В момента чета... 79

Тайната на Димана на мен много ми хареса.Авторката пише много увлекателно.Аз завършвам Отвъд възможното и ще започна 2 том на хотел Савой.

Първи впечатления от Мастилено черното сърце - още съм към началото (оказа се, че книгата е над 1000 страници, така че началото е дълго) - тепърва стана убийството и започва разследването.
За мен е увлекателна. Всички тези чатове донякъде ме дразнят, но като се сетя за предишната, която имаше непрекъснати включвания от живота на сериен убиец, който отвличал от улицата, насилвал и измъчвал по особено жесток начин жени, май чатовете са за предпочитане.
Поне е интересно, че може да се гадае кой кой е (т.е. кой от модераторите, представени с псевдоними, кой е в реала и по какъв начин е свързан с жертвите).
Колкото до самата история - ето за какво става дума: В един момент Страйк споменава, че няма профил в Ю туб - т.е. няма профил в Гугъл (?!), което ме шокира и ме накара да си помисля, че Робин с право е отказала случая.
Действието се развива по време на атаката над Шарли Ебдо, така че властите са особено заинтересувани.
Основни теми - онлайн токсичност, кенсъл култура, а от статии видях, че ще бъде засегната и транссексуалността. Което, разбира се е и причина много неопределени същества (не знам дали се идентифицират като хора), да оставят по една звезда в Гудрийдс.

Не виждам нищо лошо в това, че Роулинг се е вдъхновила от тези теми и ги е включила в книгата си, всъщност, подобна реакция е често срещана при писателите. Стига книгата да е интересна и да задържа вниманието до края (еха, 1000 страници - на нейна страна съм, но прекалява с обема на романите от тази поредица...).

Що се отнася до онлайн токсичността -

П.п. не знаех какво означава "аноми" - май за първи път срещам термина. https://www.britannica.com/topic/anomie
Не съм сигурна дали се произнася така на български.

Прочетох и “Живи” на Ю Хуа, дава интересн поглед върху събитията в Китай след 1949 г. (не съм чела много детайли за тяхната история, но книгата е достатъчна за съставяне на най-обща представа).
Интересна ми е и книгата на Изабела Шопова, но тъй като пак съм решила да чета по няколко неща едновременно, обмислям с коя да продължа от натрупаните тази година нови книги.

Биография на Зеленски - От слуга до президент на народа

Прочетох "Домашни правила" и ми хареса определено. Най ми допадна майката Ема Хънт, поставях се на нейното място и въпреки това не мога напълно да си представя колко е трудно на майките с деца с проблеми... Петица от мен!
Прочетох и "Миларепа", но няма да я оценявам.
Започвам Господин Ибрахим и цветята на Корана, втора среща с автора и дано ми хареса. 🤗
Миларепа остави едно чувство на неудовлетвореност у мен, нещо неразбрано...
Надявам се втората книга от поредицата да е по-добра.

Благодаря много, BBeLLa, за препоръката за “Домашни правила”, прочетох анотацията на книгата и това е книга, която ми се стори доста интересна.
П.п. но взех че прочетох в ГР някои отзиви на оценки с 1* и малко ще я поотложа.
 Затова тази вечер ще избера някакъв разказ за четене - Тед Чанг, “Историята на твоя живот”.

"Ревност" на Несбьо направо ме измъчи. Но  и не си падам особено по разкази. Но тези ми бяха особено скучни, протяжни и развлачени. Обаче съм му фен и затова реших да не оставям книгата до средата.

Започвам "Последната госпожа Периш", като се надявам тя да ме увлече

По-добра е, но и двете бледнеят пред "Оскар и розовата дама", посветена на християнството. Ако я нямаш, ми пиши ЛС и ще ти я пратя, мисля, че я имам и електронна. Иначе от Шмит предпочитам разкази.

И аз съм чела 3-4 на Шмит и "Оскар и розовата дама" се открояваше най-много. Малка книжка, пък докосва душата.

Бяхме на ваканция с много време за излежаване и прочетох две чудесни книги. Едната е "Снежно цвете и тайното ветрило", която си бях набелязала оттук. Покрай нея се образовах за бинтоването и така наречените лотосови крака. Какви осакатявания са принудени да понасят жените заради някакви измислени идеали за красота   Самата книга много ми хареса.
Втората е "Степният вълк" на Кон Игълдън. Това е първата част на поредица за Чингис хан. Много увлекателна и исторически вярна (поне според моите знания). Мисля да продължа със следващата - "Господари на лъка".

Благодаря! Имам я "Оскар и розовата дама" в електронен вариант, предстои ми за прочит! 🤗

Този разказ на Тед Чанг разбърква мисли. Много интересен като замисъл и доста различен. Чудесен автор, заслужава повече внимание.
Само един цитат ще си позволя: “познаването на бъдещето е несъвместимо със свободата на волята.“

Преполових Тайният живот на пчелите и много ми допада, чете се изключително лесно. Силно се надявам да не завие в много религиозна посока е един момент.

Също така искам да споделя, че Сиела ми пратиха нови копия на Победителите и Инспекцията, след като им писах за моите, разпаднали се такива. Отговориха ми късно, може би след 5-6 дни, но все пак реагираха. Надявам се да повишат качеството при сглобяване на книгите, и да нямам повече подобни казуси с техни издания.

Приключих "Остани с мен" на Айобами Адебайо и съм изключително впечатлена!

Ето и ревюто ми:

"Няма друг бог като майката, защото никой не може да даде на страдащото си дете същата подкрепа като нея"
Поговорка на африканското племе йоруба
***
"Често най-големите лъжи са онези,които изричаме пред самите себе си."
***
Разкош! Разкош! Разкош! Още една книга на "Ориндж", в която ще се влюбите! Сега вече усещам липсвата на оценка от 6 ⭐⭐⭐⭐⭐⭐
Една книга, която ще ви хване за гърлото, ще ви сломи емоционално, ще ви накара да загубите почва под краката си, ще ви захвърли в нищото, за да ви доведе до великолепния финал.

Действието е ситуирано в Нигерия и обхваща период от над 30 години.
Историята е покъртителна и разказва за живота на Йежиде и Акин - влюбена, млада и образована двойка с напредничави възгледи. И двамата са завършили университет и вярват в моногамността , обратно на широко разпространената в Нигерия полигамия.

Проблемите започват, когато след 4 години брак двойката е все така бездетна. Емоционалният товар на битката с инфертилитета, в съчетание с постоянните  натяквания и неприкрития тормоз от страна на свекървата принуждават Акин да се съгласи да вземе втора съпруга с надеждата тя да го дари с така чаканото дета...
Обидата и огорчението от тази постъпка, заедно с мъката от неслучващото ѝ се майчинство резултират при Йежиде в залитване по суеверия и традиционни ритуали за дете, както и в известни психични проблеми...

И така... Връзката им преминава през жестоки изпитания, ужасяващи загуби, потулени истини, мрачни тайни и заговори зад гърба на другия, тежко престъпление и всичко това на фона на турбулентните събития в Нигерия, държава, разкъсвана от междуособици, редуващи се един след друг военни преврати и царящо беззаконие.
Хареса ми още и това, че книгата е много информативна. По един интересен начин са поднесени традиционни африкански приказки, митове и суеверия. Интересно ми беше да науча например за децата "абику" - племето йоруба (с популация от над 42 милиона само в Нигерия) вярва, че това са деца, дошли на този свят с намерението да умрат възможно най-скоро.

Друго, което ме впечатли е, че един мъж в Нигерия може да има 4-5 съпруги, но традиционно задължение на жената е да изхранва и да изучи децата си. Мъжът няма съществен ангажимент към това (колко удобно). Така ти може да си се изучил в университет , но полубратът ти от друга съпруга на баща ти да е напълно неграмотен, защото неговата майка е нямала средства да го изучи.

Любовта, обичта, семейните връзки и ценности, майката като основен стожер в семейството - това са само някои от засегнатите теми..
Една наистина прекрасна книга! Препоръчвам я горещо на всички любители на подобен тип книги!

“Разказът на прислужницата” на Маргарет Атууд ме впечатли, противно на прочетеното сред мненията от предните страници на темата. Досега не бях попадала на този жанр, но учудващо ми хареса и нямах търпение да стигна докрай. Ще потърся и останалите произведения на авторката.
В момента чета “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, е не върви гладко. Твърде много описания и подробности, нямам търпение да се разгърне историята, но става бавно. Май ще се наритам да я прочета докрай, просто защото не обичам недовършени неща, но ми е странно, че са толкова прехвалени ягодите…