🌷Истанбул🌷 [тема 59]

Tulip Guesthouse - тесни стаи, съседите се чуват (хубаво, че бяхме през седмицата и само 1 ден беше проблемен), много стръмни вити стълби. Но пък леглата бяха удобни, чистеха, имаше топла вода. Друго не ми трябва. Колата беше паркирана пред вратата. И закуска предлагат, но се заплаща допълнително и си я спестихме. Предпочитаме да си купим нещо навън по наш вкус. Масите за хранене са с гледка, но са на закрито.

Трудно има вече нещо свястно в по-централна част Истанбул за под 100 лв на вечер. Цените от пролетта са мираж.

Права си. Не бях поглеждала скоро. Много са се вдигнали. Сега разбирам защо има толкова "невалидни" кредитни карти и анулирани резервации.

Ох,
Бебето се роди,Момче!
Още Един Рафаел Надал ❤️❤️❤️❤️💜💜💜!
Роже,Чефи, Беличке,Отваряйте шампанското,майка!
Понеже Истанбул и Рафа са ми вдъхновението,няма как да не споделя радостта си!

Лияна
Майка ти я качи на корабчето Еминюню- Саръйер -Ан.Каваъ,ще види доста къщи,сега някои не съвсем прилични за гледане,,🙄Ами как,откогиш я бутна къщата на мама Периде кораба и никакво!
На всичкото отгоре и къщата на Онур и Шехерезада от трети сезон и тя опакована беше на 22 .8.в Йеникьой.
Моля,някой ако е ходил дотам / плувал/ плавал😃/ да даде нишан Ко става,дали я ремонтират йощ..
 Лияна, сигурно моя пост за сериалите си видяла..

Ремеди, честито бебе, ако не е шега 😂Ти пишеш с шеговит тон,
Тези разходки с корабче на какви пари са, гледам през агенциите 30 евро 😳на калпак, на място как вървят.
По отношение на хотела Таня 67, само 2 места с що годе - около, 5,6 цена към 80, 90 евро, едното е хотел, другото е с частни домакини. Няма закуска, само спане. Ако искам закуска 15 евро още.

C  turyol  е 75 лири    https://www.turyol.com/Home/Tarifeler   - разходка до втория мост и обратно. През един час са.

А redemi говори за обикновен ферибот на цената на трамвайно билетче (около 80 ст.), който тръгва от Еминьоню и стига за час и половина до Саръйер.

Със съдействието на Севджан Кендже,
Фотограф- художникфранцузин Жан Франсоа Раузие.


А,Ели Р
Роди се,роди се!
Вече сигур вика Вамоос 😃

Сега кажи коя е къщата на Онур и Шехерезада от трети сезон?

Таня,
това е къщата 41.114376,29.062710
https://maps.app.goo.gl/igKpAW2oBUWaNmsu5

На снимката ли ,Танче-😃
Вдясно,отгоре надолу шестата 🎉

Вичето Vici 75
Още един път трябва да чета поста за ръца- пръца по сокаци ти Ко напрайхти,коскоджамити Истиклял да не намерите 😃
Абе виж кво, калориите заминаха ли,заминаха...
Дай тука немедленно коей туй барче
Кафене,дето вий било отправна и завръщаща точка!😲😉😛

Добро утро от България!
Ще изпреваря vici, но не мога да се сдържа за Супер Марио. 😂


Много впечатляващо място😉 😜, другия път ще бъде посетено щом като е и похвалено.

И един друг, в който обядвахме последния ден около кула Галата, ще го намерите в гугъл по името, защото е в една от уличките, които се спускат към моста, но не запомних точно коя.
Собственикът е българин (каза да говорим спокойно на неговия роден език), манджите вкусни 😋, евтини и накрая ни почерпи чай.
Много мило ми стана. 💕




Иначе Кулата си е на мястото, народ пред нея, със съжаление забелязах, че билети вече се продават във вагончето, което навремето беше кафененце.
Няма ги и масичките покрай стената й, където аз традиционно пиех чай, защото това си остава мястото, което най харесвам в Истанбул.
По Истиклял както винаги народ още от сутринта, купих си най- сетне и две червила от Флормар и изхвърлих
едно старо (движение да има 😀).
Загубих си късметлийския медалион и го намерих на релсите на трамвайчето (нали е късметлийски 😀)
Издирвайки го открих музея на илюзиите в двора на един хан (вие кажете кой, че бях притеснена и не запомних), ето снимки след като се успокоих. 😂



Цена за семейство 340 ТЛ (2 възрастни с 2 деца или 1 възрастен с 3 деца).

