Доколкото знам, Анди не се е развеждала. Т.е не пише от личен опит?
- Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.
Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?
Всички дето съжаляват - тези, които съжаляват, че са прекъснали връзката, и тези, който смятат, че са закъснели с това решение - никой от тях не си е научил урока.
Иначе нямаше да гледат назад със съжаление.
Аз имам една връзка (нямаше брак), чийто прекратяване беше голяма драма, то аз си казах: никога няма да позволя да се стигне отново до такава ситуация!
Оттук нататък има много възможности какво да се направи по друг начин.
Иначе нямаше да гледат назад със съжаление.
Аз имам една връзка (нямаше брак), чийто прекратяване беше голяма драма, то аз си казах: никога няма да позволя да се стигне отново до такава ситуация!
Оттук нататък има много възможности какво да се направи по друг начин.
Развеждала съм се, но не е нужно написаното да е свързано с личен опит. Моят личен опит си е мой личен опит и не влияе върху това какво пиша. Когато е от личния ми опит нещо, аз го казвам изрично.
Какъв урок трябва да бъде научен? Никой не знае. Само приказки за уроци, дълбока философия. Хората вземат решения по доста по-тривиален начин, понякога получават за себе си някакви прозрения, но пак накрая вземат решения, смятайки потенциални вътрешни и външни ползи и вреди. Дори едното натриване на носа може да е причина някой да прекрати връзка. Какъв урок има за научаване?
Какъв урок трябва да бъде научен? Никой не знае. Само приказки за уроци, дълбока философия. Хората вземат решения по доста по-тривиален начин, понякога получават за себе си някакви прозрения, но пак накрая вземат решения, смятайки потенциални вътрешни и външни ползи и вреди. Дори едното натриване на носа може да е причина някой да прекрати връзка. Какъв урок има за научаване?
Има доста причини, за които да съжалява, и че е развалила аукакъвблестящбрак е само една от тях.
Повечето съжаляват, че са се забавили в развалянето; за някакъв имагинерен образ - и са достатъчно глупави да не отличават образа от реалността; не успяват да си подредят живота и започват да се вайкат за миналото - особено ако сега са сами и няма на кого да прехвърлят отговорността, че не могат да си подредят живота.
Аз се сетих, че не отговорих пряко на въпроса. При мен дребните баналности много пречат и се натрупват. В някакъв момент нещо малко по-голямо се случва, осъзнавам, че или цял живот ще търпя тези пичовини, или ще се разделим сега, на момента - и то решението идва само.
Съжалявам за някои отношения, но съзнавам, че съжалявам за нещо, което никога не го е имало - само съм си мислела, че го има.
Повечето съжаляват, че са се забавили в развалянето; за някакъв имагинерен образ - и са достатъчно глупави да не отличават образа от реалността; не успяват да си подредят живота и започват да се вайкат за миналото - особено ако сега са сами и няма на кого да прехвърлят отговорността, че не могат да си подредят живота.
Аз се сетих, че не отговорих пряко на въпроса. При мен дребните баналности много пречат и се натрупват. В някакъв момент нещо малко по-голямо се случва, осъзнавам, че или цял живот ще търпя тези пичовини, или ще се разделим сега, на момента - и то решението идва само.
Съжалявам за някои отношения, но съзнавам, че съжалявам за нещо, което никога не го е имало - само съм си мислела, че го има.
Здравейте,нова съм тук! По-скоро само четях,но така не се и осмелих да пиша!
Темата е актуална за мен в момента защото и аз съм на кръстопът в семейния живот! Доколкото за приятелката ти,няма за какво да съжалява! Щом докато са били заедно той не си е променил отношението,едва ли е щял да го направи! За съжаление много хора са устроени така,че не виждат своите грешки,когато тя го е напуснала той е осъзнал какво НЕ трябва да прави,именно раздялата го е научила! Това боли най-много,защо с мен не можеше,а с нея може!
Темата е актуална за мен в момента защото и аз съм на кръстопът в семейния живот! Доколкото за приятелката ти,няма за какво да съжалява! Щом докато са били заедно той не си е променил отношението,едва ли е щял да го направи! За съжаление много хора са устроени така,че не виждат своите грешки,когато тя го е напуснала той е осъзнал какво НЕ трябва да прави,именно раздялата го е научила! Това боли най-много,защо с мен не можеше,а с нея може!
Тя го напусна заради друг мъж, с по-висок статус и по-добре материално, но той се оказа насилник, трудно се раздели с него - полиции, възбранителни заповеди ... Та не е, че не е продължила напред.
Това доста променя нещата.
Появил се е нов човек, и автоматично минусите на настоящият й мъж са се превърнали в огромни, непроменими минусища в главата й. Просто, за да има причина, за да се убеди сама себе си, и да си намери оправдание, че има право да си изконсумира желанията с другият мъж.
