Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.

Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?

9 560
274
1

20 авг. 2022, 21:49 ч.

Мнения: 90

Вчера говорих с една приятелка, която преди години се раздели с мъжа си, от който има дете, след развода то живее с нея. От перспективата на времето преценява, че нещата между нея и бившия са били спасяеми. Не го казва с думи, но личи, че съжалява. Бившият и се ожени отново година след раздялата им, имат си и те едно дете. Синът на приятелката ми ходи при баща си, при бабата и дядото от тази страна, но му е тежко, че нещата не са като преди. На нея пък и е тежко, че синът и не е приоритет в новото семейство на баща си. Доста поговорихме, споделих с нея как стоят нещата от обувките на мащехата, просто като различен поглед, защото на никой в подобни конфигурации не му е лесно.

И се замислих. Дори тук, във форума, масовата реакция на всяка молба за съвет или споделен проблем е "бягай с 200". Не съм сигурна, че това е правилният подход. При насилие, зависимости - да, но иначе? Не трябва ли да се изчерпят първо всички други варианти преди "кой откъде е"? Ето: и при приятелката ми, и при нас мъжът прави ново семейство година след раздялата. И край, няма вече връщане. Сега и да съжалява, вече кел файда...

Каква е точката за вас, след която бракът "умира" и решавате да се разведете? Има ли спасителна операция преди да почнете да пълните куфарите?

# 1 20 авг. 2022, 21:55 ч.

София
Мнения: 62 595

ОставИ ги ти хората тук с тяхното "бягай с двеста". Гледам, че са се разбягали, ама на думи! По-скоро недооценяват последствията от действията си, особено ако инициативата е била тяхна, а после нещата не са се получили така, както са мислели или са се надявали.

# 2 20 авг. 2022, 22:22 ч.

Мнения: 564

Щом се е стигнало до раздяла/развод,значи така е трябвало да стане. Аз винаги така се успокоявам,че дори дадена ситуация от миналото да ми се случи сега пак ще реагирам като тогава.
От един възрастен човек съм чувала и си го повтарям понякога ,,каквото си оставила моето момиче,това ще завариш " т.е. станалото станало,с миналото не се живее.Особено пък този бившия.Може отстрани и за в социалните мрежи да изглеждат най щастливото семейство, но зад кулисите е друго.Тя сигурно е млада и ще намери щастието за себе си.А за това,че детето им вече не е приоритет за бащата,единствено и само той губи.Детото ще порастне с любовта на майка си,но ще е безразлично към баща си.Което е доста болезнено за повечето здраво мислещи хора.

# 3 20 авг. 2022, 22:28 ч.

Мнения: 6 196

На чужд гръб лесно се дават такива акъли, иначе съм гледал на живо кви неща се търпят. Също и колко е готин животът на сама жена с дете, как мъжете се избиват за нея, как тук са ги взели с по 2-3 5 деца и ги гледат като свои, ама реалността обаче леко се различава.
Другия момент, при много наистина го има тва, заради инат и липса на компромиси от дребни проблеми и разминавания се стига до сериозен разрив в отношенията и раздяла. След което като мине време и нещата се успокоят, и най вече бившия/бившата се окаже по добре без нас, се стига до размислите и заключенията на приятелката ти.

# 4 20 авг. 2022, 22:41 ч.

Мнения: 3 748

Точката на пречупване е вътре в главата. Когато всеки път, когато се видим, усещам напрежение, вместо удоволствие, значи краят се е случил. Може да се насилвам да разтягам нещата месец, година.. но краят е дошъл и отминал и малко по малко приемам факта и си тръгвам. Никога не съм усещала тръпка към бивш, тотално са ми били във френд зоната. Разбира се, от дистанцията на времето съм обмисляла грешките и съм стигала до извода, че можеше да се справим и по-добре, но винаги в минало свършено време. Изречените думи, извършените действия няма как да се заличат и да се започне на чисто и това обезсмисля всеки опит да се лепи счупеното.

# 5 20 авг. 2022, 22:54 ч.

Мнения: 46 552

Не вярвам някой с лека ръка да вземе такова решение, само защото друг му е казал "бягай с 200". Но хората са така устроени, че винаги се чудят дали са взели правилното решение. Дори при малтретиране и други подобни красоти, все се надяват, че доброто ще победи.

Не са малко двойките, които се събират повторно. Повечето бързо се сещат защо са се разделили и пак се разделят, като този път вече не си и помислят за връщане назад.

Цитат

Не го казва с думи, но личи, че съжалява.

Щом не го казва, може и да го тълкуваш различно. Може и наистина да съжалява. Да гради семейство с любов и накрая да види, че всичко е било илюзия...

Аз лично не съм стигала до такава точка и не мога да говоря от личен опит. За близки, и мъже, и жени, които са ми споделяли, точката на пречупване идва след години натрупване и при 90% многократни опити за спасяване.

# 6 20 авг. 2022, 23:07 ч.

Мнения: 14 931

Тя не съжалява за връзката, а че някой друг получава това, което тя смята, че ù се полага.
Иначе на въпроса - хората не търсят съвети при първия проблем - това е заблуда, която четка егото на съветващите - че са първа инстанция - но просто не е вярна. Причините за раздяла се натрупват с времето и при някакъв повод просто се 'реализират' окончателно.

# 7 20 авг. 2022, 23:15 ч.

Мнения: X

Съгласна съм с Нарциса, тя по-скоро гледа бащата на детето си щастлив с друга. Някои хора продължават по-бързо напред, отколкото други.