 И още от двора на хана...



Познатият на всички трамвай...



И една влечатляваща витрина с перодръжки (така май им казвахме едно време 😉 😜).



Извадихме и късмет - като се спуснахме към моста, в едно магазинче за ключове намерихне търсения патрон за врата и то на смешна цена в сравнение с тази, която ни искаха от нашата фирма тук.
Баща и син продаваха в магазина и веднага, по снимката, разбраха какво искаме, много любезни, младежът с голямо уважение към баща си се консултира с него, а пък и знаеше английски.
Патронът стана веднагически вкъщи.

Понеже имахме цял ден до автобуса за Бг, а и много пари в Истанбулкарт 😉 😜 , тръгнахме с ферибота към Кадъкьой, щото той беше преди този за Еюп.

Кадъкьой ни посрещна намръщен, леко пръскаше дъжд, но пък беше топло и реших този път да намеря къщата на Пойраз Карайел.
Само който е гледал този култов сериал, ще ме разбере. 😂 😀

И тук спирам, за да започна с благодарностите към Таня😍 😍 😍.
Толкова добре ми беше описала как да стигна дотам, че без проблеми я намерихме и се чудя защо досега съм отлагала.
Таничка 💐 🌹



Уж не съм от лудите фенове, но много се развълнувах- големи бяха емоциите по времето на сериала.


Тази врата и въобще снимките едва ли ще са ви интересни, но си ги слагам за удоволствие. 😂
Стената с надписа също е от филма (чудя се кой го поддържа още).



И за пръв път в живота си надрасках подписа си на стена. 😂
Но и аз барабар Петко с феновете. 😂



Тази училищна  сграда там много ме впечатли- хем се реставрира, хем се продава...



Навръщане към пристанището по голямата улица - аптека до аптека, тротоарът на аптеките та чак до края.

И малко за WC - тата, за да обобщим темата. 😉 😜
В тази спретната къщурка на автобусния паркинг, вляво от пристана се влиза с Истанбулкарт.


След Кадъкьой взехме багажите от хотела, обещахме на Озан 100 точки в букинг, че се беше притеснил дето съм анулирала резервацията си за 11.10. (успокоих го, че тя беше аварийният ми изход) и в най- голямата тарапана се натикахме в трамвая за Юсуфпаша, а после и в метрото за Отогар.
Там пък беше още по-голям ужас - някакво нашествие от бебета в колички и ни напред, ни назад.
Но прави впечатление огромната разлика между нашите нервни млади майки и спокойните турски момичетата , които с много търпение и доброта се отнасят към децата си, а и  всички хора около тях.
Едва слязохме на спирката.
Настанихме се с багажите в офиса на Метро, има си вифи 😀, обиколих гаровата Капалъ чаршия, купих 4 кутии по 25 ТЛ кестени в шоколад.
Въобще човек там може добре да си напазарува и да си похапне.
И тъкмо мислехме да отидем до Мол Форум за една спирка с метрото, когато се отвори възможност да си сненим билета за по-ранен час.
Момичето на гишето е много мило и знае български и така отпътувахме в 20.30
От моя скромен опит дотук с Метро мога да кажа за тях само хубави неща-  опитни шофьори, любезно обслужване вода, кексчета, wifi и в автобуса.
Турската граница минахме буквално за 5 минути, но на нашата ни чакаха 5 автобуса и познайте - 2 часа и то добре, че не сваляха багажи.
Но паспорните проверки са бавни, защото имаше автобуси с всякакви  "чужденци", пътуващи за Германия.
Все пак не е драма, минахме и сега ближа рани. 😂
Добре, че имам резервация за май месец, че поне да си мечтая.

И обещаните снимки от предишните дни.
От Кузгунджук
Толкова са много, че ще им посветя още един пост след време.

