НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Мами здравейте.
Малкия тази сутрин имахме час при професор Бранков детския хирург във Токуда .
Оказа се, че пишлето е тръгнало да се забелва на криво.
Професора го забели но много го боли.
Каза да го можем със мехлема които вече 2 месеца сме махали Дипрозон 0,05% още 10 дни да можем.
Но му е подпухнал и го боли.
Дадох нурофен 7мл (звъннах на нашия педиатър)
Някоя мама дали се е сблъсквала със такъв проблем и как се е справяла.
Сложих марличка със реванол.
Моля за мнение.
Притеснявам се.
Хубав следобед.
Бъдете здрави

Ох, това с чакането направо ме кара да се свивам отвътре като стане време за лягане вечер. На обяд някакси нещата се случват, с излизането няма проблем, но вечер е ад. Изведнъж му се играе много, ядат 100 неща или просто ме кара да ставам и да обикалям стаите с него. Прясно ми е снощи как чак до хълцане и истерия стигна. Не знам и аз кога ще отмине тоя период.
При сестра му редовно прилагахме похвата с предварително предупреждение 5-10мин преди действието и с течение на времето заработи във всякакви ситуации (тръгване от площадката, лягане и тн). Засега с малкия няма никакъв успех обаче, все до протести и рев опираме.

Margaritka79, конкретно за вечерния сън (понеже и ние имаме проблеми напоследък), добавих нещо ново във вечерната рутина, което е game changer. Като отидем в детската стая и прочетем редовните книжки, започвам да му изброявам положителни неща, които е направил през деня с цел да го надъхам да се справи и със спането. Например "Борко днес ти сам си занесе чинията за закуска на масата. После много ми помогна с прахосмукачката. А после беше много смел, докато давахме лекарствата, нищо, че плака. Друго, с което се справи съвсем сам е да сложиш книжките в библиотеката." И тн, изреждам всякакви неща, които се сещам и той слуша с голям интерес. Отвреме навреме казва "Дааа!". После му казвам с много категоричност "Сега ще изпеем песничката за лека нощ, после те слагам в кошарката и ще дойда чак сутринта. Ще ти кажа - Добро утро, как спа, Борко?" и така продължаваме с песничката, оставям го и излизам. За момента това работи. Спокоен е, върти се малко и заспива.
Преди два дни опитах да спя с него, защото не искаше да ме пусне и се разплакваше. Реших, че явно има някаква нужда. Не можахме да заспим до 4:00ч сутринта и въобще не преувеличавам. В някакъв момент се чудих няма ли да припадне от умора това дете. Така че съвместното спане определено се убеждавам, че не е за нас. Сам е 100 пъти по-спокоен, но има нужда от наистина стабилна рутина, защото иначе следва плач. За тази цел си впрягам всичката останала силичка и правя нещата "както трябва", защото много държа после на спокойната вечеря със сериал. Наистина не ми се занимава с бебета след 21ч.

Jinx благодаря за насоките, които ми даде онзи ден. Имах голям проблем с чакането на детето за всичко. Осъзнах, че сама съм си го причинявала и толкова много яд таях. Някак бях с усещането, че не трябва да го насилвам за нещата и си чаках, ядосвах, гневях. Пробвах това, казвам няколко пъти, давам му около 5 мин., след което направо го грабвам, почва тръшкане, реване даже ме удря, но се успокоява бързо. А аз си казвам, имаш право да се ядосваш как не съм се сетила по-рано, колко нерви щях да се спестя. Може би и това е някакво поставяне на граници, че мама като каже нещо трябва и да я слушаш и за някои неща си има правила

Mamsi, радвам се, че съм помогнала с нещо. Това е точно поставяне на граници. На мен дооооста време ми отне да се науча на това, като все още ми куцат много неща. Много ми помогна следното обяснение да разбера границите - защо повечето деца се научават доста бързо да вървят по тротоара или за ръка? Защото там сме консистентни и безкомпромисни. Не само обясняваме с думи "Ела, дъще, там има коли, опасно е!", ами направо ги хващаме и издърпваме настрана. И това го правим абсолютно всеки път, когато достигнат границата на тротоара, без изключения. Или поне аз не съм си правила експерименти да го пусна на пътя.
Вкъщи обаче средата е сравнително безопасна и често не се сещаме да действаме, а предимно обясняваме. "Не се катери на масата, ще паднеш, слез", повтаряме по 100 пъти и нищо, детето може и да слезе, но след малко пак се качва. Ако обаче всеки път действаме и го сваляхме от масата в допълнение към обясненията, сигурно за няколко дни ще спре всякакви опити за катерене, защото границата е ясно поставена и не подлежи на пазарлъци. 

Аз понеже съм много мекушава и се опитвам да избягвам всякакви конфликти, ми е много трудно да отстоявам границите, а Борко си ме тества и тества ежедневно. Днес решавам, че катеренето по масата ме дразни и не му позволявам, на другия ден съм "Защо пък да не се катери детето, все пак има нужда да хаби енергия"   Аз съм объркана и то е объркано и всеки ден се борим с катеренето по масата вместо да си реша проблема за няколко дни. То дори не се изисква да се карам и да викам, а просто да съм категорична и консистентна. Мисля си всъщност, че вкъщи единствените неща, които той се е научил да не докосва са котешката тоалетна и ножовете.

