Момичета ,водя един непринуден рошльо !
Къде ли се е покрил!!!
Допълвам!
Имаме и реклама на Шел в ИИ,с Енгин!
- Публикувана: 21 юли 2022, 22:59 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2022, 13:46 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 421
https://www.instagram.com/p/Cg4PLFbs973/
Тези, които гледат на колата си като Баръш, предпочитат Shell V-Power. Защото Shell V-Power; Помага за почистването и защитата на двигателя, като осигурява подобрена производителност и повишава ефективността.
Всички имаме правото да бъдем винаги напред с Shell V-Power, единственото гориво, което Ferrari препоръчва.
https://www.instagram.com/p/Cg4IIJQt5LY/?hl=bg
Арас Айдън в инстаграма си сложи снимки и 2 видеа от сериала.
Написа:
Беше интересно преживяване. Безкрайни благодарности за гледането и подкрепата на Бягство, ще се видим в други истории. Между другото, краят е изненада.
Искрено Ваш.
Здравейте,
Налях си една биричка и си изгледах серията под голямо напрежение, хем знам ,че ще оцелеят ,пак бях на тръни . Не съм гледала нищо такова до сега. Много страшно, безнадеждно е по тези територии. Направо чудо, че успяха да избягат.
Както предположих, Зейнеб остава да търси сестра си, която е избягала наскоро от Абу Залим, обаче е в Хатат. Някой беше питал защо е обсебен толкова от сетрите Абу Залим - ами влюбен е в каката, то е ясно,терорист,ама любовта не подбира. И се надява чрез сестра и да стигне до нея.
Има много мегдан за втори сезон - по следите на сестрата, атентата - въщност извършителите на атентата тръгнаха - Мехмед ги изпрати, планът се задейства, така че ...
Илкер - ужасна трагедия, за Мехмед също. Но какво можеше да направи- нищо, патова ситуация. Ще трябва да живее с този кошмар до края на живота си.
От инстаграма на Арас Айдън
Мнoго хубави
Налях си една биричка и си изгледах серията под голямо напрежение, хем знам ,че ще оцелеят ,пак бях на тръни . Не съм гледала нищо такова до сега. Много страшно, безнадеждно е по тези територии. Направо чудо, че успяха да избягат.
Както предположих, Зейнеб остава да търси сестра си, която е избягала наскоро от Абу Залим, обаче е в Хатат. Някой беше питал защо е обсебен толкова от сетрите Абу Залим - ами влюбен е в каката, то е ясно,терорист,ама любовта не подбира. И се надява чрез сестра и да стигне до нея.
Има много мегдан за втори сезон - по следите на сестрата, атентата - въщност извършителите на атентата тръгнаха - Мехмед ги изпрати, планът се задейства, така че ...
Илкер - ужасна трагедия, за Мехмед също. Но какво можеше да направи- нищо, патова ситуация. Ще трябва да живее с този кошмар до края на живота си.
От инстаграма на Арас Айдън
Мнoго хубави
Историята на Енгин в бр.45 на списание Kafasına Göre. Превод Barisea.
ГОСПОДИН МАДЖИТ
Kafasına Göre, 45
Macit Bey
„Когато покажете на човек какъв е, той става по-добър.“
Антон Чехов
Сложи запарения чай на масичката в хола, погледна номера на видеокасетата в ръцете си – ръце подобни на късче суха земя – бавно я вкара във видеокасетофона и започна да гледа.
Г-н Маджит беше известен неврохирург на близо осемдесет години. Преди двайсет години се пенсионира, напусна света на медицината и започна да убива времето си в креслото. Като млад се боеше от смъртта, дори се качваше на самолет само по изключение за задължителните пътувания по семинари в чужбина. Сега обаче чакаше смъртта си, пиейки чай в креслото си, и му се струваше смешно и глупаво, че като млад се е боял от нея. След като отпиеше глътка чай, той всеки ден в един и същи час започваше да гледа записания на видеокасета сериал. Скоро щеше да дойде прислужницата му Мукадес и да му долее пресен чай, след като изпие този.
