
Не знам кво си въобразяват тия хора, направо такава безочливост ми е непонятна
Да му е живо и здраво името.А какво става с резултатите?Пиши като ги получиш.
Кажи кой е лекаря, ще ходим да го убеждаваме

Как може такава простотия
Обаче пък от друга страна без документ няма шанс да отстъпят. 
Но нищо не пречи да пуснете една жалба, дано поне имате касова бележка и да напишете, че ви е отказано да ви издадат гарнационна карта и че отказват да ви поправят гаранционен продукт. Ако не друго ще им натресете проверка, а те явно си я търсят
Да видиш в такива ситуации как се разтичват и оправят всички проблеми!

дано има
като днес.
Не знам какво става с мен.Разплаквам се за най-дребните неща, дори и само прочетено нещо, всеки ден си казвам е днес ще съм само негова/на Калоян и хоооп все си намирам някаква къщна работа ли що ли, не че не му обръщам внимание, но ми се иска да е повече т.е. струва ми се малко и то много, ама знам ли..../
По цял ден иска да му обръщам внимание .. сядам пред компа той идва хващаме за ръката и почва да плаче да го взимам или да ме води някъде из къщата. Сутрин ставаме рано ... ама и не ми помага непрекъснатото мрънкане през ноща и въртенето
Ставаме закусваме към 8 после оправяМЕ леглата
Много е смешен идва и като му кажа Хайде сега да вдигаме и той отива докрая на леглото и почва да дърпа да извади долния чаршаф
това е за всяко легло това му е помоща
После мама се закотвя на остъклената тераса дето ни се води кухня а Денис почва да я ядосва ... Мъкне тенджери бърка в кофи
дрънчи страшна история ... но вече не е така от три дни както знаете се водим на ясла
та ставаме пак рано ама и в 8 излизаме
И снимките, които са от Ден на християнското семейство са много пъстри и весели. 
Водих го на лекар и му изписаха атибиотик. Утре трябва да го водя на контролен преглед. За малко ни се размина да го пратят в болница дребчото. Тео си хванал и вирусче междувременно и аз патката, чакам да мине и мисля, че е реакция от ваксината
Как е сега малкия красавец? Помогнаха ли антибиотиците?
ако разгръщаме бързо страниците до 10-15 секунди 
ами май и показвам от време на време... Тя започна да ми помага в домакинството, отваря пералнята и вади прането...аз го нося при сушилника и после заедно простираме. Тя ми подава дрехи, а после и щипки, когато обърка реда посочвам от кое искам и и казвам дай и го соча. Тя подава, понякога се заиграва с щипките и ме зарязва да се оправям сама
Така хем на нея и е приятно, а аз си върша работата. След като съдомиялната е измила, тя вади приборите и ми ги подава да ги подредя, обикновено си взима 2 малки лъжички, които си бутва в устата и после са за миене, но за останалите неща се прибират. Стъклените неща не и давам да ми подава, но пластмасовите е много щастлива да ми подаде. Тя не бърка в шкафове и чекмеджета
Много съм и благодарна затова! Обяснявам си го, че има много други интересни неща. Обича да играе с обувки
Ей това ме влудява
Тук стигаме до какво правим при милионния път...зависи колко съм уморена, т.е. колко сили имам за поредното обяснение... Ако замлъкне значи прави беля
Това ме вади моментално от равновесие! След като съм извикала пусни или остави ги бързо долу, те са вече на земята, а аз се опитвам да преодолея възмущението си... Мием устата, езика, повдига и се...два пъти ми се случи, но продължава да опитва, а знае, че не трябва
По-често ги разнася и ги поставя на определени от нея места...върху бялата гарнитура, в басейна с играчките, върху компютъра или върху спалнята, в гърнето си (то служи за всичко друго, но не и по предназначение). Обувките са голямата ми мъка. Плясвам я леко през ръчичките когато не успея да овладея гнева си и после плача тайничко, защото не мисля, че е начина, но понякога не се овладявам...Също плача за дребни неща но откакто се отби и взе да отминава... Плача, когато не успея да се овладея и и се скарам с по-строг глас. Тогава тя се разплаква, а с нея и аз, но без да ме вижда. Откакто се отби се е събуждала само 1 път, храня я и заспива. Просто си легна много рано и сравнително гладна и събуждането и беше основателно.
в Младост 1 в Стил99 и за същите пари в един магазин на пътеките
. Да ви кажа ли какво стана?!А ги бях обула за 10 мин и подметките бяха... леко поодраскани.
за 10-те км. транспорт, но не на мой гръб! 
И с цялото си нахалство се върнах, показах на продавачката ботушите- тя се
- и й казах, че понеже не съм ПОМИАР като нейната шефка, си искам старите, защото са леко носени- за да не й удържат на нея от заплатата.. тя набързо си ми върна носените и т.к. и шефката се присъедини, аз гордо й показах касовата бележка, на която пишеше сума 75 лв.Тя се зарадва, като си помисли, че това е цената на ботушите, но аз също толкова радостна й обърнах внимание, че става дума за ДВА чифта ботуши- тези, първите и едни боти.
Е, дали не запалих веднага колата и в Метро. Там обаче, като голяма фирма въобще не възразиха, казаха, че стават грешки, снимаха фактурата и казаха , че ще порверят на записа от камерата на касата случая и след одобрение на управителя ще ми възстановят надвзетото до три дни.
Търсете си правата, само така няма да ни се качват на главите!
Получава се нещо средно между каране на ски и бобслей...



