- Публикувана: 12 юли 2022, 20:34 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2022, 23:06 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 7/
Какъв е проблемът?
Серкан: Триетажен дом. Изглежда малко странно.
Кираз: Това е моят стил, не се намесвай.
Серкан: Наистина си дъщеря на майка си. Копие на майка си. И твоята майка дойде.
Кираз: Добро утра, мамо.
Еда: Добро утро, дъще.
Кираз: Със Серкан Болат станахме рано. Закусихме. На езерото...Повозихме се с лодка. Сега рисувам.
Еда: Колко хубаво.
Серкан: Съдейки, че спа до това време, значи си спала много удобно и сладко.
Еда: Какво ти стана? Настинал ли си?
Серкан: Да, малко. Възможно е, защото спах в жестоки условия.
Еда: Тогава се пази. Не се простудявай така. Не може да бъде? По това време? Толкова рано?
Кираз: Виж, Серкан Болат, майка ти идва.
Еда: Добро утро. Но колко е часът? Все още е сутрин. Сутрин.
Айдан: Ай, много се радва да ни види.
Еда: Да, много се радвам.
Серкан: Леля ти дойде. Прекрасно. Никога ли няма да се откажете? Няма ли да ни оставите на мира? Не можем да създадем явно сами семейство тук.
Еда: Защото всичко тук е наред.
Айдан: Какво става, Серкан? Изглежда си ослепял от цветарката. Виж, настинал си, болен си. Виж, като твоя майка съм много разстроена.
Серкан: Всичко е наред, мамо, всичко е наред. Кираз, направи така, когато говорим. Когато ти кажа, ще отвориш. Ясно.
Айдан: Къде всичко е наред? Детето ме нарича леля Айдан, а теб те нарича Серкан Болат. Кое е наред?
Серкан: На Кираз й е нужно малко време. Разбра ли? Нужно й е малко време. После ще каже.
Но ако не го направи, нямам нищо против да ме нарича Серкан Болат, ясно? Моля те, не говори с Кираз за това. Можеш да отвориш, скъпа.
Айдан: Дойдох тук рано, защото я обичам.
Айфер: Басирахте ли се? Ще остане още две седмици тук?
Еда: Да, лельо. Още две седмици.
Айфер: Нека Бог ти изпрати разум. Повече нищо няма да кажа.
Еда: И не говори.
Айфер: Няма.
Еда: Защото със Серкан се разбрахме. Опитваме се да създадем нормална среда за Кираз. Всичко е толкова просто.
Айфер: Добре.
Серкан: Да, много здрава обстановка. Например, отворих детска градина в офиса. Затова Кираз може да дойде и да прекара времето си с нас в офиса. Затова, изобщо не се старайте. Ще остане с нас. Моля ви.
Еда: Детска градина?
Еда: Можеш ли да дойдеш?
Серкан: Слушам.
Еда: Ела, ела. Нарисувай къщата, в която ще живеем.
Серкан: Кираз, хайде. Искам да видя най-красивия дом, разбра ли? Хайде.
Айдан: Отнася се с него така, сякаш е неин дългогодишен съпруг.
Сейфи: Като в старите дни.
Айфер: Сейфи, за Бога...
Сейфи: Не се страхувайте толкова от любовга.
Айфер: Как поддържаш любовта.
Еда: Какво значи да откриеш детска градина в офиса?
Серкан: Не знаеше за градината, нали така? Знаеш ли защо? Защото снощи ме заключи на балкона. Ако не беше заключила, щеше да знаеш.
Еда: Не ми викай.
Серкан: Какво? Еда подиграва ли се? Не викам.
Еда: Кираз няма да ходи в офиса.
Серкан: Ще дойде, Еда. Защото не може да живее в безпорядък, разбра ли? Твоята леля и моята майка не могат да отгледат това момиче.
Еда: Имах свой ред. Имах, после вие дойдохте. Как се облича Кираз? Какво яде, какво пие? Намесихте се във всичко. Искате да вземете всички решения и не ме питате за мнението ми.
Серкан: Правя го за Кираз, да бъде добре. Какво има? Какъв е проблемът?
Еда: Добре, можеш да го искаш. Но попитай и мен. Не можеш да говориш така, че си отворил детска градина в офиса.
Серкан: Слушай, Еда. Искам да прекарвам време с дъщеря си. Разбра ли? Затова отворих детска градина в офиса. Няма вечно да работя от къщи.
Еда: Но аз работя в къщи. Не ходя в хотела.