Мозъкът на г-н Маджит работеше безупречно, той обичаше да прави всичко в определено време. Ставаше в седем, закусваше в седем и половина. Прочиташе ежедневника и към девет и половина чакаше идването на Мукадес. Ако тя закъснееше малко, милото му отпуснато лице почваше да пламти. Малките венички по бузите му достигаха състояние на готовност за възпламеняване. Мукадес всеки път закъсняваше и всеки път изтъкваше някое от редовните си извинения: „Много е натоварен трафикът в Истанбул, г-н Маджит, какво да направя...“.
Г-н Маджит не бе закъснявал нито веднъж в живота си, професията му го бе принудила да бъде внимателен и педантичен. И най-малката грешка можеше да струва нечий живот. За щастие, през цялата си кариера на хирург той винаги бе имал успех и бе спасил живота на немалко хора. Винаги се бе страхувал от смъртта, въпреки че понякога животът бе съвсем прост – отлагаш смъртта само с един замах на скалпела. Той обичаше живота и искаше да го изживее до самия му край, наслаждавайки се на всички цветове и оцветявайки всяка сладост. Но на осемдесет години той вече почна без страх да седи в креслото и да чака смъртта си. Живееше в прекрасен апартамент с изглед към морето в една от най старите сгради в Арнауткьой. Апартаментът не приличаше на дом на самотник, очакващ смъртта си – всяко нещо си имаше място, нямаше и следа от претрупаност или излишество. На стените – купени на времето картини от добри галерии; и нищо друго освен тях – никакви украшения и снимки.
Беше махнал от мястото, където бе седяла цял живот, дори любимата снимка на жена си г-жа Айше, отишла си от този свят преди десет години. В последно време бе започнал да си говори със снимката. Разказваше ѝ за прекрасното време, което са изживели заедно с г-жа Айше, за любовта си към нея. И всеки път, когато разказваше, се разридаваше. Такъв е животът – човек може да преодолее загубите, да се утешава с мисълта, че споменът е жив – но през последната година не му остана нищо, което да го държи за живота. Дори няколко пъти обмисля да се самоубие – като бивш хирург знаеше как да го направи добре. Когато мисълта за самоубийство се появи в главата му, той се засмя със сълзи на очи... Професор доктор Маджит искаше да умре. Имаше един непрокопсан син. Макар г-н Маджит никога да не коментираше това в обкръжението си, синът му бе от онази порода нехранимайковци, които никой не обича.
След смъртта на жена си г-н Маджит много мисли върху това – къде сбъркаха? Как може двама души, които се обичат толкова много, да създадат дете, което никой не обича? Тогава се сети как Мукадес бе уморила малкото му кактусче с прекалено много поливане – прекалената любов и внимание противоречи на природата ни и ни откъсва от реалността, така ли? Г-н Маджит бе наясно защо никога преди не се беше замислял така подробно над всичко това. Защото работеше денонощно, а свободното си време искаше да прекарва качествено с любимата жена и единствения им син. Ето защо съществува старостта в живота на човека – за да създаде период, през който да класифицира всичко, за което не е искал да мисли и е пропуснал.
Г-н Маджит отдавна бе дарил състоянието си на образователни институции. Ако загубеният му син бе разбрал това, щеше да го даде под съд и да го опозори пред цялата страна, но той не беше съвсем наред с главата.
Г-н Маджит допи чая си. Натисна копчето „пауза“, подпря се с една ръка на подлакътника на креслото и се изправи. Мукадес отново закъсняваше. Докато отиваше към кухнята с празната чаена чашка в ръка, той почувства как лицето му почервенява на нервна почва.
Тъкмо си сипа запарен чай в чашката, когато чу как някой припряно мушка ключа в ключалката. Притеснена от закъснението си, Мукадес отиде направо в кухнята, без да погледне в хола. Знаеше, че г-н Маджит прави всичко в точно определен час. В този той трябваше да е изпил първата си чашка чай, да е прекъснал гледането на сериала и да е отишъл в кухнята, за да си налее втора чашка. Мукадес притеснено влезе в кухнята и взе чашката от ръцете на г-н Маджит.
