Всичко се обърка в моя живот

Казваш това смеейки се и знаеш, че си имаш дете, а не си на мястото на авторката. Разбира се, може утре да го срещне но много често целенасоченото търсене на мъж не води до намиране на такъв, а обратното. Казваш да стои и да чака.. да превърта по приложенията, излизайки с мъже и докато си пие бирата, рома, чая или шоколада с Майкъл примерно да го визуализира като бъдещия й мъж или баща на детето й, без даже да го е опознала?? Това е откачено и неправилно. А съвети от сорта на 'Успокой се, остави нещата да се случат сами' от женена от 10 години майка на 2 деца са леко неуместни. Да, най-добре е нещата да се случат в ранните 20, срещат се двама млади, първо са гаджета, забавляват се, после заживяват, женят се, създават дете. Би било чудесно, но ако има други обстоятелства нещата не стоят точно по този начин.

Чела съм, че душата се появявала в момента на зачатието, затова замразяването на ембрион (не на неоплодена яйцеклетка) се явява жестокост към тази душа. Кой да ти каже...

А не разбрах, Мерилин, кой се смее? Да се надява на 30 г. да срещне мъж, е струва ми се съвсем логично... не е ли?

Андариел, не те питам на 50+ какво би направила. На 30, без мъж, какво би направила, не че можем да се върнем назад във времето.
Много е грозно отношението ти към хората без деца.

Не какво бих направила на 50, а това, което вече зная за моите 50 години. Знаейки това, което зная сега, ако съм в ситуация като на авторката, със сигурност бих рискувала да имам дете без мъж, дете от донор, но да го имам. Докато мога да имам биологично свое дете, което да носи моите гени. Ако приятелка, позната или друга жена ме попита, пак ще кажа същото. И роднина да ме пита - пак.

Нищо грозно няма в отношението ми към хората без деца. Познавам достатъчно жени, които са нещастни заради това, че нямат деца по някакви причини, а са искали - дали заради липсата на мъж, дали заради отлагане, дали заради страх. Нещастни са, защото не са опитали. Не става въпрос за жени, които съзнателно са решили, че не искат деца, макар че някои решават, че не искат, пък после като понапреднат годините, започват да осъзнават, че сега искат, защото им липсва усещането да са майки. И в един момент като нямат, се принуждават да компенсират тази липса с насочване на несъстоялата се любов към животни или други дейности, които искат грижовност и отдаденост. Но като цяло в един момент искат да осиновят, не се примиряват лесно, че няма да имат дете.

Не зная за душата в ембриона дали се мъчи, но доколкото помня религиозните водачи щат-нещат се съгласиха с постиженията на асистираната репродукция.

Значи дилемата малко идва така - генетично нейно сега от донор мъж или когато му дойде времето от любимия мъж с донорска яйцеклетка.
Не че това изчерпва всички варианти де...

Във втория вариант времето не я притиска въобще и не се зори да хареса някой мъж насила.

Авдариел, понеже жените без деца са нещастни, дай да им начукваме канчетата? И ние как сме били желани, обичани  и обгрижвани, пък те не са.... Жестоко е.
Ако има машина на времето и можеш да се върнеш би ли родила дете ей така, сама. Ама без помощ, просто сама и само за идеята.

Ел, надявам се да не сметнеш мнението ми за много грубо, но аз съм човек на действието. Всеки съчувства, но реално никой не е точно на твоето място и няма 2 еднакви истории, така че с колкото и хора да говориш, накрая ти си тази, която трябва да действа.

Аз го виждам така - имаш здравословен проблем и се налага да минеш през медицинска процедура. В Германия не можеш да си я позволиш, а в България можеш, но само ако си напуснеш работата. Сама си споменала в първия пост, че преди да получиш новината, си мислела за промяна. Освен това казваш, че реално не си питала работодателя, но едно е да си вземеш 2 седмици вместо три дни за грип, и съвсем друго е такова сериозно състояние. Така че според мен питай, ако не се съгласят, подай молба за напускане и се върни в България.

Гледай да имаш финанси в България да започнеш с процедурата директно. Може да си търсиш работа тук и да казваш, че можеш да започнеш след месец или два, защото си била дълго време в чужбина и искаш първо да се погрижиш за лични дела. Или да минеш процедурите и след това отново да си потърсиш работа в Германия.

Оттук нататък, след като си свършила това, което е възможно за момента, си дай някакъв срок, например 3 години, през които ако не се появи подходящ човек, ще мислиш за донор. Недей да се страхуваш кой мъж ще те вземе, това е извън твоята власт. Мъже всякакви, не е въпросът как се е развила историята на Пенка или Ганка, важни са само мъжете, които ще срещнеш ти и с тях ще обсъждате бъдещето и възможните проблеми. През тези години ще имаш време и да се подготвиш финансово, както и да се информираш в България или в Германия има по-добри условия за самотни майки.

Разбира се, другата възможност е донор сега. И после работа и мъж. Преди всичко ти сама трябва да си изясниш за теб какво е допустимо и какво не.

Замалко да се съглася докато не прочетох периода за 3те години. Сега се върни и прочети пак първия пост и кажи дали това чакане толкова време се връзва с терзанията на авторката.
Но тя според мен ще го срещне мъжа дали сега или след време. Но едно е да има дете и да се среща спокойно с други хора използвайки възможности и опознавайки човека, друго е сега гледайки часовника си да чака предложение всеки ден от отсрещната страна.

Абе работа добре, но това дете трябва да е с някого, докато тя я работи тази работа. Аз мога да кажа, че винаги съм си издържала детето с изкарани само от мен пари, обаче докато съм работела, тоест през работното ми време то е било я с баба си, я с баща си, я с дядо си (защото с яслата не ни се получаваше - веднага се разболяваше). Ако бях съвсем сама и да се пробвам да се справя единствено давайки го на ясла, нямаше да остана на работа поради безкрайни болнични и цялото ми справяне "сама" щеше да отиде на кино. Затова не препоръчвам без никакви близки да се пробва човек да бъде родител.

Мерилин, или аз не те разбирам теб, или ти мен. Имах предвид три години след като замрази яйцеклетки. Така или иначе по естествен път са и дали само година, а за толкова време е нереалистично да срещне мъж.

За да има кахъри кой да го гледа, първо детето трябва да го има. Има родители тук, ще се оправи. Според мен е по-добре да задвижи нещата с яйцеклетки или както реши, отколкото после да съжалява, че е пропуснала ценно време.

Динчо, пиша за жените, които познавам по силата на някакви обстоятелства, а не наизуст. Повечето от тях, ако можеха да върнат времето назад биха родили без мъж, без нищо. Но не могат да върнат времето назад.

Тоест жени, които реално не са гледали деца и не са се сблъскали с трудностите на самотното родителство, но им се струва, че като нищо биха се справили сам - сами. На теория звучи наистина лесна работа.

Видяла съм достатъчно жени, които са се справили сами, поели са риска да имат дете без мъж. Справят се и са щастливи именно защото имат дете. Грам не съжаляват, ама грам!
Личният опит не е алфата и омегата, все пак се срещам с някакви хора, общувам с тях по силата на някакви обстоятелства.

Мъхъм, и циганите така правят - първо раждат, после мислят с какви помощи ще го гледат.

Винаги ми е било интересно как се справят логистично тези, които твърдят, че отглеждат без ничия помощ детето си. Вероятно са някакви свръхжени, които не се разболяват, имат неизчерпаема енергия и денонощието им има повече от 24 часа. Но не е за всеки, не е... Трябва си преценка дали конкретната възраст, професия и т. н. позволяват подобни подвизи. Който го може - защо не.