Дайте съвет- караме се за глупости, как да постъпя

Разбира се, че действията са важни и показателни, но понякога човек има нужда и от няколко думи. Няма да й отнеме много време и усилие да го попита как е. Не постоянно, но поне от време на време. Не за да му напомня, че е болен, а за да изрази загриженост и вербално.

Жените се изнервяме някой да ни пита, но мъжете за една температура виждат апокалипсис и края на живота, а какво остава за нелечима болест.

Аз й съчувствам на авторката, но и не бих търпяла нейното положение - да няма комуникация, разговори и да търпя някой да се оправдава със състоянието си и тн. 
Имам близки приятели с МС, ММ е с телк, бившият ми мъж също жестоко пострада и инвалид - и никой от тях не товари и не изкарва на близките си състоянието си. Да, отнело им е някакво време да се смирят и да го приемат, но и не се идентифицират с болести и недъзи и живеят нормално и активно.

Няма виновен в тази ситуация, на всички е тежко.
От личен опит казвам, че близките на болен понякога блокират тотално, държат се неадекватно и болният може да мисли, че не го подкрепят, а близките всъщност да са в шок и вътрешната им реакция да е по-скоро някакво замръзване, вцепеняване, отхвърляне на фактите, невъзможност за обработка.

Това са толкова трудни теми, че даже обсъждането между двамата може да е болезнено. Лично според мен обаче е наложително. И обсъждането да се повтаря, потретва, докато не се изяснят нещата и докато всеки не разбере как се чувства другия и колко двамата всъщност се обичат и ще се подкрепят.

Аз не бих имала нищо против да ме питат понякога. Не искам да ме третират като инвалид, но и не искам да ме подминават сякаш съм част от мебелировката. Нещо по средата, ако може.

Всички знаем, че най-трудното нещо в този живот е балансът.
 Аз лично за себе си съм се отказала да се опитвам да бъда пержектната майка, жена или домакиня. Просто няма смисъл , даже опитът да си перфектен , може да ти докара депресия.

Не съм чела коментарите на останалите. На мен ми звучи като да сте си обърнали ролите на мъж и жена. И след като мъжа не е мъж, а жената не е жена има конфликти. Не ме разбирайте погрешно. Просто такава ни е природната. Жените предимно  да гледат детето, а мъжа предимно да изхранва семейството. Разбира се, че тези роли в обичайния случай се смесват. Преди време имах проблем с вникването на смисъла на това. Време е и авторката да го разбере. Имай в предвид, че майките, гледащи децата си постоянно,  по принцип са изнервени покрай малките деца, но това не ги прави необичащи мъжете си или като цяло семейството. Опитай се да погледнеш през погледа на мъжа си- той гледа най-вероятно почти през цялото време детето, жена му се грижи за бизнеса и финансите, а и има здравословен проблем.

Това е добър съвет, подкрепям, но авторката сякаш още на първия ден напусна темата, нещо не й харесаха коментарите.

С малко дете сте, нормално е да има напрежение. Мъжът ти поради болестта си има много малка сфера на влияние -- детето и менюто му, и явно цялата творческа енергия насочва натам. Това според мен е опасно за всички вас. Той ако го пратиш да работи, ще вложи цялата тази енергия в работата и ще се успокои с морковите. Мъжете не трябва да си седят вкъщи в никакъв случай, не им понася.
Мъжът ми също е стоял с децата, ама при нас беше друго. Той пък ми се струваше безхаберен, защото аз бях перфекционистка с храна и режими, а той не спазваше таблицата с въвеждането на глутеновите храни )). Убеждавам се, че неговото това май е по-добре за психичното здраве на децата и родителите. Децата пораснаха, здрави са, а аз се опитвам да не получавам удар, когато в детската градина им дават бял хляб или разни десерти )).
И мъжът ми е неотстъпчив и упорит като магаре, а аз избухлива и мрънкаща и заради това гледам да не късам нерви, а да бутаме заедно. Никой не печели от тия скандали и без това, досега не съм видяла с нещо да е помогнало и мъжът ми да се е променил.
Но мъжът ми поне никога не започва скандал или разправия, той е много спокоен, а аз гледам и аз да не се хабя, защото и без това файда няма, той си знае неговото.
Та и ти гледай да бъдеш себе си максимално, доколкото можеш да търпиш мъжа си такъв какъвто е, друго не е дадено.
За пътуване, не знам какво те влече в пътуването с малко дете. За мен по-ужасно от това няма.  Айде те моите попораснаха, но пак е натоварващо  )).

Защо е сменено заглавието на темата?

Защото отговорите не се харесаха на авторката.Тя не се и яви,де!

?? Тука нещо е станало. Това е стара тема. По-точно старата тема на авторката на друга актуална тема. Мъжът, болестта, морковите.
Не е сменено заглавието. MariyaHris  се е объркала къде да отговори.