Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 78

  • 45 768
  • 755
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 1 186
ChristiNi, аз го минах това ужасно гадене вече. Общо взето не съм пила нищо, търпях го. Хранех се по малко с печена филия и сирене. И аз нямах сила, то като почти не се храниш, от къде сила? Логично, почивай, хапвай по малко, което ти понася, ако не минава звъниш пак на лекаря и дано отшуми бързо.

# 391
  • Мнения: 44
ChristiNi, аз го минах това ужасно гадене вече. Общо взето не съм пила нищо, търпях го. Хранех се по малко с печена филия и сирене. И аз нямах сила, то като почти не се храниш, от къде сила? Логично, почивай, хапвай по малко, което ти понася, ако не минава звъниш пак на лекаря и дано отшуми бързо.
благодаря за подкрепата дпкторката каза в понеделник да отида което ми се струва страшно далеч но тя каза че докато нямам кървене да не се притеснявам но от няколко часа имам леки спазми дори Немога да ги определя като болка по скоро усещане просто ми е адски притеснено да не се обърка нещо с детето иначе аз ще си търпя

# 392
  • Мнения: 1 186
Не се притеснявай, може и от притеснението да имаш спазми. Легни си и почивай, хапвай по малко. Аз две седмици не правих абсолютно нищо и сега като има дни в които не се чувствам добре не правя нищо. Просто ще се настройваме спрямо нуждите на организма ни, няма как.

# 393
  • Мнения: 3 160
Здравейте, бих искала да питам тези от вас които са приемали Алеракт, до коя седмица го пиехте?
Аз го пиех Алеракта от 15+седм до 20 седм,след което минах на Магнезий

# 394
  • Мнения: 17
Здравейте момичета. Имам въпрос към вече раждалите.
Та в 11 гестационна седмица съм. Началото на седмицата имах болки в кръста и ниско вляво в корема. Ходих на АГ,нямаше отлепяне и всичко беше наред. Изписа ми нош па 3х1 и дуфастон 3х1 за най малко 10 дни. Болките понамаляха,основно кръста ме боли,но работя в хранителен магазин и съм все на крак . Не са ми изписани от следящия  док. Та каза да намаля дозата на 2х1 на дуфастона и да го спирам като свърши кутията. Обаче много четох нещо и се наплаших. Възможно ли е спирането на дуфастона да доведе до спонтанен аборт и като го спра да се случи нещо? Мисля 3 4 дни да го пия по 2 пъти и 3 4 дни по 1 и така да го спра защото четох че не се спира рязко
Наистина ме е страх от спирането
Ясно ми е че ми го е изписала превантивно,заради болката, но не ми пусна изследванията преди това
Ще съм благодарна на мнения.

# 395
  • Мнения: 413
Здравейте, бих искала да питам тези от вас които са приемали Алеракт, до коя седмица го пиехте?

Пия го 2х1 без прекъсване от 5г.с., сега съм в 34. Мисля, че другата седмица ми го спират.

# 396
  • Мнения: 1 380
Алеракт пиех от началото на бременността до 14 г.с. ,после минах на диаспорал.

# 397
  • Мнения: 27
Здравейте,
Срам ме е от това което чувствам в момента. Бременна съм в 22г.с и съм на ръба на психическо сриване. Преди да забременея съм била с паник атаки и страхова невроза (прекалено много съм чувствителна). Бременноста ми протичаше до сега доста сложно, с кървене, болки и повръщане. От малък град съм и на последно време имаме починали 3 жени по време на раждане и трите от ДИК синдром+ емболия едната. Втълпих си,че и аз ще умра от това и че детето ми ще остане без майка, а мъжът ми сам. Даже се замислям,да правя аборт понеже не искам да умра млада(но знам,че вече е късно) , но аз умирам всеки ден от тази мисъл. Срамувам се от нещата,които в момента пиша. Аз понеже самата много искам и исках дете сега усещам единствено страх и си мисля,че ще умра.. Моля за съвет.. Моля ви наистина.. Някой да ми помогне