Серкан: Ела и ти в офиса. Ще работим заедно. Тоест, заедно с дъщеря ни.
Еда: Планирал си го нали? Да ме отведеш в офиса.
Серкан: Този офис е и на двама ни. Разбра ли? Ще уредиш твоята работа. Аз ще уредя своята. Дъщеря ни ще е заедно с нас. Няма какво да се преувеличава тук. Ще направим така. Ще отидем. Нека Кираз види и ако не й хареса...Тогава ще се върнем обратно.
Еда: Добре.
Серкан: Триетажен дом. Изглежда малко странно.
Кираз: Това е моят стил, не се намесвай.
Серкан: Наистина си дъщеря на майка си. Копие на майка си. И твоята майка дойде.
Кираз: Добро утра, мамо.
Еда: Добро утро, дъще.
Кираз: Със Серкан Болат станахме рано. Закусихме. На езерото...Повозихме се с лодка. Сега рисувам.
Еда: Колко хубаво.
Серкан: Съдейки, че спа до това време, значи си спала много удобно и сладко.
Еда: Какво ти стана? Настинал ли си?
Серкан: Да, малко. Възможно е, защото спах в жестоки условия.
Еда: Тогава се пази. Не се простудявай така. Не може да бъде? По това време? Толкова рано?
Кираз: Виж, Серкан Болат, майка ти идва.
Еда: Добро утро. Но колко е часът? Все още е сутрин. Сутрин.
Айдан: Ай, много се радва да ни види.
Еда: Да, много се радвам.
Серкан: Леля ти дойде. Прекрасно. Никога ли няма да се откажете? Няма ли да ни оставите на мира? Не можем да създадем явно сами семейство тук.
Еда: Защото всичко тук е наред.
Айдан: Какво става, Серкан? Изглежда си ослепял от цветарката. Виж, настинал си, болен си. Виж, като твоя майка съм много разстроена.
Серкан: Всичко е наред, мамо, всичко е наред. Кираз, направи така, когато говорим. Когато ти кажа, ще отвориш. Ясно.
Айдан: Къде всичко е наред? Детето ме нарича леля Айдан, а теб те нарича Серкан Болат. Кое е наред?
Серкан: На Кираз й е нужно малко време. Разбра ли? Нужно й е малко време. После ще каже.
Но ако не го направи, нямам нищо против да ме нарича Серкан Болат, ясно? Моля те, не говори с Кираз за това. Можеш да отвориш, скъпа.
Айдан: Дойдох тук рано, защото я обичам.
Айфер: Басирахте ли се? Ще остане още две седмици тук?
Еда: Да, лельо. Още две седмици.
Айфер: Нека Бог ти изпрати разум. Повече нищо няма да кажа.
Еда: И не говори.
Айфер: Няма.
Еда: Защото със Серкан се разбрахме. Опитваме се да създадем нормална среда за Кираз. Всичко е толкова просто.
Айфер: Добре.
Серкан: Да, много здрава обстановка. Например, отворих детска градина в офиса. Затова Кираз може да дойде и да прекара времето си с нас в офиса. Затова, изобщо не се старайте. Ще остане с нас. Моля ви.
Еда: Детска градина?
Еда: Можеш ли да дойдеш?
Серкан: Слушам.
Еда: Ела, ела. Нарисувай къщата, в която ще живеем.
Серкан: Кираз, хайде. Искам да видя най-красивия дом, разбра ли? Хайде.
Айдан: Отнася се с него така, сякаш е неин дългогодишен съпруг.
Сейфи: Като в старите дни.
Айфер: Сейфи, за Бога...
Сейфи: Не се страхувайте толкова от любовга.
Айфер: Как поддържаш любовта.
Еда: Какво значи да откриеш детска градина в офиса?
Серкан: Не знаеше за градината, нали така? Знаеш ли защо? Защото снощи ме заключи на балкона. Ако не беше заключила, щеше да знаеш.
Еда: Не ми викай.
Серкан: Какво? Еда подиграва ли се? Не викам.
Еда: Кираз няма да ходи в офиса.
Серкан: Ще дойде, Еда. Защото не може да живее в безпорядък, разбра ли? Твоята леля и моята майка не могат да отгледат това момиче.
Еда: Имах свой ред. Имах, после вие дойдохте. Как се облича Кираз? Какво яде, какво пие? Намесихте се във всичко. Искате да вземете всички решения и не ме питате за мнението ми.
Серкан: Правя го за Кираз, да бъде добре. Какво има? Какъв е проблемът?
Еда: Добре, можеш да го искаш. Но попитай и мен. Не можеш да говориш така, че си отворил детска градина в офиса.
Серкан: Слушай, Еда. Искам да прекарвам време с дъщеря си. Разбра ли? Затова отворих детска градина в офиса. Няма вечно да работя от къщи.
Еда: Но аз работя в къщи. Не ходя в хотела.
Серкан: Ела и ти в офиса. Ще работим заедно. Тоест, заедно с дъщеря ни.
Еда: Планирал си го нали? Да ме отведеш в офиса.
Серкан: Този офис е и на двама ни. Разбра ли? Ще уредиш твоята работа. Аз ще уредя своята. Дъщеря ни ще е заедно с нас. Няма какво да се преувеличава тук. Ще направим така. Ще отидем. Нека Кираз види и ако не й хареса...Тогава ще се върнем обратно.
Еда: Добре.
Мави и чичо...
Добре дошла.
Серан: Заповядайте.
Кираз: Уау! Тук ли ще играя? Във възторг съм. Джан!
Джан: Кираз!
Серан: Какво мислиш?
Еда: Много е хубаво.
Серан: Нали? А и имат още и сестра. Разговаря на турски, не се притеснявай.
Ердем: Леле майко. Леле майко. Можем да кажем, че феноменът „Арт Лайф“ е станал детска стая. Може и да не говорим, всъщност. В последно време нямам работа. Може ли да гледам децата?
Кираз: Серкан Болат, този човек ми оскуба косата.
Серан: Какво е направил?
Кириз: Оскуба косата ми .
Серан: Коса...Оскубал си косата на дъщеря ми?
Ердем: Един косъм. Иска ми се да имах коса, да дам, но няма. Плешив съм. Канехме се да направим ДНК тест. Затова взех.
Серан: Ердем. Ако се доближиш до Кираз по-близо от два метра....Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил.
Еда: Ще те накара. Зная по себе си.
Ердем: „Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил.“Добре.
Еда: Как постоянно се отзовавам тук?
Серан: Мисля, че си на мястото, на което трябва да си.
Пъръл: Еда. Добре дошла.
Еда: Как си.
Пъръл: Добре. Ела.
Помниш ли...
Айдан: Трябваше да съм с Кираз, а стоя тук.
Кемал: Благодаря, Айдан.
Айдан: Знаеш, че не исках да кажа това.
Кемал: Понякога въпреки нещата, които ми причини...Мисля си, защо трябва да се примиря с теб.
Айдан: Нека не казваме “Примиряване“. Нека го наречем „Търпение“.
Кемал: Добре, да го наречем търпение. После разрових нещата си...Разбрах, защо съм принуден да търпя.
Айдан: Защо? Какво е това?
Кемал: Заради тази снимка. Търпя те заради този ден. Защото вярвам, че един ден, ще сме щастливи, колкото на тази снимка.
Айдан: Къде я намери? Колко години са отминали. Колко сме били млади тук. Все още сме млади. Ааа. Колко хубава случайност е да се срещна там с теб.
Кемал: Да.
Айдан: Беше много красив. Все още си.
Кемал: Благодаря. И ти си много красива. Но ти беше нещастна в този ден.
Айдан: Времето, през което се разделихме с Алптекин.
Кемал: Това също беше време, когато ми каза, че не можеш да ме забравиш.
Айдан: Никога не съм те забравяла. Но тази вечер се бях побъркала. Почти нищо не си спомням.
Кемал: Но помниш най-красивата част, нали?
Айдан: Каква част?
Кемал: Хайде, Айдан. Е, не.
Айдан: Ние в тази нощ...Какво още? Наистина ли?
Кемал: И двамата бяхме в ужасно състояние, но не съм помислял, че се забравила това.
Айдан: Спомням си, че дойдох в твоята стая и съм заспала.
Кемал: Не спряхме само на това да спим.
Айдан: Боже! Аз, аз...Как съм могла да го направя? Как?
малка закачка
Виждате ли нещо познато зад Айдан?
Серан: Заповядайте.
Кираз: Уау! Тук ли ще играя? Във възторг съм. Джан!
Джан: Кираз!
Серан: Какво мислиш?
Еда: Много е хубаво.
Серан: Нали? А и имат още и сестра. Разговаря на турски, не се притеснявай.
Ердем: Леле майко. Леле майко. Можем да кажем, че феноменът „Арт Лайф“ е станал детска стая. Може и да не говорим, всъщност. В последно време нямам работа. Може ли да гледам децата?
Кираз: Серкан Болат, този човек ми оскуба косата.
Серан: Какво е направил?
Кириз: Оскуба косата ми .
Серан: Коса...Оскубал си косата на дъщеря ми?
Ердем: Един косъм. Иска ми се да имах коса, да дам, но няма. Плешив съм. Канехме се да направим ДНК тест. Затова взех.
Серан: Ердем. Ако се доближиш до Кираз по-близо от два метра....Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил.
Еда: Ще те накара. Зная по себе си.
Ердем: „Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил.“Добре.
Еда: Как постоянно се отзовавам тук?
Серан: Мисля, че си на мястото, на което трябва да си.
Пъръл: Еда. Добре дошла.
Еда: Как си.
Пъръл: Добре. Ела.
Помниш ли...
Айдан: Трябваше да съм с Кираз, а стоя тук.
Кемал: Благодаря, Айдан.
Айдан: Знаеш, че не исках да кажа това.
Кемал: Понякога въпреки нещата, които ми причини...Мисля си, защо трябва да се примиря с теб.
Айдан: Нека не казваме “Примиряване“. Нека го наречем „Търпение“.
Кемал: Добре, да го наречем търпение. После разрових нещата си...Разбрах, защо съм принуден да търпя.
Айдан: Защо? Какво е това?
Кемал: Заради тази снимка. Търпя те заради този ден. Защото вярвам, че един ден, ще сме щастливи, колкото на тази снимка.
Айдан: Къде я намери? Колко години са отминали. Колко сме били млади тук. Все още сме млади. Ааа. Колко хубава случайност е да се срещна там с теб.
Кемал: Да.
Айдан: Беше много красив. Все още си.
Кемал: Благодаря. И ти си много красива. Но ти беше нещастна в този ден.
Айдан: Времето, през което се разделихме с Алптекин.
Кемал: Това също беше време, когато ми каза, че не можеш да ме забравиш.
Айдан: Никога не съм те забравяла. Но тази вечер се бях побъркала. Почти нищо не си спомням.
Кемал: Но помниш най-красивата част, нали?
Айдан: Каква част?
Кемал: Хайде, Айдан. Е, не.
Айдан: Ние в тази нощ...Какво още? Наистина ли?
Кемал: И двамата бяхме в ужасно състояние, но не съм помислял, че се забравила това.
Айдан: Спомням си, че дойдох в твоята стая и съм заспала.
Кемал: Не спряхме само на това да спим.
Айдан: Боже! Аз, аз...Как съм могла да го направя? Как?
малка закачка
Виждате ли нещо познато зад Айдан?
Дилеми , 🇧🇬 
Мисля, че го бяхме обсъждали и при първото излъчване.
Малко спам, но по темата Турция - България
Мисля, че го бяхме обсъждали и при първото излъчване.Малко спам, но по темата Турция - България
Скрит текст: 
Имам малко работа...
Еда: Слушам, Бурак
Бурак: Здравей, Еда. Ще те питам нещо.
Еда: Разбира се. Кажи. Може да питаш.
Бурак: Мело и кака Айфер казаха, че искат да напуснат работа и да се преместят в друг филиал.
Еда: Боже мой. Не знаех за това.
Бурак: Така ли? Нищо ли не са ти казали?
Еда: Не. Не са ми казвали.
Бурак: Ако съм допуснал грешка...Бих искал да знам.
Еда: Не, не мисля. Ще говоря с тях. Не се тревожи.
Бурак: Добре. Благодаря.
Еда: До скоро, скъпи. Защо гледаш така?
Серкан: Скъпи? Както и да е. Нали имаме общо дете...Чака ни. Дъщеря ни ни чака. Иска да си иде в къщи. Затова трябва да тръгваме.
Еда: Може ли да вземеш Кираз и да я заведеш в къщи? Аз имам малко работа.
Серкан: Със „скъпия“ ли имаш работа?
Еда: Това не те интересува.
Серкан: Или и ти имаш ден за Буба?
Еда: Наистина, изобщо не те интересува. Съгласих се да живеем под един покрив, не да ти давам обяснения.
Ще е добре ако вземеш Кираз и а прибереш. Аз ще я целуна и излизам.
Серкан: Да, имаме две седмици. Еда Йълдъз ще се влюби до полуда в Серкан Болат.
Тогава и аз ще бъда честен с теб.
Серкан: Еда.
Еда: Здравей. Кираз заспа ли?
Серкан: Да, на мига. Наистина е изключително дете. Много умна, много забавна. Питам се, дали го мисля, защото ми е дъщеря, но...Тоест, не знам. Тя е странен, интересен човек.
