Чувствам се самотна

Юни си момиче на 20, сега си на 22... Защо лъжете, какъв е смисълът...

На 19г със сериозна връзка?
Аз на 19г изобщо не ми беше до връзки
 
Оооо, за 2 месеца  пораства с 2 години. Иди с това с някой научен институт, може да забогатееш. Тогава гаджетата ще ти се лепят

Извинявам се,допуснала съм грешка в първият си пост от невнимание явно.
На 22 съм.

Остави тези години сега, не са толкова важни. Чакаме снимка за да не си толкова самотна вече.

Вие какъв човек сте?
 Щом не можете да помогнете на някого със съвет, не е и решение това да му се подигравате!
Не виждам кое му е смешното и за подигравка, явно Ви е толкова скучен живота, че стоите тук и осмивате хората с техните проблеми.
Жалко!

На 22 не си престаряла. Има хиляди неща, с които може да се занимаваш. Хобита, излизания с приятели, пътуване и наред с тези неща ще си дойде и партньорът. Аз на 22 тъкмо се разделих със сериозния си приятел и мислех да си поживея нашироко като необвързана и то взе, че се появи ММ Така че съдбата ще ти го поднесе, когато най/малко очакваш.

Наистина няма закъде да бързаш. Не настоявай толкова за сериозна връзка - с тази нагласа ми се струва, че като нищо ще се вкопчиш в някой неподходящ и ще се мъчиш сума време да накараш лоши отношения да работят. Поживей, забавлявай се, виж какво ти харесва и какво не.

Така е, да. Права сте. Бях направила грешката С тези 2 момчета с които не се получи се бях “ вкопчила”  и идеализирала по мой си начин.

Може би малко пресилваш нещата, като си се фиксирала върху сериозна връзка сега и веднага. Излизай с приятелки, ходи на купони, забавлявай се. Занимавай се и със смислени неща, като учене, професионално развитие.
Така малко ще си разтовариш психиката от фикс идеята. Запознавайс е с нови хора, опознавай ги и не решавай бързо, че някой е мъжът за теб.

Усетих, че ММ е мъжът за мен постепенно, мина време, през което се забавлявахме и не само.

Баш пък всичките приятелки на 22 да са обвързани или семейни...

На тази възраст гаджета съм намирала покрай другите си занимания. Учене, работа, приятелски кръг, Интернет, ама не в сайтове за търсене на гаджета, а в клубове по интереси. Сериозна връзка не съм търсила никога, да тръгнеш на 20-22 с такава нагласа според мен ще води само до мъже, които да се възползват набързо.

Мои приятели са намирали гаджета по същия начин. В дискотека, колега от университета, на курс по немски, във влака... Като си млад е така.

Не си самотна, а не знаеш как да оползотворяваш добре времето си. Препоръчвам ти да започнеш да четеш литература за самоусъвършенстване, за да разбереш, че имането на половинка не е равносилно на това да се чувстваш добре, на място, изпълнена и т.н.

Освен това ти препоръчвам да пътуваш, да учиш, да опознаеш себе си, да си намериш хобита, да бъдеш смела, да се научиш да разчиташ на себе си... Научи се да гледаш собствените си интереси и да не се сравняваш с останалите.

И в никакъв случай не бъди с някой за да кажеш, че си имаш половинка. Не прави компромиси и мисли с кой си прекарваш времето и как това те кара да се чувстваш.

Темата да се преименува на Адам търси Ева 😃
Гледам, че вече са те залели с предложения 😃
На 22 бях в трети курс и купонът течеше на макс.
Въобще не съм мислила за сериозни обвързвания и семейства.

Само не разбрах, повдигнатата тема какво общо има със семейните отношения?          

Виж - моето предложение е да погледнеш първо себе си, преди да се обвързваш.
Защо имаш нужда от някой до себе си, за да се чустваш щастлива, завършена и жива? Да си влюбена е хубаво, но трябва да живееш живота си и сама. Ако усещането за щастие и щастлив живот е свързано винаги с присъствието на мъж в живота ти или на много близък човек, то това е невротична любов.
Така, почети за невротичките и невротичната любов и виж ще разпознаеш ли себе си. Ако да - дерзай и се оттърви от това. Раждаме се и умирами сами, в по-голямата част от живота си сме и се чувстваме сами. Това е живота и той няма да се промени за теб. Намери начин да си щастлива и жива и сама.

