Любители на котки - Тема 175

😀От около поне месец насам се чудя защо моя дивак си вкарва играчките в купата с вода ,топи си лапата и ги гледа с интерес,докато са вътре.Като се намокрят и ги зарязва 😄Сега разбирам,че има и други като него.

Моят глупчо нищо не се сеща да прави - нито да си отваря врати, нито да си дави играчките, нито да къса тоалетни хартии, нито да гризе кабели....и всеки път успявам да го излъжа по един и същи начин да излезе от стаята за да затворя вратата вечер преди да си легна.

Моят тъпчо също обича да бърка с лапа в чашата ми с вода. Иначе по цял ден е дроб… и какъвто ми е лаком, дебеличък. Започнах постепенно да му намалявам грамажа храна, докато стигне до препоръчителната доза за коте от 5кг. Че е станал 7,500 🫣Купих му една топчица, да има нещо да гони из къщи, което да не е отмъкната глава лук или хлебче, ама много зор да се размърда… сутрин го раздвижвам, като му хвърля топката и той тича след нея, но после като я хване, се пльоска на пода да си ближе лапите, та трябва и аз покрай него да тичам и хвърлям… Може би трябва нещо специално за котета да взема, на батерии, само да се движи 💡

Нашето коте е много прибрано. Ако види дреха, която да не е прибрана в гардероб или шкаф веднага я прибира в къщичката си и я понаръфва за всеки случай. Много им се ядосва на неприбраните парцали😀

Ще правим разместване заради отварянето на вратата. Нощните гонки ни принудиха да направим кула на маца в коридор, прилежащ към спалнята. Пред вратата на нашата стая спи неизменната охранителка - куча. Над нея е кулата на маца, без да преценим, че еднаквото ниво с дръжката на бравата, я прави лесно отваряема. Много е стряскащо, когато посред нощ вратата се отвори шумно и някой атакува с характерното за него "ъ - р-р-р-р" По няколко пъти на нощ я вадим от стаята, нно и тя не се дава - взломява повторно.

Заки напъваше да се качва вечер горе.Ден,преди да летя,за да взема Сакура,отворих всичко,щото знаех,че нея ще я пускам.Той дойде,изключително учуден,но спа цяла нощ в краката ми.След Сакура,нищо че няма вече ограничения за никой,Зак твърдо не се качва горе да спи.Няколко пъти се качи да повие,два пъти се изпика,да ни дойде ума в главата,но твърдоглаво си спи долу.Инатлив Близнак😀

Въобще не е "начукване на канчето". Точно защото се случват такива неща напомних за профилактичните изследвания.

Като стана дума за парализирани котета, фен съм във фейсбук профила на котетата Мари-Мари и Рая, гледа ги една жена, чието детенце е също с увреждане, обожавам ги всички. Котетата са мили, игриви, и такова достойнство и мъдрост излъчват, каквото рядко се среща и у хората.
Ако има малко дете в къщи обаче, може и да е проблем да се гледа коте, което се нуждае от обслужване за изхождането и като цяло, повече грижа. Иска си време. Имаше едно момиче, писа преди време, за това, че котето е паднало от отворен прозорец, и все пак се решиха на евтаназия, и тя беше с малко бебе.
Аз се справям с Васко, повечето време съм в къщи, а и той вече е на години, много не е активен, и заради възрастта.
Преди време в темата пишеше Бубалеса, тя води много дълга и отчаяна борба да спаси Рижко, който се нуждаеше всеки ден от инжекции, които бяха и доста скъпи и трудни за набавяне. После взе други котета, те създаваха някакви проблеми също, но се справи.

