Аз разбрах. Поне поигра ли с детето 😁
- Публикувана: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2022, 18:08 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 4)
Суууупер сладка история! Детето търсило Ирена и си намерило, ся в какъв размер вече са подробности.
Спирам си колата да купя геврек на детето за утре. До колата група мъже спират и те за гевреци, приличат на бежанци и аз културно се заключих. Изчаках да си тръгнат и слязох. Шофьорската врата се отваря отвътре и след като слизам се заключва отново заради зададения режим заключване 
. Колата си работи на място, грижливо заключена, а аз съм отвън с геврек в ръка. Все пак съм с късмет, защото телефона ми е в джоба и има кой да ми донесе резервния ключ от къщи. Само дето замръзнах докато чакам...
. Колата си работи на място, грижливо заключена, а аз съм отвън с геврек в ръка. Все пак съм с късмет, защото телефона ми е в джоба и има кой да ми донесе резервния ключ от къщи. Само дето замръзнах докато чакам...
Подобно преди доста време, на 11-13 годишна възраст, отивам на рожден ден на Златина. Не знам къде живее, но имам адрес, баща ми ме оставя на улицата и аз остава само да намеря правилния номер. Пусто, няма такъв номер, няма и няма (оказа се от тези кооперации, чиито вход е на съседната улица, но знам ли аз на тези години тези тънкости на номерирането). Вече съм закъсняла, сама и притеснена, не мога да се прибера от тази част на града, ще ме вземат след часове, започвам да се съмнявам в паметта си и звъня на единствения номер, в който едната от двете цифри се повтаря - примерно на 27 вместо 37. Същия етаж, същия апартамент, звъня на домофона, "Добър ден, за Златина" - отварят ми. Качвам се аз и една възпълна лелка с чаша в едната ръка и запалена цигара в другата се поклаща на вратата. Аз пък с подарък в едната ръка и цветя в другата. Започвам плахо "Здравейте, за Златина..." И тя отговаря "Аз съм Златина!" Бях в ступор. Е, нямаше рожден ден тази Златина, намерих си уличен телефон, звъннах на майка ми, тя на родителите на моята Златина и ме инструктираха. Но никога в детството си не съм се чувствала по-отвлечена, отколкото при гледката на Златина на входната врата.
Извинявам се, но мунчото в случая е бил баща ти. Как така ще те остави някъде си, на непознато място с колата, да се оправя само дете. В потрес съм, честно. Дори не е смешно.
Подобно преди доста време, на 11-13 годишна възраст, отивам на рожден ден на Златина. Не знам къде живее, но имам адрес, баща ми ме оставя на улицата и аз остава само да намеря правилния номер. Пусто, няма такъв номер, няма и няма (оказа се от тези кооперации, чиито вход е на съседната улица, но знам ли аз на тези години тези тънкости на номерирането). Вече съм закъсняла, сама и притеснена, не мога да се прибера от тази част на града, ще ме вземат след часове, започвам да се съмнявам в паметта си и звъня на единствения номер, в който едната от двете цифри се повтаря - примерно на 27 вместо 37. Същия етаж, същия апартамент, звъня на домофона, "Добър ден, за Златина" - отварят ми. Качвам се аз и една възпълна лелка с чаша в едната ръка и запалена цигара в другата се поклаща на вратата. Аз пък с подарък в едната ръка и цветя в другата. Започвам плахо "Здравейте, за Златина..." И тя отговаря "Аз съм Златина!" Бях в ступор. Е, нямаше рожден ден тази Златина, намерих си уличен телефон, звъннах на майка ми, тя на родителите на моята Златина и ме инструктираха. Но никога в детството си не съм се чувствала по-отвлечена, отколкото при гледката на Златина на входната врата.
В понеделник вечер за малко да забравя сина си при фризьорката. Валеше, аз го откарвам и продължавам към един магазин. Наблизо има и Лидъл, що да не обиколя да видя какво има. Мотая се волно и по едно време се сещам, че детето е без ключове, моят телефон е у него да си играе и е последен клиент.
Добре, че и баща му се очакваше всеки момент, поне на него можеше да звънне.
Добре, че и баща му се очакваше всеки момент, поне на него можеше да звънне.
Извинявам се, но мунчото в случая е бил баща ти. Как така ще те остави някъде си, на непознато място с колата, да се оправя само дете. В потрес съм, честно. Дори не е смешно.
Днешните маминки не си представят как сме ходили сами из града, без телефони, без майкий и т.н.
Днешните маминки не си представят как сме ходили сами из града, без телефони, без майкий и т.н.
Ами аз съм под 30 и съм от поколението без телефони, без Гугъл Мапс и сутрин като излизах, никой не ме знаеше къде съм и кога ще се прибера. Ще се завърти още едно поколение, докато изказването стане вярно.
Аз не мога да си представя в днешно време да си оставя детето без надзор. Направо ми се изправя косата при мисълта само. Такива страхотии слушаме по новините всеки ден...
Никога не съм се разписвала в тази тема, но днес съм с продължение.
Чакам заветния ключ и пред моята кола спира полицейска. Единият полицай излиза, оглежда работещата ми кола, а аз съм се кротнала до ауспуха й, замръзнала и гледам лошо. Идва полицаят и пита дали имам връзка с този автомобил, отговарям, че имам, нооо не точно, защото съм й обидена все пак
...
"Ако автомобила е ваш, ще трябва да го преместите незабавно, ще се проведе полицейска акция ( свързана с въпросните бежанци естествено) и пречи". Отговарям, че ако го премести, ще почерпя...геврек
Обясних проблема, влезе в положение иии чакаме майка ми да донесе ключ. Пристига тя, носи ключа, нарежда колко съм я притеснила и ооо ужас, ключът се върти свободно в единствената ключалка на шофьорската врата, а дистанционното не реагира, защото командата е зададена отвътре...Тичам, търся ключар, полицаите идват отново на помощ, натискаме дистанционните като луди, явно нещо бъгна и багажника се отключи. Пред зоркия поглед на родната полиция се огъзих и изпълзях през него, за да отключа колата от вътрешната страна, плаках от яд, благодарих иии така. Сега ще търся авто-ключар, който да установи проблема на счупената ключалка, която никога не бях използвала механично за трите години, през които карам тази кола. Ако препоръчате и ключарски услуги за София за бъдещи приключения (гевреците ми излезнаха златни), ще е идеално.
Чакам заветния ключ и пред моята кола спира полицейска. Единият полицай излиза, оглежда работещата ми кола, а аз съм се кротнала до ауспуха й, замръзнала и гледам лошо. Идва полицаят и пита дали имам връзка с този автомобил, отговарям, че имам, нооо не точно, защото съм й обидена все пак
..."Ако автомобила е ваш, ще трябва да го преместите незабавно, ще се проведе полицейска акция ( свързана с въпросните бежанци естествено) и пречи". Отговарям, че ако го премести, ще почерпя...геврек
Обясних проблема, влезе в положение иии чакаме майка ми да донесе ключ. Пристига тя, носи ключа, нарежда колко съм я притеснила и ооо ужас, ключът се върти свободно в единствената ключалка на шофьорската врата, а дистанционното не реагира, защото командата е зададена отвътре...Тичам, търся ключар, полицаите идват отново на помощ, натискаме дистанционните като луди, явно нещо бъгна и багажника се отключи. Пред зоркия поглед на родната полиция се огъзих и изпълзях през него, за да отключа колата от вътрешната страна, плаках от яд, благодарих иии така. Сега ще търся авто-ключар, който да установи проблема на счупената ключалка, която никога не бях използвала механично за трите години, през които карам тази кола. Ако препоръчате и ключарски услуги за София за бъдещи приключения (гевреците ми излезнаха златни), ще е идеално.
