Любители на котки - Тема 175

Софт,  запази за себе си снимките,  след време ще ги гледаш и ще си спомняш за Кити.
Разбирам те,  голяма мъка е,  но това е животът. За съжаление те живеят много по-малко от нас и някой ден ги губим. Но страданието ни си заслужава заради многото щастливи дни и любовта им.

Soft, Кити продължава да живее вътре теб, чреч теб, остави се да плачеш, нормално е, даже е желателно, защото е начина да let go. Болката и къкета не си отиват, с болката се научаваме да живеем. Не искам да звуча клиширано-философски, но ако няма страдание, няма как да оценим и да се наслаждаваме на щастието, защото няма да можем да правим сравнение.

Soft Click, Bubbless много съжалявам за вашата загуба. Много е тежко и знам, че не се преживява лесно. Огромна прегръдка от нас!

Съболезнования, Soft Click, Bubbless. Тръгнах да пиша, но няма какво да се каже, дали сте любов и сте получили, не искам да си представям колко е тежко

Soft Click, Bubbles

Soft Click, Bubbles, съчувствам ви от цялото си сърце:blue_heart:

Soft Click, Bubbles, съжалявам за загубата ви.
Няма да ги забравите, болката няма да намалее.
Да тичат безгрижно в безкрайните ловни полета.

Софт, не знам какво да ти кажа за ново коте. Когато се почувствате готови или то ви намери.
Ние взехме Аш в началото на април. В края на юни Харо почина. Игнорирах Аш и заявих, че не искам да го виждам. Той също преживя тежко смъртта на Хари.
Обичаме ги (Аш и Оникс), но Хари си остана най-голямата ми любов.

Soft Click, Bubbles, много съжалявам, дано сега тичат безгрижни и без болка някъде...

Soft Click, Bubbles, много съжалявам! Дано им е добре там, където са!

Soft Click, няма правила. Сама ще почувстваш кога си готова за ново коте. Ние знаехме, че ще вземем отново, но все си мислехме да изчакаме до пролетта, когато се появяват новите котенца. Не издържахме. Месец след като Мъро си беше отишъл, се появи Наско. Не мога да кажа, че ми е било по-малко мъчно, но някак покрай новите задължения, не остава толкова време да тъгуваш. А и къщата вече не беше празна.

Много съжалявам за загубените душици, много...
При моето момче са, вече не ги боли нищо.
Иска ми се да не бях там когато Топче почина, в ръцете ми......
Така се е запечатал този миг в съзнанието ми, че никога няма да го забравя.

Аз не исках ново коте, ММ държеше, за да даде шанс, трудно свикнах с Уши, той с нас също.

Всеки път като видя много нови отговори и все си мисля, че е станало нещо лошо, уви сега бях права...

Какви новини днес!Съжалявам за Хаус!!

Bubbless, съжалявам, все се надявах, че ще се оправи

Soft Click, Bubbles, 💔
Много тъжно!  😥😥 😿😿

На мен ми трябваха почти 20 години, за да се реша. А можех и до сега да съм без коте, ако Блеки не беше останал без майка толкова малък и не беше толкова смотан и грозен преди 5 години (пък се оказа и с проблем със слуха)...
След него спасих още 4- 5 малки (гледам ги до 3 месеца и се намират осиновители, точно когато много ги искам вече).

Горският Хаус. Да си отиде толкова млад. Поне вече не страда и е във вечните ловни полета,  където би трябвало да е щастлив.
Наистина днес приятната тема е съвсем различна.
Дано Кардю и тук да пише,  че Сина е рожденник днес,  че да има и малко положително в темата.
И да ново коте,  преди не писах.
Първата котка си отиде само на три години от панлевкопения -  по Жан-Виденово време не можах да я ваксинира,  защото ваксината беше колкото месечната ми заплата...
Изобщо не мислех за друга котка,  само бях старателно дезинфекцирала котешката тоалетна,  преди да я прибера.
Точно месец след загубата ме намери най-невероятната котка на света...
През нощта няколко пъти се будих от котешки плач на двора на кооперацията. Сутринта се повтори и хукнах на вън.  Между демонтирана Стара дървена дограма видях една малка трицветна топчица. От муцуната се виждаха само едни очички,  които говореха "вземи ме"! Всичко под очичките беше в кръв и съсиреци.
И веднага изникна дилемата -  най-вероятно в къщи има още активен вирус (ветът каза дезинфекция с белина,  стана само в банята,  защото апартаментът е с масивен нелакирен паркет).
Взех нараненото бебе,  пуснах си по телефона ден отпуска,  и с колата при лекаря.
Първите дни беше или в ръцете ми,  или затворена в банята,  докато съм на работа. Добре,  че беше лято и майка ми беше на село. Обадих се на съседите (имаше само стационарни телефони) майка ми да измие боядисаното дюшеме с концентрирана белина,  и в събота я закарах на село. Прибрах я,  като вече стана на възраст за ваксиниране. Беше уникална животинка -  изключително интелигентна,  толерантна,  голяма ловджийка и биткаджийка. Никога дори не е хъснала на човек,  въпреки че някой двукраки изверг беше ритнал с всичка сила бебето в муцуната -  счупено носле и счупена и изкривена челюст,  единият кучешки зъб изобщо не изникна. Тези травми изобщо не й пречеха.
И сега плача,  като се сетя за нея,  а я няма вече 9 години.
Но си обичам доволно тъпичката и агресивна към всички гости в къщи Мъри.