за кафето е редно да твориш наново
Нашите проблеми са безкрайни, но най-фрапиращия беше с холовата гарнитура...Такова нещо просто няма... За 1 година липсва около 6 месеца за ремонти, като всеки път идваше по-счупен от взетото
Няма да ви казвам колко пъти го взимаха и носеха, колко се карах с тях и колко на всички им писна...накрая просто им казах, че е абсурд да си купя диван за сума ти пари, който да се счупи от няколко сядания, те да ми досчупят и аз да го ползвам така...казах им да ми доставят нов и здрав и в същите уникални размери в които съм си го поръчала и ми отказаха...ако пак се счупел какво щели да правят...ми техен проблем
ама като мислих, мислих и реших, че вероятността пак да се счупи не е никак малка, а вече ми е писнало и си избрах друг по-стабилен модел. Заядоха се, че дамаската ни била ползвана...Любезно им обясних, че на мен дамаската не ми е проблема, а дивана и че дамаската ще си я платя те да ми направят каквото искам...и за да е всичко еднакво отнесоха и табуретките, за да не се отличават.....е върнаха ми ги една година по-късно със счупени крачета...сега пак ще чакаме...поне имаме нов здрав диван....но истината е, че така е с всичко и вече много ми писна от разправии...
, а за тези вътре си затварят очите.
Обърнах се към управителя, който отказа да разговаряме, обърнах се към Метро София, които не направиха нищо по въпроса, смятам сега да пиша на Метро Интернешънъл, ако и те не предприемат нищо просто ще продължа да давам парите си във всички други магазини, но не и в техния
Ами като не ги искат защо ли пък трябва да им се натискам...За каузата ще пиша и ако ви е смешно и интересно мога да ви кажа развитието на сагата... Пък ми е чудно ако спретнем един общ имейл подписан от повече хора, защо пък не може както във всички други вериги просто да сложат детски колички, ами трябва да се правим на интересни какво ли би се случило...Ако това не е дискриминация към родителите с деца, незнам какво е
Дано до утре да я свали.
Кой знае какъв е антибиотика дето са му дали. Дано помогне. Всичко, което съм купувала до момента за него, ми го забъркват на място в аптеката и ми го сипват в шишенце. И антибиотика е така ''сготвен''. Някак не съм свикнала така, но те си знаят най-добре.