В момента чета... 79

  • 44 409
  • 741
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 155
Приключих "Baby, You're Gonna Be Mine" на Kevin Wilson. Разкошен сборник с разкази! От миналата година не бях попадала на разкази, които да харесам толкова! Окончателно ми влезе в листата с най-любимите автори. На алеята на книгата, видях че Сиела са издали романа му "Nothing to See Here"/"Играчка-плачка" на български. Чудя се дали ще издадат и новата му. Book

# 376
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 730
Hitrushana, Шантарам задължително я дочети! За мен това е епична книга!

# 377
  • Мнения: 11 784
Реших все пак да прочета “Терапията” - Себастиан Фитцек, а си приготвих и дългоотлаганата ”Загадката на стая 622”, като може и тях да чета едновременно.

Последна редакция: нд, 11 сеп 2022, 23:36 от fenyx

# 378
  • Русе
  • Мнения: 1 188
Прочетох ,, Годината на нашата любов,, ужасно ми доскуча родословното дърво ,сиреч всички роднини на главните персонажи ,които бяха споменати убиха удоволствието ми от четенето на историята. Оливия е родена в богато семейство и е презадоволена,от другата страна е Виторио син на камериерка и градинар, които работят за семейството на Оливия. Двете деца израстват заедно. Но пътищата им се разделят. Той цял живот се стреми към власт ,пари и богатство,за да може да е на нейното ниво,а тя е разглезена и капризна, при това че не знае какво иска от живота, не завършва висшето си образование,не съмнява да развие ,разшири или участва в семейноти богатство и фирма.  Обичам да чета любовни романи ,но този беше тотал щета и боза. Язък за красива корица.
След това прочетох съкрушителна,тежка и болезнена. Под формата на приказки/разкази се разказва за войната в Япония, като главни действащи лица са децата и животните , които страдат и умират , заради решения взети от властимащите. Покъртителна , но задължителна .
За финал ,, Има още време,, от Дияна Тончева. В началото ми тръгна объркващо , но беше заради паралела преди и сега и , докато се запозная с Кая и с историята й , защото се оказа , че това е втората книга , а1-та е , където се разкрива повече за детството и живота на Кая. Във втората й книга виждаме жената като майка, любовница и дъщеря . Хареса ми много , че акцент и водещи са отношенията между майка и син, защото в повечето книги, които съм чела все дъщери ; Книгата е кратна,реалистична , истинска и ме докосна . Определено ще си закупя и ,,Кая,, , защото искам още от тази българска писателка. ❤️📖

# 379
  • Мнения: 42 177
Има такова аниме Гробището на светулките. Не съм го гледала, но са ми казвали, че е изключително депресиращо. Предполагам, че е по същата книга.

# 380
  • Мнения: 11 784
“Терапията” е много тромаво написана, или поне така ми се струва в началото.
Ще чета и другата книга.

П.п. Само че няма да е “Загадката на стая 622”, отказа ме от първите страници (да се чудя защо изобщо я взех), паралелно ще чета и “Тайният живот на пчелите” на Сю Монк Кид, далеч по-добре стилово е написана. Ще я чета някак и книгата на Фитцек, идейно може и да е интересна, но начина му на писане никак не ми харесва.

Последна редакция: пн, 12 сеп 2022, 00:11 от fenyx

# 381
  • Мнения: 155
В момента чета “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, е не върви гладко. Твърде много описания и подробности, нямам търпение да се разгърне историята, но става бавно. Май ще се наритам да я прочета докрай, просто защото не обичам недовършени неща, но ми е странно, че са толкова прехвалени ягодите…

"Шантарам" е едно от най-лошите ми четива през последните години. Фантасмагории и супер изкуствено украсено всичко. И аз като теб се наритах да я дочета само защото не обичам незавършени неща. Така и не разбрах хайпа около тази книга. Всъщност напоследък все по-често ми се случва да прочета някоя книга, за която има страшно много суперлативи, а тя да се окаже толкова лошо написана и сюжета да е надупчен като швейцарско сирене.