Обаче розовият балон се е спукал, и се е осъзнала, че може би не е било чак толкова зле положението вкъщи.
Еми.. ще трябва да живее с решението си, поне вече знае, че хормоните не са най-добрият съветник в такива ситуации.
Точката на пречупване при жените, които са с добри мъже винаги идва много лесно, бързо се развеждат и 100 процента от тях съжаляват после. При съпруги на насилници, понякога и 30 години не стигат.
Точката на пречупване отдавна може да е достигната, но неусетно се адаптираш.
Мисля, че повечето жени сме склонни да отложим решението за раздяла/развод, отколкото да го вземем импулсивно и да съжаляваме. Обикновено решението узрява и набъбва дълго преди да действаме. Обаче си мисля, че от гледна точка на настоящето, много често романтизираме миналото прекалено много (и катастрофизираме бъдещето), защото помним хубавите моменти много повече. Самата аз съм го преживявала много пъти, например бях нещастна в чужбина, но сега като се сетя за живота си тогава, макар и че съм доволна и щастлива в момента, си мисля, че е бил най-най-якия на света. Така че съм склонна да мисля, че приятелката ти е взела правилното решение, но вижда нещата прекалено розово, особено предвид, че той сега е женен с дете отново.
Това, че съжалява го говори егото ѝ, а не душата ѝ. Особено щом е жена. Жените сме много по-наивни и даваме много повече шансове. Щом се е стигнало до развод, а година по-късно той е с ново семейство, значи тази връзка не е била стабилна. Сега говори егото ѝ, че той е щастлив, има семейство и дете, а това по принцип би трябвало да е тя. Ако тя беше намерила човек до себе си нямаше и да се сеща за бившия.
Отивам до дочета, че съм на 1ва страница
Дочетох. Разяснението коренно променя нещата. То пак говори егото ѝ, но в случая, че тя се е прецакала, заради нещо, което не е покрило очакванията ѝ. Нещо като и двата стола неудобни, ама аз на земята. Че бившият продължи напред и на всичкото отгоре е щастлив с нова жена и дете.
Според мен трябва да се фокусира върху себе си и да намери начин да е щастлива сама. Тогава нещата се подреждат. Пък, ако срещне сродна душа - бонус
Иначе по темата - точката на пречупване и различна за всеки. За един е липсата на любов (без дума лоша да сме си казали, камо-ли друго), други ги унижават, обиждат, смачкват и дори убиват от бой и вероятно и от смъртта да можеха да се върнат пак щяха да са с него.
Отивам до дочета, че съм на 1ва страница
Дочетох. Разяснението коренно променя нещата. То пак говори егото ѝ, но в случая, че тя се е прецакала, заради нещо, което не е покрило очакванията ѝ. Нещо като и двата стола неудобни, ама аз на земята. Че бившият продължи напред и на всичкото отгоре е щастлив с нова жена и дете.
Според мен трябва да се фокусира върху себе си и да намери начин да е щастлива сама. Тогава нещата се подреждат. Пък, ако срещне сродна душа - бонус
Иначе по темата - точката на пречупване и различна за всеки. За един е липсата на любов (без дума лоша да сме си казали, камо-ли друго), други ги унижават, обиждат, смачкват и дори убиват от бой и вероятно и от смъртта да можеха да се върнат пак щяха да са с него.
Едно дете винаги трябва да бъде приоритет на родителите си, независимо имат или не други деца с нови партньори. Точка на пречупване е насилие, порок някакъв (алкохол, наркотици, хазарт), предателство или чисто и просто нещастие. "Бягай с 200" и "стой заради дете/деца", кое всъщност е по-лошото?!
Човек има един живот и трябва да го живее щастлив. Дали щастлив сам или щастлив с друг, но щастлив. Всичко останало е компромис.
Човек има един живот и трябва да го живее щастлив. Дали щастлив сам или щастлив с друг, но щастлив. Всичко останало е компромис.
Вчера говорих с една приятелка, която преди години се раздели с мъжа си, от който има дете, след развода то живее с нея. От перспективата на времето преценява, че нещата между нея и бившия са били спасяеми. Не го казва с думи, но личи, че съжалява. Бившият и се ожени отново година след раздялата им, имат си и те едно дете. Синът на приятелката ми ходи при баща си, при бабата и дядото от тази страна, но му е тежко, че нещата не са като преди. На нея пък и е тежко, че синът и не е приоритет в новото семейство на баща си. Доста поговорихме, споделих с нея как стоят нещата от обувките на мащехата, просто като различен поглед, защото на никой в подобни конфигурации не му е лесно.
И се замислих. Дори тук, във форума, масовата реакция на всяка молба за съвет или споделен проблем е "бягай с 200". Не съм сигурна, че това е правилният подход. При насилие, зависимости - да, но иначе? Не трябва ли да се изчерпят първо всички други варианти преди "кой откъде е"? Ето: и при приятелката ми, и при нас мъжът прави ново семейство година след раздялата. И край, няма вече връщане. Сега и да съжалява, вече кел файда...
Каква е точката за вас, след която бракът "умира" и решавате да се разведете? Има ли спасителна операция преди да почнете да пълните куфарите?
И се замислих. Дори тук, във форума, масовата реакция на всяка молба за съвет или споделен проблем е "бягай с 200". Не съм сигурна, че това е правилният подход. При насилие, зависимости - да, но иначе? Не трябва ли да се изчерпят първо всички други варианти преди "кой откъде е"? Ето: и при приятелката ми, и при нас мъжът прави ново семейство година след раздялата. И край, няма вече връщане. Сега и да съжалява, вече кел файда...
Каква е точката за вас, след която бракът "умира" и решавате да се разведете? Има ли спасителна операция преди да почнете да пълните куфарите?
Но, ако е можело да се оправят нещата, са щели да се оправят!
Едва ли се е развела, защото мъжът й е забравил рождения ден на майка й.
Ще ви разкажа от личен опит за точката на пречупване! Предварително се извинявам за дългия пост! Заедно съм с мъжа ми от 16г.още в началото аз знаех,че той обича да попийва и агресира(не върху мен)! Но бях влюбена,заслепена вече и аз не знам каква съм била! Накратко за този период от 16 години спрях да обичам да излизам където и да било с него,ако пък изляза винаги съм нащрек с кого ще се сбие след като се напие! Хващала съм го да пише с друга жена,отговора беше ти не ми обръщаш внимание и затова! Детето вече не иска да излиза с нас вечер,защото тати ще се напие и излага! Да не говорим,че в къщи вече само спи и яде абсолютно нищо не прави! Хиляди са лошите моменти,но имаше и хубави разбира се,той е страхотен и грижовен баща!
В последно време,явно изморен от новата работа той се прибира и няма желание да излиза никъде,което за мен е ок НО тук дойде и осъзнаването ми,че аз няма как да съм щастлива с този човек! Разбрах,че или ще пие и прави глупости,или ще ходи из нас в дълбока депресия и средно положение няма! Та в момент на привидно спокойствие аз се пречупих! Може би при мен е с натрупване не знам,страх ме е да му споделя защото ме е страх от него и от реакцията му!
Момичета каквито и решения да вземете,дали са били за добро или лошо никога не съжалявайте,щом е станало значи така е трябвало!
В последно време,явно изморен от новата работа той се прибира и няма желание да излиза никъде,което за мен е ок НО тук дойде и осъзнаването ми,че аз няма как да съм щастлива с този човек! Разбрах,че или ще пие и прави глупости,или ще ходи из нас в дълбока депресия и средно положение няма! Та в момент на привидно спокойствие аз се пречупих! Може би при мен е с натрупване не знам,страх ме е да му споделя защото ме е страх от него и от реакцията му!
Момичета каквито и решения да вземете,дали са били за добро или лошо никога не съжалявайте,щом е станало значи така е трябвало!
Точките на пречупване са различни в зависимост от броя на членовете на това семейство. Може да е малко крайно, но според мен ако все още няма деца - това не е точно семейство. Това е връзка между двама човека, там точките за пречупване може да са доста по банални и при доста по-ниска температура може да има избиване на някой клапан. Но пък и по-лесно може да има сдобряване и възобновяване на връзката. Едно дете може да отложи с години разрива, две деца още повече. Късните разводи обикновенно са отлагани, като много често самата дума "развод" се е появала в разговорите между съпрузите, но просто е била опит на единия да покаже, че нещо не е наред и има нужда от промяна. Ранните разводи, преди да се появят децата са от липса на тръпка, изневяра, изтрезняване, "чуджата кокошка"... Ако има "съжаляване", че нещо не се е получило - то е в тая група обикновенно, там може да има "спомняне на доброто минало". Разведените с деца са сложили край на нещо много по-голямо и спомените от миналото там са предимно неприятни.
Бягането с 200 е точно като карането с 200 - може да те отдалечи от място на което не искаш да си, но може и да си строшиш главата още на първия завой. Трябва да си подготвен. За да се ожениш не трябва много мозък, но за да се разведеш се иска да имаш нещо в главата.
Бягането с 200 е точно като карането с 200 - може да те отдалечи от място на което не искаш да си, но може и да си строшиш главата още на първия завой. Трябва да си подготвен. За да се ожениш не трябва много мозък, но за да се разведеш се иска да имаш нещо в главата.