Еда: Не, наистина е такава. Не защото ти е дъщеря. Добре, а тази храна за мен ли я приготви?
Серкан: Не, не.Не. С Кираз я приготвихме и ядохме. Тя яде. Баща и дъщеря...Вечеряхме.
Еда: Започна ли да те нарича „татко“?
Серкан: Не. Не. Както и да е. Това...Как мина вечерта ти с Буба?
Еда: Бих ти разказала в детайли какво правих, къде ходих, как се забавлявах...
Серкан: Не ми разказвай. Не искам да ми разказваш. Забрави. Не съм питал.
Еда: Бих ти разказала, но след като ще сме откровени...Не бях с Буба. Бях с Мело. Първо бяхме тук, а после отидохме у тях.
Серкан: С Мелек?
Еда: Да.
Серкан: Знаеш, че познавам приятелите ти, но от всички, Мелек е най-добрата. Тоест, Мелек е като ангел. Затова никога не се разделяйте. Направила си добър избор. Мелек. Чудесно. Тогава и аз ще бъда честен с теб.
Еда: Да чуем.
Серкан: Да, храната е за теб. За теб я приготвих. Твоите любими храни, моите любими храни. Реших, че може да хапнем заедно, но...Когато не се прибра... Малко се разстроих.
Еда: Много съм гладна. Може ли да ям?
Серкан: Моля. Зповядай.
Еда: И така, след последното приключение вуйчо нямаше как да се ремонтира. Затова го пенсионирах. Сега карам велосипед.
Серкан: Чудесно. Било е хубаво приключение. Виж какво ще предложа. Ти, аз и Кираз да излезем тримата заедно и да изберем хубав семеен автомобил. Какво ще кажеш?
Еда: Семеен автомобил?
Серкан: Да. За Кираз. Така ще бъде по-безопасно. Пък и ще бъде интересно приключение.
Еда: Добре.
Серкан: Да? Отлично.
Еда: Откровеността май ни се отрази добре.
Серкан: Да. В такъв случай...
Еда: Да си лягаме ли? Ти ще спиш на пода. Не можеш да ме излъжеш с една вечеря, Серкан.
Серкан: Може днес да се смилиш над мен. Това е просто легло.
Еда: Няма да стане.
Серкан: Еда...
Мики,
Еда: Слушам, Бурак
Бурак: Здравей, Еда. Ще те питам нещо.
Еда: Разбира се. Кажи. Може да питаш.
Бурак: Мело и кака Айфер казаха, че искат да напуснат работа и да се преместят в друг филиал.
Еда: Боже мой. Не знаех за това.
Бурак: Така ли? Нищо ли не са ти казали?
Еда: Не. Не са ми казвали.
Бурак: Ако съм допуснал грешка...Бих искал да знам.
Еда: Не, не мисля. Ще говоря с тях. Не се тревожи.
Бурак: Добре. Благодаря.
Еда: До скоро, скъпи. Защо гледаш така?
Серкан: Скъпи? Както и да е. Нали имаме общо дете...Чака ни. Дъщеря ни ни чака. Иска да си иде в къщи. Затова трябва да тръгваме.
Еда: Може ли да вземеш Кираз и да я заведеш в къщи? Аз имам малко работа.
Серкан: Със „скъпия“ ли имаш работа?
Еда: Това не те интересува.
Серкан: Или и ти имаш ден за Буба?
Еда: Наистина, изобщо не те интересува. Съгласих се да живеем под един покрив, не да ти давам обяснения.
Ще е добре ако вземеш Кираз и а прибереш. Аз ще я целуна и излизам.
Серкан: Да, имаме две седмици. Еда Йълдъз ще се влюби до полуда в Серкан Болат.
Тогава и аз ще бъда честен с теб.
Серкан: Еда.
Еда: Здравей. Кираз заспа ли?
Серкан: Да, на мига. Наистина е изключително дете. Много умна, много забавна. Питам се, дали го мисля, защото ми е дъщеря, но...Тоест, не знам. Тя е странен, интересен човек.
Еда: Не, наистина е такава. Не защото ти е дъщеря. Добре, а тази храна за мен ли я приготви?
Серкан: Не, не.Не. С Кираз я приготвихме и ядохме. Тя яде. Баща и дъщеря...Вечеряхме.
Еда: Започна ли да те нарича „татко“?
Серкан: Не. Не. Както и да е. Това...Как мина вечерта ти с Буба?
Еда: Бих ти разказала в детайли какво правих, къде ходих, как се забавлявах...