Васко, преди като ходеше в котешка тоалетна, понеже беше винаги подрискан, целия пясък вътре омазваше от старанието си да го зарие за да не мирише,  и осмърдяваше тотално. Когато бях вкъщи, като чуя че рови, тичам и чакам до него да свърши работата, и го измъквам бързо, да не почне да рови. Прибирам редкия подарък в пликче и така спасявам съдържанието на тоалетната.
Иначе се налагаше да се сменя пясъка доста често. Но така и не можаха докторите да установят от какво точно му е разстроен стомаха. Сменяхме разни храни, пробвахме такива с един вид протеин, гастроинтестинал, различни видове и марки, и никакъв резултат. Или резултата е два-три дни, после същото.
Не знам това бялото мейн куун коте дали са пробвали да му дават варено или сурово свинско? На нас това ни помогна.
По съвет от потребителка в темата, отначало давах на Васко сурово свинско, но и с вареното месо също е добре. Започнах да му смесвам пуешко и свинско, свинското го обича повече, но си мисля да не е много тлъсто, все пак е възрастно коте вече. Пуешкото пък му идва много диетично явно, не го обича.
Вече ходи по голяма нужда един път на ден, ако улуча момента и усетя, е добре. Има признаци - опашката започва да трепери и задните му крачета започват да се движат, като че маршируват. Явно перисталтиката се раздвижва и предизвиква тези неволни движения. Ако не го забележа, заравя с най-близката постелка и се премества някъде другаде.
Не му слагам памперси, той не обича, а и вета не препоръча, защото се замърсява отходния канал, особено при кастрираните котараци това води до уринарни проблеми.
Ето го Васко хубавеца, както се пее в една стара песен - аз съм Васко хубавеца, вечният ерген :

Оправия няма. Дали ще е влизане с гръм и трясък или непрестанно скачане по бравата, все тая.   Буденето е еднакво. Накрая започнах да спя с отворена врата.

red soul, има ли ефект от втората кастрация? Спря ли да препикава?

Glikoza, има разлика в парализите от травма и от тромб. Тромбът пречи на кръвообръщението и организмът няма как да съществува. В случая на шотландското коте явно има някаква пропускливост и затова е живо. Най-вероятното докторите се борят някак да отпушат мястото. При Мъро беше въпрос на 2 часа. Преди това не се бях замисляла и когато ветеринарите казаха, че в един момент ще се парализира, си мислех точно като теб - толкова котета живеят с помощта на хората като Васко, ще се грижим и за Мъро. Но се оказа невъзможно.

Хари беше с памперс. Опитваше се да ходи до тоалетната, но нямаше сили да стигне.

Много болна за мен тема отворихме.

Неизползваната от батковците къщичка има нов обитател

Въпрос към загубилите любимото си коте. Колко време най-рано след това е добре да се вземе ново? Ами ако са две, котето което е живо ще приеме ли новото? Мисля че тъжи по кака си освен че постоянно я търси. Ами с децата как се получава? Няма ли новото коте да усили мъката по починалото?

Милото ми Кити си замина и аз не бях до нея. Мъжът ми и дъщеря ми са били с нея. Държа се геройски докрай и даже не показваше, че я боли, но последните й осем часа са били агония. Аз се върнах на другия ден. В къщи е истинска трагедия, всички сме много зле. С ръка на сърцето казвам, че е тежко като да загубиш най-близък член на семейството. Мъжът ми вчера я завел да я кремират. Ще ни донесат урничката след няколко дни.

Ужасно съжалявам, Софт, ужасно
Колко много прилича на нашето коте. Че и имената им еднакви...

Софт,  много лошо,  но поне сега Кити е във вечните ловни полета и не страда 😭.
Знам колко е тежко,  преживяла съм го два пъти.
Не съм имала повече от една котка,  други могат да отговорят.
За хората -  като вземеш ново животинче, дълго време продължаваш да страдаш за предишното,  правиш сравнение между двете,  постепенно започваш да обичаш все повече новото.

Ние взехме Зак след почти 2 год Аз нямах намерение да взимам друга котка Детето не настояваше много,също.
И аз не бях до Фин и мисля,че той съзнателно си ни спести края му.Бил е ужасен.Също е кремиран,но тук ги разпръскват върху Северно море.
Няма универсален съвет.Когато решите-тогава.Ето,аз не исках никаква котка,а сега имам две.
В началото дори не понасях Зак.В темата доста се оплаквах.Грижех се за него,без да го обичам.
Вече не  е така.Със Зак минахме
през трудности,сигурно,за да се науча да го обичам А той през цялото време беше потопен в любов към нас.

Махнах снимките, съжалявам. Не мога дори да понеса да й оставя снимките някъде, не знам защо. Изобщо не разбирам какво се случва.