Подобни дертове знам за мъж, който зимъска нейде из прованса слязъл да се поизпикае, пардон, и колата се заключила, героя вън... Вътре в нея топличко, двигателя пърпори, навън навяват романтични снежинки, а той без връхна дреха дори, че и без телефон. В някакъв късен момент някакви хорица спрели по свой си повод, та услужили с телефон, дошъл приятел на жертвата, водейки местен автокрадец, който за секунди отворил колата.
Това му казах, е наказание за пикаенето край пътя, което силно порицавам, много ми е грозно, макар, че знам, че на много места наистина човек няма къде да спре по този повод.
Това му казах, е наказание за пикаенето край пътя, което силно порицавам, много ми е грозно, макар, че знам, че на много места наистина човек няма къде да спре по този повод.
Оох, историята с геврека е точно за една красива българска поговорка - Г*з глава затрива!
Преди около 5 години колата ни, спряна близко голям булевард, просто се заключи по някакъв начин. Мъжът ми я беше оставил там по работа и край, не можа да се прибере с нея. Чудехме се дали с паяк да я местим до сервиз и той реши да потърси в нета как да я отвори с няква тел ли, не помня вече. Намери как и с градския транспорт отиде до колата. Клекнал и почнал да ровичка в ключалката. Разбира се, хора са го видяли и звъннали на полиция, та имал една приятна среща с полицаи. Добре, че успял да я отключи и с документите вътре доказал, че е нашата.
Преди около 5 години колата ни, спряна близко голям булевард, просто се заключи по някакъв начин. Мъжът ми я беше оставил там по работа и край, не можа да се прибере с нея. Чудехме се дали с паяк да я местим до сервиз и той реши да потърси в нета как да я отвори с няква тел ли, не помня вече. Намери как и с градския транспорт отиде до колата. Клекнал и почнал да ровичка в ключалката. Разбира се, хора са го видяли и звъннали на полиция, та имал една приятна среща с полицаи. Добре, че успял да я отключи и с документите вътре доказал, че е нашата.
Аз разбрах. Поне поигра ли с детето 😁
Не можахме да си поиграем, защото бързо ми светна, коя Ирена търси и я заведох. Дано само не оставя лоши спомени в детето, като при другата потребителка, въпреки че не бях с чаша и цигара. А синът ми се скапа от рев! - Мамооо, защо не каза, че вкъщи има Ванко, Мамооо, защо не каза, че вкъщи има Ванко..... И така 10000 пъти!
Да си призная и аз за една позорна случка преди години…
Пътувам в командировка наблизо, в голям град. С колата съм си. Свършвам си набързо задачите, хващам си рейса, и обратно в службата. Цял ден бачкане, чанч, вече планирам какво ме очаква и в къщи, всичко е планирано до секундата. Свършва работния ден и излизам на паркинга. Сигурно 15 минути обикалях да си издирвам колата. Накрая така се притесних, че се обаждам на мъжа ми и викам, откраднаха ми колата, обаждай се в полицията. Една колежка наблюдаваше драмата съчувствено и внезапно ѝ просветна. Абе, ти сутринта с какво отиде Еди къде си? Върнах лентата и засрамено бързо прекратих издирването… то бива, бива, ама такъв заплес…
Пътувам в командировка наблизо, в голям град. С колата съм си. Свършвам си набързо задачите, хващам си рейса, и обратно в службата. Цял ден бачкане, чанч, вече планирам какво ме очаква и в къщи, всичко е планирано до секундата. Свършва работния ден и излизам на паркинга. Сигурно 15 минути обикалях да си издирвам колата. Накрая така се притесних, че се обаждам на мъжа ми и викам, откраднаха ми колата, обаждай се в полицията. Една колежка наблюдаваше драмата съчувствено и внезапно ѝ просветна. Абе, ти сутринта с какво отиде Еди къде си? Върнах лентата и засрамено бързо прекратих издирването… то бива, бива, ама такъв заплес…
Препоръчани теми