Нуну, с две виждам истински зор, а ти с три....
Нямам търпение да се върна на работа. Кога ще е, обаче, не знам.
Нямам търпение да се върна на работа. Кога ще е, обаче, не знам.
- Публикувана: 9 авг. 2022, 21:34 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2023, 15:21 ч.
НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8
Изглежда, че си е сезон на болестите... И ние вече месец не може да преборим запушен нос и кашлица сутрин, но не е упорита. При периодичните носни секрети в детската излязоха и стрертокики и никой не успя да направи заключение защо така се влачи толкова време... Стискам палци всички деца (и възрастните покрай тях) по-бързо да се възстановяват!
Иначе си е жизнен, усмихнат, разговорлив. Пътуваме напред-назад. Като се разхождаме си играем за познаваме марките коли, вече доста знае. Прави опити да брои до 5. Като го гледам всеки ден не е голям напредък, но до скоро не казваше почти нищо. Доста е срамежлив пред чужди хора. За щастие нямам оплаквания за тръшкане и циркове, така че просто се наслаждавам на времето заедно.
Иначе си е жизнен, усмихнат, разговорлив. Пътуваме напред-назад. Като се разхождаме си играем за познаваме марките коли, вече доста знае. Прави опити да брои до 5. Като го гледам всеки ден не е голям напредък, но до скоро не казваше почти нищо. Доста е срамежлив пред чужди хора. За щастие нямам оплаквания за тръшкане и циркове, така че просто се наслаждавам на времето заедно.
Някои от вас ще ме разберат, някои от вас ще ме осъдят 
Обаче ... Много ми е трудно само при мисълта, че децата ще тръгват на ясла. Не се притеснявам как ще е там, със супер настройка съм, че ще им хареса и т.н., ОБАЧЕ толкова си свикнах по цял ден да сме си заедно, че просто сега ми е трудно да си представя да съм по 8-9 часа без тях, буквално нз какво ще правя и как ще се фокусирам да работя вместо да се занимаваме и да си играем
Просто действително ми е много мъчно. Честно казано очакванията ми на този етап бяха, че ще ме изнервят повече и с нетърпение ще искам да ги пратя. Имаше подобна седмица, но отмина и сега са ми толкова мили, сладки и добрички.
Искрено се надявам настройката ми да не съвпадне с действителността (както се случи за доста неща до сега), да не ми е мъчно по цял ден и да успея да се разсейвам с работата.
Някой друг също преживял/преживяващ го по-тежко?
Обаче ... Много ми е трудно само при мисълта, че децата ще тръгват на ясла. Не се притеснявам как ще е там, със супер настройка съм, че ще им хареса и т.н., ОБАЧЕ толкова си свикнах по цял ден да сме си заедно, че просто сега ми е трудно да си представя да съм по 8-9 часа без тях, буквално нз какво ще правя и как ще се фокусирам да работя вместо да се занимаваме и да си играем
Просто действително ми е много мъчно. Честно казано очакванията ми на този етап бяха, че ще ме изнервят повече и с нетърпение ще искам да ги пратя. Имаше подобна седмица, но отмина и сега са ми толкова мили, сладки и добрички.
Искрено се надявам настройката ми да не съвпадне с действителността (както се случи за доста неща до сега), да не ми е мъчно по цял ден и да успея да се разсейвам с работата.
Някой друг също преживял/преживяващ го по-тежко?
Много добре те разбирам, в същото положение съм. Едвам чаках малката да тръгне на ясла и аз да остана сама с бебето малко да си почина, че почти полудях с 3 деца вкъщи. От няколко дена ходим след обяд на площадката на яслата за да свикне с госпожите и децата малко. Понеделник тръгва и аз съм в мега тревожно състояние. Не искам да се отделям за 7-8 часа от нея. Супер смесени чувства изпитвам.
И при първото дете в началото ми беше трудно, хем се радвах, че съм на работа хем ми беше трудно да не сме заедно.
Постоянно си повтарям, че имам нужда да си почина, за да мога по качествено да обърна внимание на всеки, защото като сме вкъщи всички ставам супер нервна и това е най-удачният избор в момента.
И при първото дете в началото ми беше трудно, хем се радвах, че съм на работа хем ми беше трудно да не сме заедно.
Постоянно си повтарям, че имам нужда да си почина, за да мога по качествено да обърна внимание на всеки, защото като сме вкъщи всички ставам супер нервна и това е най-удачният избор в момента.
Споко, те пак са си в къщи през три дни 
Съжалявам за черния хумор, чувствах се точно като вас. Истината е, че като се случи е по-леко от колкото във фантазиите. Адаптацията е плавна и за възрастните и за детето. Даже не ми стигна времето да свърша всичко, което бях намислила и той пак си е в нас. Тъкмо ми за липсва като ходи 4 пълни дни и снощи пак почна да кашля, сутринта ходихме на лекар и си е у дома до сряда. Баща му ще пуска болничен, че аз в понеделник трябва да почна работа.
Велико приключение, няма що. 8 дни на ясла, 4 пълни и 4 по 4 часа ни струват 900 лв на месец.
Съжалявам за черния хумор, чувствах се точно като вас. Истината е, че като се случи е по-леко от колкото във фантазиите. Адаптацията е плавна и за възрастните и за детето. Даже не ми стигна времето да свърша всичко, което бях намислила и той пак си е в нас. Тъкмо ми за липсва като ходи 4 пълни дни и снощи пак почна да кашля, сутринта ходихме на лекар и си е у дома до сряда. Баща му ще пуска болничен, че аз в понеделник трябва да почна работа.
Велико приключение, няма що. 8 дни на ясла, 4 пълни и 4 по 4 часа ни струват 900 лв на месец.
Когато синът ми тръгна на градина, си поех глътка въздух, но си останах вкъщи с малката. Мисля, че когато и тя започне да посещава ясла/градина нещата ще изглеждат по-различно.
Да, ще има нещо различно, но мисълта, че децата порастват и се откъсват от нас с бавни и почти незабележими темпове мен лично ме кара да се чувствам леко носталгично....
Да, ще има нещо различно, но мисълта, че децата порастват и се откъсват от нас с бавни и почти незабележими темпове мен лично ме кара да се чувствам леко носталгично....
Аз пък нямах търпение да го оставя на ясла. Липсваше ми естествено, плаках си, но като цяло не съм се съмнявала в това решение. Сутрин и вечер времето заедно се превърна в супер качествено, защото като ми е липсвал цял ден, после направо му спирах тока от игри и любов.
Това щастие не продължи дълго обаче. Както каза Дух, 3 дни е там, после 2 седмици вкъщи. И за тези няколко дни, които е там, плащаме сума колото една вноска за имот.
Това щастие не продължи дълго обаче. Както каза Дух, 3 дни е там, после 2 седмици вкъщи. И за тези няколко дни, които е там, плащаме сума колото една вноска за имот.
Ние не плащаме абсолютно нищо за градината като изключим такса за английски, за вода, за разни канцеларски пособия и за културна програма веднъж месечно. Това са може би около 50 лв.
Иначе, за болестите е ясно - схемата присъствие-отсъствие е идентична за всички деца.
Когато синът ми тръгна на градина, и двамата го преживяхме без сътресения, но той беше и по-голям - наближаваше 4 г. За дете, което няма още 2 г. ми изглежда по-различно.
Иначе, за болестите е ясно - схемата присъствие-отсъствие е идентична за всички деца.
Когато синът ми тръгна на градина, и двамата го преживяхме без сътресения, но той беше и по-голям - наближаваше 4 г. За дете, което няма още 2 г. ми изглежда по-различно.
Е, къде ще сравняваш таксите на частните с държавните.. последните трябваше според мен да ги увеличат, за да увеличат качеството, а не да ги махат, но никой не ме пита. Нали заради ромчетата било....
Иначе за сътресенията по промяната - някои по-малки се приспособяват още по-добре от по-големите, свикнали в къщи, ама тук за адаптацията на майките говорихме, че е трудна..
Само да са здрави, другото ще се подреди.
Иначе за сътресенията по промяната - някои по-малки се приспособяват още по-добре от по-големите, свикнали в къщи, ама тук за адаптацията на майките говорихме, че е трудна..
Само да са здрави, другото ще се подреди.
Гадна беше раздялата, определено. След това изживях екзистенциална криза за това как никъде не съм продуктивна и на работа мисля за детето, а вкъщи - за работа. Тя още ме тресе де, но вече приемам и плюсовете, и минусите. Аз бях като Джинкс и нещата при нас се стекоха по подобен начин - след работа времето стана супер качествено.
Идвам да успокоя всички, че това с боледуването и то минава, но определено аз наблюдавах тенденцията, за която говорят всички психолози - детето в началото и докато се адаптира качествено, боледуваше по-често. Тръгна края на март, началото на април, чак сега изкара първият си месец бвз екстри. Пожелавам на всички бърза адаптация и по-малко боледуване.
Идвам да успокоя всички, че това с боледуването и то минава, но определено аз наблюдавах тенденцията, за която говорят всички психолози - детето в началото и докато се адаптира качествено, боледуваше по-често. Тръгна края на март, началото на април, чак сега изкара първият си месец бвз екстри. Пожелавам на всички бърза адаптация и по-малко боледуване.
И аз първите дни бях така, много се радвах като го взимах, имахме много хубаво време заедно, гонехме се, играехме. После започна да ме игнорира. Днес като е болен в нас е толкова щастлив, не сйм го виждала така от както почна да ходи на ясла. Като го взимам след яслата е един такъв, все сам иска да е, мрънка, не ми дава да го гушкам, не иска да си играем
Дух (: това след яслата е период. Като свикнат с яслата, свикват и там да спазват правила и от там те започват и да се опитват да контролират емоциите си. И след яслата са нервни и недоволни, един вид разпускат така.
Период е след време отминава.
Аз както казах съм със смесени чувства хем едвам чакам да я пусна, хем ми е мъчно за раздялата.
За боледуването е силно относително, каката като ясленче и първа група толкова рядко боледуваше, че да броени пъти. Сега като предучилищна боледува през 10 дена
явно сега изживява този момент.
Период е след време отминава.
Аз както казах съм със смесени чувства хем едвам чакам да я пусна, хем ми е мъчно за раздялата.
За боледуването е силно относително, каката като ясленче и първа група толкова рядко боледуваше, че да броени пъти. Сега като предучилищна боледува през 10 дена
явно сега изживява този момент.
Да, аз знам, че е период и ми е ясно какво се случва, но понякога ми е мъчно. Той в яслата е хлапе за пример, не плаче, спи си, не създава проблеми. Обаче погледът му е посърнал, един тъжен, без блясък. Като го караме на там знае къде отива и просто е затворен в себе си и тъжен. Не изкарва тези емоции на вън, а си ги държи в себе си. И за това ми е малко криво.