Еволюция на мирогледа

Там е работата, че аз никога, ама никога не съм си падала по такъв тип мъже. Просто реших да пробвам какво е с по-възрастен мъж, пък то... какво стана... 

не знам,
аз съм залитала по по-млад мъж, но като цяло програмирането си остава

Аз нямам определен стандарт за мъже. По принцип харесвам не особено красиви според останалите, това не се е променило. Нямам особен опит в харесването, като малка бях твърде заета да се вманиачавам по актьори и певци за да мисля за харесване на съученици, а и никога не сме имали съсед, който да си заслужава. Първия човек в когото се влюбих беше на... 28 мисля, и след това Стефан. Мда, никакъв опит.

Господи, Василев става на 31 след 20на дни... Колко бързо минава времето...

От съседчето с руса коса и сини очи, което харесваше стиховете ми в детската градина; в основното училище си показвахме симпатията, сбивайки се (ей, голяма побойничка съм била, останал ми е белег за цял живот - долната ми джука е малко по-дебела в единия си край от такова ступване - тип "харесвам те") - все пак бях тогава на вълна Металика, през типа философ (беше студент по философия в София, хихихи, при това куцаше, имаше шини на единия крак - наскоро го гледах по ТВ-то в една комуна за наркомани), в университета си падах по "дълбоки" и чувствени мъже, с негърски джуки - студентстката ми любов се изживяваше като Лени Кравитц, не, че харесваше музиката му( или пък аз), но външно приличаше на него, еее, не толкова тъмен, но биваше.......замина за Испания; до сегашния мъж до мен - май е тип муньо, де да знам - джазмен, който чете ЛИТ вестник и списание ЛИК, практикува тибетски будизъм (от доста време), пътува на стоп понякога, обича лятото на палатка, а зимата по планинските върхове (естествено,че с него навсякъде, в кръвта ми е и на мен пътуванията - все пак съм археолог, Индияна Джоунска), има нервите да изтърпява такава опърничава жена като мен, с очила при това е (винаги съм отбягвала очилатковци, а сега все такива заглеждам), бори се да оправя света, в който живеем и е мнооооого добричък - от де се пръкна такъв, а го смятах за Лошо момче.  

 Хахаха още докато четях поста на Мю си мислех, че май Джони Деп   е единствения не спирал да ме вълнува във всеки етап от цикъла ми на еволюция  . Сага след  "Карибски пирати" и "Чарли и шоколадовата фабрика" и Димана е заплесната по него.

  По отношение на мирогледа май не съм особено еволюирала много напоследък, от 10 години съм запецнала с един мъж и съм леко затруднена в тази посока.
 Противно на сегашното положене, в ранните си детски години бях голям привърженик на брака, може би факта че практикувах от рано е причината да ми омръзне , та по този повод в детската градина се бях оженила поне по един път за всяко едно от момчетата в групата.  После имах дълъг период на борба за справедливост, включващ влачене за яката из училищния двора, на разните биещи беззащитни момичета пикльовци (объркали се че и аз попадам в тази категория). В гимназията имаше постоянно някой запленен от мен младеж, който аз  абсолютно съзнателно изцоцвах я за принцеси от лафката, я за нещо друго, което ми се яде  , без да давам големи надежди или да отговарям на чувствата (ето значи в един период от живота си съм била и жената вамп)

После взех за залитам по по-големи от мен,  да движа в разни такива компании на студенти от Консерваторията, това ми е и джаз периода изпълнен с джем сешъни, задимени пиано барове и много, много, ма наистина много джаз.

 В студентските години не подбирах толкова много тогава вече наистина се забавлявах, там трактовката е най-разнообразна пълна и с депресивни натури и наперени пуяци или алколизращи се индивиди. Връзки лишени от всякакъв драматизъм, достатъчно бях пораснала че да се гриж за емоционалното си здраве и да не се взимам прекалено на сериозно.

 Напоследък съм в застой.

 

Аз в момента гледам Бени и Джун. Който помни , там Джони Деп е.... чуден Бъстър Китън

любимият ми филм. поздравления!

В детската нямах гадже или поне спомени за такова нямам.
В алианса ме ухажваше един Сашко - с 2 глави по-нисък, голям философ.
В училище харесвах най-големите двойкаджии и тук таме някой вглъбен мълчаливец...
Интелектуалците никога не са ме привличали, даже в Университета съвсем ми опротивяха, малко ме е срам от последното, ама нали трябва да сме честни все пак.
В не толкова ранните си младежки години имах дълга връзка с педагог със силна амбиция за политическа кариера и майка орлица.
В загадката се пита за какъв се омъжих... ?!

