Режим, НЕрежим, ние си се веселим, даже и тъжим - 90ДД и още нещо 68

Баща им, доколкото разбрахме, ги е биел жестоко. Социалните стигнали до тях - Христо на 4 г. и сестричката му на 6 месеца, след като децата постъпили в болница с жестоки наранявания. Момчето е бито с чук, все още има рана на главата, а момиченцето е ударено с буркан в главата и, за съжаление има прорезна рана... Много плаках като ги видях, признавам.  Децата все още нямат документи, като грижата за тях имат социалните.
Иначе детето е супер кротко, чак плашещо. Голям страх от течаща вода и страх от... телевизор. Чак на следващия ден - вчера, се престраши да позяпа шарените картинки и песнички от ютюб. Обаче е много умен - купих му камионче първата вечер и се справи доста добре с разглобяването и сглобяването му. Знае кое е малко и кое голямо, т.е. при сглобяването на камиона поставя по малките неща в по малките дупки, а големите - в големите. Яде всичко и колкото му дадеш, не спира докато не го спреш. Веднага се усетихме и му даваме достатъчно, а не прекалено. Как го усетих ли - ами купих няколко закуски вчера - имах поети ангажименти и той беше с мен. Та, изяде си лакомо първата закуска и продължи с втората, ама не така лакомо и след като мина и нейната половина го спрях - колко коремче има това дете. Той не възропта.
След обед вчера вече му чухме  и гласчето - поотпусна се, започна да повтаря думите които му казваме: "чичо, леля , баба, дядо". Той отговаря на някакъв техен език - от циганите християни е, но явно ползват диалект който не знам и не разбирам. Но думи като "лека кола" и "гуми" са същите и разбирам, примерно, че си иска играчката.
"Физиологични" бели не прави - хваща се отпред за малка нужда, например. За голямата - не знам, още не е ходил.
Сега от утре моята жена излиза в отпуск, а другата седмица, надявам се - аз. През това време ТРЯБВА да успеем да го настаним в детска градина, дори и за 1-2 седмици (едната градина е зад нашя блок на 20 метра, а другата е през пътя на около 100 м). На 22-ри август сме на море в Приморско, имаме резервация по НОИ. Не знам обаче как ще реагират от хотела като им цъфнем и с дете. Все си мисля че ще се оправим някак си.
Грижите за сестричката на нашия  Христо пое друга приемна майка от нашия град.