Сега особено с Оги, нещата излизат извън контрол в тази насока. Диването почна да ме тества винаги като храня малкото. Днес за 5 мин се случи следното: измъкна кантара (стъклен) от мястото му, претегли се, преобърна го 2 пъти с краката нагоре с трясъци. След това уцели китарата на моя мъж с една буца ПлейДо. След това облиза плейдото от всички страни. Дойде, удари един шамар на Огито, преобърна си столчето за хранене, отиде при храната на котката и изсипа всички гранули в купичката за вода.
Това е само една извадка, която запомних, но по принцип такова е ежедневието ни. Нон-стоп чистя и все е кочина в края на деня. Разправях на един познат и той ми вика да сме го заведели на психолог. Той има 2 дъщери, които са изключително кротки деца, играят си с пъзели, книжки и конструктори, а той ги има за щури. И като види едно наистина диво дете като Борко му се струва, че е клиничен случай.

И аз съм от по-меките, но с времето осъзнавам колко важни са границите. Правилата свързани с това детето да е нахранено, наспано, да не е в опасна ситуация и т.н. са всъщност проява на грижа и любов. Те може да се бунтуват срещу тях, но са твърде малки да понесат отговорността от това да взимат решения за ВСИЧКО.

Jinx, при вас го има утежняващото обстоятелство наречено ревност. Борко е много малък още и това е неговия начин да демонстрира тези сложни чувства, които не разбира съвсем. Според мен нещата ще стават по-добре с времето, разбирам защо сега ти е толкова нанагорно и трудно.

Така е, аз имам прекалено големи очаквания от него, а той сега е във възраст, където се опитва да заяви себе си и позицията си, а това е достатъчно трудно и без конкуренция.

Страхотен пример е това с тротоара и колите. Факт е, че вече докато вървим на пътя и се задава кола, той сам се качва на тротоара и ми вика мамо ела идва кола. Но наистина, ти го дърпаш рязко и не мислиш, че той не иска. Но откакто ми го каза това онзи ден, го прилагам в почти всяка ситуация и нещата стават бързо и лесно. Много си полезна тук според мен,поне на мен. Аз почти не чета, бях започнала по едно време и спрях, казах си няма да действам по книга, много е тънка границата, ще го правя както го чувствам. Но в момента не ми стигат само чувства че се превръщат в негативни напоследък. Онзи ден гледах интервю на мадлен алгафари, тя каза че ограниченията и границите са много важни, защото иначе детето става неврозно. Както ако няма никакви,така и ако е много ограничавано.

Честно казано и прекаленото четене не е окей. По едно време се бях докарала до степен, че забивах пред детето. Случваше се ситуация и просто не можех да реагирам. Чудех се какво да му кажа, така че да не го травмирам или да пратя грешно послание.
Всъщност след разговор с Misery осъзнах, че е полезно за детето да вижда реални и истински емоции. Тогава почнах да гледам в друга насока. Когато мога - прилагам добри практики, когато не мога - действам така, както мога/колкото ми стига капацитета. Пък ако има нужда после се извинявам и поправям. Така ми падна голям товар, за което благодаря.

Днес например много време се обвинявах, че неглижирам Борко. И иронично, когато вече наистина имах време за него, нямах никакво желание за игри. Мислих, ядосвах се, мислих. После отидох и се извиних, че не му обръщам внимание. Подейства ми направо терапевтично. А неговата реакция ме зареди отвсякъде. После си направихме крепост от възглавници на дивана (новата ни игра) и оттам нататък сякаш потръгнаха нормално нещата и дочакахме таткото да се прибере без да се избием..

Jinx ❤ наистина да гледаш 2,3 деца е да успееш да ги гледаш докато таткото се прибере без да се избиете взаимно, често си го мисля
Ние също сме болни, каката вече 2 месеца е вкъщи със синузит, който не успяваме да преборим. А от 10 дена и 3 те деца са болни както и аз. Сериозно се затруднявам и психически и физически.

nunu17, аз и с едно дете се чувствах така .. избутвах деня, докато се прибере таткото. Разликата е, че сама си го правих трудно и чак сега, когато наистина е трудно виждам как е можело да не се тормозя за много неша.

Бързо оздравяване. И ние пак борим сополи, но се радвам, че е само това засега и поне таткото е здрав. Надявам се и понеделник да успеем да пратим Борко на ясла, но ще видим.

Днес дъщеря ми, дето все я хваля, че е кротка душица, ме ухапа и то толкова силно, че проби кожата и пусна малко кръв. Беше ядосана, че спирам ТВ-то. Освен това не искаше да спи. Направи много сериозен опит да излезе от кошарата.
Брат й точно на тази възраст го направи.
При него на моменти усещам проблясъци, та си мисля, че след 5-та година, докато дойде пубертета става малкоооо по-спокойно.

Потвърждавам - между 5 и 10-11 са"златните години". От една страна са големи и сами се оправят с ядене, обличане и тн, комуникацията също е доста по-лесна и с по-малко сътресения. От друга страна са достатъчно малки за да ги гушкаш и да се радвате едни на други и да са щастливи да сте заедно.
И после след 11-12г почва един друг период, пак много вълнуващ, ама по нов начин

Бързо оздравяване на болните! И в къщи борим нещо с кашлица и хрема + пресипнал глас при голямото дете. Искам лято, слънце и зелено вече

Маргаритка, голямото ти дете на колко години е?

На 13г е.