На море в Турция - тема 75

Пътувахме с Емералд (остават си най-добрите за нас, с тях винаги случваме). Те ми препоръчаха Ла Бланш, предвид, че моята братовчедка можеше да почива в интервала от 3 до 12 август, само това предложение се отвори като възможно за нас, със свободни стаи. И Слава Богу! Иначе като нищо го пропусках този хотел, заради цената. Търсех нещо по-евтино.
Пътувахме с автобус от София, до Бодрум. Почивката ни излезе около 8000 за четирима възрастни (говоря си за моето с-во). Уникално пътуване, с настроение, хубав автобус, хубави хора – беше пълен рейса, нямаше свобдни места. Чисто, приятно, климатиците работеха. Ние искахме със собствен транспорт, но цената беше почти същата като с автобус, имаше 20 лв разлика само, не зная защо, два пъти калкулирахмев офиса на Емералд с момичето – ми така си беше. Прецених, че финансово ще ми е по-изгодно с автобус, барем да не плащаме и гориво и пътни карти и т.н. Спахме си в автобуса идеално. От „магистралата“ ни взеха с трансфер до хотела – едно малко бусче дойде с Инджи – тур агентката на Емералд в Бодрум (тя е нова). Много възпитана и приятна жена, посрещна ни с настроение и ни „изпроводи“ до рецепцията на хотела.

Като тръгна бусчето да слиза по хълмовете към хотела и ми спря сърцето от това, което видях: гледката е вълшебна отгоре – неповторима. Планина и полуостров, целият потънал в зеленина, а морето – синьо, та синьо. Много хора ми бяха казали, че тоя хотел ще ми хареса, но когато видях тази гледка, разбрах, че думите не стигат да се опише красотата. Много красиво.
Влязохме вътре и вече очаквах, че ще ме погнат на рецепцията, като чуят, че сме от БГ. Посрещнаха ни едни усмихнати млади ... не зная какви са, с дръпнати очи са, говорят турски, май са азербейджанци. Пълно е там с такива  и персонал, и почиващи. И английски говорят. Обясниха ни ВСИЧКО супер търпеливо и учитиво. Нищо общо с напрежението, което бях събрала последните години в Ефталиите.
Във фоайето имаше два вида студена лимонада,  френски макарони, сладкиши, баклави. За всички, които минават там и най-вече за пристигащите. Лимонадата направо ме освежи, предвид жегата и дрехите, с които бях близо 24 ч. Момичето ни предложи от всичко на масата. Но пихме само лимонада, че си бяхме и жадни.
В лобито свирят следобедите и вечерите до късно на пиано, китара и цигулка. Всеки ден.
Гривни няма в тоя хотел. Остров е, няма кой да влезе там, няма как. Всички са гости на хотела – така ми казаха на рецепцията и се засмяха за пореден път приятелски.

Тръгнахме да обядваме, докато освободят нашите стаи, за да ни настанят. Отидохме да видим басейните, гледките, морето ... и вече бях влюбена в това място.
Отидох при аниматорите, да ги питам за анимации, шоу програми и т.н. Питаха откъде сме и бях сигурна, че с тях сме дотам и ще ни отрежат. Но те излязоха всички от „бунгалото“ си --- не зная как се казва тая къщичка на аниматорите ... и дойдоха да се ръкуват с нас и да ни поздравят с добре дошли. Бам! Неочаквано за мен (малко ли проблеми в тия Ефталии!). Казаха ни като се настаним да дойдем при тях, да ни включат в забавленията и игрите си.
Отидохме в ресторанта. Нищо общо с Ефталиите – тихо, широко, светло и културно. Свирят на цигулка на входа на ресторанта и на флейта. Едно момиче стои и посреща ВСИЧКИ, които влизат вътре. Ресторанта е огромен, обособен на няколко къта, според храната. Има много кътове и много храна – разнообразна и ужасно вкусна. И много по-качествена от тази, която сме яли преди.
Почти нищо не сме си взимали от бара за пиене – всичко сервират те. Имат много персонал, за всичко. Носят всичко по масите, да не се разкарват хората. И шумът е по-малко. Няма блъсканици, спокойно е. А бяхме 1500 човека. Питах специално за това на рецепцията. Това е капацитетът на хотела и беше пълен. Казаха, че няма нито една свободна стая.
Басейнът е огромен, дълъг, и е дълбок 1.40м. Има и басейн с пързалки, но от толкова занимания, не стигнахме до там. На басейна от сутринта до късния следобяд има активности. Сутринта идват целия екип на работа (целият персонал на хотела спят в друга сграда, в Бодрум, и пътуват с автобус сутрин рано и късно нощем) ... та идват аниматорите, пускат една песен Good morning, Guten morgen и обикалят ВСИЧКИ шезлонги в колона по един и поздравяват всички хора. С желание и настроение. Познават всички, към всеки имат лично отношение. После йога до басейна, после водна аеробика, после една игра в басейна (примерно: хвърлят се лъжици в басейна и участниците ги вадят – лъжиците винаги са по-малко от участниците, и така някои отпадат от играта), после един танц за всички и после на обяд 😊 .
След обяда: дартс, стрелба с лък, аниматорите играят сами един танц до басейна, после водна топка плюс паралелно волейбол на плажа, после пак танц и 2 часа остават до вечерята.
Вечеря, детска дискотека, едно шоу всяка вечер (УРА! Имахме турската вечер – шоу програмата, която чаках от години, но имахме само в Ефесия Холидей Вилидж през 2009).
След тези неща – жива музика и техно дискотеки – ама истински, с диджей , с лазери, с танцьори ... там, където е мястото за пиене и танцуване. Страхотия.
Има и отделно място за дискотека, към хотела, но то така и не се напълва, защото всички си танцуват на тази дискотека, до големия бар.
Коктейли – каквито искаш, безплатни. Ядки нон-стоп, 24 ч , по всички барове, и то хубави ядки – бадеми, кашу, бразилски орех. Чипс – по същия начин – навсякъде. Алкохолът – хубав. Коктейлите – също. Сервират момчета с ролери. Хвърчат по цял ден с подносите.
През деня ти носят по шезлонгите диня, студени шотове лимонада, сладолед – всичко ти носят на крак, да те глезят. Сами ти носят, без да си поръчал, минават и раздават наред с количките.
Сладолед има от 12 на обяд до 11 вечерта. Като Рафи – хубав и по 5-6 вида. Отиваш и казваш колко искаш, какви топки и т.н. В сладкарницата. Заредена постоянно, раздават с желание.
Ресторантът работи сутрин (закуска), на обяд и на вечеря. И после и през нощта има още едно нощно ядене.
По баровете има дюнери, тортили, спагети, картофки – и без опашки, но със сервитьори, за да няма бутане. Сядаш – сервират ти. Културно. Айряни и вода – по всички хладилници из целия остров.
Правят и гюзлеме от обяд до 5 часа, правят и едни хамбургери – здравословни – за който яде и такива храни – пак от 12 до 5. Правят на още два бара спагети, картофи и т.н.
Хотелът си има и собствен СтарБъкс, за тия, които обичат тоя тип американски кафета. Там се позадържа опашка, но е факт, че го има, и че И това предлагат в Ла Бланш.
Има много храна и пиене, но това не е основното, което ме впечатли.
Морето е уникално. Само в Гърция съм виждала такова. Бистро, чисто, красота. Виждат се рибките как плуват и из водата се разнася пясък, който блести като злато. Чиста синя вода със „златни“ частици из нея – направо се разтапяш. Все едно са ония бутилки с вино, дето имат златни частици. Не ми хареса само, че като се влезе във водата и не може много навътре да вляза (аз, лично), защото изведнъж става дълбоко и няма дъно. А аз без дъно загивам 😊 . Освен това за да се влезе във водата, първите 50 см леко боцкат от камъчета – ситни, но едни такива лъскави и чисти. Много персонал има там, постоянно чистят всичко. Постоянно ти носят и на плажа ядене, но все чистят, да не се задържа по плажа и най-малката мръсотийка.
Плажът е по-ниско от хотела, по склон се слиза до плажа. Но пък точно тоя път до плажа е красотата на хотела – прекрасно озеленяване, душата ти пълни да минеш по пътеката. Има колички, с които карат хората, които не искат да качват пеша. И това си беше забавление. Иначе пеша от плажа до хотела са 1-2 мин макс. Аз, лично, няколко пъти си го качвах, без проблем, а точно сега съм ужасно надебеляла, че и коляно ме боли.
В морето има люлки. В самата вода, на плиткото. Много е яко.
На плажа на морето няма чадъри и шезлонги, а има шатри. Не се плащат. Те си влизат в цената. Те са си перденца, за двама човека е всяка шатра, приятно е, чисто е. Отделно има едни шатри, навътре в морето, като на Малдивите, за тях се плаща 120 евро. Само тези шатри и наргиле до бара – това е, което видях платено в хотела. И разбира се, масажите, фризьорите, тия услуги.
Фрешовете на закуска не се плащат. И те са в цената. Даже минават с количка по масите и сами ти предлагат, понеже то от храна не стигат хората до тия фрешове (аз ядях на закуска едни млекца). Малко са разредени фрешовете, обаче, но аз пък, вкъщи, точно така ги пия, иначе са ми кисели и силни.
В ресторанта имаше пекарна – печеха нон-стоп пидета, кроасани, хлебчета и какво ли още не.
Италиански кът имаше в ресторанта, кът за сирена и вина , кът за риби, кът за месото, един огромен кът с разядки – турки, местни, още няколко къта с храна и манджи, една вечер имаше суши ... всичко имаше.
И да си дойда на думата – отношението... В Ла Бланш персоналът е прекрасен! Нямаше един сърдит или намусен или да игнорира или пренебрегва хората. Там се чувстваш желан гост. Изключително отношение. Невероятен индивидуален подход към хората.
А-ла карт ресторанти има 5 вида, общо. Записването става при едни младежи, които стотят ЦЯЛ ДЕН във фоайето, имат си масичка и чакат гостите да се записват. И като отидохме да се запишем, те сияеха, все едно са ни чакали няколко месеца да идем да се запишем там (не зная помните ли как щяхме да се бием миналата година в Ефталиите с оня, дето ми скъса нервите и ми се развика пред всички на опашката, че сме били 10 човека). Коренна разлика в отношението към нас в този хотел.
Синовете ми си изкараха най-добре от всички – станаха приятели с всички младежи от аниматорския клуб, плюс още деца от гостите – компания около 20 човека – разбиха се от забавления денонощно, включително и два пъти ходиха в Бодрум на дискотека.
Не ми е трябвало храна и пиене, това ми е трябвало – хубавата гледка (а пък от стаята каква гледка имах само! – половината от полуострова) и прекрасното гостоприемно отношение – да се държат с теб нормално и човешки.
ВСЕКИ ден сменяха кърпите, два пъти ни смениха спалното бельо. В мини-бара се чудеше момчето какво още да ни наблъска. Даже 1 бутилка вино ни вкара в стаята с 2 стъклени чаши.

Стаите ни ги чистеха всеки ден.

Кърпи дават за плажа – едни мекички, жълти. Дават ти карти още при настаняването – даваш карта, дават ти кърпа. Вечерта връщаш кърпата, дават си ти картата. На другия ден – отново така. И на кърпите хората бяха любезни и отзивчиви.