НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

И аз бих го пуснала. Дано е здрав.

Аз бих го пуснала на ДГ, но ще съм с повишено внимание относно ухото.

Преди три седмици щях да ти кажа да го пуснеш. Сега ще ти кажа да си го задържиш утре.
Вече 8 ми ден е с грип А. Започна с лека кашлица, на третия ден вдигна висока температура, държа я 4 дни, като на третия нямаше, но на 4 тия я вдигна пак. После започна да кашля по -силно. Тръгнаха и доста сополи. Вчера повърна на фонтан. Държи се за главата, вял е, разплаква се лесно. Нощес плака два пъти, успях с АМ да го приспя. Третия път не успях. От 2 часа всички сме будни, вече е 4.20 опитвам се сега да го приспя с песнички. Цялото легло беше мокро, не знам дали е повърнал, дали се е потил. Не знам. Знам само че от както ходи на ясла повече от три седмици (това в абсолютния рекорд и се случи веднъж) не е бил здрав. Аз съм болна от 08.01.
Вече наистина съм на предела. До сега държах, но тази нощ успя да изстиска от мен и последния стоицизъм и просто искам да се нарева и да се наспя.
Аз също съм с грип А, три дни бях ни жива ни умряла и сама с него. На мен също ми се гадеше, така че предполагам е от самия грип.
Според мен е по добре днес (понеделник) да си го наблюдаваш. Може бързо да се развият нещата. От друга страна пък ако му стане лошо в яслата ще те викнат да си го вземеш... Така че всъщност може би както за теб ще е най спокойно.

Оле, Дух, ужасно звучи. Дано бързо да се оправите ...
Борко и татко му се ваксинираха против грип един месец преди да пуснем Борко на ясла, тоест началото на декември. Аз бях със сополи, затова пропуснах и вече няма налични ваксини. Тогава не осъзнавах, но мъжа ми настоя и добре, че го послушах...толкова много познати и децата им го изкараха и то не леко, а с много висока температура. Много се надявам поне това да подмине Борчето.

Все пак го пуснахме днес, защото вчера нямаше никакви проблеми и днес сутринта изглеждаше добре. Разчитам, че ще ми звъннат, ако има нещо. Дано не е било грешка, още съм сравнително нова в боледуванията и не знам как е редно да постъпвам и реагирам в различни ситуации.

Стискам палци да се оправяте И айде вече да идват топлите сезони, че поне малко да се закрепи положението...

И аз съм отново с двамата вкъщи. Синът ми една седмица покашляше леко. После почна издълбоко. Малката имаше промяна в гласа, като ларингит. Кашлят. Правим им инхалации.
Вечно болни...

Оф, Helinor, оздравявайте и вие...

В крайна сметка добре, че пуснах Борко вчера. От яслата пуснаха клипче с някаква игра и се вижда, че се е забавлявал много. Прибра се в настроение, нахранен и наспан.
Само се чудя каква беше тази температура, уши и отпадналост и да му мине така бързо за 2 дни. Радвам се де, дано всички боледувания минават така леко, макар че предния път си беше вкъщи 10 дни. 

Иначе Борко май развива страх от тъмното. Снощи, докато му пеех песничката за лека нощ и го гушках, баща му загаси лампата в коридора (виждаше се един процеп светлина от вратата) и Борко реагира много остро и уплашено. Наложи се да излизам да светна. Не очаквах такова нещо, защото никога не сме му споменавали нищо на тази тема, нито пък демонстрираме нас да ни е страх. Освен това започна да показва тъмни места в книжките и да казва "Уууу". 

Jinx, спането на децата - болната ми тема. Децата ги е страх да спят сами, страх ги е от тъмното. Всяка нощ малката се буди с писък и иска да я извадиш от кошарката. Като заспи, я връщаме. Денем си стои вътре и си заспива сама, което ме навежда на мисълта, че има страх от тъмното. Всъщност, тя си го казва сама, де. Щом загася вечер лампата и казва "Страх тъмното, мамо".
Синът ми и той не иска и секунда да стои сам в тъмна стая. Не иска да заспива сам. Кога ще пожелае не знам???
Опитахме с него в детска стая. Без резултат.
Вече съм изтощена до краен предел от будене всяка нощ, че гледам само да се наспя. Кой къде ще ляга нямам сили да го корегирам.

Напълно ви разбирам с яслата и при нас има една такава тенденция - 1 седмица ходи, 1 вкъщи, но по-скоро втората седмица решавам да го задържа аз, защото я тръгне някой сопол, я се опита да кашля и просто гледам да го спра преди да е станало късно. Като цяло в този зимен период и на 50% присъствие се радвам, поне 2 седмици в месеца мога да работя нормално Януари се разминахме с бронхолит, но за 3 дни беше пушка, пи антибиотик, но добре, че така стана. Също имаше температура, дори доста висока към 39.5, но пък за миг не загуби форма и сили, какво го държа, не знам. То не беше тичане, не беше лудеене из вкъщи...

Мен понеже ме мързи да му правя инхалации, защато нямам търпението да го чакам да заспи (тогава му ги правя по принцип), взех кардинално решение и ходим в солна стая (като габровец и аз намазвам от парите). Смея да кажа, че това нещо пресече сопола от първия път. Мен дори ме накара да се закашлям и на следващата сутрин като се събудих дишах доста добре и носът ми беше отпушен. Записала съм няколко часа още през февруари и ще направим нещо като профилактичен курс.