Серкан: Не ми разказвай. Не искам да ми разказваш. Забрави. Не съм питал.
Еда: Бих ти разказала, но след като ще сме откровени...Не бях с Буба. Бях с Мело. Първо бяхме тук, а после отидохме у тях.
Серкан: С Мелек?
Еда: Да.
Серкан: Знаеш, че познавам приятелите ти, но от всички, Мелек е най-добрата. Тоест, Мелек е като ангел. Затова никога не се разделяйте. Направила си добър избор. Мелек. Чудесно. Тогава и аз ще бъда честен с теб.
Еда: Да чуем.
Серкан: Да, храната е за теб. За теб я приготвих. Твоите любими храни, моите любими храни. Реших, че може да хапнем заедно, но...Когато не се прибра... Малко се разстроих.
Еда: Много съм гладна. Може ли да ям?
Серкан: Моля. Зповядай.
Еда: И така, след последното приключение вуйчо нямаше как да се ремонтира. Затова го пенсионирах. Сега карам велосипед.
Серкан: Чудесно. Било е хубаво приключение. Виж какво ще предложа. Ти, аз и Кираз да излезем тримата заедно и да изберем хубав семеен автомобил. Какво ще кажеш?
Еда: Семеен автомобил?
Серкан: Да. За Кираз. Така ще бъде по-безопасно. Пък и ще бъде интересно приключение.
Еда: Добре.
Серкан: Да? Отлично.
Еда: Откровеността май ни се отрази добре.
Серкан: Да. В такъв случай...
Еда: Да си лягаме ли? Ти ще спиш на пода. Не можеш да ме излъжеш с една вечеря, Серкан.
Серкан: Може днес да се смилиш над мен. Това е просто легло.
Еда: Няма да стане.
Серкан: Еда...
Мики,
Време да кажем истината...
Еда: Два дена не сме се лъгали един друг. Нали така, Серкан?
Серкан: Да, справихме се с това. Разбира се, Еда каза мъничка лъжа, но...
Еда: Не е нужно да разказваш това.
Серкан: Но все пак излъга. И ти хареса.
Айдан: Удивително.
Айфер: Явно ви е било трудно.
Хюлия: Много се радвам, че сте се справили с това. Повярвайте ми, това ще има положителен ефект върху Кираз в бъдеще. Освен с родителите си, Кираз контактува и с вас. Затова ще преминем към втория етап на честност.
Айфер: Хубаво. Но ние мислихме, че ще послушаме Еда и Серкан и ще си ходим, а сега...
Пъръл: Наистина, ние каква работа имаме тук?
Хюлия: Вижте сега. Така или иначе сте се събрали тук заради Кираз. Ако искате да изградите честни отношения, трябва да се отървете от товара на миналото. Обсъдихме този въпрос с Еда и Серкан. Преминаваме към втория етап на честност. Всеки, който има някаква тайна или крие нещо от друг, трябва да се изправи пред човека и да каже тайната си. И така. Кой иска да започне.
Енгин: Боже мой.
Еда: Мисля, че ако има нещо, което искаш да кажеш на Енгин, сега е моментът.
Пъръл: Ще му кажа. Бъди сигурна, че ще му кажа, но първо трябва да съм сигурна, че искам да му кажа и ще го направя.
Бурак: Ако никой не иска да говори, може аз да започна. Кираз много ми липсва. Добре. След толкова години се запозна с баща си...Щастлив съм, че прекарват време заедно, но...И аз искам да прекарвам повече време с нея.
Серкан: И аз искам да кажа нещо, след като сме искрени. Не те харесвам, Бурак – Буба.
Еда: Серан.
Серкан: Моля? Честност.
Бурак: Взаимно е, Серкан Болат.
Серкан: Колко хубаво.
Айфер: Тогава и аз искам да призная нещо, Серкан Болат.
Серкан: Разбира се, г-жо Айфер.
Айфер: Не мога да ти простя и няма да го направя. Защото това което причини на Еда наистина...
Еда: Лельо, това е минало. Минало. Остана в миналото.
Джан: Направих това за теб, Кираз
Кираз: Много хубаво е станало.
Тогава аз ще ти дам това.
Джан: Не си ли го изяла?
Кираз: Скрих си го. Хайде да го изядем
Джан: Благодара ти, Кираз
Айдан: Аз на тази цветарка...
Мело: Стига бе...
Айдан: Добре, добре. На тази Севда...
Серкан: Мамо!
Айдан: Добре де, на Еда. Не мога да й простя, защото заряза детето ми и си тръгна.
Еда: Аз ли съм го зарязала? Не съм го оставила аз. Защо не ми вярвате? Кажи нещо, Серкан.
Айдан: Не стига, че го заряза, ами и с години кри внучката ми от мен. Как мога да вярвам на това момиче?
Айфер: Защо първо не погледнете себе си?
Айдан: Въртим, сучим, все до същото място стигаме. Вие сте лъжкини. Лъжкини.
Айфер: Няма нужда да си признаваме. Ние ви ненавиждаме. Такива егоисти сте.
Айдан: Единственото, което може да видите, като ни погледнете, е достойнството ни.
Еда: Не започвайте, наистина. Моля ви.
Серкан: Мамо, ще кажеш ли това, което искаш по нормален начин, моля те.
Айдан: Те накараха дори най-близките ти приятели да те лъжат, Серкан.
Пъръл: Направо ми омръзна да оставам по средата.
Мело: Аз харесвам Бурак.
Серкан: Каза ли нещо, Мело?
Мело: Аз... Аз нищо не съм казала...
Ердем казва, че не си обича работата, дори не знае, какво точно работи.
Сейфи: Г-жа Айдан и г-н Кемал вече пет години имат връзка. Няма ли вече да си признаете?
Ай! Какво? Да. Случва се, случва се. Скандално.
Пъръл: Г-жо Айдан, само аз ли съм пазила тайна 5 години?
Енгин: Пъръл и това ли е знаела?
Мело: Отдъхнах си.
Еда: Как така? Ти не знаеше ли?
Серкан: Ти знаеше ли?
Еда: Може би. Ти не разбра ли?
Серкан: Затова винаги е бил около теб.
Айдан: Серкан...
Серкан: А ти си ме гледала в очите и си ме лъгала.
Айдан: Наистина исках да ти кажа.
Серкан: Мамо, онзи ден в хотела ти казах, помниш ли? Казах ти: “Ако има нещо, кажи ми“.
Айдан: Много се опитвах да ти кажа. Опитвах се.
Серкан: Опитвала ли си? Не си се опитвала. Лъгала си ме. А наричаш всички тук лъжци. Ти си лъжкинята.
Айфер: Какво толкова? Не ти е казала. Вие не помните ли какви ги вършехте зад гърба ни?
Айдан: Благодаря ти, сестро. Ти постоянно беше ядосан. Затова не ти казах.
Айфер: За нищо, сестро. Какво да се прави, случва се. Това е животът.
Серкан: Сестро? Какво стана с достойнството? Каква сестра?
Айдан: Но тя ме подкрепи.
Еда: Кираз. Кираз!!!
Серкан: Пази се. Кираз.
Еда: Какво стана? Кираз... Къде отиваш?
Серкан: Дайте път, дръпнете се. Тръгваме. Тръгваме. отиваме в болницата.
Еда: Ягоди... Яла е ягоди. Към болницата
Енгин: Ти няма нужда да правиш нищо, синко. Не се плаши.
Пъръл: Добре, виж. Не се плаши.
Хюлия: Да си поговорим малко.
Енгин: Няма нищо страшно, синко чуваш ли?
Интересни физиономии на Еда!
Еда: Два дена не сме се лъгали един друг. Нали така, Серкан?
Серкан: Да, справихме се с това. Разбира се, Еда каза мъничка лъжа, но...
Еда: Не е нужно да разказваш това.
Серкан: Но все пак излъга. И ти хареса.
Айдан: Удивително.
Айфер: Явно ви е било трудно.
Хюлия: Много се радвам, че сте се справили с това. Повярвайте ми, това ще има положителен ефект върху Кираз в бъдеще. Освен с родителите си, Кираз контактува и с вас. Затова ще преминем към втория етап на честност.
Айфер: Хубаво. Но ние мислихме, че ще послушаме Еда и Серкан и ще си ходим, а сега...
Пъръл: Наистина, ние каква работа имаме тук?
Хюлия: Вижте сега. Така или иначе сте се събрали тук заради Кираз. Ако искате да изградите честни отношения, трябва да се отървете от товара на миналото. Обсъдихме този въпрос с Еда и Серкан. Преминаваме към втория етап на честност. Всеки, който има някаква тайна или крие нещо от друг, трябва да се изправи пред човека и да каже тайната си. И така. Кой иска да започне.
Енгин: Боже мой.
Еда: Мисля, че ако има нещо, което искаш да кажеш на Енгин, сега е моментът.
