Бързи въпроси и отговори по темата КЪРМЕНЕ - тема 34

Знам, че тук ще намеря разбиране. Имам дете на 1.3г, но като стана на 11.5м.е отбих. От доста дълго време съжалявам за решението си и искам да опитам релактация. Мисля, че ще се справя с помпата, защото имам  дълъг опит с нея, знам че няма да е лесно. От няколко дни изцеждам на ръка и се вижда минимален ефект. Проблема е, че не срещам никакво разбиране от мъжа ми. Не може да ме разбере, че се чувствам виновна, че е отбих. След това 3 пъти леко се разболява и това засилва чувството ми за вина.
  Според Вас заслужава ли си да опитам. Искам ми се да я върна( ако успея) и на гърда, но за там знам, че нямам никакъв шанс. Яде си всичко за възрастта и вечер само пие АМ.

Аз нямам такъв опит, защото бебето ми е малко - в момента на 6 месеца, но също смятам до годинката най-късно да го отбия. Ако бебето е приело промяната добре, защо се чувствате зле? Питам и от личен интерес

Иначе кърменето не е гаранция, че бебето няма да боледува, особено при вирусите, които върлуват в момента. Има деца и на АМ, които боледуват малко или никак.

Magi g, тя никога не е била пристрастено кърмачета и доста бързо свикна с шишето. Знам, че няма гаранция относно боледуването. Имаше хрема и когато беше само на кърма, но имам друго дете и тогава я хвана от него.
  И аз самата не знам защо така се чувствам. Отбих я от егоизъм, чувствам носталгия относно по- бебешкия й период като цяло.
  С баткото нямах този проблем, може би защото той сам на 10м.се отказа от кърмата. Там се налагаше да е само на изцедена кърма и сам в продължение на месец не искаше мляко и накрая спрях борбата с него. Той даже е много по- здрав от нея, а имаше на тази възраст 2 операции зад гърба си.

Аз отбих на година и 8 месеца. Според мен чувството на носталгия и донякъде вина си е част от процеса, аз също се чувствах така. Сякаш изведнъж се губи тази специална връзка между нас. Но не е така, просто ти трябва да приемеш този период и чувствата, които изпитваш. Също да заместиш това време на кърмене с допълнително гушкане и време заедно.

За това дали да го закърмиш отново, не знам. Може би ще е объркващо и фрустриращо за детето. По скоро по този начин се опитваш да задоволиш твоите емоционални нужди...

Аз отбих първото си дете, когато беше на десетина месеца и разбрах, че съм бременна. Не че е противопоказно, но така реших. Пък и тя беше на смесено хранене и никога не е била пристрастено кърмаче. Вина не помня да съм чувствала, може би малко мъчно ми стана. Сега имам бебе на 2,5 м и всеки ден изцеждам кърма и я давам на каката. Бебето не приема друго освен гърда и се чудя дали някой ден няма да е проблем да отбия. Не смятам да кърмя повече от година или докато се появят зъби. Надявам се при това дете да не излязат по-рано. На голямото чак след десети месец се появи първото зъбче.
Иначе за мъжа - не очаквай мъж да те разбере за такова нещо. Моят мъж не може да разбере защо се притеснявам че бебето наддава малко....та така

Хипотетично мисля, че можеи да е възможно, но не знам как да се постигне. Реално мисля, че трябва да се запитате коя е удовлетворяващата възраст за вас да спрете да кърмите? Представете си, че я достигате успешно и отбивате. Дали ще са по-различни емоциите от сега?

Според мен не става по-лесно с времето, а и имам примери от близкото ми обкръжение, при които отбиването на по-късна възраст беше много драматично. Ако детенцето има такава потребност - разбирам, но щом не търси гърда, според мен не си го причинявяйте. Нормално е да тъгувате, особено ако смятате, че няма да имате други деца, без дя искам да навлизам в личното ви пространство. Аз също бих се чувствала така. Майката винаги ще има нужда детенцето и да има нужда от нея, все пак девет месеца сме ги носили в себе си, физическата връзка която продължава да се поддържа чрез кърменето помага много емоционално след раждането, но вашето детенце със сигурност има нужда от вас по много други различни начини. Винаги може да потърсите консултант и да се опитате да върнете кърмата, но ще трябва да върнете и детето на гърда, то може да не иска вече и цялото занятие малко се обезсмисля според мен.

Съвсем искано и планирано отбих голямото си дете на 11,5м. За съжаление не мога да сторя това с малката. Не защото не искам, а защото не става. Нр приема никакви шишета, млека или биберони. Тя изпада в кризи и положението е страшно. Не сте чували такъв рев, дране и чак позиви за повръщане. Много много бавно успях да махна дневните кърмения, сега са останали едни 2-3 нощни, с които е голяма мъка. Тя вече е на 1г6м, много добре разбира ситуацията и съвсем съзнателно ме манипулира. За мен като човек минал и през двете ситуации е пълна лудост да се мъчите да я приучите пак да суче. И абсолютен таралеж в гащите. Приемете, че вече е минала този етап. За болестите кърмата помага при кърмачета под 6месеца. Вече захранени големи деца, ползите не са кой знае какви.

Благодаря много на всички! Помогнахте ми много да се почувствам добре.

Здравейте, мами, записала съм си час за масаж за раздвижване на лимфата, какво масажно олио е безвредно и съвместимо с кърмене?

Масажи съм си правила с дива орхидея, арника, масла, които не знам какви са. Гърдите и зоната на ареолите не е мазана, затова не смятам, че има някаква връзка или проблем за кърменето.