- Вие вървете, г-н Маджит, аз ще ви го донеса.
Капилярите, плъзнали по лицето на г-н Маджит като бръшлян, аха-аха да се спукат. От всичко най-много мразеше закъсненията, възприемаше ги не толкова като неуважение, а по-скоро като недоверие – никога не може да се има доверие на закъсняващи хора. На практика г-н Маджит не се доверявал на никого, освен на покойната си съпруга. И докато почервенелите капиляри хвърляха отражение върху гласа му, домашният телефон започна да звъни нетърпеливо. Мукадес се възползва и изскочи от кухнята. Г-н Маджит отново се върна в хола и сложи пълната чашка върху масичката. Смяташе да продължи гледането на сериала оттам, където го бе спрял. Макар да знаеше предварително каква ще е реакцията на г-н Маджит, Мукадес надникна в хола:
- Г-н Маджит, търси ви една жена...
Г-н Маджит измърмори:
- Хм, кой пък ще е по това време...
Мукадес се шмугна обратно в кухнята, за да не се стовари върху нея гневът на задалия се по коридора г-н Маджит. Домашният телефон, разположен до шкафчето за обувки, бе събрал в резюме целия живот на г-н Маджит. Той нервно взе слушалката:
- Ало, слушам...
- Здравейте, г-н Маджит. Дано не съм ви обезпокоила.
- Кажете, вече ме обезпокоихте.
- Не знам как да мина на въпроса.
В гласа и дишането на г-н Маджит имаше тоналност, присъща на сприхавите старци:
- Мини по-бързичко, малката, зает съм.
- Аз съм Айше Шахин.
- Да.
- Преди двайсет години вие ме оперирахте, тогава бях на пет.
- Да...
- Имам огромен дълг към вас, г-н Маджит. По-точно, направо ви дължа живота си.
За очакващия смъртта си г-н Маджит този разговор не изразяваше нищо. През целия си живот бе получил много такива комплименти.
- Вършил съм си работата, не се чувствайте задължени...
- Г-н Маджит, ако не бяхте вие, тази операция нямаше да ми бъде направена. Семейството ми не можеше да си я позволи. Много години по-късно аз научих, че операцията е станала възможна, благодарение на вашата подкрепа.
- Каква подкрепа?
- Икономическа, г-н Маджит.
Г-н Маджит опита да си спомни какви операции е правил и за кои е помогнал преди двайсет години, но паметта му не успя да изрови това момиче измежду всички болни, на които бе помагал.
- Съжалявам, дъще, не мога да си спомня.
- Г-н Маджит, ако нямате нищо против, искам да ви посетя.
Г-н Маджит не искаше да се съгласява, от дълго време в този дом не бе влизал никой, освен Мукадес, но настойчивите думи на момичето и нейната искреност, а може би и името Айше осигуриха възможността да се съгласи на кратка среща.
- Ще те чакам във вторник, в единайсет и половина. Само гледай да не закъснееш, момичето ми.
Точно в единайсет и половина Айше позвъни на вратата. За всеки случай дойде по-рано и изчака пред входа на апартамента.
В гласа на г-н Маджит се долови нотка на задоволство заради точността. Мукадес си погледна часовника и отвори вратата.
- Заповядайте, г-н Маджит е в хола.
Докато влизаше, Айше отбеляза колко чист е домът и как всяка вещ си има свое място. Така или иначе, вещите бяха малко – маслена картина, часовници във всеки ъгъл, стари видеокасети, запълващи цялата библиотека. Не приличаше на домовете на възрастните хора, обикновено претъпкани с вещи. Г-н Маджит се надигна от креслото, в което седеше:
- Добре дошла, детето ми, влизай, разполагай се.
- Радвам се да бъда тук, г-н Маджит.
- Има запарен чай, ще пиеш ли?
- Няма да откажа.
Г-н Маджит използва последното изречение, останало от докторските му години. Толкова малко хора идваха да го навестят или се интересуваха от състоянието му.
- Г-н Маджит, не знам как да ви се отблагодаря. Досега следвах в Америка, току-що се завърнах в Турция.
- Прекрасно.
- От известно време се опитвах да ви открия.
- Аз просто съм си свършил работата, чедо, нали така?
- Помогнали сте на мен и на семейството ми, ние не сме могли да си позволим тази операция, знаете го.
Г-н Маджит бе много впечатлен от това младо момиче, което гледаше сияещо света с пъстрите си очи. Изпита отдавна забравени емоции, много освежаващо се оказа да мисли за нещо друго, освен за смъртта. Изпиха си чая, поговориха си и когато Айше беше вече на вратата, г-н Маджит каза:
- Да се видим пак?
Айше се усмихна и потърка очи:
- Добре, разбира се, с удоволствие.
От този ден Маджит и Айше се срещаха много често. Той започна да си припомня погребани в младостта чувства. Говореха за живота, за образование, за проблеми. Г-н Маджит разведе Айше из местата, където се бяха разхождали с г-жа Айше. Започна да си реше косата както в младостта си, облече костюм, който не бе обличал от години, и го занесе на шивача си да го разшири в талията. Мукадес бе удивена от тази промяна – от една страна се радваше, че гневът на г-н Маджит угасна. Шушукаше пред портиера и съседите: „Направо се е влюбил в това момиче.“
Г-н Маджит не разбираше какво чувства, но когато осъзна, че извършеното преди много години добро дело го държи към живота, му се прииска да вижда Айше всеки ден. Не отвръщаше и думичка на онези, които го засрамваха и обиждаха. Разкара от апартамента всички часовници и накупи нови вещи. Всеки ден стриктно ходеше при бръснаря да го среше и да му подреди брадата. Опитваше се да припомни на тялото и душата си какво бяха правили преди много години, как се бяха опитвали да живеят.
Маджит облече костюма, среса косата си назад, парфюмира се. Айше се усмихна с присвити очи. Пристигнаха в любимото заведение на г-н Маджит.
- Г-н Маджит, между другото, отново заминавам за Америка да правя докторат. Няма да ме има дълго време.
Г-н Маджит погледна сияещ това момиче с добро сърце, старите му очи станаха неочаквано топли:
- Завършѝ образованието си, много ще се радвам.
Чаят бе изпит, ръцете протегнати за сбогуване.
- Какво ще кажете да дойдете в Америка, г-н Маджит? Там да пием по един чай.
Г-н Маджит се усмихна, насилвайки се да не усеща тъгата. И тръгна към къщи, преди надянатата на лицето му усмивка да се бе разпаднала. Мукадес му отвори и инстинктивно усети, че се е случила беда, но не я свърза с него. Той седна в креслото направо с костюма и взе една от многобройните видеокасети. С неслизаща от лицето му усмивка гледаше черно-бял чуждестранен сериал. Мукадес остави чай на ръба на масичката и усмивката на лицето му ѝ вдъхна смелост:
- Г-н Маджит, отдавна не сте гледали този сериал.
- Така се получи...
Това, че ѝ отговори, ѝ вдъхна още по-голяма смелост. И захвърли насред хола въпроса, който я измъчваше от дълго време, но тя не го признаваше дори пред себе си:
- Г-н Маджит, защо гледате този черно-бял сериал от каменната ера?
А г-н Маджит, сякаш отдавна бе чакал някой да му зададе именно този въпрос, отговори, без да изтрива усмивката от долната си устна:
- Ето тази жена, русата, я дублира покойната ми жена г-жа Айше.
,Barisea 
Благодаря за разказа, разкошен, толкова мисли и чувства предизвика в мен 💔❤️😊 И Мукадес - веднага застана пред очите ми нашата Мукадес 🙂
Хубави почивни дни, момичета! Пазете се, доколкото може, около мен пак има ковид болни... Пак се почна🙃 Ама то вече всичко е извън контрол ми се струва, на никой не му пука за другите, че и за себе си....
Хубави почивни дни, момичета! Пазете се, доколкото може, около мен пак има ковид болни... Пак се почна🙃 Ама то вече всичко е извън контрол ми се струва, на никой не му пука за другите, че и за себе си....