Пъръл: Ще му кажа. Бъди сигурна, че ще му кажа, но първо трябва да съм сигурна, че искам да му кажа и ще го направя.
Бурак: Ако никой не иска да говори, може аз да започна. Кираз много ми липсва. Добре. След толкова години се запозна с баща си...Щастлив съм, че прекарват време заедно, но...И аз искам да прекарвам повече време с нея.
Серкан: И аз искам да кажа нещо, след като сме искрени. Не те харесвам, Бурак – Буба.
Еда: Серан.
Серкан: Моля? Честност.
Бурак: Взаимно е, Серкан Болат.
Серкан: Колко хубаво.
Айфер: Тогава и аз искам да призная нещо, Серкан Болат.
Серкан: Разбира се, г-жо Айфер.
Айфер: Не мога да ти простя и няма да го направя. Защото това което причини на Еда наистина...
Еда: Лельо, това е минало. Минало. Остана в миналото.
Джан: Направих това за теб, Кираз
Кираз: Много хубаво е станало.
Тогава аз ще ти дам това.
Джан: Не си ли го изяла?
Кираз: Скрих си го. Хайде да го изядем
Джан: Благодара ти, Кираз
Айдан: Аз на тази цветарка...
Мело: Стига бе...
Айдан: Добре, добре. На тази Севда...
Серкан: Мамо!
Айдан: Добре де, на Еда. Не мога да й простя, защото заряза детето ми и си тръгна.
Еда: Аз ли съм го зарязала? Не съм го оставила аз. Защо не ми вярвате? Кажи нещо, Серкан.
Айдан: Не стига, че го заряза, ами и с години кри внучката ми от мен. Как мога да вярвам на това момиче?
Айфер: Защо първо не погледнете себе си?
Айдан: Въртим, сучим, все до същото място стигаме. Вие сте лъжкини. Лъжкини.
Айфер: Няма нужда да си признаваме. Ние ви ненавиждаме. Такива егоисти сте.
Айдан: Единственото, което може да видите, като ни погледнете, е достойнството ни.
Еда: Не започвайте, наистина. Моля ви.
Серкан: Мамо, ще кажеш ли това, което искаш по нормален начин, моля те.
Айдан: Те накараха дори най-близките ти приятели да те лъжат, Серкан.
Пъръл: Направо ми омръзна да оставам по средата.
Мело: Аз харесвам Бурак.
Серкан: Каза ли нещо, Мело?
Мело: Аз... Аз нищо не съм казала...
Ердем казва, че не си обича работата, дори не знае, какво точно работи.
Сейфи: Г-жа Айдан и г-н Кемал вече пет години имат връзка. Няма ли вече да си признаете?
Ай! Какво? Да. Случва се, случва се. Скандално.
Пъръл: Г-жо Айдан, само аз ли съм пазила тайна 5 години?
Енгин: Пъръл и това ли е знаела?
Мело: Отдъхнах си.
Еда: Как така? Ти не знаеше ли?
Серкан: Ти знаеше ли?
Еда: Може би. Ти не разбра ли?
Серкан: Затова винаги е бил около теб.
Айдан: Серкан...
Серкан: А ти си ме гледала в очите и си ме лъгала.
Айдан: Наистина исках да ти кажа.
Серкан: Мамо, онзи ден в хотела ти казах, помниш ли? Казах ти: “Ако има нещо, кажи ми“.
Айдан: Много се опитвах да ти кажа. Опитвах се.
Серкан: Опитвала ли си? Не си се опитвала. Лъгала си ме. А наричаш всички тук лъжци. Ти си лъжкинята.
Айфер: Какво толкова? Не ти е казала. Вие не помните ли какви ги вършехте зад гърба ни?
Айдан: Благодаря ти, сестро. Ти постоянно беше ядосан. Затова не ти казах.
Айфер: За нищо, сестро. Какво да се прави, случва се. Това е животът.
Серкан: Сестро? Какво стана с достойнството? Каква сестра?
Айдан: Но тя ме подкрепи.
Еда: Кираз. Кираз!!!
Серкан: Пази се. Кираз.
Еда: Какво стана? Кираз... Къде отиваш?
Серкан: Дайте път, дръпнете се. Тръгваме. Тръгваме. отиваме в болницата.
Еда: Ягоди... Яла е ягоди. Към болницата
Енгин: Ти няма нужда да правиш нищо, синко. Не се плаши.
Пъръл: Добре, виж. Не се плаши.
Хюлия: Да си поговорим малко.
Енгин: Няма нищо страшно, синко чуваш ли?
Интересни физиономии на Еда!