Здравейте!
Имам бебе на месец. Като цяло кърменето ни е голяма драма и не мога да си обясня защо. Изчетох много по темата и все още не намирам отговор или решение на проблемите ни.
Имам плоски зърна, което обаче по никакъв начин не пречи на бебето да суче, кърма имам в много добри количества и май положителните неща спират до тук. Не се наяжда бебето и това си е. Пробвах с често слагане на гърда, пробвах да храня с изцедена кърма, а то все реве милото, че е гладно и тъпче ръцете в устата. Суче си доста добре, продуктивно, захапва добре, не ми причинява болки, чуват си се отчетливи глътки на всяко едно-две дръпвания. Храни се продължително - по около 20-30 минути на гърда, а след 40 минути до 1 час пак е гладен, при хранене от шиеше интервала пак е същия. Не просто да търси гърдата за да се лигави на нея, да се успокоява или за да заспи, а реве истерично, че е гладен, чак става червен като домат. И е така от самото начало. Още в болницата отхвърлиха къса юздичка.  Не си пълни памперсите добре, от както се прибрахме от болницата и не дохранвам на всяко ядене с АМ. Изхожда се рядко, и не си напикава памперсите, като за дете което се храни на всеки час/час и половина. На всичкото отгоре повръща кърмата. При изядено количество от 75 мл кърма, повърна два пъти в рамките на 30 минути. Повръща без значение дали е ял от шише или е сукал. За да има поне един спокоен сън от 2-3 часа, съм му заместила едно хранене изцяло с АМ, е него не го повръща. Когато вече и двамата сме достатъчно изнервени от цял ден висене на гърда го дохранвам, че да се кротне малко и да успея да обърна някакво внимание и на другото дете, в тези случаи отново повръща малки количества. Изцедената кърма е рядка като вода, не се разделя и да прави бял филм от по-гъсто малко отгоре, и това без значение дали съм цедила за да му дам за цяло хранен или съм се цедила след 40 минути сукане. Поради тази причина реших да променя диетата си по някакъв начин, но резултат нулев, продължава да е неспокоен. На консултацията се оказа, че за месец е качил около 600 гр., което не е малко, но не ми е окей, при положение, че голямото ми дете при все, че беше недоносено и нямаше сили да яде често, беше качвало по килограм и повече. Не отдавам плаченето на колики, само в едни момент имаше по-силни такива и разликата в държанието от към плач си беше видима. Не съм сигурна как да процедирам от тук насетне, и пиша по-скоро за някакво неутрално мнение или съвет, защото хората около мен или са кърмили преди минимум 30 години или не са имали пречки когато са го правили и само ме напрягат.

Според мен се касае за рефлукс, щом и повръща.
Няма такова нещо като нехранителна кърма, ако това си втълпявате.
Бебето може би плаче заради киселините, които се връщат към гърлото и това го кара да търси още и още, за да се успокои. Само че положението зазлява още повече. Ползвайте биберон в тази ситуация.
Консултирайте с гастроентеролог,  също така. Той ще изпише подходящо сиропче или прахче, за да се ограничи рефлукса. Така ще се ограничат повръщанията и ще наддава може би повече.
Аз минах с моето дете по подобен път. Към 4тия месец нещата се подобриха от само себе си. Лечението беше също ефективно до някъде.

- Не сравнявайте децата, моето второто наддава доста по-малко от първото
- Кърмата е рядка по принцип, не знам каква гъстота търсите
- Колко често повръща? Възможно е да има рефлукс, което ще обясни и по-малкото наддаване
- Звучи много и като колики, не знам как разбрахте, че не са. Моето дете ревеше като домат почти постоянно първите 4 м и половина, после нещата се успокоиха
- Колкото по-често давате АМ, толкова по-малко кърма ще имате
- 75 мл как ги изчислихте, ако е с теглене на везна след всяко хранене, съветвам да изоставите този метод
- От всичко описано, най-притеснително е това, че не пълни памперсите добре, ако преценката е правилна. Все пак, ако ги сменяте на всеки час, не се очаква да са толкова пълни, колкото ако се сменят на по-голям период от време. Ако педиатъра не обръща внимание на този въпрос, най-добре да посетите гастроентеролог за начало, звучи като рефлукс плюс силни колики. За останалото, описвате, че нямате проблем със самото кърмене, така че там технически би следвало всичко да е ок.

Голямото ми дете беше с рефлукс, и въпреки, че не съм го изключила, защото има неща които ме притесняват, при всички лекари с които говорих седи въпроса, защо не повръща адаптираното мляко. Именно заради повръщането и коликите максимално изчистих храненето си и явно останах с впечатлението, че консистенцията ще се промени 😄. За коликите, мога да направя разлика, кога плаче от тях и търси гърдата само за успокоение и кога е истински гладен, определено и двамата с голямото дете ги изкарват много леко, като той има малко по изявени. Кърма, като количество, има за поне още едно дете и така, без да стимулирам допълнително. Няколко дни бях решила, че явно не успява да се наяде от гърда, че когато струята отслабне не успява да вкара достатъчно сила за останалото, и ще цедя и ще му давам от шише. Като, понеже имам горчив опит с повръщането на голямото, много внимателно подбрах подходящи биберони, за да не се нагълтва набързо, но пак повръщаше. Изключвам преяждане, защото и от гърда и от шише, когато се усети, че се е наял просто изплюва "атрибута" и се приключва. А залъгалката явно е най-гадното нещо на света, защото чак се напъва да повръща, когато я усети. Не ми пречи и по-цял ден да ми виси на гърдата, стига да е спокоен, а видимо не е. Памперси сменям при нужда, и от там май идва, най-голямото ми притеснение.