А колкото до това как всеки иска всичко и на пръв поглед са му еднакво важни и несравними деца, мъж, работа и т.н., в екстремни ситуации или в края на живота хората се сещат именно за децата си. Волно или неволно човек степенува по важност. Това, което пишете в момента го мислите именно в момент на относително благополучие, а тогава човек може да си позволи да иска всичко. Когато настъпят определени моменти или събития, много бързо започва да решава важността им и никога не са всички на първо място.
- Публикувана: 18 авг. 2022, 21:03 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2022, 17:12 ч.
Всичко се обърка в моя живот
За пореден път генерализираш, без да имаш ни най-малка представа кой на какъв етап, в какъв момент от живота си и след какъв опит пише. Незнайно защо опитваш да сведеш собствения си ограничен опит до общовалидна генерализация.
Всъщност, коментарите са точно по темата - дали на всяка цена да имаме деца или когато имаме подходящия човек до себе си, с когото ни свързва любов, тогава да имаме деца.
Мисля си, че винаги когато поставим децата на всяка цена пред партньор, от когото да поискаме деца, това рано или късно ни се "отплаща" неприятно. Защото някак си допира до фиксация в децата, а това не се оказва добър вариант. И е добре децата да се раждат с баща, който също ги иска, а не предварително обречени на само един родител, задоволяващи някакъв каприз на майката.
В случая на авторката добре е да замрази яйцеклетки и да се оглежда активно за човек, с когото да вървят заедно напред. А пък дали ще имат деца и дали трябва на всяка цена да ги има - времето ще покаже.
Мисля си, че винаги когато поставим децата на всяка цена пред партньор, от когото да поискаме деца, това рано или късно ни се "отплаща" неприятно. Защото някак си допира до фиксация в децата, а това не се оказва добър вариант. И е добре децата да се раждат с баща, който също ги иска, а не предварително обречени на само един родител, задоволяващи някакъв каприз на майката.
В случая на авторката добре е да замрази яйцеклетки и да се оглежда активно за човек, с когото да вървят заедно напред. А пък дали ще имат деца и дали трябва на всяка цена да ги има - времето ще покаже.
Как ще се отплати негативно? Повечето деца в пубертета така или иначе са недоволни от живота и все нещо не може да им се угоди. Ако са в пълно семейство започват да си мечтаят/фантазират родителите да се разведат, за да получават повече облаги, разчитайки на надпреварата на родителите и по-ниския контрол. Ако са в непълно семейство мрънкат защо вторият родител отсъства; ако има нов мъж в семейството мрънкат срещу него, че се опитва да ги възпитава. Осиновените често искат да намерят биологичната си майка и да си разберат корена. Накрая така или иначе добре гледаните деца преодоляват пуберските терзания и се кротват.
Авторката е достатъчно голяма, пълнолетен човек е и може да прецени кое от написаното й е полезно и кое не.
Авторката е достатъчно голяма, пълнолетен човек е и може да прецени кое от написаното й е полезно и кое не.
Накрая така или иначе добре гледаните деца преодоляват пуберските терзания и се кротват.
Родителят може да си гледа детето добре, но критериите за "добре гледано" дете са доста различни у различните хора. Със сигурност липсата на изброените от теб негативни фактори не е достатъчна, за да е едно дете гледано добре. Това - по моите критери. Освен това, дори "добре гледаните" деца могат да изненадат неприятно родителите си по време на и след пубертета.
Всъщност, коментарите са точно по темата - дали на всяка цена да имаме деца или когато имаме подходящия човек до себе си, с когото ни свързва любов, тогава да имаме деца.
Мисля си, че винаги когато поставим децата на всяка цена пред партньор, от когото да поискаме деца, това рано или късно ни се "отплаща" неприятно. Защото някак си допира до фиксация в децата, а това не се оказва добър вариант. И е добре децата да се раждат с баща, който също ги иска, а не предварително обречени на само един родител, задоволяващи някакъв каприз на майката.
В случая на авторката добре е да замрази яйцеклетки и да се оглежда активно за човек, с когото да вървят заедно напред. А пък дали ще имат деца и дали трябва на всяка цена да ги има - времето ще покаже.
Мисля си, че винаги когато поставим децата на всяка цена пред партньор, от когото да поискаме деца, това рано или късно ни се "отплаща" неприятно. Защото някак си допира до фиксация в децата, а това не се оказва добър вариант. И е добре децата да се раждат с баща, който също ги иска, а не предварително обречени на само един родител, задоволяващи някакъв каприз на майката.
В случая на авторката добре е да замрази яйцеклетки и да се оглежда активно за човек, с когото да вървят заедно напред. А пък дали ще имат деца и дали трябва на всяка цена да ги има - времето ще покаже.
То е добре да има и вечно лято, ама на, лятото свърши. Така свършва понякога и разбирателството в семейството и дете, родено с много желание изведнъж се оказва дете на самотен родител. Освен това е грозно, когато родител разглежда желанието на която и да е майка за дете като "каприз". Ние всички сме родили деца по собствен каприз и за наше удоволствие, без да ги питаме искат ли да се родят и можем ли да им гарантираме безоблачен живот.
В случая на авторката, както много жени и за нея е важно да има дете и вероятността тази способност да и бъде отнета я хвърля в объркване и отчаяние. Ако реши сега да се откаже да се възползва от този времеви прозорец, който лекарите и дават, кой може да каже, дали няма да съжалява след време. Докато ако роди дете, със сигурност няма да съжалава, тъй като при всички трудности, недоимък, раздели и прочие аз досега човек, който да съжалява, че има дете не съм видяла.
Ние всички сме родили деца по собствен каприз и за наше удоволствие, без да ги питаме искат ли да се родят и можем ли да им гарантираме безоблачен живот.
Всички ние сме родили децата си, като сме имали мъже до себе си. Надявали сме се, че те ще получат най-доброто възможно, а не сме ги лишавали от самото начало от шанса да го получат. И същите жени, които са родили в брак и са отгледали децата си заедно с баща им, сега смело съветват "родѝ СИ едно дете на всяка цена, дори без баща, само и само да запълниш дефицитите в живота си".
Същото имах предвид, thewishmaster. Детето като каприз - като заместител на любов, на собствена ценност, но не и осъзнато не е редно да се ражда. Затова казах, че е каприз. Защото, ако се мислеше за детето, нямаше да се лишава от баща предварително. Не говорим за случаите когато нещата не вървят и се взима решение за раздяла.
А ако е имало желание за дете, то нещата можеха да се задвижат по-рано и да се търси осъзнато партньор. Значи, щом досега не е достигнато това по някакъв начин или не се върви по този път, то това не е било приоритетно. Ще кажете - приоритетите се сменят. Така е. Но тогава не можем да виним някого, нещо, съдбата, а да хванем нещата в свои ръце и да направим каквото трябва. И на първо време трябва да се намери баща.
А ако е имало желание за дете, то нещата можеха да се задвижат по-рано и да се търси осъзнато партньор. Значи, щом досега не е достигнато това по някакъв начин или не се върви по този път, то това не е било приоритетно. Ще кажете - приоритетите се сменят. Така е. Но тогава не можем да виним някого, нещо, съдбата, а да хванем нещата в свои ръце и да направим каквото трябва. И на първо време трябва да се намери баща.
Жената не е длъжна да дава обяснение защо иска да роди, нито трети лица имат право да я ограничават и да й казват "не може, това е само каприз, я си трай!". Бабата-психиатърка от Русе роди на 60+. Каприз - некаприз - хич не й дреме. А ако е по задължение? По каприз поне ще е желано, а по задължение..., ами, задължение, никой не я пита дали иска, а трябва.
Колкото важи "ще МУ родя дете", толкова важи и "ще СИ родя дете". Детето ще бъде ли родено? Ще бъде.
Критериите на всеки са различни за отглеждането на дете. Има един комплект критерии, които в общи линии важат за развитите страни - покрив, храна, здравни грижи, образование, добро отношение. Нататък е според социалната прослойка - за едни е ограмотяването, за други е университет. Всеки си гледа децата според моментното материално положение и според родителския си капацитет.
Колкото важи "ще МУ родя дете", толкова важи и "ще СИ родя дете". Детето ще бъде ли родено? Ще бъде.
Критериите на всеки са различни за отглеждането на дете. Има един комплект критерии, които в общи линии важат за развитите страни - покрив, храна, здравни грижи, образование, добро отношение. Нататък е според социалната прослойка - за едни е ограмотяването, за други е университет. Всеки си гледа децата според моментното материално положение и според родителския си капацитет.
Никой не ограничава жената. Тя сама ще вземе решение. Ние само ѝ даваме различни гледни точки. За протокола, споделянето на различна гледна точка и различно мнение не е ограничаване, нищо че на теб така ти се струва.
Това, което казвам, е, че ти самата си родила децата си в брак, отгледала си ги не просто с мъжа си, а с гигантската подкрепа от мъжа си, но сега с лекота съветваш "раждай и без баща". Много хубаво, ама излиза "не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря".
Това, което казвам, е, че ти самата си родила децата си в брак, отгледала си ги не просто с мъжа си, а с гигантската подкрепа от мъжа си, но сега с лекота съветваш "раждай и без баща". Много хубаво, ама излиза "не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря".
Andariel, бабата-психиатърка не може да е за пример, тя е антипример. Точно това имам предвид като казвам, че детето става фиксация в един момент и не е полезно за самото дете. А че го правят много хора - правят го. Но аз, а предполагам, че и други хора, не одобряват подобни обстоятелства за раждане на дете.
Не мисля, че като е каприз, ще е желано. Именно като всеки каприз, след като бъде задоволен, той престава да е интересен. А дали не е именно като задължение, защото обществото така казва, че трябва?
Така е, всеки си има критерии. Затова и всеки коментира от своята гледна точка. Никой не вменява на авторката, че трябва да вземе тя неговото, на коментиращия решение, а просто дава още една гледна точка. Авторката така или иначе ще направи каквото реши. Не вярвам някой да пише тук за решение за дете и да решава според други. Той решава според себе си, а решението му се образува като обработва повече факти. Даже си мисля, че някои хора взимат решение обратното на това, което ги съветват тук. И това е правилното!
Не мисля, че като е каприз, ще е желано. Именно като всеки каприз, след като бъде задоволен, той престава да е интересен. А дали не е именно като задължение, защото обществото така казва, че трябва?
Така е, всеки си има критерии. Затова и всеки коментира от своята гледна точка. Никой не вменява на авторката, че трябва да вземе тя неговото, на коментиращия решение, а просто дава още една гледна точка. Авторката така или иначе ще направи каквото реши. Не вярвам някой да пише тук за решение за дете и да решава според други. Той решава според себе си, а решението му се образува като обработва повече факти. Даже си мисля, че някои хора взимат решение обратното на това, което ги съветват тук. И това е правилното!