За даването на акъл за оправяне на света

Винаги съм казвала, че добрите обноски не са измислица на скучаещи френски аристократи, а начин взаимно да си направим живота по-лесен. В този смисъл, намирам, че едно добро възпитание е добра подготовка за живота и може да ти свърши много повече работа от формулата за запазване на енергията, която можеш да цитираш. Дали точно трябва да има отделни часове не се наемам да преценя, но за мен, добрите маниери никога не са излишни. Не смятам, че възпитанието в арогантност е най-добрата услуга, която можеш да направиш на децата си.

Така или иначе, дори след поставен такъв учебен час, връщайки се в домашната арогантна среда - резултатността за тези ще е нулева. И реално ще  учим на обноски възпитаните и без това деца, които си знаят, защото семейната им среда ще ги е научила и ще поддържа наученото.
Цялото население да е възпитано, културно, морално и етично, и това да се постига в училище с нов учебен предмет е утопия. И нас навремето ни учеха в училище на: чавдарчето е примерно дете, играе, пее, учи се, чете...ама колко от моите връстници четат, учат се, възпитани са и т.н.

Средата саморегулира нещата.
Децата на наши приятели, които са учени на “мачкай, тате” бързо- бързо отпаднаха от всякъде. Разбира се, много драматично всичко, като подкараха училище съвсем, но с времето и израстването разбраха нещата от живота.
Децата сами бягат от арогантно, просташко, заплашително поведение, ако не са гледани в подобни среда.

Аз пък да кажа, от половин година се подвизавам в този форум, и Мегдена и Шерилин ( извинявам се с останалите не сме се засичали и нямам мнение), са едни от малкото, които намирам за винаги уважителни към останалите участници. Това, че са единици и лесно се помнят не е добре. А да не говоря в началото как си бях меко казано шокирана от обидите тук, няколко дами най-често позволяващи си грубости.

Сега съм за малко в София и си припомням, как за нищо могат да те навикат, и то някъде където плащаш доста се очаква все пак да има обслужване на ниво( например, днес на изследване, което си правих, попитах два пъти, защото не съм запозната, на което много кисело ми се отговори). Със съжаление мога да кажа, че сред българите има изключително свестни хора, но като цяло, е масово грубото отношение ине мисля, че идва от семейството. Такава е нормата да се отнасят хората един към друг в обществото и е много лесно да се обезсърчиш, като опиташ многократно и все на сръдня попадаш. Може би идва от безсилие, хората просто не мислят че непознати могат да се държат спокойно, безстрастно и с уважение.  На мен липсата на филтриране на мислите пред непознатите и неспособността да се присмиваме над самите себе си, а винаги над другите, са едни от негативите на българина.

Аз също смятам,че нищо не може да замени домашното възпитание и това е отговорност на родителите.

През миналата учебна година класната на дъщеря ми организираше такива часове в които говореше за етикет и добро възпитание.
Но това се случваше в час на класния.
Никой от родителите нямаше нищо против ,а на децата им беше интересно.

Да има отделен час за това-не,не съм съгласна.
И аз,като Андариел предпочитам децата да учат езици,математика,история ,география,физика,и други науки...

Учителите са длъжни да възпитават децата. Защото детето прекарва в училище повече време отколкото вкъщи. Поне според новите програми. А това, че те отказват и че много от тях нямат капацитет нито като преподаватели, нито като възпитатели и педагози, е друг въпрос, свързан с разкапаната система и критериите за прием, както н студенти, така и на преподаватели

И мантрата "Не съм длъжна да ви възпитавам децата" от такива индивиди тръгва.
Като не сте длъжна, какво правите в училище ми е въпроса...

О, не!!! Не искам учителите да са длъжни да възпитават! Това е работа на семейството. Всеки с ценностите и морала си. Явно не знаете, че преди 20 години най- простите ги приемаха Педагогика.

Всъщност такъв час има. Даже и учебник има. В държавните училища от 1 до 4 клас.
Аз работих в частно училище миналата учебна година и също имахме 1 час такъв, който го водеше едно колежка, която явно беше обучена специално и съм седяла да я гледам с кеф, пък и да науча как се преподава това.
Трето. Т.е. първо. В училище важат съвсем различни правила, които трябва ежеседмично да се преговарят и възобновяват според променящата се ситуация.

Детето прекарва повече време в училище само ако е 1-ви - 4-ти клас, след това е повече време вкъщи. И работата на учителите е да обучават. Освен това съм против друг да възпитава сина ми.

Ами нали възпитанието е научаване на правила. 5 клас. Нови стаи, нови учители, ново разписание, нови правила. Аз ли да вляза да уча детето как да се движи в училище? Учителите го правят, естествено.
Родителите освен да зададат "спазвай правилата", друго не може да направят.
Не могат да дойдат да разбутат групата на тиктокърките. 😁

Аз пък си мисля, че учителите имат само задължения и право на заплата. Е как да стане възпитанието само със задължения?

Тва не го разбрах. Учителите имат същите неща като всеки друг, ходещ на работа. Ти какви права очакваш за тях?

Нямам никаква лична потреба някой да ми възпитава децата. От етикет до морал.
Не че нямам потреба, бих се взривила някой да ми налага свое себеусещане и ценности като норма върху тия кашкавалени детски умове.

А толкова ли е трудно училището и родителите да си подадат ръка и да спрат да се обвиняват едни други?

Нито училището може да смени семейството, нито обратното. Възпитанието в училище е и чрез самия материал, който се изучава. Литературата обяснява доста от моралните и социални норми. Не всичко е математика и физика. Историята, философията.

Имаше учители, които са ни обръщали внимание на случки от ежедневието, между нас. Вероятно не го пише в плана за деня, но го правеха. И е било смислено.

Понякога децата хич нямат авторитет от родителите си. Нямат въобще никакъв. Така растат с едно чувство за безнаказаност. Не е случайно, че всеки втори кара пиян или друсан.

Нас са ни водили и в музея на мвр, изнасяли са ни лекции за вредите от наркотиците. Не знам дали това още се прави. Не, че вкъщи не сме говорили за това с родителите ми. Но може би много родители не говорят. И не само на тази тема.

Дори за елементарни неща. На плажа като се понапълни сутрин и ми настръхва косата. Едно високо говорене, едно викане. Ами защо детето крещи нон стоп? Защото и родителите не умеят да говорят на спокоен тон. Целия плаж им разбира историята, какво са яли, къде са спали… после детето ще е същото и в училище, ако учителите не се карат и не се пази тишина.

А за нивото на услугите и липсата на етика на работното място.. може роман да се изпише. Продавачката седи с цигара навън и те гледа накриво като влезеш, защото трябва да я загаси… е само това като видя и вече ми прилошава!

Странно ми е, че никой не иска друг да му възпитава детето, а натискът за ясли и детски градини е огромен. Младите жени гледат възможно най-рано да ги дадат в детско заведение, независимо дали държавно или частно, в краен случай го оставят на детегледачка. За мен човек, който държи да възпитава децата си, ще е готов на по-малко пари, но да бъде повече време с тях.