Да говоря лично с декана за проблема си, грешка ли ще е? Ще има ли обратен ефект?

Здравейте, студентка съм редовно, платено обучение.  Живея в малък град, където работата е кът и до скоро имах хубава работа за добри пари и бакшиши, където работех вечер след лекции, а през деня пътувах до университета, преди да минем онлайн, но тъй като не бях на работа по 6 дни в седмицата, като другите колеги и имах условия като студентка, с които работодателите ми в началото бяха съгласни, преди известно време ме съкратиха под предлог, че няма работа и сме много персонал. Нашите не ми помагат нито с лев, нямат никаква възможност, баща ми е инвалид, майка ми е на МРЗ, имам малък брат, живеещ при тях, даже ако трябва да съм честна, те имат нужда от моята помощ...таксата за унито ми е 2500лв на година и трябва да започна работа, за да я плащам, а такава работа само вечер няма и няма. За да посрещна всичките си разходи трябва да се откажа от следването и да започна нормална работа на смени. Като попитах преди време инспекторката, тя ми каза като условия за прехвърляне задочно да имам отличен успех, т.е. над 5.50 и да нямам невзети изпити. Аз изкарах 5.86 и си взех абсолютно всички изпити, и като отидох да си подам молбата за смяна формата на обучение, инспекторката направо си ме подготви да не очаквам да ми одобрят молбата, защото след 1 курс всички сме се хвърляли да се местим, разтрогвали се групите, преподавателите оставали без студенти и някакви такива. При което аз казах, че съм била с очакването, че щом изпълнявам условията-минавам, и че доста съм се постарала за успеха си и тя само махна с ръка и каза "Абе той успеха няма значение!" Значи докато беше условие, сега нямал значение, само лъжат студентите, за да ги отсеят. И сега се чудя дали да посетя декана в приемния ден, но се притеснявам, да споделя ли притесненията си, на нея най-вероятно няма грам да и пука. Даже се притеснявам да не стане обратния ефект. Да се ядоса, че очаквам да съм с предимство, щом съм и отишла в кабинета и. Аз дори не знам какво да кажа! Но просто, ако остана редовно, не виждам какво ще правя, а и таксата за задочните е наполовина, че и по-малка, т.е. университета губи пари от мен, ако ме прехвърлят. Аз даже на молбата си написах, че бих искала да се преместя, поради семейни проблеми, финансови затруднения и необходимостта да започна работа. Какво бихте ме посъветвали? Аз знам, че на повечето не им пука и не се впечатляват, когато студенти ходят да мрънкат с проблемите си, ама съм толкова на зор, че обмислям другата седмица да отида в приемния ден, и ако не е в отпуска да я намеря да говорим...даже чух от познати, че въпросния декан бил с много особен характер, което още повече ме притесни.