# 382
  • София
  • Мнения: 7 344
Оооо, супер. Мислех си, че само аз не "припадам" по Шантарам. И една трета не прочетох.

# 383
  • Мнения: 4 651
Аз от 2 месеца слушам Шантарам в Сторител когато съм в настроение и незнам точно до къде съм но също не съм впечатлена.

Изслушах Пророкът Халил Джубран но и тя не ми хареса, твърде клиширано ми звучеше.

Сега слушам Клуб 5 сутринта Робин Шарма. За момента е добре. Преди години бях изчела доста книги на Шарма и го харесвам. Интересно,че се споменава Пророкът 😄

С Хартиеният дворец съм до никаде и сигурно ще я карам по диагонал.

Последна редакция: пн, 12 сеп 2022, 09:08 от CoCo`Milk 🥥

# 384
  • Мнения: 6 431
Да дам и аз отзиви за "Вох" на Камила Лекберг и Хенрик Фексеус: с две думи, прекрасен трилър, наистина един от най-добрите, които съм чела последните години. Историята е доста оригинална (то вече си трябва, като се има предвид колко трилъри се издават), героите си имат особеностите (на практика и двамата са леко чалнати в определено отношение), но лесно ти стават симпатични. И тук важи общата концепция за поредиците: в отделните книги ще се разглеждат конкретни случаи, но историята на героите ще се развива постепенно, например сега разбираме, че има нещо доста съществено в миналото на главната героиня, което не знаем, вероятно ще бъде разкрито в следващата книга. Не знаем и на какво се дължи фобията й (докато за мъжа става ясно, че той по рождение си е такъв, мисля, че е със синдром на Аспергер). Що се отнася до езика, аз четох книгата на шведски и текстът вървеше много добре, с малко хумористични елементи от време на време, което ми допадна. Изобщо не намерих нещо, което да ме спъва или да ме дразни в стила. Но е напълно възможно преводът на български да не е съвсем удачен, не мога да кажа, защото не съм го чела. За мен това е много силно начало на поредица. Следващата част, която е озаглавена "Култ", е излязла на шведски в края на април. Вероятно вече се превежда на български.

Скрит текст:
Непрекъснато правех паралели между Винсент, героя от тази книга, и Петер Винстон, който е герой от друга криминална шведска поредица - от нея на български излезе вече първата част под заглавие "Смъртта отива на оглед", а втората се очаква през декември, живот и здраве. Не знам доколко е оправдано, разбира се, но в моя мозък двамата имат прилики.

# 385
  • София
  • Мнения: 9 539
Завърших "Трябва да поговорим за Кевин" след сигурно 2-месечно четене Blush . Нещо много бавно я прочетох тази книга. В началото потръгна трудно. Може би самият формат, че цялата е изградена като писма от майката на Кевин към бащата и в голяма степен липсата на останалите гледни точки позатрудни прочита.
Трудно ми е да определя книгата. Беше ми интересна заради разсъжденията на майката в хода на живота и, раждането на Кевин и порастването му. От друга страна в някаква степен не ми е съвсем правдоподобна. Нямам опит с масови убийци деца (слово Богу), но например трудно ми е да  си обясня, ако в едни взаимоотношения толкова не намираш нищо и не работят, защо не предприемаш нещо - да ходиш на психолог, детето ти да ходи или просто да си тръгнеш. Също и как с най-близкия ти човек сте толкова на различни позиции за нещо основополагащо във взаимоотношенията ви и същевременно някак си оцелявате заедно през годините. В някаква степен и майката не ми е съвсем правдоподобна като образ, и Кевин.
Най- накрая дочаках от библиотеката "Крехко равновесие" и почвам нея.

