е яко да гониш 40 и да се заявяваш на хората, които те издържат. Да си на 16, разбирам. На 36 не мога да разбера.
Големите ми дъщери са на 22 и на 23 и вече от няколко години живеят и учат самостоятелно в чужбина. Работят от 16-годишни. Никога не се е налагало да се заявяват.
Ама да очакваш някой да те отглежда като малко дете, но да не ти се меси (разбирай, че не трябва да ти казва да си вземеш живота в ръце). Не мога да разбера, съжалявам.
На 36 аз имах съпруг, 3 деца, бяхме отворили семейната си кантора след години работа в чужбина. И не живеех с родителите ми вече от 18 г.
Съчувствам на авторката, наистина, но не разбирам защо отказва да стане самостоятелна, да работи, да се развива. Отказва да каже дали има приятели, среда, гадже, защо не работи, какво образование има, нищо. Единствено разбрах, че е твърде слаба за работа и има част от наследствено жилище, заради което стои там.
Откъде идват средствата, с които живееш, Дженифър? Как си купуваш личните принадлежности, храната, елементарните ежедневни неща?
Някога работила ли си изобщо?

Да си наеме някъде една стая и ще се справи и с малко пари. Един приятел така едно време избяга от техните, една таванска си нае. В началото на ниска заплата, трудничко му идваше, но изплува. За сметка това се роди без тормоза на родителите, че го бяха смачкали психически.

Аз пък преди години, преди да се изнеса самостоятелно, живеех със сестра ми. Ами, тегаво беше, всеки си има негово разбиране за нещата, нямаше желание за съобразяване от нейна страна, но не можеш да наложиш на отделен индивид твоето в дом, който е и негов. В крайна сметка се получават едни много нездравословни отношения. Домакинство, след определени години, трябва да се дели само с половинката, защото там сте двойка и дърпате в една посока. Да не говорим, че живеенето с роднини често се превръща в един вид заместител, и личният живот залинява тежко.

Лошото е, че авторката вече дълбоко е затънала в модела на живееща при мама и измъкването на чисто емоционално ниво е много трудно. Смята, че някой й е длъжен, липсва й опит, а ролята на жертва й е станала втора природа. Може да издрапа, но ще трябва да се бори със зъби и нокти, най-вече със себе си.

Ролята на жертва е много много удобна.

Днешната реалност, със силно намаляло и застаряло население, намаляващ брой хора в диапазона 15-65г и ниска безработица е силно различна от тази през 90те. Права си за 90те, но те отдавна отминаха. Пазарът на труда в момента е с друга динамика. Има почасова работа, работа от дома, възможности за работа от дома за предприятия, които се намират на други континенти, сезонна, нощна работа, работа на малко на брой, дълги смени, всякаква работа.

Висшето образование не е никаква пречка и може да не се спомене в CV-то. Трудов стаж също може да се измисли. Да влезе в раздел работа и да си опише биографията и ще и направят безплатно и CV, даже няколко.

Имам много познати без никакъв, доказуем трудов стаж, без висше, без кой знае какви умения, които си намериха съвсем прилична работа в офис, даже извън София. Не са всичките програмисти.

Щом може да пише тук, може да си намери работа на компютър, където никой няма да види колко кила тежи и какви са и ставите.

Някой писа да си намерела мъж. За да ходи по мъже трябва външен вид, самочувствие, а тя е смазана. Най-много да попадне на някой насилник, защото семейният и модел е пасивен, мачкан баща и майка с психични проблеми. Баща и, със собствено жилище и имот на село седял и не си тръгнал, тя седяла, братът чинно се връща всеки уикенд и ходи да кибичи по 2 часа на гробищата. Не казвам, че не може да си намери изобщо мъж, а че може да се окаже от трън на глог, а за връщане при родители ще е затворила пътя.

Мислех си дали не може да иде да живее, поне лятото или няколко дни седмично в селския имот на баща си. Пак, трябват и някакви средства, но за година или две може да си стъпи на краката.

Лъвица, за да наеме стая и трябват пари. Спестявания не пише да има. В този смисъл един сезон на морето нямаше да и дойде зле. Там току виж и мъж срещнала. Може условията за настаняване да не са уау, но ще има легло, чисти чаршафи, достъп до баня, евентуално 3 яденета дневно или поне когато е на работа. Така започнах аз в Англия.

Ако сега, на 36г, без деца, не може да намери сили да се отдели, на 46 и 56г става още по-трудно. Най-много майка и да умре и тогава кой ще я храни?

Апартамент, апартамент, ама апартаментът не пълни хладилника и гардероба.

Някаква работа, почасова работа, 2 дена седмично, каквото и да е я измъква от непрекъснатото седене в къщи.

Авторката иска просто да й съчувстваме. Да й обясняваме колко я разбираме и как може да има такова семейство. Не иска да си реши проблема.

Аз пък се чудя какво прави човек който по цял ден стои вкъщи? Честно. Да сготвиш, да изчистиш колко време трябва....ми после?

Невена, може би е така, не знам. Аз преди няколко години (6-7) пробвах да си сменя работата заради работното време и се оказа невъзможно, тъй като търсех да не е на смени, да не се работи събота и неделя, да е с работно време до 17-17,30, че съм сама с две малки деца и не ме огря. То и възможностите в града ни не са големи и за подобни позици има по 20-30 кандидати поне. Но авторката е сама, без деца и това може да е + към момента, защото може да работи и на смени, и в почивни дни, пък и не й се налага да пресмята ще стигне ли заплатата за издръжката и на деца.

Всичко изглежда много лесно. Но нека тук дойде една жена минала през физическо и психическо насилие и тормоз и със здравословни проблеми да каже как е успяла. Теоретично е лесно. Разбира се - това не е оправдание за авторката да се предаде. Но няма да й е лесно.

Стая в квартира със споделен санитарен възел и обща кухня в столицата е на цена от 120 лв - абсолютно посилно.
Работа има всякаква и разнородна, заплащане достатъчно да се огледаш и прецениш какво ще правиш след месец, два, пет.

Ако има педагогическо образование, може да се насочи към едното и милион яслено -градински кооперативи, сдружения, центрове и сие. Глад за персонал голям, възнаграждението прилично.

Начини има, вярвам и брат й ще помогне да си стъпи на краката, че и майка й.

Като съвсем прясно попълнение си пропуснал тези подробности. Не една е такава тук и да, мацките са издрапали.

Тормозът изобщо не е доказан. Тя си е живяла в апартамента с майка си и баща си. Очевидно сега братът я издържа, защото той е НА София. А майката не я пуска в банята през деня, за да влезе да се къпе на икономия на бойлера. И държи от нея да е чисто, защото с нищо друго не допринася. Братът и ѝ казал да се “стегне”. Това тормоз ли е? Някой да ти каже да се стегнеш, когато наближаваш 40, нямаш работа, нямаш мъж и живееш в жилището на родителите си. На всичко отгоре си правиш сметки, че ти е наследство, при жива майка. И то грешни сметки за 1/3.

По принцип това да имаш някаква малка част от жилище не те прави никакъв собственик. Не е твое, няма как да определяш никакви правила. За мен лично човек без работа е заникъде и аз не знам как е възможно да се живее така. Но понеже авторката доказва, че това е възможно, явно че трябва да я издържа някой друг. При майка си е в ада - къде ще й е по-зле? Аз и майката я разбирам - ако мое дете на 36 е още вкъщи, ще му дам начален тласък с квартира, но може жената да няма тази възможност?

Навън е пътя на спасението. Или работа, или да се разчита на друг човек за издръжка. Самата авторка вижда, че всеки ден си къса нервите, но мисли за апартаментната част? Това наистина не успявам да го разбера...

Сама виждаш, че твоите отговорности, часове и дни, в които можеш да работиш ограничават избора предвид, че си търсела работа на пълно работно време, предполагам. Авторката може да си позволи нощна, вечерна, почасова работа, работа в събота и неделя, може да съвмести работа на няколко места. Случаят ти е коренно различен от нейния. Колкото и грозно да звучи, доста работодатели ще предпочетат неженена без деца, която си клати краката у мама и тате и единственият и проблем е кога бойлерът е стоплил водата на нощна тарифа.

Всяка работа, извън дълги, редовни часове разговори с клиенти по телефон, от дома им я устройва перфектно. Всъщност ако почне да изкарва пари, майка и може да се кротне и в името на някой лев да приеме авторката да работи от дома.


Вярно е, но искат гарант, поне 1 или 2 месеца предплата, трудов договор.

Има доста пенсионери, които предлагат стая срещу делене на режийни или поемане на режийни. Някои даже плащат за лека, домакинска работа и пазаруване зимата. За такива опции трябва да пусне обяви някъде, в раздел помощ в домакинството, примерно. Не е трудно, де.


Ха, на 36 годишно дете, единственият тласък, който ще му дам е ритник в задните части. Едвам изтрайваме нашите, които са на 18 и 20г и ги виждаме 2-3 дена седмично.