Относно яслата се ходи от три месеца по цял ден-свикна бързо. Яде вече сама там- друг да я храни абсурд,но само там. Вкъщи понякога се храни сама, къде с лъжица,къде с вилица.
Още е с памперса-утре мисля докато сме в болничен и не ходи да яслата да го махна. Амбицирах се за 3дневното махане- само ММ да го няма вкъщи, че не се трае- сакън да ну се скарам на безценното му съкровище.
В този ред на мисли да Ви попитам дали да закупя триколка или не,че вече и с кръста изнемогвам- на кантар съм, защото е голяма, но ако купувам ще я такава която става на колело
Hells Bellz, по-добре си вземете пак лятна количка. В чужбина хората си бутат децата до 4г възраст и не виждам нищо лошо, ако това ще улесни разходката. Ние скоро купихме нова за бебето, но се случва да ползвам и за Борко. Той рядко иска да го носим, само когато наистина е изморен. Но ако искам да напазарувам набързо - грабвам количката, че иначе сме обречени.
Само предполагам, но възможно ли е малката да има нужда от някаква близост, а не, че реално е изморена.
Търси ли често внимание и близост в ежедневието? Как върви махането на памперса? Почнахте ли? Ако не си - честно казано за 3-дневния метод мисля, че търпението е от ключово значение, тоест таткото ще е прав в този случай.
Ние действаме от няколко дни и имаме 2-3 успешни ходенета на гърне вечер преди лягане. Надявам се, че до септември за ДГ ще сме готови.
Забелязвам, че е едновременно радостен и засрамен като свърши работата в гърнето. Не искам да задълбоча срама затова гледам да се радвам умерено. Даваме си 5 и се гушваме. Заслугите обаче са на баща му, защото той се престраши да му покаже как става. Оттогава потръгнаха нещата.Междувременно - Борко е приет на градина. Много се радваме, градината изглежда супер. Малко ви завиждам на софиянци, че имате точка за породени деца.
Бих се възползвала, но във Варна няма.