Аз нямам от какво да се оплача от детето, пу-пу, много се разбираме, помага ни вкъщи много (вчера дори прави баница с мен, бърка плънката, слага по корите и ги навива), знае вече и думички на немски (учи в яслата), храни се сам, съблича се като влезе от вън, по-лесните обувки си ги обувка и събува сам, дрехите някои също успява и... Май още не съм видяла що е тръшкане... Единствено се дразня, че вечер не заспива без мен и косата ми, но сигурно и това са бели кахъри и ще ги търся после тези моменти на близост.

Да сменя малко темата, но майките с момчета, които не забелват, до къде сте по този въпрос, има ли напредък от само себе си или е рано за това?

Моето момиче за 4 месеца "ходене на ясла" изкара два ларингита, коксаки, вирусна, а сега и бактериална инфекция. Няма време кога да се вдигне изобщо имунитета и нещо ново я хваща. Дано от пролетта нещата се пооправят,защото вече ми е много мъчно
Аз исках да попитам - давате ли все още АМ? Аз само веднъж преди заспиване, но се чудя докога.. Детето си го търси, но не знам дали защото й се пие или вече й е навик.. Вижда ми се голяма на 2.4г да го пие, а и ми затруднява така махането на нощния памперс 😀

И моите момичета пият мляко преди лягане, но отдавна съм сменила АМ с прясно. Все още са с нощен памперс, но често се случва да е сух сутринта въпреки млякото. Зависи колко вода и други течности са изпили преди лягане.

И те за 4м имат общо 17 дни ясла, явно първата година е така... Вече отказват почти всякакви лекарства.

За съжаление и ние много боледуваме тази година и то всички .
За млякото най-вероятно е навик и асоциация за сън . Ще кажа как Димана спря да го пие . Веднъж бяхме забравили да купим и ММ направи едно шише с кисело мляко , пийна два пъти и го остави без нищо да каже , така повторим още две -три вечери и просто спря да го търси .

Как се справяте с чакането..... Мен това вече ме изкарва извън релси. Вечер преди лягане се чакаме по 30 мин.като знае, говорено, обяснявано, че след баня се мият зъбите и лягаме. Е не, той решава, че ще отиде и ще се заиграе с нещо нарочно и гледа как реагираме с баща му. Докато накрая не се развикаш или му кажеш нещо на висок тон. Така е и с излизането и с лягането на след обедния сън. Моля, който каквото е чел знае, да даде съвет, че вече..... Ме хваща бяса

Mamsi11, Борко е същия. Знам някакви подходи, но и аз вече се изчерпах откъм нерви. Когато имам търпение, подхождам с уважение към играта му и се опитвам да го въвлека в нова игра. Например "Виждам, че ти е много интересно сега да сглобяваш лего. Обаче е време за баня. Искаш ли да вземеш тези блокчета в банята и да ги къпеш с душа?".
Другото, което правя е да го подготвя предварително. "Борко, след малко е време за баня. Поиграй си още малко и отиваме". Карам го да потвърди, че е чул. Понякога навивам таймер и казвам "Като звънне часовника, отиваме в банята. Имаш още малко време за игра.". После, когато реално звънне алармата, естествено пак има протест, но обвинявам часовника "Ехх, наистина е много забавно да играем, но часовника каза, че е време за баня".
Има всякакви подобни похвати, които в повечето случаи са ефективни (или поне не нарушават връзката дете-родител), обаче изискват креативност, търпение и план. Аз не винаги имам такива ресурси. Даже много често нямам. Когато усещам, че закъсняваме и съм на ръба да се развикам, действам така - "Борко, знам, че ти се играе, но сега ще те взема и отиваме в банята". Последват крясъци, ритници, голям протест. За мен важното е, че в този случай съм уважила детето, като предварително съм съобщила какво ще направя с него, а не директно да го грабна и метна в банята. Важното е да съм изпълнила отговорностите си като родител, а той има правото да не е съгласен и да го покаже.
Иначе имаме и избухвания и караници. Особено в някои по-предизвикателни седмици. Понякога като знам, че нямам капацитет да се справя, оставям цялата работа на таткото, защото той след работа има енергия за игри и лиготии. Естествено тогава пък църкането е за "мамааа, мамааа", но му казвам, че отивам да приготвя книжките за четене и бързо му минава и почват да си играят с баща си, докато правят процедури.

Иначе моите момчета и двете пак са болни. Тази седмица пак ще е от трудните. Така ми се иска поне една баба да живееше в града...

Много полезно, благодаря. Това за алармата още една приятелка ми го каза, ще взема да пробвам. Проблема е, че аз мнгоо рядко взимам и го грабва и оставям да реве, чакам, чакам, говоря, казвам че ще се ядосвам. Онзи ден ми вика, мамо и майката на Франклин се ядосва Шах .
Бързо оздравяване на децата.

Хихи, умниче! Аз още само си мечтая за подобни изречения. Борко има 10 разбираеми и ясни думи в речника и още толкова неразбираеми (само аз и баща му ги знаем). Все се каня да се консултираме с логопед и все отлагам. Може би пролетта ще го направим или поне да спре да боледува толкова.
Иначе 100% формира подобни мисли, но не може да ги изкаже. Понякога се учудвам колко сложни неща разбира и помни. Лятото събирахме круши в двора на кумата и още ги споменава. А веднъж в един доста кофти ден плакахме и двамата и следващите дни често идваше да ми "бърка" в очите и да проверява за сълзички. Големи са сладури в тази възраст. В същото време - понякога са мега непоносими. Или поне Борко.