# 386
  • Мнения: 11 784
Историята- сюжета на “Вох” харесах достатъчно, за да искам да прочета и “Култ”, но ще го търся в превод на английски или френски.

Снощи за пореден път установих, че когато купувам книга ще търся първо откъси и ще прочета поне няколко страници от нея. “Загадката на стая 622” взех преди повече време и все не ѝ идваше ред, но още от прочита на първите страници реших да я отложа отново.
“Терапията” на Себастиан Фитцек беше представяна някъде като интересен психотрилър, сравнявана с “Тайните убежища” - е, не! По-добре да прочета още някоя книга на Жером Лубри (поне в оригинал мога, след като няма други негови в превод). Книгата на Фитцек е скучна, не се отличава с езиково богатство, което да компенсира мудното ѝ развитие, не знам защо изобщо трябва да бъде сравнявана с тази на Лубри. Ще я прегледам по диагонала все пак, за да видя какво толкова стои в основата ѝ (макар че имам някои подозрения и за това) и за следващ психотрилър може да приготвя “Фатална изповед” или ще направя втори опит да чета Бюси, но в оригинал - “Черните лилии”. Ще потърся и книги, с протагонисти -  лица със синдром на Аспергер, но за “Домашни правила” прочетох коментар на специалист (в ГР отзив), че нещата са твърде преекспонирани и не съвсем отговарящи на състоянието, така че книгата на Джоди Пико също ще е на опашката.
И последно R.I.P. Хавиер Мариас 🖤, още не съм прочела негова книга, а си бях набелязала още в началото на годината “Берта Исла”. Скоро ще трябва да поправя този пропуск.

# 387
  • Мнения: 155
Тази сутрин приключих "Дейзи Джоунс & The Six". Мисля че най-накрая влязох във фенклуба на Тейлър Дженкинс Рийд, чак пуснах сълза накрая на книгата. До сега бях чела от нея "Maybe in Another Life", която не ми се стори нищо особено и "The Seven Husbands of Evelyn Hugo", която ме потопи веднага в атмосферата и ми хареса доста, но изобщо не може да се мери с "Дейзи Джоунс & The Six". Изключително плътни герои, реалистично разминаване на версиите на различните герои на една и съща история, интересна структура на романа... изобщо всичко си беше на мястото!

# 388
  • Мнения: 6 431
fenyx, имаш право, наистина може да има смисъл да прочетеш няколко страници предварително, а и вече често има такава възможност, издателствата качват по няколко на сайтовете си.

А по отношение на Аспергер, не става въпрос за книга,
Скрит текст:
но се сещам за един сериал с подобен герой (неофициално му поставиха такава диагноза): Doc Martin. На мен ми е от любимите сериали, чака се да излезе последният (десети) сезон през есента, може да видиш дали няма да ти хареса.

Аз имам да довършвам още няколко книги, вече съм съвсем накрая. Чудя се с какво да продължа, но май ще бъде "Невидимите фурии на сърцето". По-нататък ще имам предвид да чета още книги от Хавиер Мариас, чела съм само една, мисля да започна със "Сърце тъй бяло".

# 389
  • София
  • Мнения: 11 853
Ах... обсъждате "Шантарам" ... Joy
Ето какво съм писала през далечната вече 2012 г.

"Дори и силната ми любов към Индия и индийската култура не успя да ми помогне да понеса графоманската логорея и мегаломанията на автора.
Ясно ми е, че за него писането е вид психотерапия, но не видях нито смисъл, нито причина защо аз трябва да се натоварвам с нея .
Затова тази книга беше безмилостно зарязана от мен и то без частица съжаление. "

Закичила съм ѝ 1* Blush

***

След разкоша "Остани с мен" започнах "Живи рани" от Виктор дел Арбол.
В началото съм, но мисля, че ще се окаже една много "моя" книга.
Стилът на авторът е прекрасен, а атмосферата - много испанска Heart

Общи условия

Активация на акаунт