Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?

Нарциса, къде отиде...

Нормално е да има "деление" на децата. Преди да ми избодеш очите - ако двете деца не живеят постоянно с бащата, това, с което съжителства постоянно ще получава много повече от всичко - внимание, съвместни дейности и т.н просто заради физическото си присъствие.

Давам ти пример от споделеното от приятелката ми. Едно от нещата, за които и беше мъчно е, че когато синът и отива при баща си го включват, цитирам, "в живота на семейството", тоест каквото правят в момента, а не изоставят всичко, за да се фокусира бащата само върху големия син за уикенда. Обясних и, че второто е нереалистично. Детето е добре прието, обръща му се внимание, отношенията с мащехата му са добри, никой не го дели като е там. Но няма как да наложи на другото домакинство режима на своя дом. Да речем майката иска сина да прави Х този уикенд, но семейството има други планове. Много ясно, че няма да ги променят, защото тя иска нещо друго.

Започвам да си мисля, че това е нещо, което адски тормози биологичните майки - невъзможността да влият на другото домакинство.

В разгара на нашите драми пътувах в междуградски автобус към София и се заприказвахме с момичето на съседната седалка. Тя се чудеше дали да се разделя с мъжа си и да се пренесе с дъщеричката си при стара недоизживяна любов. Започнах да и разказвам какви драми са при нас и си дадох сметка, че наистина не осъзнава колко ще се промени животът и на двете им. Част от диалога:

Тя: Като си ходим ...
Аз: Къде?
Тя: В апартамента на мъжа ми
Аз: Дъщеря ти ще "си ходи", на теб няма вече да ти е дом. Ами ако има ново гадже или жена, ти каква работа имаш в жилището?

Насреща си получих ужасен поглед.

Тя: Ама аз наистина ли няма да ходя там?
Аз: Ще водиш детето при баща му, но това няма да е вече твоя дом, нямаш работа вътре.

И т.н. Като слязохме в София изглеждаше като ударена с мокър парцал. Разменихме координати във Фейса, отказа се да гони вятърни мелници, още са си с мъжа си, детето расте, щастливо.

Мисълта ми е, че в преломни моменти има значение дали някой ще те побутне в едната или другата посока.

Такаа. Пак започвам от началото. Едно време много лесно късах и хвърлях. Обаче след едно дете ми дойде на акъла, че трябва да се възпитам в търпение. Но явно се възпитах толкова добре, че с две деца още не мога да разваля съвсем всичко, въпреки че семейство не може да се нарече даже.

Е, не е задължително. Има го и вариянтът да си разшириш хоризонта, да попромениш критериите, да осмислиш, да преоткриеш. Има и шанс естествено, едни са късметлии, други не са, има и методи за подобряване на шанса. Някои удрят кьоравото и ловят нещо дето е едно на милион, това не променя факта че Е едно на милион.

Защото в младостта си хората често правят грешки. Някои са заживели заедно чак след като са планирали деца и са били изненадани от реалността. Но с новородено и пресен брак малко биха си тръгнали. Все се надяват, в името на детето, че с времето ще се напаснат. Като помъдреят с годините, разбират, че е невъзможно.
И следващия път вече са наясно, че връзка с компромиси не се прави.

Не е добра идея да си тръгваш заради друг/а. Тръгваш си заради себе си, защото не искаш повече тези отношения и тн. Тогава вероятността да съжаляваш е много по-малка.

На млади години се очаква, че хората ще пораснат и ще улегнат поне толкова, че да осигурят отглеждането на дете. Неприятното е, когато се получи “Европа на различни скорости” - единият пораства по-бързо от другия или единият остане инфантилен, но човек няма как да го знае в началото.

Боже, боже, какви умозаключения...
Около мен има доста "самотни" майки, дето хич не са самотни и животът им не е бедствие. Много добре си се справят. Пък и мъже си ги искат. Не познавам някоя/някой разведен, който после да съжалява за решението си.
Има си някои дето и с деца 1,2, 5 и без, пак никой не ги иска или обратното. По-вероятно е даже с дете някой да я вземе, отколкото да е стара мома.

Щастливец.

Картината не е толкова розова за жените с деца. Не са цъфнали и вързали кой знае колко. Най-често сделката е финансово-битова - той търпи децата, може и да се природи дете, дава някакви пари, а тя му дава битови удобства от имането на жена и получава някаква идея за сигурност, че не е сама. Няма лошо в такава сделка, но проблемите са по-сериозни и връзките по-краткотрайни. Не са всички умни и красиви, с добри професии и независими, че да се хващат с нова връзка за едната емоция и да е биг хепи фемили. И мъжете, и жените си носят особеностите, заради които е много вероятно и преди да са имали проблеми, а децата са още един потенциален източник на проблеми.

От личен опит мога да споделя следното по главната тема.

Живея и се познавам с ММ от близо пет години. От две сме женени. През това време между нас е имало цели 4 мега големи скандала при които моята естествена реакция е да си кажа и да поискам развод/раздяла. Даже съм писала във форума като такова оплакване - че при първи случай ще се разведа и ще го оставя да "пасе"... И всеки пъти съм мислила, че брака/ връзката ми е счупена. Тук не говорим за изневери, зависимости, побоища... Тук говорим за скандали в които просто сме си казали язвителни ( и обидни за мен) думи... Съветът на моят психотерапевт беше и остава следното:

"Не взимай решения по време на хаос/голяма тревога/голям гняв"

Винаги трябва да се успокоят нещата. Понякога е необходимо да мине цял месец за да се успокои психиката, егото и душата. И тогава на спокойствие може да се прецени. Следващата стъпка е да се направи списък с всички +/- на  един потенциален развод/раздяла. Как ще се чувства партньорът когато се раздели?

Бърз пример - мин.година януари бях се оплакала, че ще се разведа с ММ. И докато събирах пари следващият месец, ММ пък си направи изследване специфично, тъй като от дълго време говорихме за деца... Скандалът ни не беше за това дали аз/той не може да има деца а на съвсем, съвсем друга тема. Когато излязоха резултатите, той чак ми се извини за това, че толкова отлагал изследванията, което забавя лечението пък... А аз в първият момент се ядосах, че не се извинява за скандала януари... После осъзнах че искам да съм до него, въпреки ината му и въпреки караницата ни от януари. И че искам деца от него и че всъщност не искам друг мъж.  
Разбрах че егото ми ми прави лоши услуги... Все още уча този урок, така, че единствено мога да повторя по-горният съвет:

"Не взимай решения по време на хаос/голяма тревога/голям гняв"

Ех тия битови удобства, дето давали? жените, брей...
Някой неопитен ако чете тук, ше земе да си помисли, че човек за едното.. хм, хм, за едните битови удобства живее.
Свободата, Санчо ?!...

Това е животът обичайно - битовите удобства са им важни на хората, особено на мъжете. Особено важни стават с напредването на възрастта. Повечето мъже не обичат да се справят сами, а искат жена да им осигурява именно малките битови удобства. Затова и най-често недоволството на мъжете е "тя едно ядене не може да сготви като хората, искам като се прибера вкъщи да има да изям една чиния манджа, цял ден съм блъскал на работа".

Никой не забранява на мъжа да стои сам през целия си живот. Като гледам обаче масово точно дълго престоялите сами мъже настояват, че им се полага по една жена, по-сгодна така, с по-малко претенции, мултифункционална, работна, печелеща и т.н.

За време, да, нормално е чисто физически едното да го вижда повече от другото. А финансово как е, предвидили ли сте колкото отиват от дохода на мъжа ти за общото, да отиват и за чуждото? Училище, курсове, университет? Мъжът ти работи ли по въпроса да си вдигне доходите?

Това ли е успокоителната мантра на бившата?