Имам приятелка на същата дата като ММ. Една година обадих се на нея, него го забравих. Чак вечерта ми светна като се прибра с разни подаръци.
Отнесени от вихъра колко щеш.
Отнесени от вихъра колко щеш.
- Публикувана: 25 юли 2022, 17:18 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2022, 15:02 ч.
От половин година заедно, а той забрави рождения ми ден
Позната история. Този мъж като "моят приятел с привилегии" отговаряше по подобен начин "просто такъв съм си". И при мене казваше същото, че много ме харесвал, хубаво ни било заедно, задоволявала съм го в секса, държи да бяхме заедно и бла бла бла такива глупости, за да ме може да ми "замаже" очите.
В понятието, думата "приятели" е сложена за благозвучие. Това си е човеченце за стриктно кежуълен секс и дотам. Ако ти очакваш нещата да преминат в нещо повече, излиза, че само единия от двамата смята другия за "приятел с привилегии". А като не сте на една вълна, нито твоята дефиниция за него е вярна, нито неговата за теб, тоест, и двамата си мислите, че другия е нещо, което всъщност не е.
Забравянето/помненето на дати често няма нищо общо с това колко държиш на един човек.
Един, дето ми извади душата (е, и аз позволих), и то доста години... Ставам една сутрин и без да поглеждам датата, ме озарява - тоя има юбилей (набори сме, 2 седмици след мен). Чудих се дали да не го играя непукист, обаче си казах: "Защо да се срамувам от услужливата си памет?", пратих едно ЧРД, благодариха ми и това беше
Това чели ли сте го:
Един, дето ми извади душата (е, и аз позволих), и то доста години... Ставам една сутрин и без да поглеждам датата, ме озарява - тоя има юбилей (набори сме, 2 седмици след мен). Чудих се дали да не го играя непукист, обаче си казах: "Защо да се срамувам от услужливата си памет?", пратих едно ЧРД, благодариха ми и това беше
Това чели ли сте го:
Скрит текст:
Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансера за психично здраве…и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.
Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансера за психично здраве…и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.
Позната история. Този мъж като "моят приятел с привилегии" отговаряше по подобен начин "просто такъв съм си". И при мене казваше същото, че много ме харесвал, хубаво ни било заедно, задоволявала съм го в секса, държи да бяхме заедно и бла бла бла такива глупости, за да ме може да ми "замаже" очите.
В понятието, думата "приятели" е сложена за благозвучие. Това си е човеченце за стриктно кежуълен секс и дотам. Ако ти очакваш нещата да преминат в нещо повече, излиза, че само единия от двамата смята другия за "приятел с привилегии". А като не сте на една вълна, нито твоята дефиниция за него е вярна, нито неговата за теб, тоест, и двамата си мислите, че другия е нещо, което всъщност не е.
Беше преди 7-8 години. Затова не се захващам вече на това "хоро". За мене правенето на секс е нещо специално. Това не е за мене такова "приятелство с привилегии". Някой да се възползва от тялото ми и да го желае само за секс. И после да ме "захвърли на боклука" и да се сети пак да ме вземе от там. Не, благодаря за такива взаимоотношения. Аз съм доста чувствителен човек и лесно ме нараняват.