# 398
  • Мнения: 2 292
Здравейте,
Срам ме е от това което чувствам в момента. Бременна съм в 22г.с и съм на ръба на психическо сриване. Преди да забременея съм била с паник атаки и страхова невроза (прекалено много съм чувствителна). Бременноста ми протичаше до сега доста сложно, с кървене, болки и повръщане. От малък град съм и на последно време имаме починали 3 жени по време на раждане и трите от ДИК синдром+ емболия едната. Втълпих си,че и аз ще умра от това и че детето ми ще остане без майка, а мъжът ми сам. Даже се замислям,да правя аборт понеже не искам да умра млада(но знам,че вече е късно) , но аз умирам всеки ден от тази мисъл. Срамувам се от нещата,които в момента пиша. Аз понеже самата много искам и исках дете сега усещам единствено страх и си мисля,че ще умра.. Моля за съвет.. Моля ви наистина.. Някой да ми помогне
Най-добрия съвет, който мога да ви дам е да се свържете с психолог, максимално скоро. Голяма част от психолозите вече работят онлайн, така че дори и да няма във вашия град пак е възможно да проведете терапия. Мисля, че тук във форума имаше и тема за безплатна консултация със психолог, може да тръгнете от там, за да ви даде някакви насоки.

# 399
  • Варна
  • Мнения: 507
Здравейте,
Срам ме е от това което чувствам в момента. Бременна съм в 22г.с и съм на ръба на психическо сриване. Преди да забременея съм била с паник атаки и страхова невроза (прекалено много съм чувствителна). Бременноста ми протичаше до сега доста сложно, с кървене, болки и повръщане. От малък град съм и на последно време имаме починали 3 жени по време на раждане и трите от ДИК синдром+ емболия едната. Втълпих си,че и аз ще умра от това и че детето ми ще остане без майка, а мъжът ми сам. Даже се замислям,да правя аборт понеже не искам да умра млада(но знам,че вече е късно) , но аз умирам всеки ден от тази мисъл. Срамувам се от нещата,които в момента пиша. Аз понеже самата много искам и исках дете сега усещам единствено страх и си мисля,че ще умра.. Моля за съвет.. Моля ви наистина.. Някой да ми помогне
Най-добрия съвет, който мога да ви дам е да се свържете с психолог, максимално скоро. Голяма част от психолозите вече работят онлайн, така че дори и да няма във вашия град пак е възможно да проведете терапия. Мисля, че тук във форума имаше и тема за безплатна консултация със психолог, може да тръгнете от там, за да ви даде някакви насоки.
Абсолютно подкрепям това мнение. Каквото и да кажем ще е малко в такава ситуация. Но такива мисли няма да ви помогнат със сигурност. Аз също съм минала през труден период ( няма общо с бременност и желание за дете) и само ММ и няколко книги за позитивно мислене ме върнаха съм реалността, която разбрах че може да е хубава. Беше преди години и някак не се говореше толкова за психолози, но сега със сигурност бих потърсила такава помощ. Трябва да повярваш в себе си, да си уверена и да се бориш всеки ден с тези мисли

# 400
  • Мнения: 257
Здравейте,
Срам ме е от това което чувствам в момента. Бременна съм в 22г.с и съм на ръба на психическо сриване. Преди да забременея съм била с паник атаки и страхова невроза (прекалено много съм чувствителна). Бременноста ми протичаше до сега доста сложно, с кървене, болки и повръщане. От малък град съм и на последно време имаме починали 3 жени по време на раждане и трите от ДИК синдром+ емболия едната. Втълпих си,че и аз ще умра от това и че детето ми ще остане без майка, а мъжът ми сам. Даже се замислям,да правя аборт понеже не искам да умра млада(но знам,че вече е късно) , но аз умирам всеки ден от тази мисъл. Срамувам се от нещата,които в момента пиша. Аз понеже самата много искам и исках дете сега усещам единствено страх и си мисля,че ще умра.. Моля за съвет.. Моля ви наистина.. Някой да ми помогне

Здравей! И аз съм със страхова невроза и натрапчиви мисли. Още от преди да забременея бях започнала прием на антидепреснти(сертралин), който и в момента пия(12 гс) и ще си го пия до края на бременността. Моят съвет също е за психолог задължително, много помагат! Аз съм вярващ човек и четенето на Библията или друга християнска литература също много ми помага, както и разговорите с пастора ми и мм. Близките ми не знаят. Не искам да съветвам за прием на лекарства по време на бременност, но и психиатърката ми и лекарката от фм ми казаха(а и съм чела във форума, че и други специалисти също) , че да си тревожна е по-лошо от леките лекарства(золофт,сеталофт и др) и че вреди повече на бебчето! Бори се с тези мисли, дявола прави всичко възможно за да ни срине. Сподели с партньора си или родител или просто най-близкият ти човек, от който знаеш, че ще получиш подкрепа!
Общо взето това е - терапия с психолог, среща с психиатър, разговори и подкрепа от блиЗък и най- вече молитви и вяра!
“За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява!”  Филипяни 4:13

# 401
  • Мнения: 3 160
Здравейте,
Срам ме е от това което чувствам в момента. Бременна съм в 22г.с и съм на ръба на психическо сриване. Преди да забременея съм била с паник атаки и страхова невроза (прекалено много съм чувствителна). Бременноста ми протичаше до сега доста сложно, с кървене, болки и повръщане. От малък град съм и на последно време имаме починали 3 жени по време на раждане и трите от ДИК синдром+ емболия едната. Втълпих си,че и аз ще умра от това и че детето ми ще остане без майка, а мъжът ми сам. Даже се замислям,да правя аборт понеже не искам да умра млада(но знам,че вече е късно) , но аз умирам всеки ден от тази мисъл. Срамувам се от нещата,които в момента пиша. Аз понеже самата много искам и исках дете сега усещам единствено страх и си мисля,че ще умра.. Моля за съвет.. Моля ви наистина.. Някой да ми помогне
Аз също минах една много тежка бременност. Да не коментирам че забременях след 5 години борба чрез инвитро. Много кофти мисли цяла бременност,които не бяха свързани с мен,а с бебето. Имам два ранни аборти преди това и стараха да не се обърка беше голям. Мен също вярата ме спаси. Молитви,много молитви и разговори с Бог.След като родих се случиха други неща с бебето,писала съм назад в темата. Вяра и молитви помогнаха на мен да не рухна психически,както помогнаха и на бебчето ми. Моля се всеки ден,като си стоя. Рядко но ходя и на църква. Като отида там и всичко излиза през очите ми в сълзи. Аз също съм доста вярваща и знам,че Бог е винаги с мен! Пожелавам ти да бъде и с теб.❤Също родих в малък град,секцио с пълна упойка. Това че с някого се е случило нещо лошо неозначава,че и с теб ще се случи. Мисли позитивно и се радвай че в теб расте живот. Има хора с години мечтаят за това☺

Последна редакция: нд, 16 окт 2022, 17:40 от Милото

# 402
  • Мнения: 69
Здравейте,
Срам ме е от това което чувствам в момента. Бременна съм в 22г.с и съм на ръба на психическо сриване. Преди да забременея съм била с паник атаки и страхова невроза (прекалено много съм чувствителна). Бременноста ми протичаше до сега доста сложно, с кървене, болки и повръщане. От малък град съм и на последно време имаме починали 3 жени по време на раждане и трите от ДИК синдром+ емболия едната. Втълпих си,че и аз ще умра от това и че детето ми ще остане без майка, а мъжът ми сам. Даже се замислям,да правя аборт понеже не искам да умра млада(но знам,че вече е късно) , но аз умирам всеки ден от тази мисъл. Срамувам се от нещата,които в момента пиша. Аз понеже самата много искам и исках дете сега усещам единствено страх и си мисля,че ще умра.. Моля за съвет.. Моля ви наистина.. Някой да ми помогне
Все пак бременността е свързана с много хормонални промени, които също може да влияят на психическото здраве. И моят съвет е да потърсиш професионална помощ от психолог или психиатър. И ако толкова те е страх от раждането отиди до по-големия областен град и планирай раждането си там,сигурна съм,че ще намериш лекаря,който ще ти вдъхне доверие и ще те успокои ако му споделиш мислите си. Говори и с твоя лекар,който те следи и сега,щом му споделиш притесненията си предполагам, че ще ти каже дали в твоя случай има реален риск при раждането. Не бих си представила да ходя на лекар и да не го питам за всичко,което ме притеснява и ако не получа отговорите,които да ме успокоят определено бих го сменила с друг.

# 403
  • Мнения: 646
Да ви попитам на някой изписвали ли са свещички Профенид докато са бременни?

# 404
  • Мнения: 1 280
Здравейте, при начални симптоми на разболяване какво може се пие? Колдрекс?
7 г.с.

Общи условия

Активация на акаунт