Сега по темата директно - какво си седнала да мрънкаш, че си самотна, че и вече се виждаш престаряла самотница Живей бе момиче, живей! Здрава, права, млада си - живей! Излизай, флиртувай, запознавай се, контактувай, опитвай, предизвиквай се, глези себе си и тялото си, пътувай и ЖИВЕЙ!
Да се ожениш или да си в сериозна връзка на 22 е една ОГРОМНА глупост. И преди да скочите всички ожени на 21 - аз също съм с мъжа ми от 21 годишна. Не се оплаквам от брака си и избора си, но сега времената са други и ако се върна назад бих си поживяла диво и бих го поканила да се появи към 30-ка.

Живей!

Това, че твоите приятелки и познати са женени, не значи, че и ти трябва да си. Друг е въпросът колко са щастливи и дали съжаляват. Хората обикновено си представят живота на другите много розов, но той изобщо не е така. Да имаш партньор също не е лесно. Не е само да си лежите, да се гушкате, да правите секс и да гледате филми и от време на време да си говорите. Особено сериозната връзка.
Другото което е за мен е малко абсурдно в училище някой да има сериозна връзка. С времето като се върнеш назад ще разбереш, че е детска любов. Няма как да бъде нещо друго.
Не се сравнявай с другите, забавлявай се, намери си компания, приятели, ходи на уроци, танци, учи нещо. Дори и по барове и дискотеки може да се запознаеш. Сега ти е времето да купонясваш, да се запознаваш, да грешиш. После тези неща може да ти липсват и да ги търсиш вече като имаш деца или сериозен човек до себе си.
Ако живееш с вашите, спокойно може да се преместиш някъде другаде.
Научи се да живееш и да се чувстваш добре сама. Голямата любов никога не идва с целенасочено търсене, а когато най-малко я очакваш

На 19г е по-скоро рядкост да имаш сериозна връзка. Не знам защо от ученичка си се разбързала да надяваш хомота. Да переш гащи, чорапи, въртиш черпака и гледаш децата може да почака някоя друга годинка.
Наслаждавай се на излизания със свободни приятели, пътувай. Не знам учиш ли, работиш ли. Потърси си работа, която ти харесва, сред готини хора, научи се да си щастлива и сама. Партньор ще срещнеш, не го прави някаква фикс идея.

Вики, ти ли си на аватара си. Имаш ли снимка от това лято от плажа

След края на всяка моя "сериозна" връзка съм си мислила, че това е краят, повече никога няма да обикна друг и ще си остана сама и тн. Но с времето осъзнах, че по-добре, че съм приключила тези връзка, времето е много добър учител... Спри да мислиш негативно и започни от там да цениш и обичаш себе си. Ще видиш как и хората около теб ще започнат да го правят. Не ти трябват някакви посредствени хора около теб, а такива, които наистина те заслужават.

Няма формули, няма идеални хора...но забелязвам, че все повече стават безотговорните хора! Някой създали семейства с лека ръка сменят човека до себе си и децата си с неангажираща връзка! Ето, това е проблем за който да мислиш преди да се ангажираш с някой сериозно. Това, че приятелките ти си имат някой не означава че след 10-20г нещата ще са отново същите при тях. Важното е, човека до теб да има същата ценностна система като теб за да останете заедно.

На годините, на които си в момента, това да си необвързан не е никаква болка за умиране.
Позволявам си да пиша, тъй като дето се вика сме почти наборки.
Лично за мен, на твоите години да бъда необвързана беше най-ок стечението на обстоятелствата.
Не съм отблъсквала никой умишлено, но не се съм се и вкопчвала в хора, които са проявявали интерес към мен.
Разбира се, подозирам, че най-големия мотив на авторката е тази мода да се задомим рано и да започнем да раждаме деца.
Ами .. и моите наборки се изпожениха, родиха по 1-2 деца и това, че все още не съм направила тези неща не ме кара да се чувствам изостанала или по-малко пълноценна.
Просто си дай времето, което ти е нужно:
1-во: да завършиш университет,
2-ро: за всичките си приятели, книги, курсове, стажове

Концентрирай енергията си в тези неща на първо време.

На 20 и аз си мислех: Ех, другите си имат приятели, а аз защо...? Намерих  си приятел, оженихме се, но след 30 години си мисля, че нито него съм познавала, нито себе си. След 30-годишен брак съм сама и започнах да мисля:  Колко е по-хубаво да си сам, отколкото зле придружен.
   Та, мило момиче, научи се да живееш сама. Наблюдавай себе си, проумей какво обичаш и не се хвърляй да правиш компромиси заради някого другиго. Тогава ще се цениш и ще можеш да определиш, кой е за теб.
   А да миеш чинии и да готвиш за някого другиго - може и след 5, 10 години. То няма да ти избяга.

