Номинации за най-голяма муня (тема 4)

Вчера нали национален празник - какво по-национално (или поне балканско) от печенето на чушки
Като сложих последните, духна ветрец, с посока и сила точно колкото да залепи плика от чушките върху горещия чушкопек.
Почнах да остъргвам, поне лесно, докато е топло. Поизчистих, уж бутнах плика зад един шкаф и влязох, защото чушките по 250 г едната, пили много вода и бавно се пекат, не ми се клечи до тях. Излизам - пликът пак залепен. Писна ми и го оставих като изстине, обаче се оказа много по-трудно. Пак ще го включвам, че ММ омърмори света

В момента визуализирате страховете ми. Предстои ми самостоятелно пътуване в мегаполис, в който не съм била до момента и не познавам никого в тази държава. Ще се гмуркам смело - или ще ме четете тук, или ще пускам снимки в Покажи се.

Мм ми дава днес едни малки хотелски шишенца лосион за тяло...без да погледна и аз за какво са,обилно си намазах краката,ръцете...Излизах навън,жужаха около мен мушички и пчелички,дори нещо ме хапна по врата и аз в паника влезнах в първата аптека и си купих противоалергични за 20лв 😤...сега видях,че точно пък това с което се “разкрасих” било балсам за коса 🧐 🤨 🤣

Ха ха, не само колата и детето си беше забравил един. Истински случай. Пътува всеки ден с влака до по-големия град на работа. В събота закарал детето на урок с колата и докато се мотал да мине време, срещнал познат,  дето отивал на гарата. От дума на дума, качил се на влака по навик и отпътувал. Прозрението дошло чак като жена му припищяла, виждайки го да се връща без кола и дете.

Ужас, то направо тръпки са я побили горката. Какво ли си е помислила - мъжът й се прибира сам и пеша...Да не дава Господ да се случва това, от което се притеснява една майка.

Аз редовно се стряскам докато ходя. Изведнъж ме връхлита мисълта, че съм си забравила кучето някъде. А то просто е вкъщи и изобщо не съм го взимала с мен.

Това не ми се е случвало, но редовно чувам хъркане или тропане на нокти, когато не съм в къщи с куч. Познавам и баща, забравил детето си в кръчмата 🤣.

Днес пред магазина ми спира една кола, изскачат от нея съвсем млади мъж и жена, почти деца и започват да се карат нещо. Не ги слушах много, къде трябвало да отидат, защо отишли на друго място. Междувременно от колата изскача и едно миниатюрно кученце, минипинчерче, ама наистина като плъхче. Котето ми е три пъти по-голямо от това куче, а е слабичко (котето). Кученцето се вмъква в магазина, аз го залавям (ако се навре някъде из склада, не знам как ще го вадим). Гушкахме се и му се радвахме с колежката и мъжът ми поне 10 минути. Много сладичко. Накрая излизам все пак да му видя "родителите". Те още се карат. Питах ги: "Искате ли си кученцето? Ако не, вземам го!" Толкова бяха изненадани! За съжаление си го поискаха. Сега си мисля, ако не бях им прекъснала караницата, дали щяха да забележат... Ама такова сладко кученце!

Аз познавам един, който си забрави детето на бензиностaнция и отпраши за морето. Сравнително бързо се усетил, че на задната седалка е подозрително тихо. Ама едни 30-тина км беше по-късно

И аз съм много завеяна. Мъжът ми ме познава добре. Отиваме един път в Солун, за пръв път заедно. Той даже не искаше да ходя с тях, защото не било професионално жена ти да идва с теб, ако си по бизнес дела, но аз естествено изнахалствах и се наместих в колата. В един момент стигаме до бизнес сградата, те потеглят на преговори, аз - на свободна програма из града. Точно преди да тръгна, мъжа ми ме дърпа настрана и съска: "И като се загубиш, няма да звъниш да те търсят гърците, запиши адреса и вземи такси." Беше толкова учуден като се появих пеша на адреса, че няма накъде. Каза, че са си говорили, че за последен път ме виждат.

Вчера гордо и нахално три пъти повторих на майка ми да не забрави ,че като я знам, утре на 20.09 ще засичат водомера.  Сега и звъннах тя пазарува ,ядосах се веднага трябва да се прибере ,а на нея явно не и се занимава с мен ми каза че вече е отчетен водомера.  И след всичко това ММ ми каза че е 24 -ти , явно и те обичат да ме гледат до къде ще стигна с глупостта си и обичат да ми се смеят .

Не знам за коя държава става въпрос и как са си направили ориентациите на улиците, но мога да разкажа за мен.
Преди 10 години бях на бригада в Америка -  още без смартфон, без интернет, без карта, без нищо. Ще се разхождам в Ню Йорк, сама. Набелязала съм си най-известните забележителности, които искам да видя, и съм ги подредила по списък - коя по коя следва, като съм записала някои ключови подробности - като например: на сграда с лъвче завиваш наляво, и така нататък.
Добре, обаче още от самото начало всичко тръгна на криво, защото влакът, с който пътувах имаше някакъв проблем и ни прехвърлиха в метро, което спря на съвсем различно място от това, по което аз си бях подредила маршрута.
За моя радост се оказа, че сме спрели до Световния търговски център и всъщност съм си спестила един час ходене. Оттам нататък програмата вече ми се подреди доста по-добре, отколкото преди.
Намерих си един охранител в Статуята на свободата, който след работа дойде с мен и ми беше екскурзовод на част от другите обекти, които си бях набелязала. Голям пич
И всъщност се оказа един прекрасен ден, което беше дори по-добър от планирания.


Това, при положение,  че моята ориентация е пословично зле.
Като дете съм се губила току пред НДК, докато търся... НДК  :/

Родителите ми се бяха побъркали от притеснение за този ден в Ню Йорк, щото и дълъг стана - в 6 тръгнах, в 2-3 през нощта се прибрах, с последния влак. Но беше приказно. Най-хубавия ми ден там.


Желая ти и твоят да бъде прекрасен

* Улиците в Ню Йорк са прави, успоредни и перпендикулярни. На всеки ъгъл има табела и лесно разбираш къде си.
Виж, Банско например е друга работа - тръгваш по улица и изведнъж се оказваш в двор на къща. Там движа само с навигация, ако не съм по една от 2те главни улици

Без да искам се набутах в центъра на Банско с колата, не можах да изляза повече от час. Накрая един човек ми помогна да изляза. Не пиша нищо за реакцията на ММ.

Днес отиваме на излет с ММ, аз шофирам с моето возило. Спираме за една порция картофки, на връщане към колата го питам, "Имаш ли пакетчета кетчуп?", той "Ами може би, ще проверя". Влизаме в колата, аз на шофьорското място, той на пасажерското, той отваря жабката да търси кетчупа, аз чакам да го намери, и тогава се усетихме и двамата че сме в моята кола (не са ни еднакви, но обикновено излизаме с неговата и така, по навик...)

Аз в Поморие съм се губила. Влезнахме да поразгледаме града с колата и няма излизане.
Детето се подхилква отзад и ми казва "Ето и съдбата ти казва, че на морето трябва да живеем."