И малко от Бююкада


И цените в първото  заведение под моста, където се яде набързо балък екмека. 😂
И за да обобщя ще кажа, че и този път нищо не беше в състояние да ми промени отношението към Истанбул.
Не е като да не мога да намеря кусури - и в хотела, и в града има неща, за които можех да кажа : "Да, това не ми харесва".
Но в никакъв случай не мога да обобщавам : " Турците са мошеници, Истанбул е мръсен...".
Може да съм сляпа, но аз лошо не видях и си оставам все така влюбена в Истанбул, пък кой каквото иска да пише, но нека да е с по-малко злъч и повече уважение към нас феновете на Истанбул

https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/istanbul-ti-turistiche … ki-mosheniko.html

Redemi, хич не му знам името на кафенето, но няма да го забравя 😂😂😂 Ей тук беше под зелената тента, Ей това което Чефито е заподозряла, това направихме. Абе карай. Поне калориите заминаха 😂

Вчера беше облачно, дъждовно цешия ден и в азиатската чест бяхме. С такси от хотела до хълма Camlica Tepesi ходихме и после от там до мола Watergarden. Много евтино таксито беше. По 40 мин и двата пъти кара, по 100 лири бо взе.
 
На тоя хълм дъжд ни заваля. Две заведения имаше там, препълниха се, нямаше къде да седнем и много не сме стояли там. Гюзлеми хапнахме. Тъкмо преди да завали седнахме на масичките там. Но то мухи, оси, котки, вятър.  Не ставаше за стоене. От там към тоя мол се смъкнахме. Много ме впечатли по пътя магистралите, небостъргачите, въобще това май беше бизнес район. После Багдад авеню. И тук много ми хареса. Просто духа на този съвременен квартал е страхотен. Най-после изядох вкусна баклава.  Седнахме в сладкарница Мадо. Голяма беше тая. Жестока баклава. Топличка, сочна. До сега за 4 дена само на суха попадах. И понеже все не ми харесваше, поръчах друго. Казандиби. Като крем карамел го определих, но не беше. Хареса ми. Мъж ми поръча баклава и аз си чопнах от неговата, та даже му я изядох 😂

На тоя мол освен фонтаните друго нямаше. Но пък мъжа ми се взе яке от единствения магазин за дрехи 😂 там вечеряхме. Имаше много рвсторанти. И много кофти ми стана - срещнахме българи. На съседната маса бяха. Поздравихме ги. Но не искаха да ни говорят. Жената отявлено ни игнорира. Гледа ни в очите и се обръща на другата страна като я заговорихме. А те по между си си говорех бг. Нищо де. Карай. Това ми е най-лошата случка за сега. Тъпо ни стана. При положение че имаме и възрастна жена с нас.

После таксиджията ми оправи настроението. Нали карат като луди, и като се засилил срещу една пешеходна пътека, и една жена пресича и той свири, обаче тая се влачи. Бавно бавно. И тоя си извади главата от прозореца и ѝ крещи на турски нещо. И я оплю на края. И после имтя го оплю 😂😂 Със сълзи сме се смяли. И той ни обеснява с жестови защо го е направил. Понеже бавно вървяла и нещо кафъ кафъ. Смях. На края и той смях с нас. Явно от старата школа беше, възрастен, не ползва телефон за локация. Всичко в главата му 😂 Уникален беше тоя чичо.

Пепел от рози,
това е Narmanlı Han
241 İstiklal Cd.
https://maps.app.goo.gl/pMqNrzGUH1fc4QDh8

машала, Пепелче, ашколсун, евала!!!
Па на тия от кафето, дето и тук си прокарват идейките мога да кажа само едно: Кучетата си лаят, керванът си върви/кой разбрал разбрал/
Редеми, майка, да илядиш:heart: Да е жив и здрав Рафича, и Марийка, и малкото Рафа!

Пепелче, бих искала да съм аз при такива хубави благодарности, но ме бъркаш с някой друг, който ги заслужава. Не съм описвала въпросните места и дори не съм наясно кой е Пойраз Карайел. Попитах чичко Гугъл, но това, което ми показа, нищо не ми говори.

Иначе ми се напълни душата от разказите ви, vici и пепелче! 

Еха! Признах те! Дори след като Марго ми показа оригинала, нямаше да я открия.