В последните години, може би от големите англо-саксонски страни, където свободата, пазарът и либерализма са победили, когато Бг е била под Османско робство, навлизат у нас разни учения и практики за самодостатъчност, самоусъвършенстване и пр. И много наши заблудени душици, иначе израстнали и възпитани по османски начин, а сега живеещи в нео-феодално общество, заповат да си ги повтарят и да си мислят, че им вярват...

Към авторката: няма нищо по-хубаво от качественото партньорство. То допълва човек и го кара да стъпи по-здраво на земята, да се учвства по-спокоен и уверен. Самотата е бич. Разбира се, това не означава да се създават и поддържат токсични, неправилни връзки.

Как да се намери правилният партньор? В съвременния живот, след 1960-те, няма рецепта. Защото всички романтични връзки рано или късно изгубват страстта и се превръщат в рутина. Ерих Фром е наисал в "Изкуството да обичаш", че любовта се учи, полагат се усилия и се свиква с нея. Така човечеството е живяло, може би и по-добре и по-щастливо, до средата на 20-век.

За доброто партньорство може да има някакви предпоставки - напр. сходен произход, сходен социален статус, сходно възпитание - добре е да се знае какви са родителите/ семейството по произход на партньора, естествено сходни разбирания и ценности. Важно е да има някаква поне малка симпатия/ външно харесване, макар че не е 100% задължително. От там нататък е влагане, всеки ден старание да се свиква и да се обича другия. Със седмици, месеци, години. В буквалния смисъл в "добро и лошо, в радост и мъка, в здраве и болест"... и т.н.
Добронамереността, желанието другият да е добре, опитът за взаимно разбиране и уважение, оттам - компромиса и прошката - това създава здрави, респективно семейни отношения...

Множат се мъже-теоретици, според които жената трябва да се примирява да спи със смотани мъже, към които и симпатия не е задължително да има... И да гради, гради, гради, да му ражда деца и да го слуша как пърди нощем, току-виж един ден си казала - щастлива съм с моето стабилно семейство. Тъкмо се научило магарето да не яде, па умряло

То и жени-теоретички има доста, а теорията е приложима не само към мъжете

Ще ти кажа това, което съм го казвал и друг път, има два вида хора едните имат претенции, другите... имат връзки.
Викаш на тея жени вожда им нарежда да спят със смотаните мъже а?
Може пък и да има общо, че такива неща https://www.youtube.com/watch?v=JYYCe6O5DWk често се случват не на самотните мъже, а на самотните жени .
Ненапразна е народната мъдрост "По добре врабче в ръката отколкото орел в небесата." И тя се отнася и за двата пола разбира се.

Ето и нещо практично - той пърди нощем, щото тя така му готви и не мие добре чиниите, остава веро по тях 😃😂🤣

Авторке, като четеш писанията на мъжете в темата, не се отчайвай. Повярвай, има и читави!

А когато Той ги мие - не пърди. Какво става, когато си купят миялна машина?(извинете, не се стърпях).

Разбира се, ние се шегуваме. Умни хора в добри книги вече са описали нещата преди нас.
Апропо, има толкова ниско ниво хора, че някой може да не иска съдомиялна или домашна помощница, за да не излиза пред роднини на мъжа, че жената не се грижи за дома и семейството, т.е. да не си проличава, че е развей прах. Аз, обаче, не съм "виновен", че някой живее в 18 век, а иска да ползва "свободите" на 21-ви...

Между 18 и 25 ми беше времето на купони, пътувания с приятели, забавление. Имаше някакви връзки, но след първото влюбване което слава богу не прерасна в брак, не се виждах дълбоко обвързана с никого. После случайно докато се забавлявам, срещнах съпруга си. На място което винаги съм смятала за крайно несериозно да намериш сериозна връзка - в нощен бар. Ей, така , без да го търсим и двамата. А периода в който преди това живеех сама, ми е много скъп, важен и обичан.

Ооо момиче .. дръж се..на 20 си намерих уж човека ,то се започна от негова страна с едни депресии,едно чудо .. казах си не бе това е човека, ще се Тровя с него.. не искал деца, всеки ден в спешното,ами станах на 24 ами спри ама живота беше пред мен .. зарязах го .. останах сама .. боже това време дори ми липсва .. ценях си самотата ... ами на 29 бременна съм и съм с мъжа ,който обичам .. така че .. всеки е различен,не си слагай граници на годините