Във форума всеки трети съвет е “бягай с 200”, но и темите понякога са много крайни.

Аз не смятам, че счупено семейство е добра среда за когото и да е. Но и хората не ценят това, което имат. Със сигурност много връзки са били поправими, ако и двамата са с повече търпение и мъдрост.
Другото е лошия избор, хората сякаш гледат да се съберат с първия срещнат/а, да направят едно, две бебета и после “леле, кво стана”.
Предполагам, че повратния момент идва, когато човекът отсреща ти е безразличен или повече те дразни с присъствието си, отколкото те радва.

# 8 20 авг. 2022, 23:27 ч.

Далечният изток
Мнения: 14 996

Те причините нямат чак толкова голямо значение, защото при всеки човек и всяка двойка е различно. На един му е преляла чашата, при друг за същото има останало още търпение. Та точката при всеки един човек е различна според прага му на търпимост.
И тук съм чела - едикакво си ако се случи, веднага си тръгвам казват някои, други за същото биха простили и т. н.
Аз лично давам 100, 500, 1000 шанса. Определям го като огромна грешка, защото проблемите се задълбочават, никога не се оправят. Надявам се да се науча да съм по-категорична и да режа от корен, когато се налага... ама щом до сега не съм, едва ли занапред...

# 9 20 авг. 2022, 23:34 ч.

София
Мнения: 12 807

Има няколко грешки, които се правят при такива преоценки.

Като начало, постфактум лесно забравяш лошото, заради което се е стигнало до раздялата, а помниш само хубавото. Когато човекът, с когото сте се разделили, бързо си намери нова половинка, с която нещата вървят, започва да се мисли, че нещата са били поправими и са можели да тръгнат и с теб. Това рядко е така. А дали и колко нещата наистина вървят толкова добре в новата връзка, или дали така както вървят, би устроило теб? Често отговорите са не и не. И нещото, за което хората рядко се сещат - понякога ти бягаш с 200, но понякога и от теб бягат с 200 в същото време... щом и двамата не сте размислили, вероятно има причина. Изобщо, за да се осъществи бягството, винаги има причина. Хората просто имат къса памет.

От моя опит, като някого, който много пъти е пробвал докрай, бягството с двеста винаги е било правилното решение, когато е било взето, и понякога доста се е забавило. Но човек трябва да премисли причините за него, а не да изпада в носталгии по моментите на трепет между останалото.

# 10 20 авг. 2022, 23:49 ч.

Мнения: 3 589

Точката ми на пречупване да го запазя е наличието на дете.
Два пъти се развеждах, докато нямах. И затова и отлагах забременяване. Не съм мислила за последици като съм бягала с 200, защото си имах психическата и финансова независимост и бях още млада. И не са били разводи заради скок на нова любов, не, лесно ми е преливало. Дали съм съжалявала и завиждала на следващите съпруги - да, имало е такива поводи и моменти - ще излъжа ако не ги призная. Не ми е било приятно как даден епизод е можел да бъде моя възможност, а не за следващата (Зелена карта за САЩ е такъв пример). Ама каквото - такова. Както писа Лъвица - лошото може да не го помним сега, от забравата на времето, но явно го е имало, за да се развеждаме.

Последна редакция: сб, 20 авг 2022, 23:56 от Doro

# 11 20 авг. 2022, 23:55 ч.

София
Мнения: 28 712

Щом мъжът толкова бързо е създал ново семейство, може би наистина "срокът на годност" на старото е изтекъл.

Иначе за мен семейството не е самоцел и ако не става, значи не става. Не съм фен на тиквените медали.

# 12 21 авг. 2022, 00:44 ч.

Мнения: 4 808

Моята "спасителна операция" продължи 22 години и в крайна сметка пак завърши с неуспех. Точката на пречупване настъпи когато след поредното скарване не си говорихме цяла седмица - нещо, което никога не беше се случвало, но и преди това аз вече знаех, че вече не го обичам и не искам да живея с него. Но има много хора, които независимо от липсата на любов продължават да живеят заедно, дали заради децата, дали заради финансова или имотна обвързаност, дали защото смятат, че вече е късно, причините може да са най-различни. Собственият ми баща каза: "Като не те бие, какъв е проблемът?" Винаги като мине време, се питаме какво би станало, ако..., но лошите неща бързо ги забравяме и за да се случи раздялата между двама души, значи е имало причина.

# 13 21 авг. 2022, 01:12 ч.

Мнения: 12 414

Не мисля, че е една точка на пречупване, нито е бягане с 200, особено ако са дългогодишни отношения, по-скоро е дълъг процес, в който едно по едно умират нещата, които са ви държали заедно. При мен бяха години борба да спася каквото имаме и упоритото "има какво още да се направи". Докато не осъзнах, че липсата му, а не присъствието му ме прави щастлива. И пак не си тръгваш веднага, в общи линии преживяваш всеки елемент на раздялата - от големите как децата ще го понесат до елементарните как няма да бъдете заедно на празници и тн. И като разбереш, че вече и последната капка любов е умряла, си тръгваш. Няма нито един момент, в който да съм съжалила за решението си.

# 14 21 авг. 2022, 01:29 ч.

София
Мнения: 38 614

Точката не е една. Не ми се разказва точно, но за две години минахме през най-различни степени на разделението. Той все още си мисли, че сме заедно, аз съм убедена, че сме разделени. Дано най- накрая се разберем как сме.
Точната точка на пречупване беше някъде началото на ноември.

Препоръчани теми

Гости с пренощуване

Приятелство между мъж и жена

Има ли любовта срок на годност?

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: