Всичко се обърка в моя живот

Добре де, а не трябва ли това дете да има и баща? Някак идеята "искам дете, защото искам, а после ще мисля то от какво има нужда" не е ОК.

Драга ми Андариел, нормалната жена не е привързана цял живот към мъжете, с които е била. Нормалната жена обича и е обичана от мъжа, с когото споделя живота си. За нормалната жена този мъж не е оплодител, доставчик и финансиращ отглеждането на златните яйца, които тя ще излюпи и в които ще се фиксира, забравяйки всичко друго на този свят. За нормалната жена този мъж е любовта ѝ, а тя е неговата любов. Те отглеждат и обичат децата си заедно и са привързани един към друг до края на дните си.
Лично аз съм много подозрителна към интелекта на хора, които сравняват връзката на жената с мъжа и връзката ѝ с нейните деца, защото не са схванали, че това са различни категории, които няма база да бъдат сравнявани. Все едно да те попитам дали е по-важно да дишаш отколкото да пиеш вода.

Темата зави в някаква странна посока.
Всъщност, деца може да се родят и без яйцеклетки. Последното ни дете е от донорска яйцеклетка и пак си е мое, защото аз го износих, родих, кърмя го и е от мъжа ми.
А, да. Броят на децата ми е в пъти по-голям от броя на интимните ми партньори, но това няма общо с това, че не очаквам децата ми да са вързани за мен цял живот, нито бих омаловажила връзката им с баща им, поставяйки се като "върховен" родител.
В случая авторката няма нито мъж, нито деца. И двете обаче са постижими напред във времето. В момента проблемът явно е в работата, натовареността и неудовлетворението й от живота. Заради тази работа тя няма нито време за личен живот, нито средства за ин витро. Без промяна в работата, тя занапред ще е още по-натоварена. Защото в чужбина с едно родено набързо дете, заради часовника и при така описаните обстоятелства, тази жена ще рухне много бързо. После няма да е полезна на детето си.
И като човек с опит с репродуктивни проблеми, за разлика от много пишещи да ражда веднага, съм наясно как едно забременяване при проблем с жената може да отнеме няколко години и всеки месец ходене по клиники. То не е отива днес и утре е бременна. Затова е добре първо да си рационализира живота, за да я удовлетворява и да си отдели време за болници. Пък дори да не вкарва мъж в картинката.
Да си определи по-кратък срок, 6 месеца да речем, в които да смени работата си и да обмисли дали иска да действа или да чака, дали държи на свои яйцеклетки или би приела донорски, дали иска първо мъж или първо дете и т.н.
Аз така и не разбрах на колко години е авторката.

Пляска някакви теоретичности как било в живота, ама избрала конвенционално битие за самата себе си.
Аха, аха.

Познавам всякакви случаи, всякакви конфигурации - биологични, донорски, осиновявания, бракове, разводи, деца от различни мъже, деца от различни жени, какво ли не.  В идеалния вариант е мама-татко-и-аз до внуци и правнуци, но в реалността нещата често не се получават така, а са дори с доста голямо разнообразие.  И хората все някак си нареждат живота, действат по целесъобразност. В случая на авторката, ако чака да й се нареди работа, мъж и пари, може така да си отнесе сама накрая цял живот или вместо свое дете да гледа чуждото дете на някой мъж и никога да няма свое. За осиновяване също има доста чакане и голяма доза късмет, там се натрупват и други неща като подводни камъни, с които осиновителите трябва да се справят. Затова в нейния случай най-логичен и с добри изгледи е вариантът да замрази яйцеклетки, някои хора също тук казаха, че е по-добре дори да се замразят ембриони, а ако иска, може и направо да хване бика за рогата и да ражда сега, докато има възможност всичко да стане по естествен път, включително с донор. Може да е много трудно, но ще се справи, защото ще има стимул да се справи. Работата е важна за осигуряване на битовите неща, но работодателят не й е господар, нито тя му е роб - работа се сменя и човек трябва да мисли и за личния си живот и личното си бъдеще. Шефовете винаги всичко и докрай искат, на тях това им е важно, но както напускат и се назначават нови работници, така и се напускат и се започва работа в различни компании. Накрая трудовата книжка може да е пълна с двайсет места, на които е работил човек, но едно, две или три деца, които са целият му живот и за тях първо се сеща, а не за работодател или мъж.

Логично е първо да замрази яйцеклетки, разбира се. И да не ги приема като панацея. Но тя написа, че не може да си го позволи, заради работата си и заради разходите. Т.е. трябва в такъв случай да започне от това.
Защото при необходимост от кредит за процедурата, надали ще има с какво после да го гледа това дете.
Тя написа, че за замразяване й трябва кредит, а замразяването е около 5000 лв със стимулацията. Ако реши да забременее ще й трябват още толкова за оплождането, трансфера и лекарствата. След като има потвърден проблем, лекарите надали ще й губят времето с инсеминация, а ще я насочат директно към ин витро, за да подберат добра яйцеклетка. Донорски сперматозоиди струват около 1500-2000 лв още. Евентуално 5500 покрива ЦАР. След това ще има разходи по бременността и по бебето. Та не знам колко е смело или безразсъдно да се хвърли веднага.

Андариел, въпреки че написа, че случаите са много разнообразни, отново свеждаш нещата до обобщението, че накрая човек се сеща първо за децата си, а не за работодател или мъж. Това показва, че ти изобщо не схващаш, че това са абсолютно несравними категории. Все едно да сравняваш пържола с марули или скариди с шоколад.

Когато се обърна назад, аз се сещам ЕДНОВРЕМЕННО за най-важните неща в живота ми: работата, която обожавам и която е част от идентичността ми; мъжа до мен, който е половината от душата ми и децата ми. Изброяването НЕ е по реда на важността на тези неща, защото както казах, те не са сравними.

Би ми било много тъжно ако накрая на живота ми са ми останали само децата.
Животът е съвкупност от много неща и децата са едно от най-важните, но не са единственото, нито са на всяка цена.
Разбира се, това важи за всяко едно нещо.

Само че авторката в момента е поставена пред избор и единственото, което при нея е със спешност и първостепенна важност е детето. Работа се сменя,  дори и с цената на снижаване на стандарта, мъж може да срещне и да се влюби на всеки етап от живота си, но за собствено биологично дете трябва да вземе решение до няколко месеца - много, много малък срок, след който тази възможност изчезва.
Ако беше моя роднина щях да я посъветвам да си роди, дори и да е трудно първоначално. Всъщноста аз вече я посъветвах да си замрази яйцеклетки, но не знаех, че става въпрос за също скъпа и несигурна процедура и ми се вижда ненужно да минава два пъти през такива, веднъж за замразяване на яйцеклетки и втори път някой ден евентуално за бременност.

Ирис, не мисля, че детето трябва да бъде самоцел и организацията на живота да се центрира около реализирането на тази цел. Авторката хубаво иска дете. Но е важно това дете (всяко дете) да има и баща. В много теми съм писала, че намирам за неприемливо да използваме раждането на дете като инструмент за запълване на празнини в живота ни. Все още съм на това мнение. Междувпрочем, забелязвам, че съвет да се раждат деца без бащи се дава от хора, които никога не са били сами родители. Аз съм била 8 години. Не препоръчвам именно заради интереса на децата.

Не мисля, че на казуса на жената трява да се гледа хипотетично, какво е по-добре по принцип. Тя има точно конкретен проблем, който не стои пред жена,  която има време да си намери мъж, евентуално да живее с него и да създаде семейство, та да не си гледа детето сама.  
Ако иска да има свое биологично дете, трябва да послуша лекарите и да предприеме нещо, това е.  Изборът е сериозен, определящ за живота и и този на детето и , евентуално, затова трябва да го обмисли добре... но бързо.

Ясно е, че детето е с приоритет в поставения пред нея казус, но тя няма пари и спокойствие, за да започне да действа по въпроса. Следователно трябва да си осигури максимално бързо средства и спокойствие. Мъжът не бива да е приоритет в момента, но той може и по пътя към другите цели да се появи. Това не се знае.
Аз също писах, че първото действие следва да е замразяване, но се оказа, че тя няма финанси за това и работата я спъва много. Тогава нека оправи основната пречка - работата, пък за дете може да пробва и с ДЯ, когато се почувства спокойна и готова. Явно няма безброй опции. Пък ако в това време срещне подходящ мъж и той участва с нея в начинанието, това ще е бонус.
Разбира се, че е най-добре да има и баща в картинката, пък ако възрастта й напредне много, клиниките ще й помогнат по всяко време.
Давала съм пример с моя близка, която години наред се грижи за възрастни родители, после партньорът й се разболя и почина и на "напреднала" възраст тя си роди дете от донорски материал, за да не е сама, пък после срещна и своя човек и сега е щастлива и спокойна. Въпросът е да си подреди живота и да постигне вътрешна хармония, за да не се чувства постоянно в някаква надпревара с времето.
Единственият проблем, който усещам е, че тя е тази, която държи на биологично свое дете. Тя е тази, която е предубедена към ин витро процедури, донорство и т.н.
Ако е на 25 или 35 е едно, на 40 или 50 е друго. Ако съм пропуснала възрастта й, би ли ми напомнил някой?

Млада е, на 30.

Пак казвам - на мен в чужбина също всичко ми беше бъркотия - работа, квартири, мъже...
Като се върнах, се успокоих и нещата взеха да се нареждат от само себе си. Намерих си много добре платена работа в кол център,  живеех в апартамента на нашите (тях ги нямаше), после дойде и мъжът и т.н.

В такъв случай има достатъчно време да си подреди приоритетите.
Аз на 22 бях вече с диагноза безплодие, а след години и съпругът ми също получи такава на 35. Междувременно, благодарение на репродуктивната медицина, се сдобихме с 5 деца.
Последните 3 се родиха, след като вече и двамата бяхме "отписани" като репродуктивно способни.
Репродуктивната медицина е достатъчно развита и се развива буквално ежедневно.

На 30 не е толкова млада за раждане на първо дете. Плюс усложненията, които още сега са намерени. При нея не е просто говорене, тя е посетила няколко клиники, значи този въпрос стои достатъчно сериозно пред нея. Ако реши да действа, това за нея ще бъде стимул да се успокои и да уреди нещата с работата и парите.  Когато човек има цел пътищата започват да се откриват.  Колкото случаи познавам за жени, които били сами към момента на решението да имат деца през инвитро и донор, никоя от тях не съжалява за решението си. Единствено съжалява, че не го е направила по-рано, а е чакала да стане на 40 и тогава вече да тича за последния вагон на последния влак. При това са знаели от млади години, че при тях проблемите със забременяването няма да се оправят от самосебе си, но са се надявали и чакали да срещнат мъж, с когото да предприемат нещо. Но при доста от тях нещата с мъжете не са се получавали съвсем добре, защото мъжете тръгнат ли да търсят жена за семейство, искат нещата да се получават от самосебе си, а не да рискуват с проблеми, клиники и накрая да няма никаква гаранция.  Затова тук някои може да си приказват всякакви неща, но реалността е съвсем различна и далеч от идеалната.

А колкото до това как всеки иска всичко и на пръв поглед са му еднакво важни и несравними деца, мъж, работа и т.н., в екстремни ситуации или в края на живота хората се сещат именно за децата си. Волно или неволно човек степенува по важност. Това, което пишете в момента го мислите именно в момент на относително благополучие, а тогава човек може да си позволи да иска всичко. Когато настъпят определени моменти или събития, много бързо започва да решава важността им и никога не са всички на първо място.