Иначе казано ето моят дрийм тийм по ред на номерата:
1. Джон Ленън
2. Джон Бон Джоуви
3. Браян Адамс
4. Виктор Байя (вратар на португалците)
4. Боно
5. Милен Цветков

Хммм, в детската си имах един Любчо. После в 1-ви клас Марин (черпеше ме със захарни пръчки и ходехме хванати за ръка), но във втори клас дойде нова съученичка и той (всъщност, всички момчета в класа) хлътнаха по нея и така чак до 4-ти, когато тя се премести в друго училище.
В пубертета минах през задължителния Джон Бон Джоуви .
После, всичко, което е свързано с дуум метъла и дарк уейва. Мъжете/момчетата от типа, който харесвах, сега се моля да не срещна в тъмна нощ, за да не получа инфаркт от шубе.
После беше ред на сладникавата красота на Брад Пит и Джони Деп.
Сега идеал за мъж ми е Хавиер Бардем.

Също така, харесвах мъже със среден ръст (около 180 см., с тъмни коси, тъмни очи - изобщо средиземноморски тип) и поне 2 до 5 г. по-големи (последното гадже преди половинката ми беше 11 г. по-голям). Другият вариант бяха рижавите мъже - много си падах по такива. И задължително от типа "лошо момче".
Съпругът ми е много бял, рус, със светло зелени очи, 194 см. - изобщо тип, който едно време дори не забелязвах (освен, заради ръста) - сега го намирам доста хубав, а и ми е набор (само с 3 месеца ми е "батко". Половинката ми е в графата "добри момчета".

Катюшка, абе ние да не сме една и съща личност страдаща
от раздвоение ? 1:1 съм преживяла както си го описала.
А студентските години, еееееххххх ................................

При мен кой знае каква еволюция май няма.
Първият ми романтичен спомен беше с един младеж, който пееше най-хубаво в групата в ДГ. След известен период от време установих, че гласовите младежи (от разни колежански банди) пак си остават предпочитания избор. За мое щастие не си падам по класически музиканти. Но като се има предвид прогресията във времето и във възрастта на обектите на желание, може би все пак има някаква спирала.

Подобно на някои от преждеписалите, образът на интлектуалецът ми се е виждал привлекателен в ранните ми студентски години. За щастие много скоро Уди Алън беше заменен от по-атлетични тела. За още по-голямо щастие не стигнах до крайности в тая област, така че и към момента си падам по златната среда- умен и добре сложен.

Обаче въпреки всичките ми люшкания в предпочитанията, има два типажа, които си остават константа и на които няма да простя, ако ми се явят на живо, но все пак няма да е зле да побързат, защото бая дръпнаха и двамата с ЕГНто:

Не знам как да определя еволюцията при мен:
никога не съм харесвала руси мъже със сини очи - но факт, ожених се за такъв
а всичките ми гаджета sa били с няколко бани по рождение.
В детската градина си спомням, че се гаджеех (гаси думата ) с един младеж на име Кристиян (вакъл един такъв), даже си бяхме обещали един на друг, че като пораснем, ще се оженим
След това нямах време за гаджета - майка ми е амбициозна и ме беше записала на цигулка, английски език, балет и акоредеон.. мърдане никакво, че да не си мисли детето за глупости.
А и между другото на кръжоци по математика (пусти олимпиади)  и кукловодство - затова време за гаджета нЕмах.
А след това дойде времето на скалното катерене - там и намерих първото си истинско гадже, но пък той толкова се беше влюбил в баирите и чукарите, че за мен все време нямаше. А и на мен гледаше като на съперник.
Винаги са ме привличат по-възрастните мъже - по едно време въздишах по Кевин Костнър , след това ей по тоз
сега ме кефят ето тези като излъчване


хич не е лесно

На 5 годинки - Пепи, първото и единствено лошо момче.
След това добри души с лек привкус на срамежливковци.
Та и досега така. 

Мъжът ми е точно мой типаж  Как го наметиh такъв незнам 
Винаги съм харесвала такъв тип мъже :







А на този младеж съм му луда фенка 

От край време си имам тип.
През годините бяха всякакви - на цвят, височина, заобленост...
Общото - мъжкари ( не много високи оценки в училище, не особено добро поведение) - готини хора, уважавани от компанията. По-големите и по-малките не ме привличаха (и още не ме привличат)
Ето: